№ 495
гр. Варна, 08.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100501009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 270446/19.12.2022г. от В. Н. П. и
по въззивна жалба вх. № 270446/19.12.2022г. от М. С. И. срещу решение
260439/28.11.2022г. по гр. д. № 11924/2020г. по описа на РС - Варна, X-ти
състав.
При извършената проверка относно редовността и допустимостта на
производството, съставът на въззивния съд констатира, че въззивна жалба вх.
№ 270446/19.12.2022г. от В. Н. П. е насочена срещу горепосоченото решение
на ВРС, в негова „имплицитно – отхвърлителна част – липса на произнасяне“
по искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД.
След запознаване с материалите по първоинстанционното дело, съдът
констатира, че искове с посочените правни основания не са предявявани от
въззивника, респ. не са приемани за разглеждане в първоинстанционното
производство. В тази връзка, на страната бе предоставена възможност в
едноседмичен срок от уведомяването да обоснове правен интерес за
предявяване на въззивна жалба, както и в случай, че твърди такива искове да
са били предявени, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях, да
формулира съответно искане.
Въпреки пространното допълнение–уточнение от 28.12.2023г.,
въззивникът не е обосновал правния си интерес да обжалва липсата на
произнасяне на съда по непредявени искове. Известно е, че ищецът определя
предмета на делото чрез основанието и петитума на иска си и съдът е длъжен
да се произнесе именно по въведения от ищеца предмет. Затова и със сила на
пресъдено нещо се ползва единствено диспозитива на съдебното решение, с
който съдът се е произнесъл по предмета на делото.
1
В конкретния случай въззивникът не обжалва отхвърлителните
диспозитиви на решението, какъвто интерес има, доколкото след влизането
им в сила, те ще обвържат страните по делото със СПН. При липсата на
твърдения и обективни данни, че са предявени искове с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД, но съдът не се е произнесъл по
тях, не може да се приеме, че въззивната жалба съставлява по същността си
искане за допълване на постановеното решение. Ето защо, въззивната жалба
на В. Н. следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея
въззивно производство – прекратено, като процесуално недопустимо.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
270446/19.12.2022г. от В. Н. П. срещу решение 260439/28.11.2022г. по гр. д. №
11924/2020г. по описа на РС - Варна, X-ти състав, като процесуално
недопустима и ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 1009/2023г. по описа на ВОС в тази
му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от
жалбоподателя.
Производството по в.гр.д. № 1009/2023г. по описа на ВОС продължава
по въззивна жалба вх. № 270446/19.12.2022г. от М. С. И. срещу решение
260439/28.11.2022г. по гр. д. № 11924/2020г. по описа на РС - Варна, X-ти
състав, което следва да се докладва за насрочване след стабилизиране на
настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2