№ 744
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100500947 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Н. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул.*№ * ап.*, срещу решение
№464/10.02.2025г., постановено по гр.д. № 8304/2024 г. на РС-Варна, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу "Конструмакс" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, р-н
Младост, бул. „Академик Андрей Сахаров“ № 19, офис № 1, иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 601,97 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 02.04.2020г.
до 18.08.2022г. върху главница от 2493,81 лева, представляваща сбор от
дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на
24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на
жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване
право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж,
завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от
24.11.2017 г. до 02.04.2020г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно по съображения, че
разпоредбата на чл.84 от ЗЗД се отнася за главния дълг, а не за дължимата
лихва за забава. Доколкото главният дълг е установен със СПН по основание,
размер и период, лихвата за тази част от главницата също е дължима, защото
акцесорното задължение следва главния дълг. По тези съображения се
поддържа, че в случая не е необходима нарочна покана до длъжника за лихвата
1
за забава.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че когато
моментът на изпълнение на задължението не е точно определен, то длъжникът
изпада в забава от поканата. В разпоредбата на чл.12 от Анекса към
предварителния договор не е посочен точен падеж на задължението за наем,
поради което ответникът е следвало да бъде поканен да плати. Доказателства
и дори твърдения за изпращане или връчване на покана до ответника не са
представени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 8304/2024 г. на ВРС е образувано след като с
решение № 719/26.06.2024г. по в.гр.д. № 841/2024г. състав на ВОС е
обезсилено частично решение № 88/08.01.2024г. по гр.д. № 11283/2022г. по
описа на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в
частта по иска с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, предявен от Н. П. А. срещу
"Конструмакс" ООД за заплащане на сумата от 601,97 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 02.04.2020г. до 18.08.2022 г.
върху главница, претендирана в общ размер от 3396 лева, представляваща
сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на
24.02.2017 г. към Предварителен договор от 05.04.2016 г. за проектиране на
жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване
право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж,
завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от
24.11.2017 г. до 02.04.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между страните e сключен
предварителен договор от 05.04.2016г., по силата който ответникът, в
качеството си на строител, следвало да построи жилищна сграда в срок от 36
месеца, считано от влизане в сила на разрешението за строеж. Разрешението за
строеж било влязло в законна сила на 24.11.2016г. Сградата била построена и е
получено разрешение за ползване №СТ-05574/31.07.2020г. Съгласно
предварителния договор /чл.15, ал.2/ ищецът бил длъжен да предаде
владението на имота, в срок до седем дни, считано от датата на издаване на
разрешението за строеж – 23.10.2017г. Ищецът освободил имота на
24.11.2017г. По силата на чл.12 от анекс от 24.02.2017г. строителят се е
задължил да заплаща обезщетение от 120лв. след събаряне на сградата до акт
обр.15. Последният бил подписан на 02.04.2020г. Твърди се, че ответникът не
е заплатил на ищеца дължимото по анекса. Изпаднал е в забава и дължи и
обезщетение за това за периода от 02.04.2020г. до датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
се оспорва претенцията относно дължимост на обезщетението за забава. Не се
оспорва сключеният договор за строителство, анекс и уговорката за 120 лева
на месец, но се твърди, че последната е дължима от датата на събаряне на
сградата - през м.05.2018г. С оглед на изложеното периодът, за който
строителят се задължил да заплаща на собственика месечен наем от 120.00лв.
е от м. 05.2018г. до м. 09.01.2020г. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност на главното вземане за периода след 17.08.2019г.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
2
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличието на съществуващ и изискуем главен дълг, забава на
длъжника и размера на мораторната лихва.
В разглеждания случай по въпроса за съществуването на главния дълг
съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила
на 26.06.2024г. решение по гр.д. № 11283/2022г. на ВРС, с което ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 3010.19 лв., представляваща сбор от
дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на
24.02.2017 г. към Предварителен договор от 05.04.2016 г., за периода от
01.03.2018 г. до 02.04.2020 г.
Видно от клаузата на чл. 12 от процесния Анекс, сключен на
24.02.2017г., към Предварителен договор от 05.04.2016 г., между страните е
уговорено заплащане на обезщетение в размер на 120лв. месечно от събаряне
на сградата собственост на ищеца до предоставянето от строителя на
собственика на акт образец 15 за подпис, без посочен падеж на задължението.
Фактическият състав на забавата на длъжника включва изискуемост и
покана. Изискуемостта е само предпоставка за поставяне на длъжника в
забава, за настъпването на която е необходима активност на кредитора. По
изключение при срочните задължения длъжникът изпада в забава
автоматично с настъпване на падежа, а при задълженията от деликт – от
момента на извършването му.
В случая в процесния договор няма определен падеж на задължението,
поради което на основание чл.69, ал.1 от ЗЗД, неговата изискуемост възниква
веднага. За да бъде поставен обаче длъжникът в забава, на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД е необходима покана, каквато в случая нито се твърди, нито се
установява да е отправяна от ищеца преди предявяване на иска на 18.08.2022г.
До отправяне на поканата главното вземане е изискуемо, но лихва за забава
върху него не се дължи. Ако не е отправена покана, лихвата върху паричните
вземания, които длъжникът не е поканен да изпълни, се дължи от деня, в
който искът е предявен. В този случай исковата молба има правното значение
на покана, която поставя длъжника в забава. Ето защо в разглеждания случай
законна лихва се дължи само занапред считано от предявяване на иска,
каквато вече е присъдена с решението по главния иск.
По изложените съображения претенцията с правно основание чл.86 от
ЗЗД за мораторно обезщетение за периода от 02.04.2020г. до 18.08.2022г. се
3
явява недоказана по основание, поради което следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски в полза на въззиваемия не се присъждат поради липсата на
направеното искане и представени доказателства за сторени такива в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №464/10.02.2025г., постановено по гр.д. №
8304/2024 г. на ВРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4