Решение по адм. дело №386/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба В. Н. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Перник, ул. „***“ № 106 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]/08.08.2025 година, издадена от А. Б. Б. - старши полицай към РУ 01 Перник, ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта на същия. По същество сочи, че в оспорения акт липсва посочване на датата на извършване на нарушението. Смята, че към датата на издаване на оспорената ЗППАМ, нормативната регламентация, уредена в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба 1 от 19.07.2017 г.), относно начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно – чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно изследване или тест. Жалбоподателят счита, че в приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извърши проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 14 от ЗДвП, установените стойности са определящи. В жалбата се сочи, че употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде безспорно установена, като се твърди, че в конкретния случай резултатът от теста, извършен с Д. Т. 5000 с фабр. № [Наименование], се явява спорен, предвид дадената кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Излагат се аргументи, че към момента на постановяване на обжалваната ЗППАМ, по административната преписка са били налице данни, че даденото предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологичен анализ е било изпълнено. Жалбоподателят излага становище, че в тежест на административния орган е да установи наличието на материално правни предпоставки за прилагане на ПАМ, докато в конкретния случай това не е извършено, предвид избраното от него доказателствено средство, а именно химическо лабораторно изследване на кръвна проба. В тази връзка счита, че съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необоснован. По изложените съображения от съда се иска да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 2485 от 16.10.2025 г. (л. 38) от адвокат И. М. от Адвокатска колегия – Перник, процесуален представител на жалбоподателя, в които развива съображения по съществото на спора и моли ЗППАМ № [Наименование]от 08.08.2025 г. да бъде отменена като незаконосъобразна. В писмените бележки се заявява и претенция за присъждане на съдебни разноски, по представен списък (л. 44)

В съдебно заседание ответникът по жалбата – А. Б. Б. – старши полицай в I РУ Перник при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и доказаност на фактическите обстоятелства, обосновали издаването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 3521717 от 09.08.2025 г. (л. 21), съставен от А. Б. Б. – старши полицай в I РУ Перник при ОДМВР – Перник, в присъствието на свидетеля С. Б. С. – очевидец, е прието за установено, че на 08.08.2025 г., около 22:56 часа, в Област Перник, Община Перник в [населено място], ул. „*“ № 20, с посока на движение от път [Наименование], към ул. „***“, В. Н. А., управлява мотоциклет „***”, модел „***“, с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно – кокаин. Нарушението е установено в 22:56 часа, с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARМВ-0048, с номер на проба 324, в хода на проверка, извършена от контролни органи на I РУ Перник при ОДМВР Перник, след спирането на водача във време на управление на описаното по-горе МПС, на посоченото място, към посочения час и на посочената дата. Извършеното от водача е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на В. А. и е подписан от него на същата дата без вписани възражения. Резултатът от проверката е отразен в Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен на 08.08.2025 г. (л. 24), връчен срещу подпис на В. А. на същата дата. На водача е издаден Талон за изследване с № 0194904 (л. 23), връчен му срещу подпис в 00:30 часа на 09.08.2025 г., с който В. А. е насочен към ЦСМП – Перник, за даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, съответно е придружен до лечебното заведение от полицейския екип, извършил проверката. По делото са налични и данни отразени в Писмо вх. рег. № 2593 от 24.10.2025г. (л. 59), че лицето е дало кръвни проби.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № [Наименование]от 08.08.2025 г., А. Б. Б. - старши полицай към I РУ Перник при ОДМВР Перник, прилага спрямо В. А., в качеството му на водач на МПС – мотоциклет „***”, модел „***“, с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в обстоятелствената част на съставения АУАН, серия GA, № 3521717 от 09.08.2025 г. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Мярката е приложена чрез изземване на: СУМПС [номер]. Заповедта е връчена на В. А. на 08.08.2025 г., като жалба срещу същата, е депозирана директно пред Административен съд – Перник на дата 14.08.2025 г.

С мотивирана резолюция № 25-1920-[рег. номер] от 11.08.2025 г. (л. 25), на основание чл. 54, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, началник на сектор в ОД на МВР – Перник, прекратява образуваното срещу В. Н. А. административнонаказателно производство, с мотиви – деянието, за което производството е образувано съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (Наказателен кодекс).

Като доказателства относими към премета на делото, се приобщиха още: Постановление за назначаване на експертиза от 11.08.2025г. (л. 67 гръб), издадено от ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ във Второ РУ при ОДМВР – Перник, във връзка с образувано бързо производство № 320/2025 г. по описа на Второ РУ към ОДМВР – Перник; Протокол изх. № 60/12.08.2025 г. (л. 68), удостоверяващ предаването на кръвната проба на жалбоподателя, за обработка и анализ; Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 46), с която в т. 1.7, са определени да прилагат с мотивирана заповед – ПАМ, по реда на Глава шеста от ЗДвП, включително старшите полицаи от звената „Патрулно-постова дейност“ при РУ на ОД на МВР – Перник; Служебна бележка УРИ № 313000-14741 от 02.09..2025 г. (л. 47), издадена от началник сектор КАПОЧР в ОД на МВР – Перник, удостоверяваща, че към дата 08.08.2025 г. издателят на процесната ЗППАМ – А. Б. Б., изпълнява длъжността „старши полицай (ВПА) в група „Патрулно-постова дейност“ (ППД) на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ на ОДМВР – Перник, съгласно заповед № 313з-2446 от 29.09.2023 г. и Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-838 от 04.11.2025 г., по бързо производство № 320/2025 г. по описа на Второ РУ ори ОД на МВР – Перник (л. 71), като от заключението се установява, че в кръвните пробите, дадени от В. Н. А. на дата 09.08.2025г., е доказана употребата на активен метаболит на кокаин – ектоник, наркотичното вещество - (включено в списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за собственото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП).

По делото са представени и Писмо УРИ № 313000-16309 от 13.10.2025 г., изходящо от ОД на МВР Перник (л. 60); Писмо до Районна прокуратура – Перник (л. 61); Писмо УРИ 313р-19064 от 20.10.2025 г. (л. 62); Писмо УРИ 313000-14686 от 11.09.2025 г. (л. 63); Писмо, изходящо от Районна прокуратура-Перник (л. 64) и Писмо, вх. рег. № 2803 от 11.11.2025г., изходящо от Районна прокуратура-Перник (л. 70), всичките представени, във връзка с химико-токсикологичната експертиза на кръвната проба, дадена по Талон за изследване № 0194904, издаден на В. Н. А..

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 08.08.2025г., съответно датата на депозиране на жалбата пред съда – 14.08.2025 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че атакуваният административен акт е издаден от А. Б. Б. – старши полицай Група ППД, сектор ОП на Първо РУ на ОДМВР – Перник – служба, определена от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., (служебно известна на съда), да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен и от директора на ОД на МВР – Перник - (т. 1. 7 на Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г.), в посоченото му длъжностно качество. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

Безспорно, от приложеното по делото копие на АУАН, серия GA, № 3521717 от 09.08.2025 г. (л. 21), се установява, че в същия е вписана дата на съставянето му – 09.08.2025г. Съдът обаче, приема, че посочената в АУАН дата, е датата на генерирането му от системата за разпечатване, с цел да бъде подписан от съставителя и свидетелите, съответно предявен и връчен на нарушителя (чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, съответно датата 09.08.2025 г. е датата на извършване именно на посочените действия, а не датата на извършване на нарушението, която безспорно е 08.08..2025 г. Изводът се обуславя на база приобщени по делото доказателства, свързани с времевия интервал, в който е извършена процесната проверка на пътя, започнала на 08.08.2025 г. около 22:56 часа и завършила след и завършила след 00:00 часа на следващия ден – 09.08.2025 г. (данни от издадения Талон за изследване и Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества). Във връзка с изложеното, доводите на жалбоподателя свързани с липсата на посочване, в оспорения акт, на датата на извършване на нарушението, се явяват неоснователни, тъй обжалваната ЗППАМ е, мотивирана от фактическа страна именно с данните съдържащи се в АУАН, серия GA, № 3521717.

Обратно, дори да се приеме, че, АУАН серия GA, № 3521717, е съставен след издаване на оспорваната заповед, поради което реално не представлява годно писмено доказателствено средство за отразените в него обстоятелства, по силата на презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, ще се посочи, че законодателят НЕ е обвързал прилагането на мерките по чл. 22 от ЗАНН със съставянето непременно на АУАН. Актът за установяване на административно нарушение е само доказателствено средство, което размества доказателствената тежест, но не е единственото доказателствено средство за доказване на релевантните за прилагане на принудителната мярка факти. Нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, на практика създава само облекчен ред за доказване на обстоятелства, обосноваващи прилагането на ПАМ конкретно, свързано с нарушения на ЗДвП. С посочената разпоредба принципно е разместена и доказателствената тежест в административния процес, установена в чл. 170, ал. 1 от АПК – не органът доказва извършването на нарушението, а адресатът на мярката доказва неизвършването му. Няма пречка обаче, заповедта за прилагане на ПАМ, да НЕ СЕ основава в съставен АУАН. В този случай, касателно доказателствената тежест ще се приложи общото правило, установено в чл. 170, ал. 1 от АПК, съответно в случай на издадена заповед по чл. 172 от ЗДвП, без да е съставен АУАН, административният орган трябва да докаже в съда, като използва всички разрешени от закона доказателствени средства, съществуването на фактическите основания, посочени в нея, тъй като неговият акт не е удостоверителен, а диспозитивен. (В този смисъл Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г.). В случая жалбоподателят не доказа, че дата на извършване на нарушението е различна от установената от орган, поради което препращайки към горните мотиви, съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че процесното нарушение е извършено на дата 08.08.2025г.

С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.

Без основание са доводите в жалбата, че в хода на производството не са съобразени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Съдът не възприема извършеният в жалбата прочит на ЗДвП. Анализът на всички нормативни разпоредби на ЗДвП, респективно относимата Наредба, отнасящи се до управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, съответно до начина на установяване на това обстоятелство включително като предпоставка за прилагане на мерките по чл. 171 от ЗДвП, води на извод, че материалноправните предпоставки за прилагане, включително на процесната мярка, са алтернативно предвидени що се отнася до начините на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т..е. предвидени са две самостоятелни възможности за установяване на соченото обстоятелство: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Поради това положителен резултат от теста, използван при извършената проверка на място (чл. 3, ал. 1, предл. второ от Наредбата) е достатъчен, за да се приложи към този момент предвидената в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителна мярка. Действително в посочената разпоредба изрично е регламентирано, че при наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи, резултатите от анализа на кръвната проба имат приоритет. По делото обаче не е спорно, че към 08.08.2025 г. компетентният орган не е разполагал с резултати от изследването на взетата от водача кръвна проба, което означава, че към този момент не са били факт установени стойности посредством посочения способ.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според цитираната разпоредба, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, т.е., законодателят е дал приоритет на резултатите от изследване на кръвна проба или на изследване с доказателствен анализатор, в случай че такива са извършени по установения нормативен ред.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, предл. второ от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а според ал. 2 на същия член при попълването на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. На свой ред втората хипотеза на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата повелява, че показанията на теста за установяване на наркотични вещества са определящи само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ на даване на проби за изследване. Съгласно чл. 15, ал. 6, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При съобразяване с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за доказателствената тежест, разпределена на страните по делото изрично от съда, административният орган доказа осъществяването на обстоятелствата, обосновали прилагането спрямо В. Н. А. на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – както посредством съставения АУАН, така и съвкупно, дори АУАН да се изключи от доказателствата (за което по-горе мотиви се изложиха), посредством останалите приложени по делото писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 08.08,2025 г., около 22:56 часа, в област Перник, община Перник в [населено място], ул. „***“ № ***, с посока на движение от път [Наименование], към ул. „***“, В. Н. А., управлява мотоциклет „***”, модел „***“, с рег. № [рег. номер]. Установи се също, че след извършеното му тестване в 22:56 часа на 08.08.2025 г., с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARМВ-0048, с номер на проба 324, е отчетен положителен резултат – съдържание на кокаин. Доказа се още, че въз основа на издаденото му предписание за химико - токсикологично изследване, обективирано в Талон за изследване с № 0194904, жалбоподателят е придружен от полицейския екип, извършил проверката до ЦСМП – Перник, където същият дава биологични проби – кръв. В тази връзка като доказателство по делото се приобщи Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-838 от 04.11.2025 г., по бързо производство № 320/2025 г. по описа на Второ РУ ори ОД на МВР – Перник, като от заключението се установява, че в кръвните пробите, дадени от В. Н. А. на дата 09.08.2025г., е доказана употребата на активен метаболит на кокаин – ектоник.

От изложеното следва, че в случая е осъществен в цялост фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което е налице материалноправното основание, посочено в оспорената заповед за осъществяване на правомощието на административния орган за изземване на СУМПС на В. Н. А..

Срокът на приложената ПАМ също е определен съответно на предвиждането на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. С оспорената заповед СУМПС на жалбоподателя е отнето под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността му, но и при посочване на максималния предвиден законов срок на действието на мярката – не повече от 18 месеца. Поради което без основание са и доводите в тази посока, съдържащи се в жалбата.

Съобразена в максимална степен е и целта на закона. Прилагането на ПАМ в процесната хипотеза е установено, както в интерес на самия водач, така и в обществен интерес. Целта на мярката е чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне определен резултат. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка е с двояко значение. От една страна има превантивен характер – цели осуетяване на възможността деецът да извърши друго такова правонарушение, като така се осигури и безопасността на движението по пътищата. От друга – има и преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, съставляващо и административно нарушение по смисъла на специалния закон.

Не са налице отменителни основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени претендираните от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), съдът определя в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Н. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Перник, ул. „***“ № 106 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/08.08.2025 година, издадена от А. Б. Б. - старши полицай към РУ 01 Перник, ОДМВР – Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА В. Н. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Перник, ул. „***“ № 106, да заплати в полза на ОД на МВР – Перник, сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.