№ 535
гр. Сливен, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230105721 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото.
Изложени са твърдения, че на 11.10.2023 г. ответникът е извършил действия
спрямо ищеца, за които спрямо ответника е образувано наказателно
производство за престъпление по чл.144, ал.3 от НК и с определение по НОХД
№ 549/2024 г., състав на СлРС е одобрил постигнатото споразумение между
ответника и РП-Сливен, като ответникът се признал за виновен, че на
11.10.2023 г. в гр. Сливен се заканил на ищеца с убийство, което съставлява
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, за което му било наложено наказание
пробация. Сочи се, че е налице задължителен наказателен акт за гражданския
съд и се излагат съображения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и по-конкретно свързани с
главоболие, безсъние, напрегнатост, тревожност, липса на апетит и нежелание
за социални контакти. Сочи се изпитваният страх и притеснения,
претърпеният психически срив, за което се наложило да посещава психолог.
Твърди се, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и се претендира
заплащане на исковата сума в размер на 10 000 лв., която ищецът определя за
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
От страна на ответника, чрез пълномощник, е постъпил отговор на
исковата молба, с който се изразява становище за допустимост на иска, но се
излага становище за неговата неоснователност. Твърди се, че с поведението си
ищецът е предизвикал ответника, като е заснел репортаж с негово участие
въпреки противопоставянето му. Излагат се доводи за приложимост на
1
разпоредбата на чл.57 от Конституцията на РБ, както и разпоредбата на чл.16
от ЗРТ. Също така се излагат доводи относно приложимостта на чл.10, ал.1, т.4
от ЗРТ и чл. 32 от Конституцията на РБ, както и се твърди, че ищецът, за да
заснеме ответника, не е представил каквито и да е доказателства за наличието
на обстоятелства на чл.16, ал.2 от ЗРТ. Излагат се твърдения, че ответникът
съжалява за действията си, които са представлявали негова защитна реакция
срещу агресивното навлизане от страна на ищеца в личното му пространство.
Оспорват се изцяло твърденията за претърпени неимуществени вреди и се
счита, че искът е изцяло неоснователен. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Исковата молба се поддържа
и се моли за нейното уважаване. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Пълномощникът му
поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.10.2023 г., в гр. Сливен ответникът Г. Г. се заканил на ищеца Ж. В.
И. от гр. София с убийство с думите: „Ако си някъде без микрофон, ще ти
счупя главата, аз ти казвам! Ако искаш, да ти отрежа главата! Много си малък,
ще те очистя като пиле, бе! “С деянието си ответникът осъществил състава на
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК. За извършеното
престъпление, на ответника било наложено със споразумение по НОХД
№549/2024г. на СлРС на основание чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, вр. чл.55
ал.1, т. 2, б. „б“ от НК наказание ПРОБАЦИЯ. С конкретни мерки. Деянието
на ответника е осъществено по време на заснемане на телевизионно предаване
от ищеца.
След инцидента в продължителен период от време ищецът изпитвал страх
да излиза сам, ограничил контактите си и настъпила промяна в поведението
му, като станал по затворен и развил тревожно депресивно състояние.
Започнал да посещава психолог за преодоляване на проблема.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. Съдът кредитира допустимите, относими и неоспорени от
страните писмени доказателства. На показанията на свидетелите бе дадена
вяра, като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
е допустима, а разгледана по същество е частично основателна до размер на
сумата 3000 лева.
Несъмнено от споразумението по НОХД №549/2024г. на СлРС се
установява, че на 11.10.2023г. ответникът Г. виновно и противоправно е
причинил умишлено на ищеца неимуществени вреди, в резултат на
извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
2
Споразумението има последиците на влязла в сила присъда и е задължително
съгласно чл.300 от ГПК за настоящия съдебен състав относно авторството на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В резултат на
виновното и противоправно поведение на ответника, като пряка и
непосредствена последица са причинени на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в неприятни психически изживявания и чувство за страх.
Поради това са налице всички елементи на състава на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД и е налице основание за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника за репарация на причинените на ищеца вреди.
Неоснователни са доводите на пълномощника на ответника за цялостна
неоснователност на исковата претенция. В случая има акт на наказателен съд,
който е задължителен за гражданския съд и с него несъмнено се установява
престъпно поведение на ответника спрямо ищеца, за което следва да се
ангажира и гражданската отговорност на деликветна за репариране на
причинените на пострадалия вреди.
В случая предвид характера и степента на причиненото увреждане, съдът
намира, че справедлива репарация за причинените неимуществени вреди
представлява сумата 3000 лева.
Предвид изложеното исковата претенция с правно основание чл.45 от
ЗЗД следва да се уважи като се присъди сумата 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането до окончателното
изплащане. В останалата част за разликата над уважения до пълния
претендиран размер иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 120 лева.
Ищецът е претендирал разноски, но не е доказал извършването на
такива. По правилата на процеса на ответника следва да се присъдят разноски
по делото съобразно отхвърления размер на иска. Възражението на ищцовата
страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, като съдът
намира, че следва да се приеме за адекватно възнаграждение в размер на
сумата 800 лева, въз основа на която да се изчисли полагащото се
възнаграждение съобразно отхвърления размер на иска. При това положение
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата 560 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. З. Г. с ЕГН-********** от ***************************
ДА ЗАПЛАТИ на Ж. В. И. с ЕГН-********** от
*************************** сумата 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, причинени с деянието, описано в споразумение по НОХД
3
№549/2024г. на СлРС, ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.10.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважения до пълния
претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. З. Г. с ЕГН-********** от ***************************
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна
такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Ж. В. И. с ЕГН-********** от ***************************
ДА ЗАПЛАТИ на Г. З. Г. с ЕГН-********** от ***************************
сумата 560 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото
съобразно отхвърления размер на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4