Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260081 /16.10. Година 2020 Град Перник
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На осми септември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 01143
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-002883/25.07.2019г.,
изд. от началник група в Сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, на К.И.П. са наложени административни наказания:
глоба 50 /петдесет/ лв., на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП,
глоба 10 /десет/ лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, и
глоба 10 /десет/ лв., на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, за
това, че на 15.06.2019 г., в 21.50 часа, като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №***,
движейки се по ул. Г. С. Раковски, град Перник, в района на магазин „Кауфланд“ по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и свидетелство
за регистрация на МПС, което управлява – нарушения съответно на чл.137а, ал.1
от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от К.И.П., чрез пълномощника му адв. А.А. - САК, в която се
излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура, ограничаващи
правото му на защита и обуславящи незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт.. Твърди се, че нарушенията
не са извършени, че приетите фактически обстоятелства не съответстват на
действителността и че неправилната им оценка е довела до издаване на
наказателно постановление при неправилно приложение на материалния закон.
Моли за отмяна на обжалвания акт в
цялост. Алтернативно, при отхвърляне на
горните възражения, моли за отмяна на
постановлението с аргумент, че са били налице основания всяко от нарушенията да бъде квалифицирано като
маловажно, последица от което е неналагане на наказание.
В съдебното производство
жалбоподателят не е участвал лично, представляван е от пълномощника си.
Последният поддържа доводите в жалбата и пледира за отмяна на издаденото
наказателно постановление, като претендира
и присъждане на направените
разноски.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна, съдът
приема за установено следното:
На 15.06.2019г.,
в 21.50 часа, К.П. *** посока към ул.
Св. Св. Кирил и Методий, управлявайки личния си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №***.
В същия пътен участък със служебен автомобил се движели свидетелите Е.Х.К.
и Х.С.Б. - полицаи в сектор ПП при ОД
МВР – Перник, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на
движението. В момент на преминаване покрай автомобила на жалбоподателя в района
на кръстовището при магазин Кауфланд, свидетелите
възприели, че водача на горепосочения автомобил го управлява без поставен обезопасителен колан, поради което подали сигнал за
спиране, за да извършат проверка. Водачът възприел сигнала и спрял превозното
средство. Служителите на МВР уведомили водача за причината за спирането му и се
уверили, че автомобилът му е оборудван с предпазен колан. При преглед на
поисканите и представените им за проверка документи за проверка, установили
самоличността на водача, а именно К.И.П.. Същият не представил свидетелство за
управление на МПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.
За
установените нарушения свид. Е.К.
предприел съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, като приел, че П. виновно е нарушил
разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП. При съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че няма възражения,
което било отразено в съдържанието на съставения му АУАН.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнително писмени такива.
Впоследствие,
на 25.07.2019 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушенията по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетелите Е.Х.К. и Х.С.Б., както и
приетите писмени доказателства: съставеният акт за установяване на
административно нарушение серия АА, №446021/15.06.2019г.
и заверено копие на заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР.
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на цялостна служебна
проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Възраженията в тази насока не се
приемат за основателни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по
делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник, е
оправомощен да осъществява контролна
дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни
лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата заповед доказва и компетентността на началник група в сектор ПП при ОД МВР –
Перник да издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на обслужваната територия
/т.2.11/, доколкото е определен като длъжностно лице със съответната
компетентност от министъра на вътрешните работи, правомощията на когото
произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и
на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушенията са описани
ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към фактическите състави на вменените административни нарушения, описанието им
съответства на правното им квалифициране, поради което правото на защита на
жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.
Възражението, че произнасяйки се
по преписката АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а
именно да прецени направените възражения и да
събере допълнителни доказателства за изясняване на спорните обстоятелства, само по себе си не
съставлява нарушение на процесуалните правила.
Това действие e законова
възможност, не и задължение за АНО,
поради което неизвършването му не може да има за последица процесуално-правна
незаконосъобразност на развилото се производство. В случая соченият като нарушител не е направил
възражения , както при съставяне на акта, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което не
е имало спорни обстоятелства, които да мотивират разследване и събиране на допълнителни
доказателства за изясняването им. Следва да се посочи, че съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове
по този закон
имат доказателствена сила до доказване
на противното. В този аспект, констатирайки
редовност на съставения акт, липсата
на възражения и спор по отразените
в него фактически положения, то АНО не е
имал основание за събиране на допълнителни доказателства. Очевидно е счел събраните
по административнонаказателната преписка за достатъчни за обосноваване на предявеното административнонаказателно обвинение и е издал процесното наказателно постановление, приемайки, че жалбоподателят е субект на вменените му административни нарушения и следва да понесе отговорност
за тях . Доколко преценката му е
доказателствено обоснована и законосъобразна
е въпрос по същество.
Именно в тази насока е основното
възражение в жалбата, насочено към оспорване материално-правната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят
твърди, че не е извършил вменените му нарушения и че фактическите обстоятелства
по случая са интерпретирани невярно.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на
посочените място, дата и час, като водач
на МПС, по време на движение не е ползвал обезопасителен
колан, с какъвто превозното средство е
било оборудвано, както и че след спирането му за проверка не е представил част
от определените в закона документи, а именно свидетелство за управление от
съответната категория, съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.1
ЗДвП, и свидетелство за регистрация на управляваното МПС, съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, които не носел. В извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, а и във фазата на съдебното следствие, К.П. не е ангажирал
доказателства, внасящи съмнение в обективността на констатациите на контролните
органи и не е оспорил същите, въпреки възможностите за това. Същият е подписал
акта без възражения, не е упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в хода на
съдебното следствие не е участвал и не посочил /лично или чрез пълномощника си/
нови доказателства, които да бъдат
събрани за проверка на версията, изложена в жалбата срещу наказателното
постановление. Въпреки изрично дадената от съда възможност в тази насока, в
съдебното следствие процесуалният
представител на жалбоподателя е оттеглил заявеното в жалбата искане за
ангажиране на допълнителни гласни доказателствени средства. При това положение, писмените изявления
в нея, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като в действителност П. е управлявал превозното
средство с поставен обезопасителен колан и е
носел визираните документи, остават декларативни и голословни,
а оспорването на фактите, на които се основават нарушенията, се приема за един
формален акт със защитен характер.
Събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.Х.К.
и Х.С.Б., които в качеството си на полицейски служители са взели участие в
проверката, категорично опровергават голословните твърдения на жалбоподателя. При
разпит в с.з. първият заявява, че помни конкретния случай, съобщава уверено
релевантните за казуса обстоятелства, посочва времето, мястото и начина, по който е протекла проверката спрямо П.,
излага твърдения за поведението му и
заявява, че именно възприятието
им за управление на превозното средство
без поставен предпазен колан ги е
мотивирало да подадат сигнал за спиране на жалбоподателя и да извършат
проверка. Свидетелят установява, че в хода на проверката същият не е представил
свидетелство да управление на МПС и свидетелство за регистрация на управлявания
автомобил, съгласно задължението
си както
водач на МПС, произтичащо от разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Всичко това сочи за наличие на ясен спомен за случая и дава основание уверено
да се приеме, че свид. Е.К. възпроизвежда действителни възприятия от
конкретната пътна ситуация. От своя страна,
свидетелят Б., макар да не помни ясно
случая, запознавайки се със съдържанието на акта, който е подписал в качеството
на свидетел, заявява, че изцяло поддържа отразените в него фактически
обстоятелства. В този аспект отсъства всякакво основание за съмнение в
правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на
доказване. Никой от двамата не съобщава П. да е оспорил констатацията им, което е в съответствие със записа в съдържанието на акта, че няма възражения,
както и с неупражняването на
правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, цени
ги като обективни, последователни, правдиви и добросъвестно дадени. Двамата
служители на МВР са изпълнявали
рутинните си служебни задължения, незаинтересовани са от изхода на делото и
отсъства всякакъв мотив да съобщават неверни факти. По делото не са
събрани други доказателства, които да са
в противоречие с тези, на които основава позицията си АНО. Поради това
съдебният състав приема, доказателствената им стойност не е разколебана от голословното
оспорване на релевантните факти в съдебното производство от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на изложеното и доколкото
установените факти изпълват състава на административнонаказателните
норми, вменени във вина на К. П., съдът
приема, че нарушенията по чл.137а, ал.1,
чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са действително извършени,
доказани са по несъмнен начин, и
законосъобразно жалбоподателят
като водач на автомобила, е привлечен към административнонаказателна
отговорност и наказан за вменените му
нарушения.
Нарушенията не са маловажни и не
попадат в приложното поле на чл.28“а“ от ЗАНН. Съдът не установява, а и страната не се позовава на обстоятелства, които да мотивират извод, че
всяко от нарушенията представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид.
По
отношение вида и размера на наложените административни наказания:
За неизползване по време на движение на предпазен
колан, с какъвто МПС е оборудвано, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, според която
водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан се
наказва с глоба 50 лв.
За всяко от извършените нарушения по чл.100, ал.1,
т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП законът
предвижда глоба в размер 10 лв., съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 и предл.3 от ЗДвП.
Всяко от трите наказания е определено от закона в
абсолютен размер, което обвързва административнонаказващия
орган при наказване на нарушителя и изключва възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са
наложени на П. и предвид
законосъобразното им определяне, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото, присъждане на претендираните от страна на жалбоподателя разноски за
възнаграждение на адвокат не се дължи.
Мотивиран от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №19-1158-002883/25.07.2019г., изд. от началник група в Сектор ПП
при ОД МВР – гр. Перник, с което на К.И.П. с адрес ***, с ЕГН ********** са
наложени административни наказания: глоба 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; глоба 10 /десет/ лева, на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗДвП, и глоба 10 /десет/ лв., на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, за нарушения съответно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Оставя без уважение искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ