ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Адвокатско дружество „Гърбев“, чрез адв.Д.Б., в
качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 2407/2021г. на ПдРС Т.А., против
определение № 9508/15.11.2021г., с което е отказано да бъде изменено постановеното по
делото решение № 1707/08.10.2021г. в частта относно разноските, присъдени по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА. В частната жалба се сочи, че по първоинстанционното дело са предявени
два осъдителни иска, за всеки от които се дължало отделно адв.възнаграждение.
От въззиваемата Н. С. Д. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Обжалваното определение е постановено по молба от 13.10.2021г. от Адвокатско
дружество „Гърбев“, с искане за изменение на постановеното по делото решение №
1707/08.10.2021г. в частта относно разноските, като, освен присъденото със същото
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер от 360 лева с вкл. ДДС, бъде
присъдено още едно възнаграждение в същия размер. Молбата е оставена без уважение по
аргумент на това, че с предмет на двата иска са суми в размер от 50 лева и в размер от
602,80 и тъй като била реализирана защита във връзка с едно правоотношение и спорът не се
отличавал с особена фактическа и правна сложност не било налице основание за
присъждане на възнаграждение в по- висок размер от този на сбора от двете процесни суми.
В мотивите Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г., I
т.о., ТК е записано следното: „Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно
материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички
претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017
1
г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. №
2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове“. Също така трайно в
съдебната практика се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя
адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени
различни по вид и основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете
произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост на
извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем по причина на
противоречие с добрите нрави. Сборът от цената на исковете е в размер от 652,80 лева и
съобразно с правилото по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение е в размер
от 300 лева. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Адвокатско дружество „Гърбев“, чрез
адв.Д.Б., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 2407/2021г. на ПдРС Т.А.,
частна жалба против определение № 9508/15.11.2021г., с което е отказано да бъде изменено
постановеното по делото решение № 1707/08.10.2021г. в частта относно разноските,
присъдени по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Определението подлежи на обжалване през ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2