№ 5503
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110127371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от //// против В. П. П. и
Д.Б. П. с искане да бъде установено, че дължат на топлофикационното
дружество сумите от: 601,58 лева,от които 497,82 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., за имот с адрес гр. София, /////, апартамент,
заемащ източната част от първи етаж за процесния период, ведно със
законната лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
66,53 лв.- мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до
25.08.2020 г., сумата от 30,91 лв. – цена на предоставена услуга дялово
разпределение за имот с адрес гр. София, /////, апартамент, заемащ източната
част от първи етаж за периода от 01.07.2017 г.до 30.04.2019 г. и 6,32 лева -
мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 31.08.2017г. до
25.08.2020г.; сумите се разпределят както следва: за В. П. П. с ЕГН
********** – ½ или сумата от 300,79 лева,от които 248.91 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., за имот с адрес гр. София, /////, апартамент,
заемащ източната част от първи етаж за процесния период, ведно със
законната лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
33,27 лв.- мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до
25.08.2020 г. 15,46 лева - цена на предоставена услуга дялово разпределение
за имот с адрес гр. София, /////, апартамент, заемащ източната част от първи
етаж за периода от 01.07.2017 г.до 30.04.2019 г. и 3,16 лева мораторна лихва
за забава върху тази сума за периода от 31.08.2017г. до 25.08.2020 г. за Д.Б. П.
с ЕГН ********** - ½ или сумата от 300,79 лева,от които 248.91 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., за имот с адрес гр. София, /////,
апартамент, заемащ източната част от първи етаж за процесния период, ведно
със законната лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
1
вземането, 33,27 лв.- мораторна лихва върху тази сума за периода от
15.09.2018 г. до 25.08.2020 г. 15,46 лева - цена на предоставена услуга дялово
разпределение за имот с адрес гр. София, /////, апартамент, заемащ източната
част от първи етаж за периода от 01.07.2017 г.до 30.04.2019 г. и 3,16 лева
мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 31.08.2017г. до
25.08.2020 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след публикуването им на
интернет страницата на дружеството.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват
исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните
и размера на исковете. Правят възражение за изтекла в тяхна полза
погасителна давност.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, явавт се и поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
2
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 08.03.1993 г. (л. 19 и 20 по делото) от който е видно, че
П.А. Петров е дарил на дъщеря си Д.Б. П. процесния апартамент, като за себе
си и за съпругата си е запазил правото на ползване до смъртта на Райна
Иванова Атанасова – трето по делото лице. От представеното по делото
удостоверение за наследници (л. 53 от делото) се установява, че на 05.03.2021
г. Петър Петров е починал. Петър Петров и Дарина П. са имали вещно право
на ползване, като в тази връзка не се споделят съображенията на особения
представител. В първия абзац на нотариалния акт е посочено, че съпруга на
Петър Петров е била именно Дарина П., като във втория е посочено, че
Петров запазва правото си на ползване на себе си и на съпругата си.
Доколкото процесният период за който се претендира топлинна енергия, е
бил приживе на това лице, задълженията са възникнали в неговия
патримониум, като видно от удостоверението за наследници, негов наследник
3
е дъщеря му В.П.. Ответниците са длъжници по претендираните суми: В.П. в
качеството на наследник на Петър Петров, а Дарина П. в качеството на лице,
в чиято полза е уредено вещно право на ползване. Квотите на ответниците са
по ½ за всяка от тях.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните
се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота и БГВ. Вещото лице е изяснило, че стойността
на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 497,82
лева.
По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга
дялово разпределение възлиза на 30,91 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задълженията не са погасени.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за неоснователно. Искът е
предявен на 31.08.2021 г., а процесните периоди за доставка са: за топлинна
енергия – от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. и за дялово разпределение – от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. Съгласно приетите по делото общи условия,
4
вземанията стават изискуеми с изтичането на един месец от периода за който
се отнасят. Вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение за
първия период – от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. са станали изискуеми на
31.08.2017 г., като от тази дата давността е започнала да тече. Поради това
съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 г.
давността не е изтекла дори за първият месечен период и задълженията се
дължат в цялост.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: по-горе вече се изясни, че
задължението за първия период е станало изискуемо на 31.08.2017 г., т.е. от
този ден ответниците са изпаднали в забава и дължат лихва върху тази
главница. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, размерът на
лихвата върху тази главница възлиза на 66,53 лева. Исковете са доказани и
следва да бъдат уважени.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 50 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, 520 лева –
депозити за експертизи и 600 лева – депозит за възнаграждение на особения
представител, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и
заповедното производство, което съдът определя на общо 150 лева. Пълният
размер на интереса на ищеца възлиза на 601,58 лева, а общата стойност на
уважената част от него – на сумата от 595,26 лева. Т.е. размерът на
дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от иска е 1306,12
лева, които следва да бъдат заплатени от ответниците разделно по равно – по
653,06 лева за всеки от тях. Тъй като ответниците бяха представлявани от
особен представител, не им се дължат разноски съобразно с отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ///// П., ЕГН: **********, с адрес
гр. София, ///////// дължи на ////, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал.
2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 300,79 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, /////////
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ///// П., ЕГН: **********, дължи
на ////, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 33,27 лева – мораторна лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ///// П., ЕГН: ********** дължи на
////, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 15,46 лева – главница, представляваща
стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ///////// ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от //// против ///// П., ЕГН: ********** иск за
заплащане на сумата от 3,16 лева – законна лихва за забава върху дължимата
сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до
25.08.2020 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б. П., ЕГН: **********, с адрес
гр. София, ///////// дължи на ////, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал.
2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 300,79 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, /////////
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б. П., ЕГН: **********, дължи
на ////, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 33,27 лева – мораторна лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б. П., ЕГН: ********** дължи
на ////, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 15,46 лева – главница, представляваща
стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ///////// ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от //// против Д.Б. П., ЕГН: ********** иск за
заплащане на сумата от 3,16 лева – законна лихва за забава върху дължимата
сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до
25.08.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ///// П., ЕГН: ********** да заплати на //// на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 653,06 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Д.Б. П., ЕГН: ********** да заплати на //// на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 653,06 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6