№ 1119
гр. Варна, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20253110200032 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на „Ви Скай" ЕООД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Варна против НП № 03-2400435 от 27.11.2024год. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на дружеството е било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване на разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от
КТ.
С жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка отразена в НП, като сочи,
че лица – граждани на трети страни притежаващи виза С (разрешение за краткосрочно
пребиваване) няма право на достъп до пазара на труда, като наред с това от материалите по
делото не ставало ясно защо на дружеството е наложена санкция над минималния
предвиден в закона размер, като по същество се моли за отмяна на издаденото НП с
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от
адв. С., който посочва, че дружеството не е било в никакво правоотношение с лицето З. и не
знае как същият е попаднал в обекта, като не било ясно и по какъв начин служителите на
ДИТ са установили самоличността на лицето, което са заварили в обекта. Посочва, че
нарушението не е било индивидуализирано в достатъчна степен, за да се гарантира правото
на защита на наказаното лице и акцентира на обстоятелството, че лице с разрешение за
краткосрочно пребиваване на територията на Република България не би следвало да бъде
допускано да упражнява трудова дейност. Моли се за отмяна на издаденото НП с
присъждане на сторените в производството разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, моли НП да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, аргументирайки доказаност и
1
съставомерност на приетото за установено нарушение, справедливост на наложеното
административно наказание и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Досежно възражението за допускане до пазара на труда на лица с виза за краткосрочно
пребиваване посочват, че пречки за допускане в случаите на сезонна работа не са налице
съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 8а, ал.2, т.1 ЗТМТМ.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 04.09.2024г. около 23.10 часа, служители на Д „ИТ" – Варна, сред които и св. С.
И., извършили проверка по сигнал по работни места в магазин „Извора“, находящ се в
област Варна, общ. Варна, гр. Варна, к. к. „Златни Пясъци, стопанисван от „ВИ СКАЙ“
ЕООД, с ЕИК: *********.
В хода на проверката било констатирано, че в посочения обект полага труд на
длъжност „продавач“ лицето Н. (N.) З. (Z.), с дата на раждане 22.11.2003г., гражданин на
трета държава - Узбекистан, пребиваващ законно в Република България, със статут на
пребиваващ в Република България чужденец с виза „С“, издадена на основание чл.24л от
ЗЧРБ и валидна за срок от 90 дни в периода 31.05.2024г. - 13.09.2024г., с работно място обект
магазин „Извора".
Лицето попълнило декларация, в която саморъчно декларирало работно време за деня
- от 20.00 часа до 08.00 часа, с почивни дни - един ден седмично и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 550 лв.
Към момента на проверката е констатирано, че на смяна е единствено лицето Н. (N.)
З. (Z.), извършващ трудова дейност по обслужване на клиенти в посочения обект на контрол.
С призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК), връчена на 04.09.2024г. на въззивното
дружество, от същият са изискани пълните трудови досиета на работниците, полагащи труд
в обекта на контрол.
На представените от работодателя документи по възникване и съществуване на
трудовите правоотношения било установено, че между него и Н. (N.) З. (Z.) няма сключен
трудов договор в писмена форма.
Поради това било прието, че на 04.09.2024г. лицето Н. (N.) З. (Z.) с дата на раждане
22.11.2003г. полага труд като „продавач“ в проверявания обект - магазин „Извора", находящ
се в област Варна, общ. Варна, гр. Варна, к. к. „Златни Пясъци", без да има сключен трудов
договор в писмена форма с работодателя „ВИ СКАЙ” ЕООД с ЕИК: *********, като
нарушението било прието за извършено на датата на проверката - 04.09.2024г. и към който
момент е следвало да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по
възникналото трудово правоотношение.
На 09.10.2024г. инспектор при Дирекция „ИТ" Варна С. И. съставила АУАН № 03-2400435 в
който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Актът бил предявен и подписан от надлежно упълномощено от управителя на
2
въззивното дружество лице, което го подписало без възражения.
Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 18.09.2024год.,
въз основа на акта, Директора на дирекция „ИТ" Варна издал атакуваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество като
работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.
414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства - приложените по АНП -АУАН; пълномощно;
протокол за извършена проверка; призовка по чл. 45 от АПК; идентификационна карта;
декларация по чл. 68, ал.1 т.3 от ЗТМТМ вкл. с превод, графици и присъствени форми,
правилник за вътрешния трудов ред, заповеди, установяващи компететност и
др..
Така описаните по-горе писмени доказателства са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Като непротиворечиви, последователни и конкретни съдът напълно кредитира и
показанията на св. И. и св. С.. В хода на съдебното следствие беше разпитан и св. Н. П.,
чиито показания съдът не възприе, доколкото на практика той не даде никакво разумно
обяснение поради каква причина е напуснал обекта в който е следвало да полага труд, като
го е поверил на непознато нему, още по-малко на представител на наелото го дружество
лице и то чужденец, като наред с това неговите показания се опровергават по категоричен
начин от останалите налични по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В обстоятелствените части на акта и НП се съдържат факти, които описват в
достатъчна степен вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място
на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено както и
нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение.
Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на проведеното административно-наказателно производство въпреки твърденията на
жалбоподателя в обратна насока.
Досежно възраженията касаещи обстоятелството дали Н. (N.) З. (Z.) се е
легитимирал на служителите и по какъв начин, то съдът намира, че това безспорно се е
случило макар актосъставителката да няма конкретни спомени (което е обяснимо предвид
изминалия значителен период от време), най-малко защото в попълнената декларация той е
3
предоставил данни за самоличността си.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на работа между
работника и работодателя следва да има сключен трудов договор.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена
форма.
В настоящия случай лицето Н. (N.) З. (Z.) е било установено да работи в обекта -
магазин, стопанисван от въззивното дружество.
Същото лично е декларирало пред проверяващите, че полага труд за въззивното
дружество като продавач - че има работно време, почивки и е посочило размера на
договореното трудово възнаграждение, поради което и съдът прие, че З. (Z.) се е намирал в
трудовоправни отношения с въззивното дружество.
Възражението, свързано с визата за краткосрочно пребиваване и невъзможността на
лице с такава да полага труд на територията на РБ не се сподели от настоящи състав, с оглед
обстоятелството, че сезонната работа (каквато несъмнено е извършвало лицето) попада сред
изключенията в ЗТМТМ, при които е допустимо да работи лице в издадена виза „С“.
Горното обстоятелство категорично е налагало сключването на писмен ТД, какъвто
към момента на проверката не е бил налице.
След като З. (Z.) е бил допуснат да изпълнява трудови функции без да има сключен
трудов договор в писмена форма, то безспорно е било допуснато нарушение на чл. 62, ал.1
вр. чл.1, ал.2 от КТ, като същото е извършено и е било доказано по безспорен и категоричен
начин.
В случая АНО е дал коректната квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер над
минималния предвиден в закона, а именно в размер на 2000лв.
Посоченият размер на наказанието АНО на практика не е мотивирал.
При това положение, с оглед липсата на данни за налагани предходни санкции, както
и липсата на други отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счете, че така наложеното
на въззивното дружество наказание е прекомерно.
В конкретния случай съдът намира,че и наказание, наложено в минимален размер,
би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради
което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба
от 2000лв. на 1500лв.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното
наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото
не страда от пороци, които да предпоставят неговата отмяна, но същото следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от
4
2000лв. на 1500лв.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова му
се дължи на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност,
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в
с.з ,съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер - 80лв.
И като съобрази размера на уважената част на иска (1500лв. доколкото за тази
санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
60лв.
Що се отнася до разноските за жалбоподателя при принципно дължими 500 лева ( за
които са представени доказателства за плащане) с оглед уважената част от иска (500 лева) се
дължат разноски в размер на 125лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2400435 от 27.11.2024год. на Директора на Дирекция " Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на „Ви Скай" ЕООД, с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. на основание чл.
414, ал.3 от КТ за нарушаване на разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието на 1500лв.
ОСЪЖДА „Ви Скай" ЕООД, с ЕИК: *********, да заплати на Дирекция " Инспекция
по труда" гр.Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 60лв.
ОСЪЖДА Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна да заплати на „Ви Скай"
ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от 125 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Варна - град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5