№ 17827
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110176028 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени „ЗАД „Армеец” АД срещу „ЗД Бул Инс“
АД осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 587,39 лв. -
главница, представляваща изплатено обезщетение по регресна претенция по
щета № 10019030116105, за увреждания по лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Лоджи“, с рег. № ******* от реализираното на 14.06.2019 г. в град
София, на бул. адрес в района на хотел „*****“ пътнотранспортно
произшествие (ПТП), заедно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане исковата молба (19.12.2024 г.) до окончателното й изплащане,
както и мораторна лихва в размер на 213,94 лв. за периода от 18.12.2021 г. до
18.12.2024 г.
Ищецът твърди, че на 14.06.2019 г. в София, на бул. адрес в района на
хотел „*****“ е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП),
документирано с протокол за ПТП № 1738852 (7777777), съставен от
служител на полицията. Водачът на лек автомобил „Мицубиши“ ДР №
********, при липса на достатъчно дистанция се ударил в спрелия преди него
л.а. „Дачия Лоджи“ с № *******, който от придадената му инерция се ударил в
автомобила пред него трето МПС (участник 3). Посочва, че съгласно ППТП
1
водачът на „Мицубиши“ ДР № ********, С.О. е виновен за настъпването на
произшествието, което не е спорно между страните в процеса. Съгласно
ППТП са били посочени видими повреди по л.а. „Дачия Лоджи“ с № *******,
а именно: предна броня, преден капак, предни два калника, задна броня, заден
капак, задни светлини, задни два калника, задна врата и др. Твърди, че за
увредения л.а. „Дачия Лоджи“ с № ******* бил сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П“
- Пълно каско, с полица № ********** и период на застрахователното
покритие 10.11.2018 г. -09.11.2018 г. Сочи, че след събитието, във връзка с
подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС на 20.06.2019г.
и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен
договор е била образувана в застрахователното ни дружество ликвидационна
преписка (щета) № 10019030116105. Застрахованият лек автомобил бил
огледан от експерти на застрахователното дружество, описани били
повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП и с банков превод на
14.02.2020г. е било изплатено застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото МПС. На 12.03.2020 е било платено обезщетение 6267,00 лв.
Обезщетението е било определено по експертна оценка на застрахователя като
тотална загуба на застрахованото имущество. Твърди, че в хода на
ликвидационната дейност са били извършени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева, или общо обезщетението възлиза на сумата от 6282,00
лева, включващо обезщетение 6267,00 лв. и ликвидационни разноски 15 лв.
след приспадане на стойност за така наречените останки. Твърди, че при
настъпване на ПТП-то виновният водач е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗД БУЛ ИНС“
АД. Посочва, че поканил ответника да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума, която е била получена на 21.02.2020г. На
15.09.2020 г. при прихващане на насрещни задължения ответникът е платил
частично вземането в размер на 5694,61 лв., като дължима останала разликата
в размер на 587,39 лв. Счита, че ответникът е изпаднал в забава от 18.12.2021
г., с оглед на което дължи мораторна лихва в размер на 213,94 лв. за периода
18.12.2021 до 18.12.2024 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Прави
2
възражение за погасването на задължението по давност. Не оспорва, че между
него и М.Л.Д. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
Отговорност" за МПС „Митсубиши", с peг. № *********. В тази връзка е
издадена полица № BG/02/118002664180. В срока на действие на цитираната
полица в дружеството е била заведена щета по ГО под № ********** от
ищеца - ЗАД „Армеец"АД. Посочва, че е заплатил сумата в размер на 5694,61
лв. Счита, че с това плащане е погасил вземанията си към ищеца. Оспорва
иска по размер, тъй като претендираната стойност не отговаряла на
действителната стойност на вредите. Моли за отхвърлянето на исковете и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение иска по чл. 411 КЗ:
Основателността на исковата претенция по чл. 411 КЗ е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт,
който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП)
между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.
2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори
3
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител при условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения,
положителния факт на плащането.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните, намира, че в
разглежданият случай страните спорят само и единствено относно размера, до
който исковата претенция се явява основателна, доколкото в отношенията
между страните по делото е безспорно, че ответникът е погасил сумата от
5694,61 лв., но същият твърди, че с това плащане се е издължил изцяло на
ищеца.
Относно спорният в производството въпрос съдът е допуснал
извършването на САТЕ, като съдът намира заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, от което се установи по безспорен начин, че в
разглеждания случай по отношение на лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Лоджи“, с рег. № ******* е налице тотална щета, както и че стойността на
уврежданията, настъпили по това МПС, вследствие на процесното ПТП от
14.06.2019 г., определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части в размер на 30% е в размер на 6464,00 лв., т. е. дори повече от
определеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 6267,00 лв.,
а с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв. – 6282,00 лв. При това
положение с плащането от 5694,61 лв. ответното застрахователно дружество
не е погасило в цялост задължението си към ищеца, респ. налице е дължим
остатък в размер на претендираната сума от 587,39 лв.
С оглед изложеното исковата претенция се явява принципно установена
по основание и размер.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
4
По отношение на регресното вземане на ищеца приложение намира
общия 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече от
изплащане на вземането. От представеното платежно нареждане се установи,
че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на 14.02.2020 г., респ. от
този момент той е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател на делинквента и от тази дата е започнал да
тече 5-годишният давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“
ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането.
При това положение от 14.02.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.12.2024 г., обективно не е могъл да изтече 5-годишният давностен
срок за регресното вземане на ищеца.
С оглед изложеното възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена
от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ.
падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е разполагал с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи категорично наличието на главен дълг.
Доколкото регресното вземане не е срочно, то за да изпадне ответникът
в забава е необходима покана от ищеца.
Ищецът е поканил ответника да изпълни претенцията му на 21.02.2020 г.
в 30-дневен срок от получаване на поканата, след изтичането на който
ответникът е изпаднал в забава. Доколкото обаче по отношение на
обезщетението за забава е приложим краткия тригодишен давностен срок,
ищецът е претендирал обезщетение само за последните 3 години преди
подаване на исковата молба.
Съдът определи размера на обезщетението за забава на основание чл.
5
162 ГПК, посредством използването на лихвен калкулатор, публикуван на
следната интернет страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html , в размер на 213,94 лв. за периода от 18.12.2021 г. до
18.12.2024 г.
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.
Предвид изложеното исковата претенция се явява изцяло основателна и
като такава следва да се уважи.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 550,00 лв., от които
100,00 лв. за ДТ, 350,00 лв. за депозит за вещо лице и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в цялост на
ищеца.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК ********* на основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ЗАД „Армеец““ АД, ЕИК *********,
следните суми, а именно: сумата от 587,39 лв. – главница, представляваща
изплатено обезщетение по регресна претенция по щета № 10019030116105, за
увреждания по лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. №
******* от реализираното на 14.06.2019 г. в град София, на бул. адрес в района
на хотел „*****“ пътнотранспортно произшествие, заедно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба (19.12.2024 г.)
до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 213,94
лв. за периода от 18.12.2021 г. до 18.12.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на „ЗАД „Армеец““ АД, ЕИК ********* сумата от 550,00
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7