Решение по дело №8140/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4529
Дата: 15 октомври 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110208140
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4529
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110208140 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №8140 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №24-4332-005767/20.03.2024 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Е. С. П. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Е. С. П. оспорва факта на ПТП.
Жалбоподателят Е. С. П., редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата, моли за отмяна на постановлението.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.М. депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 30.12.2023 г. около 09:05 часа в гр.С. по бул.”Н. П.в” №66 срещу
„ОМВ“ Е. С. П. управлявал л.а.“Форд Фокус“ с рег.№******и поради
отклоняване вляво по пътното платно, реализирал пътнотранспортно
произшествие като удря управлявания от св.Х. л.а.“Пежо“ с рег.№СВ0079ВТ.
От удара били причинени щети отзад вдясно по калника и бронята на
управлявания от св.Х. л.а.“Пежо“ с рег.№******
След настъпилото пътнотранспортно произшествие Е. С. П. напуснал
местопроизшествието, но св.Х. успял да го последва, след което се обадил на
тел.112 и съобщил за инцидента.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той е написал, че има
възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели С., Ц. и Х., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
2
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, защото водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП който поради нарушение по
ал.1 - не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв.
В случая като е напуснал мястото на ПТП Е. С. П. е извършил нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, защото когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Ето защо на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя следва
3
да бъде наложено съответното наказание - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за
неизпълнение на задълженията като участник в пътнотранспортно
произшествие.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията
са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на жалбоподателя и
с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Е. С. П. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №24-4332-005767/20.03.2024 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА Е. С. П., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

4
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №24-4332-005767/20.03.2024 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Е. С. П. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Е. С. П. оспорва факта на ПТП.
Жалбоподателят Е. С. П., редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата, моли за отмяна на постановлението.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.М***, депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 30.12.2023 г. около 09:05 часа в гр.С. по бул.”Н. П.” №66 срещу „ОМВ“
Е. С. П. управлявал л.а.“Форд Фокус“ с рег.№****** и поради отклоняване
вляво по пътното платно, реализирал пътнотранспортно произшествие като
удря управлявания от св.Х. л.а.“Пежо“ с рег.№*****
От удара били причинени щети отзад вдясно по калника и бронята на
управлявания от св.Х. л.а.“Пежо“ с рег.№*********
След настъпилото пътнотранспортно произшествие Е. С. П. напуснал
местопроизшествието, но св.Х. успял да го последва, след което се обадил на
тел.112 и съобщил за инцидента.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той е написал, че има
възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели С., Ц. и Х., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
1
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, защото водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП който поради нарушение по
ал.1 - не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв.
В случая като е напуснал мястото на ПТП Е. С. П. е извършил нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, защото когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Ето защо на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя следва
да бъде наложено съответното наказание - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за
неизпълнение на задълженията като участник в пътнотранспортно
произшествие.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията
са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на жалбоподателя и
2
с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Е. С. П. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

3