№ 15315
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110111528 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД от И. К. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против
Л. П. Л.,с адрес по месторабота гр.С,с искане за осъждане на ответника да
заплати следните парични суми – 3000 лева главница по договор за заем от
10.04.2019 г.,7000 лева главница по договор за заем от 19.05.2019 г. и 5000
лева главница по договор за заем от 12.06.2019 г.,ведно със законната лихва
върху всяка от главниците,считано от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните били сключени три
договора за заем – на 10.04.2019 г. – за 3000 лева,на 19.05.2019 г. – за 7000 лева
и на 12.06.2019 г. – за 5000 лева,които парични суми ищецът като заемодател
предал на ответника в брой. Твърди се,че за сумата по първия заем е уговорен
срок за връщане от два месеца,докато по другите договори срок за връщане не
е бил уговорен. Ищецът поддържа,че ответникът Л. не е върнал заемните
парични суми. Моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
Ответникът Л. П. Л. оспорва исковете като твърди,че между страните не
съществуват заемни правоотношения и оспорва да е подписвал представените
писмени доказателства. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за заем от 10.04.2019 г.,сключен между И. К. В. и
Л. П. Л. за сумата от 3000 лева,която В. предава на Л.,а Л. се задължава да я
върне в двумесечен срок.
1
Според декларация от 04.08.2023 г. Л. П. Л. заявява,че е получил от И. К.
В. на два пъти парични суми на ръка в брой – на 19.05.2019 г. 7000 лева и на
12.06.2019 г. – 5000 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства –
свидетелката З е казала,че познава ищеца от 2012 г. като колега,а ответникът е
бил неин пациент. Според свидетелката З в нейно присъствие е подписан
договор за заем за 3000 лева като докторът дал на Л. сумата от 3000 лева.
Според свидетелката З договорът е стоял в нейния кабинет и при едно от
разчистванията го намерила и тогава попитала доктора дали са му върнали
парите,но той й отговорил,че не са му върнати,а и още пари е давал. От
показанията на свидетелката З вероятно в един период страните са имали
приятелски отношения и докторът е искал да помогне на Л. да уреди свой
проблем със земи. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката З е казала,че
знае,че докторът и друг път е давал пари,но на други договорки не е
присъствала.
От приетото заключение по съдебно-почеркова експертиза на вещото
лице Ц. се установява,че подписът на договор за заем от 10.04.2019 г. е
положен от Л. П. Л.,а експертизата не може да отговори дали подписът на
декларация от 2023 г. е положен или не е положен от Л. П. Л. поради
установени пълни различия в транскрипциите,както и поради наличието на
варианти на пологане на подписа като според експертизата е възможно
подписът да е бил положен с произволна транскрипция от всяко лице със
средна степен на обработеност на подписа,в това число и от Л. П. Л..
Според приетото заключение по съдебно-почеркова експертиза на
вещото лице Савов при изследване на подписа върху декларацията и
сравнителните образци от подписи на Л. се установяват множество и
съществени различия в общи и частни почеркови признаци помежду
им,съществени,индивидуални и достатъчни по количество,при което между
подписа обект и сравнителните образци е налице графическа
несъпоставимост. При извършено изследване на подписа в декларацията със
сравнителни образци – ръкописен текст от Л. Л. се установяват
съвпадения,като относително месторазположение и форма на движенията при
изписване на началото и края на овалния елемент в подписа спрямо букви „О“
в сравнителния материал,посока на движение при изписване на овалния
елемент в подписа и букви „О“ в образците – дясноокръжна,относителна
форма,продължителност и посока на движенията при изписване на
елементите от стилизираната буква „П“ в подписа и в сравнителните
образци,относително месторазположение и размер на движенията при
изписване на първи и втори елемент от края на подписа спрямо буква „у“ от
сравнителните образци,при което може да се изведе с голяма степен на
вероятност,че подписът в графа декларатор е положен от Л. П. Л. в условията
на т.нар.автоподлог или съзнателно изопачаване на собствения подпис с цел
последващ отказ от авторството му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД
е обусловено от доказване,че е сключен договор за заем,провеждането на
доказване,че заемната парична сума е предадена. Договорът за заем е реален
2
договор и за реализиране на фактическия му състав не е достатъчно да бъде
доказано,че страните са постигнали съгласие относно сключване на договор за
заем,както и относно размера на заемната парична сума,но следва да бъде
установен и фактът на предаване на заемната парична сума. Софийският
районен съд намира,че първият иск – за сумата от 3000 лева по договор за
заем от 10.04.2019 г. подлежи на уважаване. За да приеме,че исковата
претенция е доказана по основание и по размер за сумата от 3000 лева,съдът
отчете представения по делото договор за заем,който е сключен на 10.04.2019
г.,от съдържанието на който се установява,че И. В. предава сумата от 3000
лева на Л. Л.,а последният се задължава да я върне в срок от два месеца.
Съдът,отчитайки наименованието на договора – договор за заем,както и като
взе предвид,че се съдържа конкретна уговорка за размер на заемна парична
сума – 3000 лева и срок за връщане – два месеца,намира,че е доказано
възникване на заемно правоотношение,а и е доказан фактът на предаване на
паричната сума,в която насока са и ангажираните свидетелски показания на
свидетелката З. При това положение,както и като съобрази,че според
приетото експертно заключение на вещото лице Ц. подписът в договора за
заем е положен от ответника Л.,съдът намира,че исковата претенция се явява
доказана по основание,а и по размер. В хипотезата,когато страната ищец е
доказала съществуването на заемното правоотношение и факта на предаване
на заемната парична сума в тежест на ответника е възложено доказването,че е
изпълнил точно своето договорно задължение да върне заемната парична
сума. В хода на производството ответникът Л. не е провел доказване да е
върнал заемната парична сума нито в рамките на уговорения срок от два
месеца,нито в по-късен момент. По изложените съображения съдът приема,че
искът за сумата от 3000 лева по договор за заем от 10.04.2019 г. следва да бъде
изцяло уважен.
Софийският районен съд счита,че предявените искове за осъждане на
ответника Л. да заплати парични суми по договори за заем за 7000 лева от
19.05.2019 г. и 5000 лева от 12.06.2019 г. подлежат на отхвърляне като
недоказани по основание. Диспозитивното начало в гражданския процес
задължава съда да се произнесе в рамките на формулираното от страната ищец
искане за защита – в конкретния случай в абзац четвърти на стр.2 от исковата
молба ищецът В. заявява,че е предоставил на ответника в заем парична сума в
общ размер от 15000 лева. Когато парична сума е претендирана на договорно
основание,какъвто е настоящият случай,страната ищец следва да проведе
доказване,че конкретно договорно правоотношение съществува. Когато
доказателствената тежест е възложена на съответна страна в
производството,тази страна е длъжна да проведе пълно доказване,т.е. от
доказателствата по делото да се установява по несъмнен начин,че е сключен
договор за заем и да бъде доказано какво е съдържанието на заемното
правоотношение. Ако доказването не е пълно,то следва да се приеме,че
исковата претенция подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд счита,че
в хода на производството не са представени доказателства,които да доказват
по категоричен и еднозначен начин,че между страните са възникнали заемни
правоотношения,съответно за суми в размер на 7000 лева и на 5000 лева.
Договорът за заем се характеризира с постигане на съгласие относно
конкретен размер на заемна парична сума,със задължение за заемодателя да
предаде заемната парична сума и със задължение за заемополучателя да върне
3
заемната парична сума като всяка от тези уговорки трябва да бъде установена
недвусмислено. Съдът намира,че ищецът В. не е доказал при условията на
пълно доказване,че са възникнали заемни правоотношения на 19.05.2019 г. за
сума от 7000 лева и на 12.06.2019 г. – за сума от 5000 лева. За да счете,че
исковете са недоказани по основание,съдът взе предвид,че от съдържанието на
представената декларация се установява,че същата удостоверява факта на
получаване на парични суми от В. към Л. – съответно за 7000 лева и за 5000
лева,но по никакъв начин не доказва,че тези парични суми са предоставени по
договори за заем,респективно подлежат на връщане на основание сключени
договори за заем. Както беше посочено,диспозитивното начало на
гражданския процес задължава съда да разгледа исковата претенция,с която е
сезиран. Съдът намира,че ищецът В. не е доказал наличието на заемни
правоотношения,поради което исковете за сумите от 7000 лева и 5000 лева
подлежат на отхвърляне. В тази насока следва да бъде отчетено,че наличието
на сключен договор за заем от м.04.2019 г. по никакъв начин не доказва,че
следващи уговорки между същите страни отново са относно договори за заем.
С оглед това,че декларацията единствено сочи,че са предоставени парични
суми,без да е конкретизирано дали паричните суми са дадени на договорно
основание,както и при съобразяване,че липсват представени доказателства за
вида на договорното правоотношение,съдът намира,че исковете,предявени на
основание сключени договори за заем,подлежат на отхвърляне. Изводът на
съда за недоказаност на предявените два иска по договори за заем от
19.05.2019 г. и от 12.06.2019 г. не се променя предвид свидетелските показания
на свидетелката З,разпитана със съгласието на двете страни в
производството,тъй като свидетелката депозира показания,че на други
договорки извън сключения договор през м.04.2019 г. не е присъствала,т.е.
свидетелката няма непосредствени впечатления относно договорните
отношения между страните извън първия по време сключен договор. За да
бъде уважена искова претенция за реално изпълнение на задължение за
връщане на заемна парична сума,страната ищец следва да докаже не само
факта,че е предала парична сума,но и да установи,че ответната страна се е
задължила да върне заемната парична сума – в този смисъл решение №
837/13.12.2010 г.,постановено по гражд.дело № 1727/2009 г. по описа на ВКС.
Макар декларацията да доказва факта на предаване на паричната сума от
страна на ищеца В. към ответника Л.,тази декларация не може да послужи
като основание за уважаване на искова претенция с правно основание
чл.240,ал.1 от ЗЗД при липса на други доказателства,които да установяват
вида и съдържанието на договорните правоотношения. С оглед това,че според
решение № 142/07.10.2016 г.,постановено по търг.дело № 1601/2015 г. по
описа на ВКС разписката доказва факта на плащане,но може да служи като
доказателство за вида на договорното правоотношение само ако в
съдържанието й са възпроизведени съществените елементи на заемното
правоотношение,както и като отчете,че от представената от ищеца В.
декларация единствено се установява,че е предадена парична сума,но липсват
каквито и да било изявления относно вида на постигнатите между страните
договорености,съдът счита,че искът не може да бъде уважен на основание
чл.240,ал.1 от ЗЗД. Предвид това,че не са събрани доказателства да е
уговорено връщането на паричната сума,съдът приема исковете за сумите от
7000 лева и 5000 лева за недоказани по основание – при липса на проведено
4
доказване съгласието за връщане на заемната парична сума искът не може да
бъде уважен – решение № 337/11.06.2024 г.,постановено по гражд.дело №
3621/2023 г. по описа на ВКС.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената и
отхвърлена част от исковите претенции съдът намира,че следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца 305,76 лева сторени съдебноделоводни разноски
и заплатено адвокатско възнаграждение,а в полза на ответника – 320 лева
сторени съдебноделоводни разноски.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. П. Л.,с адрес по месторабота гр.С да заплати на основание
чл.240,ал.1 от ЗЗД на И. К. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 3000 (
три хиляди ) лева – по договор за заем,сключен на 10.04.2019 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
29.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,предявени
от И. К. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С срещу Л. П. Л.,с адрес по
месторабота гр.С за осъждане на ответника да заплати сумата от 7000 лева по
договор за заем от 19.05.2019 г. и сумата от 5000 лева по договор за заем от
12.06.2019 г.
ОСЪЖДА Л. П. Л.,с адрес по месторабота гр.С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. К. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С
сумата от 305,76 лева ( триста и пет лева седемдесет и шест стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. К. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Л. П. Л.,с адрес по
месторабота гр.С сумата от 320 ( триста и двадесет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5