РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330110585 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 179 ЗМВР и чл.
181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. С.***, бул.
„**********, представлявана от Главния ***** С. Ц.обективно съединени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева
(хиляда лева), представляваща допълнително възнаграждение за 100 часа
извънреден труд, положен в периода 01.01.2018г. – 30.06.2019 г., ведно със
сумата от 100 (сто лева) – обезщетение за забава за периода 26.04.2018 г. –
24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работи като държавен служител в надзорно-
охранителния състав на ответната дирекция на длъжност “*******“, с
местоизпълнение на служебните задължения в ******
Твърди се, че надзорно-охранителната дейност на ********, е
1
организирана на сменен режим, изпълняван от ****** от състава в т.нар.
„наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани
като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по
предварително утвърден месечен график от нарочен служител, определен
от********* Сочи, че в исковия период, съгласно ******* за разпределение
на работното време, работният процес е организиран в 24- часови смени, като
работното му време се изчислява в часове сумирано за отчетен период –
тримесечен, съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР. В исковия период е полагал и
дежурства на временно-открити постове /ВОП/, чиято нормативна
продължителност е 12 часа, но реално продължава 13 часа.
Конкретно изпълняваните от ищеца 24-часови дежурства в ТПО-то
били с реална фактическа продължителност от 24 часа и 40 минути и
започвали най-късно в 07.50 часа, като приключвали едва в 08:30 часа на
следващия ден. В ежедневните нарядни ведомости била отразяване не
реалната, а нормативно установената продължителност на смените, без да се
включват съпътстващите дежурствата – инструктажи, отводи, разводи,
приемане, сдаване и освобождаване от дежурство.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-
то число на месеца, следващ отчетния период.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да
уважат предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 15.02.2021г. по искане на ищеца е допуснато
изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва: искът
за заплащане на възнаграждение за извънреден труд e увеличен от 1000 лева
(хиляда лева) на 1460,23 лева, а искът за заплащане на мораторна лихва върху
него е увеличен от 100 лева (сто лева) на 449,36 лева.
В предоставения му срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на
наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на
исковата молба, чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Ч., счита искът за
допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
2
Не се спори, че ищецът е служител на ГДИН и териториалните й
служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е държавен
служител, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС,
ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал
длъжността „*****” в *****, като работното време се отчитало сумарно на
тримесечен период. Не се оспорва, че работното време на ищеца е било, като
по график е полагал 24 -часови дежурства, както и дежурства на ВОП.
В случай, че съдът приеме за основателни исковите претенции,
счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на подаване на
исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна на
ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата
на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.
В съдебно заседание чрез пълномощника юрк. Ч. счита исковете за
заплащане на обезщетение за извънреден труд за частично основателни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени
доказателства – заповед за назначаване на ищеца на длъжността „******”, акт
за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за длъжността
„*******, се установява, че за целия процесен период ищецът е заемал
длъжността „********. В длъжностната характеристика за тази длъжност е
посочено, че лицето, което я заема, осигурява ред, сигурност и безопасност в
******.
Не се спори, че за процесния период работното време на ищеца е
било разпределено под формата на 24-часови дежурства, които се полагали в
******, както и дежурства на ВОП, които се полагали в болници.
По делото са представени протоколи за отчитане на положен труд по
заповед и извън установеното работно време, справки за ползваните отпуски,
както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период. Видно от
същите, на ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение,
3
ДТВ за ТСПО, „възнаграждение за „специфични у/вия военни” и порцион.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение,
начина на носенето им и отстъпването от същите, както и реалната
продължителност на едно редовно 24-часово дежурство в *******, както и на
дежурствата по ВОП по делото са събрани гласни доказателствени средства,
чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на свидетеля А. Б., който е колега на ищеца, се
установява, че през процесния период, ищецът е давал 24-часови дежурства,
които реално продължавали 24 часа и 40 минути, а тези на ВОП по 13 часа.
Свидетелят разяснява протичането на едно 24-часово дежурство.
Тези дежурства продължавали от сутринта на единия ден до сутринта на
следващия ден. Ищецът следвало да се яви най-късно в 07:50 часа в
*******където се преобличал, снаряжат и се подготвят за инструктажа, който
се води от старши главен ******* като на следващата сутрин си тръгва най-
рано 08.45 часа, защото има предаване и приемане на смяната, провеждане на
инструктажа на новата смяна, след което следва и главната опреативка къдете
се сдава смяната на застъпващия главен******* За дежурството на ВОП
процедурата била същата с тази разлика, че ако се носи оръжие се оставя
в******** и се взема служебно оръжие.
Гореописаните документи, показанията на свидетеля, ведно с
документацията, находяща се в ******* вкл. ведомостите за заплати и
ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите
дежурства, са изследвани от вещото лице К., чието заключение по
допуснатата ССЕ е изслушана и приета по делото.
Вещото лице е изчислило броя полагани дежурства от ищеца, норма
времето за всеки един от месеците, включени в процесния период и въз
основа на свидетелските показания, според които при изпълнението на
задачите за 24-часовото дежурство ищецът е полагал 40 минути над
нормативно установеното работно време, а за това на ВОП 1 час над
нормативно установеното време. От същото се установява, че за процесния
период ищецът е положил 199,1 часа извънреден труд, които не му са
заплатени, за които му се дължи сумата от 1460,23 лева, мораторната лихва
върху което възнаграждение за периода 26.04.2018 г. – 24.08.2020 г. възлиза
4
на 449,36 лева.
Съдът кредитира заключението на това вещо лице като обективно и
компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по
делото и нормативната уредба досежно сумарното изчисляване на работното
време на служителите от надзорно-охранителния състав.
При така установените факти от значение за спора съдът намира
следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото
доказателства, че в процесния период ищецът е работил като „********* в
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП с място на работа –
*******Ищецът се явява “*******”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС.
Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й
поделения, каквото е *******, са държавни служители и лица, работещи по
трудов договор. За държавните служители, се прилагат правилата относно
държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго. Видно
от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се изпълняват
чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се установява, че
служебното време на ищеца като държавен служител, полагащ дежурства по
график, се изчислява сумарно за период - на тримесечие.
Съдът намира, че настоящия спор има имуществен характер,
доколкото правото на ищеца да претендира заплащане на положен от него
извънреден труд, произтича от закона, а не от административен акт, поради
което на основание чл.125 от ЗДСл. спорът подлежи на разглеждане по
общият исков ред пред съответния местно и родово компетентен съд, а не по
реда на АПК.
По делото спорни са няколко обстоятелства – каква е била
продължителността на всяко дежурство, която е отчитана и заплащана.
Съгл. чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгл. ал. 2 за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по
5
утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато
численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не
позволява организирането на работата на 8- и 12-часови наряди, могат да
бъдат установени и 24-часови наряди. Работното време на служителите, които
изпълняват дейности по ал. 2 и 3, се определя със заповед на
********съобразно щатната численост и особеностите на охраняемите обекти
по предложение на ***** на съответната териториална служба или по своя
инициатива. При служебна необходимост със заповед на началника на
териториалната служба продължителността на работното време на
държавните служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с
повече от една втора от нормалната дневна продължителност на работното
време. За държавните служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се
установява ненормиран работен ден. Държавните служителите от ГДИН и
териториалните й служби получават компенсация за нощен труд съгласно
Закона за Министерството на вътрешните работи и правилника за неговото
прилагане.
Съгл. чл. 16в, ал. 1 от ППЗИНЗС за *************, които изпълняват
дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа,
със заповед на ************** на съответната териториална служба може да
се установява време на разположение или режим на 12- или 24-часово
дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът
като „*****” в ******* е част от надзорно-охранителния състав на същия,
като задачите на надзорно-охранителния състав са изброени в чл. 291 от
ППЗИНЗС. В точка първа на посоченият член е посочено, че една от
основните задачи на надзорно-охранителният състав в *****, е
осъществяването на постова служба. Постовата служба се носи от наряд,
назначен от ******** който се състои от дежурен *********** -чл.300, ал.1 и
ал.2 от ППЗИНЗС.
Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към процесния период липсват
конкретни правила относно продължителността на служебното време,
уредбата на същото, както и на извънредния труд, то следва да се приложат
съответните норми от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1
6
от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на
същия текст пък предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Относно продължителността на тези дежурства, съдът намира
същата да е била, за 24-часовите такива – 24 часа и 40 минути, а за тези на
ВОП 13 часа, тъй като това е реалната продължителност на същите от
момента, в който лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на
работа, до момента, в който те са били освобождавани и реално са напускали
работното си място, като това е минималната продължителност на тези
дежурства и реалната такава в определени дни е надхвърляла тези часове.
Част от това допълнително време, а именно явяването, снаряжаването и
разоръжаването, представляват дейности, свързани с подготовката за
приемане и подготовката за сдаване на дежурство, тези дейности са
абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да
бъде сдадено, без те да бъдат извършени. Времето за самото приемане и
сдаване на дежурството при всички случаи представлява част от самото
дежурство и от работното време. През цялото това време – от момента на
явяването си до напускане територията на ******** ищецът е реално
ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, представляват част от
дейността на ищеца като ******и са време, в което той реално е ангажиран,
за да изпълни дежурството си. Това представляват реално отработени часове,
свързани с носенето на дежурството. Ето защо съдът намира, че същите
представляват част от продължителността на служебното време на ищеца. Ето
защо съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че тези часове
следва да бъдат включени при изчисляване на общата продължителност на
служебното му време.
7
Така за положените и незаплатени 199,1 часа извънреден труд на
ищеца се следва сумата от 1460,23 лева, със съответстваща мораторна лихва,
начиная от 26-то число на месеца, следващ полагането на труда, както е
поискал да бъде изчислено ищеца, за периода 26.04.2018 г. – 30.06.2019 г. е в
размер на 249,36 лева. Ето защо тези суми следва да бъдат заплатени от
ответника.
На възражението на ответника за недължимост на мораторна лихва
следва да се отговори, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с
трудовото възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с
изтичане на сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето
защо лихвата се дължи и без покана. Ето защо в тази връзка следва да се
кредитира заключението на вещото лице досежно датите на действителния
падеж на същите.
Вземанията за главницата е лихвоносно, исковата молба има х-р на
покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва от
завеждане на ИМ – 25.08.2020 г. до окончателното плащане, е основателна и
ще се уважи.
Ищецът претендира и доказва направени разноски за адв.
възнаграждение от 500 лева, които ще се възложат на ответника.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 108,41 лева, от
които 58,41 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по исковете
за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В
полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ,
които са направени от бюджета на съда, а именно – 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. С. бул. „********** чрез
пълномощника юрк. Т. Ч. да заплати на К. Г. И., ЕГН ********** сумата от
1460,23 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд над нормативно установената продължителност на
работното време за периода от 01.01.2018 г. – 24.08.2020 г.; сумата от 449,36
лева мораторна лихва върху него за периода 26.04.2018 г. – 30.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 1460,23 лева от датата на подаване
на исковата молба – 25.08.2020 г., до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и сумата от 500 лева разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. С. бул. „********** чрез
пълномощника юрк. Т. Ч. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 108,41
лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от
100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия
при
Районен _____________________
съд –
Пловдив:
9