Решение по дело №776/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

 

гр.Б.С., 13.12.2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично заседание на 14 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 776/2018 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на управители, чрез  пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.Г.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 946,16 лв. главница по Договор за стоков кредит №253712/19.03.2017г.; 161,78 лв. договорна лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.12.2017г.; 33,01 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2017г. до 23.02.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 02.03.2018г. до окончателното изплащане. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.

Съдът с определение постановено в с.з. на 04.07.2019г. по искане на ищцовото дружество е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК  „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, в качеството им на изпълнителни директори, в процедурното качество на трето лице-помагач на ищцовото дружество, за доказване основанието и размера на вземането срещу ответника, в което са се суброгирали след прехвърляне на вземането.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор по исковата молба.

Третото лице-помагач чрез пълномощника в писмено становище удостоверява, че въз основа на договор за цесия ищцовото дружество е прехвърлило вземането си н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД включително и по процесния договор за кредит с кредитополучател А.И..

По делото са събрани писмени доказателства.Допусната и изслушана е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Приложено е ч.гр.д.№ 326/2018г. по описа на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на  доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 326/2018г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника А.Г.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 202/02.03.2018г. в полза н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на управители, чрез  пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,***, за сумата от 946,16 лв. главница,  дължима на основание сключен договор за стоков кредит № 253712/19.03.2017г., договорна лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.12.2017г. в размер на 377,74 лв., мораторна лихва в размер на 33,01 лв. за периода от 01.04.2017г. до 23.02.2018г., ведно със законна  лихва: считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.  съгласно чл.26 от НЗПрП вр.чл.78,ал.8 от ГПК, като в останалата част над сумата от 150,00 лв. до предявеният размер от  200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, се отхвърля като неоснователна.

Вземането произтича от следните обстоятелства: сключен договор за стоков кредит № 253712/19.03.2017г., между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД прехвърлен на заявителя, с договор за цесия от 29.09.2017г. и  Приложение № 1.1./10.12.2017г. към него. 

Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. 

С настоящата искова молба кредиторът “А.З.К.Н.П.З.”***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.

Ищецът “А.З.К.Н.П.З.”*** в и.м. твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен Договор за стоков кредит №253712/19.03.2017г. за сумата от 1129,42 лв.. Поддържа, че кредитът е усвоен. Твърди, че не са постъпвали плащания от ответника. Поддържа, че в договора е налице клауза за предсрочна изискуемост, като последната е обявена на длъжника на 04.01.2018г. Твърди, че така формираното вземане е цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца на 10.12.2017г., като съгласно договора за цесия вземането на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- кредитор. Съгласно изискването на закона “А.З.К.Н.П.З.” ООД е изпратила уведомително писмо за цесия, съдържащо и покана за доброволно изпълнение до длъжника, за което е упълномощена от „Банка ДСК“ ЕАД. Няма данни писмото да е получено от длъжника.  Поради това длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването й./Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".

 По този повод з. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образувано ч.гр.д. 326/2018г. е издадена заповед за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба за установяване съществуването на паричното вземане в посочените в нея размери.

Ответникът в срока указан в чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства.

По делото е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Вещото лице П.П. в с.з. заяви, че поддържа заключението така както е депозирано. Посочи, че сумите по претендираните вземания не са изплатени изцяло от ответника. От Приложение №1 е видно, че сумарно са погасени главници в размер на 183.26 лв. и договорна лихва в размер на 34.74 лв. Датите на съответните вноски са подробно отразени в Приложение №1. Остатъчната главница за издължаване възлиза на 946.16 лв. и договорна лихва, която се дължи е 123.73 лв.

Извършените плащания са описани в Приложение №1 като вноски и дати. При тяхното счетоводно отразяване е спазен договореният между страните ред за издължаване на дължимите суми по договор.

Общият размер на претендираните вземания сумарно възлиза на 1102.94 лв. в това число, остатъчна главница в размер на 946.16 лв., остатък договорна лихва в размер на 123.77 лв. и остатък лихва за забава и мораторна лихва в размер на 33.01 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника А.Г.И. и „Банка ДСК“ ЕАД, както и неговото съдържание. Установи се също, че кредитодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение-предоставил е в полза на ответника исканата сума, факт който не се оспорва – а и ответникът е декларирал чрез подписване на договора за кредит.

От представените с и.м. писмени доказателства се установи, че след сключване на договора между страните, вземането по него е било цедирано на 29.09.2017г. и  Приложение № 1 от 10.12.2017г. на ищцовото дружество “А.З.К.Н.П.З.” ООД, т.е към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК(02.03.2018г.) титуляр на вземането по договора за кредит е “А.З.К.Н.П.З.” ООД. При това положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, също така вземането е преминало от предишния кредитор в/у новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още не консолидирано до момента на съобщаване на длъжника на цесионния договор.  Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение м/у длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателят изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задължението му-т.е изпълнение спрямо лице което е легитимирано по смисъла на чл.75 от ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника от законово задълженото с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД лице, е абсолютно  задължителна материалноправно предпоставка за уважаване на предявения иск, касаеща активната материалноправна легитимация на ищеца. В тази насока по делото е налице доказателство – уведомително писмо, изпратено на адреса на ответника, но не е приложена обратна разписка, от която да е видно, че ответникът е получил писмото. Поради това длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването, което не се отрича и от ответника. Въз основа на горното съдът приема, че цедентът е уведомил надлежно длъжника за извършеното прехвърляне на процесното вземане и своевременно не е направил своите възражения.

От събраните по делото писмени доказателства – Предложение за сключване на договор за паричен заем; Тарифа на „Банка ДСК“ ЕАД; Договор за стоков кредит №253712/19.03.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Банка ДСК“ ЕАД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД, Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Потвърждение  на извършената цесия  между „Банка ДСК“ ЕАД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД; Уведомително писмо от „Банка ДСК“ ЕАД чрез “А.З.К.Н.П.З.” ООД до ответника с покана за доброволно изпълнение; Пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, с упълномощаване ищцовото дружество да уведоми ответника, че има задължението да  върне получените от заемодателя „Банка ДСК“ ЕАД пари на цесионера “А.З.К.Н.П.З.” ООД, на когото заемодателят валидно е прехвърлил правата си по заемния договор, чрез цесия; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „А.З.С.Н.В.” ЕАД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД, Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД спрямо ответника е предмет на договора за цесия.

Ответникът е уведомен за станалата цесия  от цесионера, за което цедентът нарочно го е упълномощил, чрез уведомлението приложено към исковата молба, връчена на ответника./вж. Решение 78/09.07.2014г.на ВКС, по т.д.2352/2013 г. по чл.290 от ГПК/.

Не се доказа ответникът да е заплатил на ищеца изцяло дължимото, а само час от него. Видно от заключението на вещото лице П.П., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, към настоящия момент задължението  на ответника възлиза общо на 1102.94 лв., от които: остатъчна главница в размер на 946.16 лв., остатък договорна лихва в размер на 123.77 лв. и остатък лихва за забава върху главницата в размер на 33.01 лв.

В това производство в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, че е заплатил посочената сума, по какъв начин и в какви срокове. След като не е сторил това, то предявения иск, че ответникът дължи на ищеца сумата от 946,16 лв. главница, дължима на основание сключен Договор за стоков кредит №253712/19.03.2017г., договорна лихва в размер на 123.73 лв. за периода от 01.04.2017г. до 10.12.2017г., законна лихва за забава в размер на 33.01лв. за периода от 01.04.2017г. до 23.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, се явява основателен и следва да бъде уважен.

Исковата претенция в пълния предявен размер - на договорна лихва от 161,78 лв. за периода от 01.04.2017г. до 10.12.2017г., съдът намира, че следва да отхвърли, тъй като се установи от заключението на вещото лице, че в тази част сумата е погасена и не се дължи.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 326/2018г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 175.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., заплатена държавна такса в размер на 125.00 лв., депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лв. по настоящето исково производство и следва ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер от 845.85 лв., съразмерно уважената част от исковете.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. Бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а съгласно чл. 26 за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. В този смисъл претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в размер на 300 лв. е в размер на нормативно установения максимум, имайки предвид, че по делото са проведени повече от две съдебни заседания, поради което не са налице предпоставки за присъждане над този размер, съгласно направеното искане с исковата молба.

С молба вх.№ 7060/16.10.2019г. /л.131 от делото/ третото лице-помагач „А.З.С.Н.В.” ЕАД е направило искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.  

Съдът намира искането за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. и други разноски на третото лице помагач за неоснователно, тъй като съгласно чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

Ответникът не е поискала и не е направила разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да му се присъждат.

 

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

                                                        Р    Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Г.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на управители, чрез  пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,***, сумата от 946.16 лв. главница, дължима на основание сключен Договор за стоков кредит №253712/19.03.2017г. между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД/прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 29.09.2017г. и Приложение № 1.1./10.12.2017г. към него между „Банка ДСК“ ЕАД и “А.З.К.Н.П.З.”***/, договорна лихва в размер на 123.73 лв. за периода от 01.04.2017г. до 10.12.2017г., законна лихва за забава в размер на 33.01лв. за периода от 01.04.2017г. до 23.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 202/02.03.2018г. по ч.гр.д.№ 326/2018г. по описа на РС-Б.С..

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от уважения размер до пълния предявен размер - на договорна лихва от 161,78 лв. за периода от 01.04.2017г. до 10.12.2017г., като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, А.Г.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на управители, чрез  пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,***, направените деловодни разноски по исковото производство за юрисконсултско възнаграждение, заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и депозит за особен представител на ответника в общ размер от 845.85 лв., съразмерно уважената част от исковете, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 326/2018г. по описа на БСлРС в размер на 175.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, в качеството им на изпълнителни директори.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 326/2018г.  по описа на РС-Б.С..

 

 

                                                             

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: