Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ,23.06.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански
състав, на шестнадесети юни през двехиляди и двадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3509
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Твърди,
че непосредствено преди приключване на делото по иска за установяване на
вземането, с нотариален акт за дарение, вписан в СВ при ПРС с №1808 от
16.04.2018г. ответникът подарил на сина си /втория ответник/ свой недвижим имот,
а именно: 37/282 идеални части от поземлен имот с идентификатор 55155.502.1912
по КККР на гр.Пазарджик, ул."*****" , целият с площ от 282 кв.м. с
предназначение и начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди,
при съседи: 55155.502.9668, 55155.502.1911, 55155.502.1748, 55155.502.1913 и
55155.502.9584, с данъчна оценка в размер на 520,30 лв.
Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечаване на неговите кредитори. Ищецът твърди, че несъмнено е имал
качеството на кредитор на първия ответник към датата на изповядане на
процесният договор за дарение. Твърди, че извършената разпоредителна сделка
уврежда ищеца в качеството му на кредитор, защото намалява актива на
имуществото на неговия длъжник. Последното поражда и обосновава правния му
интерес да иска обявяване на нейната недействителност по реда на чл.135 ал.1 ЗЗД - още повече, че върху процесния имот не е била вписана обезпечителна
възбрана и единственото средство за връщане на дареното имущество в
патримониума на длъжника е именно Павловият иск. Твърди, че без успешното
провеждане на този иск, сделката ще е противопоставима на ищеца в изпълнителния
процес, защото поначало е постигнала целения от ответниците транслативен ефект
и имотът е собственост на втория ответник - недлъжник.
Моли
съда на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД да постанови решение, с което да обяви
договора за дарение на 37/282 идеални части от поземлен имот с идентификатор
55155.502.1912 по КККР на гр.Пазарджик, ул.„*****“, целият с площ от 282 кв.м.,
с предназначение и начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди,
при съседи: 55155.502.9668, 55155.502.1911, 55155.502.1748, 55155.502.1913 и
55155.502.9584, извършен с нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в
СВ при ПРС с №1808/16.03.2018г., дв.вх.р.№1808, акт.№96, т.6, н.д.№856/2018г.
за недействителен по отношение на ищеца Г.С.К., с присъждане на разноските.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците, чрез пълномощника им, с който е взето становище, че исковата молба
е допустима, но неоснователна. Сочи, че действително с нотариален акт на
недвижим имот №43, том 1, рег. №735 по нотариално дело №38 от 2018г. на
16.03.2018г. първият ответник е прехвърлил на втория чрез дарение 37 кв. метра
от ПИ №55155.502.1912 целият от площ 282 кв. метра, незастроен, находящ се в гр.Пазарджик
на ул.„*****“, с оглед на това вторият ответник евентуално да си построи къща -
едно намерение, което е стояло на дневен ред дълго преди завеждане на гр.д №2908/2018г. на PC-Пазарджик. Твърди, че с тази разпоредителна
сделка по никакъв начин не се е увредил ищецът по настоящето дело, най-малкото
с оглед на незначителността на извършената сделка.
Счита,
че искът е неоснователен и моли съда да го отхвърли и им присъди сторените от
делото разноски.
Предявеният иск се поддържа в проведеното по
делото съдебно заседание от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи иска като
доказан и основателен. Претендира разноските по делото по представения списък
по чл.80 от ГПК. Излага съображения по същество.
Ответниците, чрез процесуалния си представител,
оспорват иска и молят съда да го отхвърли като неоснователен. Претендират
разноски по делото. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и
възраженията на ответниците и като обсъди събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приетите по делото и
неоспорени писмени доказателства се установява, че със Заповед №1320 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2017 год., издадена
по ч.гр.дело №2153/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик е разпоредено длъжникът
– първият ответник В.М.П., с ЕГН ********** да заплати
на кредитора – ищеца Г.С.К., с ЕГН ********** сумата от 23 877,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано
от 12.06.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и
направените разноски, както следва: платена държавна такса – 477,74 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00 лева.
Посочено е, че вземането
произтича от задължение по договор за паричен заем от 15.02.2016г.
С решение от 16.04.2018г.,
постановено по гр. дело №2908/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд е признато за
установено, че ответникът В.М.П. дължи
на ищеца Г.С.К. сумите по заповед за
изпълнение №1320/15.06.2017г., издадена по ч.гр.д. №2153/2017г. на Пазарджишкия районен съд, както следва:
23 887 лв. главница по задължение по договор за паричен заем от
15.02.2016г., преуреждащ отношенията по договор за паричен заем от 03.10.2012
г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 12.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата. Осъден е В.М.П. да заплати на Г.С.К. сумата 1077,74 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство. Осъден е В.М.П. да
заплати на Г.С.К. сумата 1578,73 лв., представляваща разноски по делото.
При тези данни се налага извода,
че въз основа на подписания /и впоследствие неизпълнен/ договор за паричен заем
от 15.02.2016г. ищецът Г.С.К. е придобило качеството на кредитор на първия ответник
В.М.П.. Ищецът е имал това качество и към момента на подаването на исковата
молба в съда. Има го и понастоящем, тъй като по делото не се направиха
възражения и не се представиха доказателства за погасяване на задълженията на
длъжника по договора, съответно за настъпването на други правопогасяващи или
правоизключващи факти и обстоятелства.
Преди приключване на делото по
иска за установяване на вземането – гр. дело №2908/2017г. по описа на
Пазарджишкия районен съд - на 16.03.2018г., първият ответник В.М.П. е дарил на
сина си – втория ответник Т.В.П. следния свой собствен недвижим имот – негова
индивидуална собственост: 37/282 идеални части от поземлен имот с идентификатор
55155.502.1912 по КККР на гр.Пазарджик, одобрени със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение,
одобрено със Заповед №18-7795/30.09.2016г. на Началника на СГКК-Пазарджик, с
административен адрес, съгласно Скица №15-148627/12.03.2018г., издадена от
СГКК-Пазарджик: гр.Пазарджик, ул."*****", целият поземлен имот с площ
от 282 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор:
55155.502.9603, 55155.502.1613 и 55155.502.1612, с номер по предходен план:
9603 и 1612, кв.299, парцел І – общински, при съседи: 55155.502.9668,
55155.502.1911, 55155.502.1748, 55155.502.1913 и 55155.502.9584, с данъчна
оценка на дарявания имот в размер на 520,30 лв., видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №43, том І, рег.№735, дело №38/2018г. на Нотариус Ю.
В. , вписана под №436 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие
Пазарджишки районен съд /вписан в СВ при ПРС с №1808/16.03.2018г.,
дв.вх.р.№1808, акт.№96, т.6, н.д.№956/2018г./.
Не е спорно по делото, че първият
ответник е баща на втория ответник и че двамата са в добри взаимоотношения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен, по следните съображения:
Съгласно правната теория и съдебната
практика, за да бъде уважен
искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо
да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на
кредитор, длъжникът да е знаел
за увреждането при извършването
на увреждащото действие и лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането на кредитора, когато се касае за
възмездна сделка.
Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с
което длъжникът е договорял е знаело или не за увреждането.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че в конкретния
случай са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД. Несъмнено се доказа, че ищецът Г.С.К. е кредитор на първия ответник В.М.П.. Вземането на
кредитора - ищеца в размер на 23 887 лева – главница произтича от неизпълнено
от първия ответник задължение по сключен помежду им договор за паричен заем от 15.02.2016г.,
на основание на който е издадена Заповед №1320 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2017г. по ч.гр.дело №2153/2017г. по описа
на Районен съд-Пазарджик и е постановено по реда на чл.415 ал.1 от ГПК влязлото
в сила решение по гр. дело №2908/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Ответникът В.М.П. като длъжник, безспорно е знаел, че уврежда своя кредитор - ищеца с дарението на процесния недвижим имот на своя син – ответника Т.В.П., тъй като лишава кредитора
от възможността да насочи
принудителното изпълнение върху същия имот.
Безспорно, с извършеното на 16.03.2018г. дарение на процесния недвижим имот са увредени интересите на кредитора-ищеца, тъй като с извършеният дарствен акт се намалява активът на длъжника, от който кредиторът може и следва да удовлетвори вземането си. Още повече, че по делото не се
събраха доказателства и не се направиха възражения, длъжникът-първият ответник
да притежава друго имущество - движимо или недвижимо, което би могло да служи
за удовлетворяване на вземането на кредитора.
В конкретния случай, в тежест на
ответника бе да докаже, че притежава достатъчно друго имущество, от което
кредиторът му би могъл да се удовлетвори. Доказателства и данни в тази
насока не се събраха по делото. Липсват и такива за пълно или частично погасяване
на задълженията на длъжника.
Увреждащото кредитора действие в
случая е сключването на договора за дарение на притежавания от длъжника
недвижим имот, който договор е обективиран в процесния, цитиран по-горе,
нотариален акт от 16.03.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.225
ал.1 от ЗЗД, с договора за
дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по
силата на който дарителят безвъзмездно,
веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното като със стойността на
последното имуществото на
дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Предвид безвъзмездният характера
на дарението и с оглед разпоредбата на чл.135 ал.1, изр. второ от ЗЗД се налага
извода, че знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял –
другият ответник е без правно значение. Такова знание следва да се търси само
при възмездно увреждащо действие на длъжника, каквото процесното не е.
Предвид горното, съдът намира за
неотносими възраженията на ответниците в писмения им отговор и наведените от
тях доводи за причините, поради които първият ответник е дарил на сина си –
втория ответник притежавания от него недвижим имот, както и за незначителност
на извършената сделка.
Въз основа на гореизложеното, се
налага извода, че с процесния договор за дарение са осъществени, във вреда на ищеца, действия по чл.135
ал.1 от ЗЗД, което не дава
възможност ищецът да се удовлетвори от наличното
имущество на длъжника
– ответника В.М.П., поради което искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД се явява доказан и основателен и
следва да се уважи.
С оглед изхода
на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него разноски
по делото в размер общо на 479,00 лева, с оглед представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р
Е Ш И:
По иска на Г.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален пълномощник и
съдебен адрес: адв.В.К. *** против В.М.П., с ЕГН ********** и Т.В.П., с ЕГН **********
***, с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД: ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Г.С.К., с ЕГН **********
договора за дарение на 37/282 идеални части от поземлен имот с идентификатор
55155.502.1912 по КККР на гр.Пазарджик, одобрени със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение,
одобрено със Заповед №18-7795/30.09.2016г. на Началника на СГКК-Пазарджик, с
административен адрес, съгласно Скица №15-148627/12.03.2018г., издадена от
СГКК-Пазарджик: гр.Пазарджик, ул."*****", целият поземлен имот с площ
от 282 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор:
55155.502.9603, 55155.502.1613 и 55155.502.1612, с номер по предходен план:
9603 и 1612, кв.299, парцел І – общински, при съседи: 55155.502.9668, 55155.502.1911,
55155.502.1748, 55155.502.1913 и 55155.502.9584, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №43, том І, рег.№735, дело №38/2018г. на Нотариус Ю.
В. , вписана под №436 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие
Пазарджишки районен съд /вписан в СВ при ПРС с №1808/16.03.2018г.,
дв.вх.р.№1808, акт.№96, т.6, н.д.№956/2018г./.
ОСЪЖДА В.М.П., с ЕГН ********** и Т.В.П., с
ЕГН ********** *** да заплатят
на Г.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***
разноски по делото в размер общо на 479,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: