Решение по адм. дело №236/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 3а, ал. 10 от Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево, приета с решение № 161/ 25.07.2000 г. на ОбС Севлиево, Протокол № 13 (Наредба № 1, Наредбата).

Делото е образувано е по жалба, вх. № 1678/03.07.2025 г. по описа на Административен съд Габрово, подадена от „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Ахмед Татаров“ №18, представлявано от управителя Х. Ю. Н., чрез адвокат В. П. от АК Габрово, против заповед № 510 от 02.06.2025 г. на кмета на община Севлиево, с която е отнето Разрешение за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри с изх. № 010/26.09.2024 г. и рег. инд. № ДЗ-03-01.16/30.09.2024 г.

Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в съставен при извършване на проверка Констативен протокол № ДЗ-03-03.48/ 13.05.2025 г. и последвал АУАН № 39/ 13.05.2025 г., послужили за издаване на оспорената заповед. Счита, че не е налице нито една от предпоставките за отнемане на разрешението, тъй като не са извършени нарушения на Наредбата на ОбС – Севлиево. В допълнителна молба до АС Габрово, вх. № 1818/21.07.2025 г., уточнява, че заявява искане за отмяна на обжалваната заповед. Не претендира разноски. По делото дружеството–жалбоподател твърди, че ангажиментът за охрана е на частната охранителна фирма, с която „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД имало сключен договор по ЗЧОД. В дадения ход по същество на спора жалбоподателят „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД не се явява и не взема становище.

Ответникът – кметът на община Севлиево, представляван от упълномощен процесуален представител – адв. Н. Ш., оспорва жалбата изцяло като неоснователна. Поддържа доводите, изложени в подаден писмен отговор, вх. № СДА-01-2075/15.08.2025 г., които доразвива в даден ход на устни състезания. По същество моли съда да остави без уважение жалбата на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД и да потвърди заповед № 510/02.06.2025 г. на кмета на община Севлиево като правилна и законосъобразна. Заявява искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.

Заинтересованата страна - „БЕА“ ЕООД, [ЕИК], гр. Севлиево, не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се представлява.

Административен съд Габрово, VIII състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадено заявление, вх. № ДЗ-03-01.16/08.07.2024 г. (цитирано по преписката), въз основа на Протокол № 10/25.09.2024 г. на Общинска експертна комисия /л. 74/ и на основание чл. 3а от Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево кметът на общината е издал на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД Разрешение за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри с изх. № 010/26.09.2024 г. и рег. инд. № ДЗ-03-01.16/ 30.09.2024 г. /л. 11/. Срокът на разрешението е една година, считано от датата на издаване и установява следното удължено работно време: след 23:00 часа до 05:00 часа за зимен период, и след 23:00 часа до 05:00 часа за летен период. Като адресат на акта е посочено „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Ахмед Татаров“ №18, представлявано от управителя Х. Ю. Н. – управител на бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“, с адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109. В разрешителното е изрично посочено, че може да бъде отнето при хипотезата на чл. 3а, ал. 8 Наредба № 1.

Поради постъпили жалби до община Севлиево, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН, чл. 232, ал. 1 от Закона за туризма, чл. 238, ал. 2, т. 1 ЗУТ и чл. 49-50 Наредба № 1 със заповед № 419/ 09.05.2025 г. /л. 54/ кметът на община Севлиево е възложил на служители в общинска администрация (поименно и подлъжностно назовани) да извършат проверка на място в обект бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“, находящ се в гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109. Разпоредено е извършване на проверката да бъде в периода от 09.05.2025 г. до 11.05.2025 г., включително през нощта, като служителите са изрично оправомощени да съставят актове за констатирани нарушения. На 10.05.2025 г., в 01:58, служителите на община Севлиево, съвместно с РУ гр. Севлиево и РСПБЗН гр. Севлиево, извършили проверка на място в посочения обект, при която установили следното: брой на посетителите – 60 човека, при разрешени 50 места; заведението не било оборудвано с необходимите технически средства за откриване на хладно, огнестрелно или друго оръжие; не били разположени камери в режим на записване за постоянно вътрешно наблюдение, обхващащ целия обект и прилежащите му входове и изходи. За проверката е съставен Констативен протокол № ДЗ-03-03.48/13.05.2025 г. /л. 56/, в който проверяващите са посочили като нарушени разпоредбите на чл. 3б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево.

Въз основа на посочения по-горе Констативен акт е съставен АУАН № 39/13.05.2025 г. /л. 12/ на инспектор в звено „Инспекторат“ при община Севлиево, който е възприел изцяло констатациите на проверяващите и направил заключение за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл. 208, ал. 1 вр. с чл. 167, вр. с чл. 166, ал. 1, т.2, б.”е“ от Закона за туризма и на чл. 3б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево. Актът е редовно връчен на представляващия търговското дружество, посочено като извършител на нарушенията, като в законоустановения срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Констативен протокол № ДЗ-03-03.48/13.05.2025 г. и АУАН № 39/13.05.2025 г. кметът на община Севлиево е издал оспорената по настоящото дело заповед № 510 от 02.06.2025 г., с която е отнето Разрешението на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри с изх. № 010/26.09.2024 г., рег. инд. № ДЗ-03-01.16/ 30.09.2024 г.

За да издаде процесния акт, административният орган изцяло се е позовал на констатациите в акта от 13.05.2025 г. за извършване на проверка и е възприел описаното в съставения АУАН № 39/13.05.2025 г. Детайлно е описано извършването на проверка в стопанисвания от „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“, разположен в обект на адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109, собственост на „БЕА“ ЕООД. Прието е, че заведението: не е оборудвано с необходимите технически средства за откриване на хладно, огнестрелно или друго оръжие – нарушение на чл. 3б, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево; не са разположени камери в режим на записване за постоянно вътрешно наблюдение, обхващащ целия обект и прилежащите му входове и изходи – нарушение на чл. 3б, ал. 1, т. 2 от същата наредба. При така установеното от фактическа страна, на основание чл. 3а, ал. 8, т. 2 от Наредба № 1 кметът на община Севлиево е разпоредил отнемане на Разрешение за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри с изх. № 010/26.09.2024 г., рег. инд. № ДЗ-03-01.16/ 30.09.2024 г., издадено на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД.

По делото са представени и приети като доказателства посочените документи, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената заповед. Приобщени са също така: Удостоверение за категоризация на обект бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“ в гр. Севлиево; Договор от 02.01.2023 г. за наем на недвижим имот, от който е видно, че обектът, находящ се на адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109, е собственост на „БЕА“ ЕООД и същият е отдаден под наем на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД, където функционира стопанисвания от него бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“; Договор за физическа охрана, сключен на 04.09.2024 г. между „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД и Анекс към него от 04.09.2024 г.; Договор от 22.05.2023 г. за охрана със сигнално-охранителна техника и Договор от 15.07.2024 г. за физическа охрана на процесния обект със страни „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД и „ОХРАНА И Б. СЕРВИЗ СЕВЛИЕВО“ ООД; Правилник за пропускателен режим на обект ресторант-бар „Делукс“ на адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109.

За изясняване на спорния по делото въпрос досежно извършените от жалбоподателя нарушения, за които е разпоредено отнемане на издадения разрешителен акт, в хода на производството се събраха гласни доказателства – показания на разпитаните като свидетели Х. П. Х. – полицейски инспектор в РПУ Севлиево и К. И. Д. – инспектор в Общински инспекторат при община Севлиево, съгл. заповед № 419/09.05.2025 г. на кмета на община Севлиево. И двамата свидетелстват, че на 10.05.2025 г. са участвали в комплексна проверка в бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“, при която след преброяване установили, че в обекта има 60 посетители. Хр. Х. свидетелства, че в обекта не е установено наличие на детектори и технически средства за откриване на хладно и огнестрелно оръжие. Проверено било и за наличие на видеонаблюдение в обекта – имало само една камера на отвън на входа и гледаща навън. Вътре не видели камера, като управителят на заведението лично заявил, че в самия обект вътре няма камера.

Според свидетеля Кр. Д. в заведението нямало техническо средство за откриване на метални предмети. Питали управителя, който им казал, че няма такива средства – нито ръчни, нито стационарни. От показанията на Д. става ясно още, че имало камера, но тя била навън. Твърди, че в заведението нямало камери и също цитира управителя, според който вътре в заведението нямало видеонаблюдение.

Показанията на свидетелите съдът кредитира като достоверни, пълни, ясни и непротиворечиви. От същите напълно се потвърждава фактическата обстановка, установена и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: при извършване на съвместна комплексна проверка на 10.05.2025 г. в бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“ с адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109 служители на община Севлиево, РПУ гр. Севлиево и РСПБЗН гр. Севлиево са установили, че обектът няма записващи камери за външно и вътрешно наблюдение и не разполага с технически средства за откриване на хладно, огнестрелно или друго оръжие. Стопанисващ обекта е „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД, което като притежаващо Разрешение за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри с изх. № 010/26.09.2024 г., не е изпълнило задълженията си съгласно Наредба № 1 на ОбС – Севлиево. Съдът е предоставил възможност за формиране на още доказателствени искания и също така за ангажиране на гласни доказателства, предоставил е срок за писмени бележки след ход по същество - такива не са последвали.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд Габрово, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК и за наличие на основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

Съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, прието от съда в о.с.з. на 04.09.2025 г. и което не се оспорва от страните, предвид приложената по делото разписка за връчване на л. 5, 12 и 60 по делото. Подадена е от лице с правен интерес, пред родово и местно компетентния съд, и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство за отнемане на издадено разрешение за удължено работно време на търговски обекти на територията на община Севлиево е регламентирано в Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево (приета с решение № 161/ 25.07.2000 г. на ОбС Севлиево, Протокол № 13; посл. изм. с решение 136/26.03.2024 г.). В разпоредбите на чл. 3а, ал. 1 – ал. 5 е разписана процедурата по издаване на разрешение за удължено работно време, а при условията и по реда на чл. 3а, ал. 8 се отнема издадено разрешение. Компетентен административен орган за издаване, респ. отнемане на разрешение за удължено работно време, е кметът на общината. В разглеждания случай оспорената заповед № 510 от 02.06.2025 г. е издадена от кмета на община Севлиево, който е компетентният административен орган по предмет, място и време, действащ съобразно правомощията, предоставени му по силата на Наредба № 1 на ОбС - Севлиево.

Относно спазването на изискванията за форма на оспорения акт и предвид горепосоченото, настоящият състав намира, че процесният акт е съставен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, както и наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК ясно и точно са посочени и обсъдени фактическите и правните основания за издаването на акта, мотиви. По изложеното, съдът не установява нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав приема, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения и същото е постановено в съответствие с материалния закон, не се установяват и не се доказват по делото отправените в жалбата оплаквания. Фактическите и правните основания, послужили за издаването на оспорения акт, напълно се подкрепят и съответстват на приетата по делото административна преписка, както и приложените по искане на жалбоподателя документи касателно функционирането и охраната на обекта.

Отправените с жалбата изрични оспорвания остават неоснователни и недоказани, като предвид правилното тълкуване и прилагане на относимата правна уредба, съдът намира за необходимо да посочи следното по твърденията в жалбата: съгласно приложимата материалноправна норма на чл. 3а, ал. 8 Наредба № 1 издаденото разрешение за удължено работно време се отнема в следните случаи: 1./ при наличие на две или повече жалби от граждани или органите на МВР за наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протокол за измерване на шума от акредитирана лаборатория; 2./ при констатирано едно административно нарушение на Наредбата. От тази нормативна регламентация следва изводът, че релевантните основания за отнемане на разрешителния акт се свързват с наличието на някоя от тези две хипотези. Като нормативно основание за издаване на обжалваната в настоящото производство заповед е посочена разпоредбата на 3а, ал. 8, т. 2 Наредба № 1 – разрешението е отнето поради извършване на нарушение на наредбата, като тълкуването на цитирания текст показва, че е достатъчно извършването и на едно нарушение, за да се разпореди отнемане на разрешение за удължено работно време. В случая е безспорно установено извършването на две нарушения на Наредбата от „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД. Като стопанисващо бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“, работещ при разрешено по надлежен ред удължено работно време, дружеството-жалбоподател не е организирало контролно-пропускателен режим в заведението чрез оборудване с необходимите технически средства за откриване на хладно, огнестрелно или друго оръжие с оглед недопускане на лица с огнестрелно, газово и хладно оръжие, както и предмети, които могат да се използват за оръжие, каквото задължение е вменено с текста на чл.3б, ал. 1, т. 1 Наредбата. На следващо място, не е изпълнено и изискването по чл. чл.3б, ал. 1, т. 2 Наредбата за разполагане на камери, в режим на записване, за постоянно вътрешно и външно видеонаблюдение, обхващащ целия обект и прилежащите му входове и изходи.

Предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД е осъществил състава на чл. 3б, ал. 1, т. 1 и чл. 3б, ал. 1, т. 2 Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево. Това е основание административното производство, започнало с извършване на проверка, последвана от съставени Констативен протокол и АУАН, да продължи с извършване на действия по чл. 3а, ал. 8, т. 2 – издаване на заповед за отнемане на издаденото разрешение за удължено работно време.

Жалбоподателят счита, че нито едно от двете нарушения на Наредбата не е установено, за което релевира два довода. Първият е посочен в жалбата: „няма как да бъде отнето разрешението за нещо, което не се изисквало да бъде изпълнено към момента на разрешаването /по принцип/ - касателно камерите за видеонаблюдение“. Вторият довод е изразен в съдебно заседание: ангажиментът за охрана бил на частната охранителна фирма, което предполагало, че средството за извършване на проверка се намира в неин служител, поради което иска провеждане на разпит на служител от охранителната фирма с цел опровергаване на твърденията за липса на средство за откриване на метални предмети, както и че не е имало камери в обекта. Прави доказателствени искания, уважени от съда, но в четири проведени съдебни заседания не ангажира никакви доказателства в подкрепа на тезата си. В тази връзка съдът следва да обсъди именно договор от 04.09.2024 г. между „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за физическа, невъоръжена охрана на обект бар-ресторант „ДЕЛУКС“, на адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109, анексиран на 04.09.2024 г. по отношение на обекта – охрана на бар-клуб „Гранде Лукс“ (очевидно се касае за бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“). Видно от договора за охрана, приет като писмено доказателство по делото, в чл. 1 /л. 65/ страните изрично са уговорили следното: „На обекта ще се осъществява пропускателен режим и няма да се извършва видеонаблюдение и мониторинг контрол“. От посоченото следва, че охранителната фирма не е поела ангажимент за видеонаблюдение на обекта. В договора не е разписано и задължение за осигуряване и използване на технически средства за откриване на хладно, огнестрелно или друго оръжие. По делото е приет като доказателство и Правилник за пропускателен режим на обект ресторант-бар „Делукс“ на адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 109 (очевидно отново се касае за бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“), според който охранителите имат право да извършват проверка, при която следят за недопускане внасянето на оръжие, общоопасни средства и лесно запалими материали, които биха застрашили живота и здравето на хората и безопасността на посетителите – Раздел III, т. 1 /л. 71/. Този текст от Правилника кореспондира с чл. 56, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност, в който се посочва какви действия могат да извършват изпълнителите на частна охранителна дейност и сред тях са видеонаблюдение (буква „в“) и проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства (буква „д“). В договора за физическа охрана страните договарят какви задължения и отговорности има изпълнителят, като извършването на видеонаблюдение от охранителната фирма „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД е изключено по силата на изрична договорна клауза, а снабдяването с технически средства за откриване на хладно, огнестрелно или друго оръжие изобщо не е уговорено. Няма пречка охранителите да извършват лична проверка на посетителите, но подзаконовата нормативна уредба в Наредба № 1 на ОбС Севлиево изрично посочва това да се осъществява посредством технически средства. Наличие на такива при проверката в бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“ не е установено в хода на административното производство и същото не е опровергано в производството по настоящото дело. За изчерпателност на мотивите на съда следва да се посочи, че тези договорки между адресата на Разрешението и трети лица са неотносими към неговите задължения по Наредбата, както при издаването на Разрешението, така и предвид конкретно констатираното при проверката и законосъобразността на процесната заповед. Също така, с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не представи доказателства, които да опровергават фактическите констатации, отразени в Констативен протокол № ДЗ-03-03.48/ 13.05.2025 г., в последвалите го АУАН № 39/13.05.2025 г. и обжалваната заповед № 510 от 02.06.2025 г. на кмета, че в обекта няма видеонаблюдение и въпросните технически средства, което се потвърждава и от описаните по-горе свидетелски показания.

Възражението в жалбата, че към момента на издаване на разрешението за удължено работно време не се е изисквало да има камери за видеонаблюдение, съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 3б е приета от Общински съвет Севлиево с Решение № 136 от 26.03.2024 г., а Разрешението на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри е издадено на 26.09.2024 г., тоест след въвеждане на тези изисквания за организиране на охраната в определена категория заведения, сред които фигурират: нощни клубове, дискотеки, нощни барове, бар, вариетета и пиано барове и др., притежаващи разрешение за удължено работно време, какъвто безспорно е и бар-клуб „ГРАНД ДЕ ЛУКС“, гр. Севлиево. От момента на издаване на процесния разрешителен акт, за стопанисващото този бар-клуб търговско дружество възниква задължение за организиране на контролно-пропускателния режим и разполагане на камери по разписания в Наредбата ред. Неспазването на този ред, който е задължителен съгл. чл. 3б Наредбата, предпоставя наличието на хипотезата на 3а, ал. 8, т. 2 Наредбата, в който случай правилно е издадена оспорената заповед на кмета.

За пълнота на изложеното, следва да се отбележи като неоснователно възражението на процесуалния представител на ответната страна, че подадената жалба е безпредметна с оглед обстоятелството, че издаденото разрешение е изтекло. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал. 2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Процесното разрешение за удължено работно време е издадено на 26.09.2024 г., влиза в сила от тази дата и е със срок на действие 1 (една) година, тоест до 26.09.2025 г. Към 18.11.2025 г., когато са приключили устните състезания по делото, издаденото разрешение действително е с изтекъл срок на действие, но това обстоятелство не е от значение за решаване на делото, тъй като към момента на издаване на обжалваната заповед отнетото с нея разрешение е валидно действащо. Релевантно е съществуващото към момента на издаване на акта фактическо положение и при наличието на визираните в закона предпоставки /фактически обстоятелства/, съществуващи към този момент, административният орган е длъжен да издаде акт с определено съдържание, който отразява действителното положение към определен, фиксиран във времето момент, съответно осъществяваният контрол за законосъобразност на тези актове, също е обвързан с фактическата обстановка, такава, каквато е съществувала при издаване на акта. В този смисъл, в хипотезата на извършени нарушения на Наредба № 1 кметът на община Севлиево в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната заповед за отнемане на разрешителния акт. Последвалата му невалидност с оглед изтекъл срок на действие е ирелевантно за спора обстоятелство и не променя правните изводи на съда, обективирани в настоящия съдебен акт.

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед № 510 от 02.06.2025 г. на кмета на община Севлиево, с която е отнето Разрешение за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри с изх. № 010/26.09.2024 г., рег. инд. № ДЗ-03-01.16/ 30.09.2024 г. в полза на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД, е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Спазени са и останалите изисквания за законосъобразност на административния акт – заповедта е издадена от компетентен орган – кмета на община Севлиево, в предвидената в закона форма, при спазване на административно-производствените правила, мотивирана е и е в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона. Кметът следи за спазване на обществения ред с цел осигуряване спокойствието на гражданите и на обществения ред – задължение, което произтича от законовата разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, а така също и от подзаконовите норми на Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево. Жалбоподателят „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД е поставил свой обект в нарушение на изискванията за безопасност и неблагоприятна за него последица от това е отнемане на разрешението му за удължено работно време, което кметът на община Севлиево е разпоредил в съответствие с нормативно установени цели – спазване на обществения ред и осигуряване спокойствието на гражданите.

При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК навременно заявеното искане на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък, е основателно. Жалбоподателят „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД следва да заплати на община Севлиево разноските за настоящата инстанция в размер 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 26.08.2025 г. и представени доказателства за реално заплащане на уговорения хонорар – фактура от 26.08.2025 г. и платежно нареждане от същата дата.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд Габрово - VIII състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването от страна на „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД, [ЕИК], гр. Севлиево, ул. „Ахмед Татаров“ № 18, представлявано от управителя Х. Ю. Н., против заповед № 510 от 02.06.2025 г. на кмета на община Севлиево, с която е отнето Разрешение за удължено работно време на търговски обекти, заведения за хранене и развлечение и зали за хазартни игри с изх. № 010/26.09.2024 г. и рег. инд. № ДЗ-03-01.16/ 30.09.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО

ОСЪЖДА „ДЕЛУКС 2019“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Ахмед Татаров“ № 18, представлявано от управителя Х. Ю. Н., да заплати на Община Севлиево разноски в размер 1200 /хиляда и двеста/ лева за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Габрово пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис на решението да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал. 3 АПК.