ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1786
гр. Бургас, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500886 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК, вр.чл.130 ГПК и е образувано по
частната жалба на Р. Ч. А. и Ч. Т. А., двамата от ***, чрез процесуалния им представител
адв.Ивелина Христова от БАК, против определение № 2478 от 05.05.2022 г. по
гр.д.1107/2022 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по
делото по предявените положителни установителни искове за право на собственост, както и
по отрицателния такъв, досежно 1/6 ид.част от процесния недвижим имот, като е посочено,
че делото следва да продължи по претенцията на ищците за установяване по отношение на
ответника, че не е собственик на разликата над 1/6 ид. част до 1/3 ид. част от жилището.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон. По-конкретно се твърди, че в нарушение
с диспозитивното начало в процеса, съдът е пренебрегнал правото на ищците да решат дали
ще предявят отрицателен или положителен установителен иск и в какъв обем ще бъде
защитата на техните права и законни интереси, която ще потърсят, и недопустимо е изменил
вида и обема на търсената защита. Изложени са съображения за естеството на положителния
и отрицателния установителен иск, както и на евентуално съществуващата връзка между
тях. Твърди се, че съгласно даденото разяснение в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК, специално за
вещните искове е прието, че от вида на търсената защита зависи дали съдът трябва да
изследва предпоставките за наличието па конкретно правно основание от страна на ищеца,
или предпоставките за наличие на което и да е правно основание от страна на ответника.
Сочи се, че в мотивите на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК е прието, че за разлика от всички други
искове при отрицателния установителен иск основанието на иска не е негов
индивидуализиращ белег, което го отличава от положителния установителен, където при
неяснота на основанието исковата молба ще бъде върната за отстраняване на нередовности
на основание чл.129, ал.2 ГПК.
Твърди се, че след като при отрицателния и положителния иск се предявяват две
различни права, черпещи аргументите си от различни фактически твърдения, то
основанието на иска при преминаване от единия в другия иск се променя, а това значи, че
противно на преобладаващата практика на съставите на ВКС изменение на иска във всички
1
тези случаи не може да бъде допуснато.
Твърди се, че посоченото в петитума на исковата молба - “а ответникът Д. А. П.,
не е собственик на претендираната 1/3 ид.ч. от описания в тази молба недвижим имот“ е
единствено с цел уточнение, което така или иначе е логичното продължение на исканото от
ищците, а именно - да се признае за установено, че „ищците са собственици на общо 5/6
ид.ч. от процесния недвижим имот, при разпределение на съсобствеността, както следва: 4/6
ид.ч. за Р. В. А., и 1/6 ид.ч. за Ч. Т. А.“.
Сочи се, че твърдението в исковата молба, че ответникът не притежава 1/3 ид.ч., а
1/6 ид.част е израз и продължение на факта, че ищците са собственици на общо 5/6 ид.ч. от
процесния имот, за които 5/6 ид.ч. желаят съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че са тяхна собственост. „С оглед и на обстоятелството, че се претендира изтекла
в полза на ищците придобивна давност“, се твърди, че следва разглеждането на
производството да продължи по предявения положителен установителен иск.
Излагат се съображения относно приетото от съдебната практика, „правен
интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право“.
Претендира се съдът да отмени обжалваното определение с последиците от това.
В законовия срок против частната жалба е подаден писмен отговор от ответника
по нея и по предявените в първоинстанционното производство искове – Д. А. П. от ***.
Частната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че прекратяването на производството не е в нарушение на
диспозитивното начало, а е проявление на принципа на законност и служебното начало,
след като съдът е констатирал, че предявеният иск е недопустим.
Оспорва се твърдението на частните жалбоподатели, че е „само уточнение”
изписаното в петитума на исковата молба „а ответникът Д. А. П., не е собственик на
претендираната 1/3 ид.ч. от опитния в тази молба недвижим имот“. Сочи се, че петитумът
следва да е ясен и категоричен, тъй като именно той определя рамките на търсената от
страната защита.
На следващо място се твърди, че правилно първоинстанционният съд е прекратил
частично производството по делото, на основание чл.130 ГПК, тъй като ищците нямат
правен интерес от предявяването на иска за 5/6 ид.ч., а единствено за 1/6 ид.ч. от имота, тъй
като видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищците не оспорват
обстоятелството, че с цитираното в исковата молба постановление за възлагане ответникът е
закупил 1/3 ид.ч. от процесния имот, но според тях, въз основа на постановлението за
възлагане, ответникът е станал собственик само на 1/6 ид.ч. от имота, тъй като това са били
правата на неговия праводател - И. Т. А..
Твърди се, че ответникът не оспорва правото на собственост на ищците върху 4/6
ид.ч. от процесния апартамент, а те не оспорват правата му върху 1/6 ид.част от него, поради
което се твърди, че ищците имат правен интерес да предявят установителен иск единствено
за 1/6 ид.ч. от апартамента. Твърди се, че този извод кореспондира с посоченото от ищците в
исковата им молба (от което явства волята им при завеждане на делото) „Ако уважаемият
съд прецени, че дължимата ДТ е в/у 1/6 ид.ч. от процесния имот...”.
Претендира се съдът да остави без уважение депозираната частна жалба.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
2
на частните жалбоподатели, в обстоятелствената част на която те са изложили съображения,
са собственици на общо 5/6 ид.части от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.501.7.1.76, който е бил придобит от ищцата Р.А. по време на брака й с
наследодателя на ищците и на И. Т. А. – Т. И. А.. Твърди се, че след смъртта на общия
наследодател Т. А., съпругата му Р.А. е станала собственик на 4/6 ид.части от имота, а
синовете им – ищецът Ч.А. и И. А. – на по 1/6 ид.част. Заявено е, че след смъртта на общия
на страните наследодател, ищците са владяли необезпокоявано съответните собствени на
всеки от тях ид.части от имота, поради което, освен по посочения в началото на исковата
молба начин, са ги придобили и по давност.
Изложени са твърдения, че неправилно, по изп.дело 20208030402413 на ЧСИ
Т.Маджарова, за вземане на ПРОКРЕДИТ БАНК България ЕАД против И. Т. А., ЧСИ е
изнесъл на публична продан, продал и възложил на ответника Д. А. П., 1/3 ид.част от имота,
вместо притежаваната от длъжника И. Т. А. 1/6 ид.част. Твърди се, че след възлагането на
1/3 ид.част от имота, ответникът се е „легитимирал пред ищците като собственик на 1/3
ид.част с предложение да им продаде тази част за значително по-висока цена, от тази, за
която я е купил“.
При така изложените твърдения по фактите, ищците са посочили, че за тях е
налице правен интерес от завеждане на иска за признаване за установено, че двамата ищци
са собственици на общо 5/6 ид.части от процесния имот. Заявеният петитум е: да се признае
за установено в отношенията между ищците и ответника, че ищците са собственици на общо
5/6 ид.части от процесния имот, при разпределение на съсобствеността, както следва: 4/6
ид.части за Р.А. и 1/6 ид.част за Ч.А., а ответникът Д. А. П., не е собственик на
претендираната 1/3 ид.част от описания в тази молба имот.
По отношение на държавната такса е посочено, че за процесуална икономия и
бързина ищците са внесли ДТ върху 5/6 ид.части, но „ако съдът прецени, че дължимата
държавна такса е върху 1/6 ид.част, от процесния имот“, надвнесената такса следва да им
бъде върната.
Съдът е постановил препис на исковата молба да бъде изпратена на ответника,
който е депозирал писмен отговор, с който е заявил и възражение за частична
недопустимост на предявения иск поради наличието на правен интерес у ищците от
завеждане единствено на положителен установителен иск за 1/6 ид.част от имота.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото по отношение на „предявените положителни установителни
искове за право на собственост, както и по отрицателния такъв, досежно 1/6 ид.част от
процесния недвижим имот, като е посочено, че делото следва да продължи по претенцията
на ищците за установяване по отношение на ответника, че не е собственик на разликата над
1/6 ид. част до 1/3 ид. част от жилището“.
Според настоящия състав, в исковата молба е налице неяснота в твърденията на
ищците по фактите (наведени са твърдения за различни основания за придобиване на
собствеността на имота), противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и
петитума, и изключително неясен петитум, от който не може да се установи колко и какви
искове в крайна сметка са предявени.
Според настоящия състав е налице нередовна искова молба, която
първоинстанционният съд вместо да остави без движение с указание до ищците да отстранят
нередовностите, е изпратил на ответника за писмен отговор, а впоследствие се е произнесъл
по нея, прекратявайки частично производството.
Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на
нередовностите й, след което – за преценка на допустимостта на предявените искове.
3
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 2478 от 05.05.2022 г. по гр.д.1107/2022 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявените
положителни установителни искове за право на собственост, както и по отрицателния такъв,
досежно 1/6 ид.част от процесния недвижим имот.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за оставяне на исковата молба без
движение за отстраняване на нередовностите й, след което – за преценка на допустимостта
на предявените искове.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4