Решение по дело №414/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 264
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20191420200414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Враца 01.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично заседание на 15.07.2019 година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

При секретаря Ц.Цекова като разгледа докладваното от съдията НАХД №414 по описа за 2019г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2285088, на ОД на МВР - Враца, с който на К.В.К. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА /ЗДвП/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/.

            РешенИЕТО подлежи на  обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от уведомяването пред Врачански административен съд.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:      

 

            М  О  Т  И  В  И :

К.В.К. ***, с ЕГН **********, е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2285088, на ОД на МВР - Враца, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП. В жалбата и с приложено писмено становище се навеждат съображения  за материални и процесуални нарушения на закона, свързани с издаването на ЕФ, като се иска отмяната на ЕФ.

Ответникът ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото ангажира становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 08.09.2018г. в периода от 07.00 до 19.00ч.  полицейските служители – М.А.Т. и К.П.К. били на смяна, като по предварително утвърден график се намирали в гр.Враца на бул.“Втори Юни, в близост до „ХИМКО”АД, където работели по скоростните режими със мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М №611, поставена върху служебен автомобил, които бил позициониран на посочения адрес и заснемала нарушители с посока на движение към гр.Мездра. След като позиционирали служебния автомобил, въвели допустимата скорост, с толеранс 15 км/ч. Стартирали системата и тя заработила автоматично, заснемайки всички автомобили, които се движат със скорост над 65 км/ч.

В 16:15ч. автоматизираното техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол „ТFR1-М №611” автоматично заснела движението на лек автомобил БМВ 745Д с рег. ******собственост и управляван от жалбоподателя К.В.К., който се движел в населеното място по бул.“Втори Юни, в близост до „ХИМКО”АД, с посока на движение към гр.Мездра, като регистрирала превишение на скоростта 69 км/ч., при максимално разрешена такава за градски условия от 50 км/ч. Автомобилът, управляван от жалбоподателя нарушител не е спрян, като лекият автомобил е заснет, след което в сектор "Пътна полиция" в отсъствие на свидетели и в отсъствие на жалбоподателя, е последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2285088 на ОД на МВР - Враца, като на жалбоподателя К.В.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., за извършено нарушение на чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП. В електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 19 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство, за което системата заснела клип. Касателно установените по време на инкриминираната дата и място фактически обстоятелства, изложени в обжалвания електронен фиш и съгласно приложени доказателства от наказващият орган и досежно наличието на техника за видеонаблюдение на визираното място на нарушение, се установява, че нарушението е заснето със автоматизирано техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол”, „ТFR1-М №611”  - собственост на ОД на МВР – Враца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства – писмо; жалба; заверено копие от електронен фиш; снимков материал; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от БИМ, Заповед №8121з-931от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, Образец на електронен фиш,  Протокол от проверка на РС №4-13-17/19.10.17г., Приложение 1, Справка за собственост на МПС, Разпечатка на заснети нарушения със система за видеоконтрол за дата 08.09.18г.,Протокол за АТСС от 13.09.18г., 2бр. молби, становище и др.

Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по същество, същата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, но неоснователна по следните съображения:

На първо място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че Електронен фиш серия „К” №2285088 на ОДМВР Враца е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед №8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това следва да се отбележи, че не е нарушение обстоятелството, че в ел.фиш не е с посочена дата на издаване, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, кое длъжностно лице го е издало и подпис на издател, тъй като същото не е предвидено изрично в закона относно електронните фишове и в образеца на ел.фиш. При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна, поради което и не възприема наведените в жалбата съображения в обратния  смисъл.

На второ място съдът счита, че нарушението е безспорно е установено, като на мястото на нарушението - бул.“Втори Юни, в близост до „ХИМКО”АД, с посока на движение към гр.Мездра, е заснето движението на процесното МПС, като заснемането е извършено с автоматизирано техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол”, „ТFR1-М №611” която е преминала задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно измервателно средство, преминало последваща проверка видно от Протокол от проверка на РС №4-13-17/19.10.17г., и е съответно на одобреният тип радарна система, което е видно от съдържанието на приложените по делото – документи - Удостоверение за одобрен вид средство за измерване от БИМ и Разпечатка от техническо средство. От тези  доказателства, се установява, че в конкретния случай е използвана МОБИЛНА радарна система за видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР - Враца. Също така по делото е представен снимков материал на самото място на нарушението, а за процесната дата в часовия диапазон от 03.20 до 23.59 часа с посочената система са регистрирани общо 56 бр. нарушения на скоростта, като от приложената Разпечатка от радарна система тип – „ТFR1-М №611” , за датата на нарушението, е видно, че същото е регистрирано в 16:15:21 часа във видеоклип №6220 от дата 08.09.2018г. приложен във вид на снимков материал, като в ЕФ изрично е отразено, че се касае за посоченото мобилно автоматизирано техническо средство на ОД на МВР- Враца.

Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно в населено място „гр.Враца на бул.“Втори Юни, в близост до „ХИМКО”АД, с посока на движение към гр.Мездра, видно от приложените по делото Протокол за АТСС, разпечатка на снимков материал, която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП и др. доказателства по делото. Отделно от това от придружителното писмо се установява, че е посочените служители са работил по скоростните режими на процесното място съгласно предварително утвърден график и че същите са въвели необходимите настройки.

         На следващо място установено е и че санкционираното с издадения електронен фиш административното нарушение е осъществено в отсъствието на жалбоподателя и на контролен орган, при което следва, че са спазени изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП  - установяването и заснемането на административното нарушение да става при кумулативното наличие на трите задължителни предпоставки, а именно:

         - първо със стационарно  техническо средство,

         - второ в отсъствие на контролен орган и

         - трето в отсъствие на нарушител.

         За прецизност следва да се отбележи, че е налице различие между обжалвания по настоящето дело ЕФ и снимковия материал, относно превишената скорост.В електронният фиш е отразено, че превишаването на скоростта е с 19км/ч, за разлика от действително установеното превишаване с 22 км/ч, отразено в клипа, тоест установената скорост в ЕФ е посочена като 69 км/ч., вместо действителната 72 км/ч., отразена в клипа, но предвид това, че соченото в електронният фиш превишаване и установеното попадат в рамките на предвидената в разпоредбата на чл.189, ал.1, т.4 от ЗДвП скорост, съдът намира, че допуснатият порок не е съществен, тъй като е в полза на наказания нарушител и е вследствие приспадане на посоченото и в снимката „3/три/ процента толеранс”, като допустимо отклонение на заснемащото техническо средство.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство „Мобилна система за видео-контрол”, „ТFR1-М №611”, собственост на ОД на МВР – Враца е било заснето движението на лек автомобил марка БМВ 745Д с рег. ******собственост и управляван от жалбоподателя К.В.К.,  който се е движил със скорост 69 км/ч., тоест с 19 км/ч., над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 50 км/ч., каквото ограничение е въведено за населено място.

Спазени са и изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията  и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, Протокол от 13.09.18г.,  /л.17/, касаещ използването на мобилна АТСС за дата 08.09.2018г., по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

            При това с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията  и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, процесът на установяване и заснемане на нарушения  чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол  е регламентиран с точни и ясни правила.

            Ето защо електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение по ЗДвП, може да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията на  Наредбата. В конкретния случай санкционираното превишаване на скоростта на 08.09.2018г., е осъществено след приемането на визираната Наредбата и не е установено, с оглед данните по делото използването  на  системата да е в нарушение на утвърдените правила с Наредбата. 

            Налице е и субективната страна на нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта /съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му/, но въпреки това е превишил скоростта за движение с 19 км/ч /искал е настъпването на последиците/.

Следва да се отбележи и че нарушението е квалифицирано, като такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.2  от ЗДвП, съгласно която „за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч, водачът се наказва с глоба от 50 лева”, му  е било наложено наказание глоба в размер на 50 лв.

Изводимо от изложеното - деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е санкционирано с относимата санкция. Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация. 

 

Що се отнася до наведено от жалбоподателя съображение в жалбата,  като основание за отмяна на ЕФ, а именно, че електронен фиш е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок, след заснемане на нарушението понеже от датата на заснемане на нарушението - 08.09.2018г., до датата - 28.03.2019г., когато електронния фиш е връчен на жалбоподателя, нямало данни да му е връчван такъв или да е правен неуспешен опит за това, поради което не можело да се приеме, че такъв изобщо е бил издаван, съдът намира, че същото е неоснователно поради следните съображения:

Както бе посочено по-горе, издаденият ЕФ съдържа всички изброени в закона реквизити, сред които не е предвидена дата на издаване. Нарушението е установено чрез съставянето на ЕФ, а не на АУАН.

По делото няма информация на коя дата е издаден ЕФ, тъй като това не е задължителен реквизит, нито за наказващият орган, нито за съда, за да бъде изследван. Като по делото няма и никакви доказателства, че ЕФ е получен от жалбоподателя - нарушител на твърдяната от него датата - 28.03.2019г., освен голословните твърдения на последния, а дори и да се приеме, че жалбоподателя нарушител е получил ЕФ на датата - 28.03.2019г., то това по никакъв начин не доказва, че това е и датата на съставянето на същия.

Не на последно място настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че по делото няма, нито една данна, респективно доказателство от което да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2285088 на ОД на МВР - Враца е съставен извън посочения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок, но дори и да имаше е без значение за това производство, това е така тъй като по мнение на този наказателен състав, чл.34 от ЗАНН няма приложение в производството по обжалване на издадените ЕФ, това е така защото според настоящият състав материалният закон, които посочва реда, начина на издаване, сроковете, задължителните реквизита и др. касателно ЕФ е именно ЗДвП, а не ЗАНН. ЗАНН е процесуалният закон уреждащ единствено процедурата, по която следва да се развие производството по обжалване на издадените ЕФ пред съда.

Безспорно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително, но само по производството по редовно съставени АУАН и НП, не и в производството по издаването на Електронен фиш.

            Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.

            Като конкретно по отношение на настоящият жалбоподател следва да се отбележи и че същият изобщо не попада в графата на „примерните водачи” факт, е че само в рамките на 2019г. по отношение на същият в РС – Враца, са образувани, разгледани и решени осем административно наказателни производства/ НАХД №406/2019г. на ВРС, НАХД №407/2019г. на ВРС, НАХД №408/2019г. на ВРС, НАХД №409/2019г. на ВРС, НАХД №413/2019г. на ВРС, НАХД №414/2019г. на ВРС, НАХД №415/2019г. на ВРС, НАХД №418/2019г. на ВРС/ всичките касаеши издадени ЕФ от ОД на МВР Враца за управление на МПС с превишена скорост, /като по делото няма информация за наличието или не на други ЕФ издадени от други дирекции на МВР/, което само по себе си е достатъчно показателно за поведението на пътя на жалбоподателя, като водач на МПС и което по никакъв начин не бива да бъде толерирано.  

            Не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради, което и съобразно изложените доводи съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.

Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2285088 на ОД на МВР - Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                                                 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: