Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 34

 

гр.Севлиево 29.05.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в присъствието на прокурора                                                                      като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 78 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката М.К.В.   е обжалвала наказателно постановление № 19-0341-000897 от 07.01.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.6, т.1 и на осн. чл.185 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / й е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева.В жалбата се твърди, че НП е неправомерно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.М.К.В. била правоспособен водач на МПС.Нейната майка – К.С.Й. била инвалид с ТНР 95 % с чужда помощ, за което било издадено Експертно решение № 1464 от 05.09.2007 г. на ТЕЛК.Последната притежавала лек автомобил „Шкода Фабиа“ с рег. № ОВ ****ВС.Тъй като била инвалид се снабдила и притежавала Карта за паркиране за хора с увреждания, идадена от Община Априлци.Същевременно с Пълномощно с безсрочно пълномощно упълномощила своята дъщеря – жалб.В. да управлява автомобилите, регистрирани на нейно име.На 31.10.2019 г. жалб.В., с управлявания от нея автомобил, посочен по-горе и със своята майка се придвижили до гр.Севлиево, където трябвало да посетят Община Севлиево и нотариус по лична работа.Тъй като нейната майка била изключително трудно подвижна, жалб.В. счела, че следва да паркира автомобила в близост до сградата на Община Севлиево.Зад същата сграда имало обособен паркинг с паркоместа, както и две паркоместа за МПС на лица с увреждания.Тъй като паркинга бил пълен с паркирани МПС, а двете паркоместа, обособени за лица с увреждания били заети, жалб.В. паркирала управлявания от нея автомобил в максимална близост до тях.След това поставила посочената по-горе Карта за паркиране за хора с увреждания и съпроводила майка си до сградата на Община Севлиево.След като приключили с ангажимента на майка й, жалб.В. и последната се върнали при автомобила.При пристигането им установили, че на автомобила има поставено уведомление за глоба с фиш.Тъй като не била съгласна с така издадения фишщ и наложената й глоба жалб.В. подала възражение срещу него.Поради тази причина на 07.11.2019 г. свид.Р.Ц.Х. – младши полицейски инспектор, в присъствието на свид.П.Г.П., двамата служители на РУ МВР Севлиево, съставил против жалбоподателката М.К.В., АУАН с бланков № 379482, за това, че на 31.10.2019 г., около 13.40 часа, в гр.Севлиево, паркира лек автомобил „Шкода Фабия“ на ул.„Ген.Никола Генев”, пред банка ОББ върху маркировка М 15.Собственик на автомобила с рег. № ОВ ****ВС е К.С.Й..АУАН е съставен във връзка с обжалване на фиш № 769243, с което виновно е нарушила: чл.6, т.1 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателката е направила възражение, че отказва да подпише акта, защото колата е с инвалидно право, придружавала собственика до нотариус и има право на престой.Към така съставения АУАН били приложени Декларация по чл.188 от ЗДвП, в която жалб.В. собственоръчно отразила, че на 31.10.2019 г. тя е управлявала посоченият по-горе автомобил.Към акта било приложено и писмено обяснение от жалб.В., в което посочила, че на въпросната дата спряла успоредно и в непосредствена близост до паркоместата, обособени за хора с увреждания, тъй като другите били заети, тъй като трябвало да придружи майка си, която е трудно подвижна и се придвижва с инвалидна количка.Преценила, че това е най-удобното място, където може да свали количката и придружи майка си.Възражения от страна на жалб.В. по повод съставения й АУАН са направени от нея и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите отново изложила фактическата обстановка, посочена по-горе и отправила молба към Началника на РУ МВР Севлиево да не издава наказателно постановление.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 19-0341-000897 от 07.01.2020 г.Същото е издадено против М.К.В. ***, за това, че на 31.10.2019 г., в 13.40 часа, в гр.Севлиево, на ул.„Ген.Никола Генев”, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ОВ ****ВС, в гр.Севлиево, на ул.„Ген.Никола Генев”, пред банка „ОББ“, паркира лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ОВ ****ВС, собственост на К.С.С., ЕГН **********, върху маркировка „М-15“.АУАН е съставен във връзка с обжалване на фиш № 769243, с което е извършил: не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, наказващият орган е наложил на жалб.В. наказание по реда на чл.185 - глоба в размер на 20.00лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Р.Ц.Х. и П.Г.П. и писмените доказателства – АУАН с бланков № 379482 от 07.11.2019 г.; Обяснение от жалб.В.; Декларация по чл.188 от ЗДвП; Възражение от жалб.В. срещу АУАН; Експертно решение № 1464 на ТЕЛК; Пълномощно от 30.05.2016 г.; Карта за паркиране за хора с увреждания; НП № 19-0341-000897 от 07.01.2020 г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 11.02.2020 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 13.02.2019 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП гласи - “Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.185 от ЗДвП е наложил на жалб.В. наказание глоба в размер от 20.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.”.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява в съдебно заседание.Поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание твърди, че не е извършила нарушението, по повод на което й е наложено наказание глоба.Нейната майка била инвалид и разполагала с карта за паркиране на хора с увреждания.Налагало се да я придружи до сградата на Общината, а тя била трудно подвижна и се придвижвала само с инвалидна количка.Обособените на паркинга места за такива хора били заети, поради което спряла в непосредствена близост до тях без да затруднява движението.Същевременно на мястото, на което паркирала липсвала маркировка, каквато се твърди в акта и НП.

Настоящият съдебен състав възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че в случая неправилно административно-наказващият орган е определил санкционната норма.За извършеното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП наказващият орган на основание чл.185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателката наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лв.Съдът намира обаче, че в конкретния случай наказващият орган неправилно е санкционирал жалбоподателката на основание чл.185 от ЗДвП, която санкционна норма не е относима към извършеното нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.Цитираната разпоредба, която е субсидиарна би могла да се приложи само в  онези случаи, когато за извършено нарушение на ЗДвП и издадените  въз основа на него нормативни актове законодателят не е предвидил друго наказание.Не такъв е настоящият случай, тъй като за процесното нарушение, изразяващо се в неправилно паркиране на превозно средство законодателят е предвидил изрична административнонаказателна разпоредба - чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.Съгласно тази санкционна норма, подлежи на наказване по административен ред с наказание „глоба” в размер на 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.Именно такъв е и настоящият казус, в който жалбоподателката като водач на МПС е паркирала неправилно с автомобила си на пътна маркировка „М15”, забраняваща движението на пътни превозни средства по маркираната площ.

Като е определил неправилно санкционната норма административно-наказващия орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.Поначало нарушителя е правилно определен, няма нарушения в хода на административно-наказателното производство, но неправилното приложение на материалния закон в лицето на санкционната норма влекат незаконосъобразност на наказателното постановление.Недопустимо е от страна на съда да се извърши промяна в правната квалификация на състава на административно нарушение.

Същевременно, дори да се приеме, че не е допуснато това нарушение, то съдът намира, че в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е следвало административно-наказващияят орган да не налага наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че жалб.В. е паркирала управляваното от нея МПС на място, където това не е позволено, за да придружи своята майка, която е с 95 % нетрудоспособност и се е придвижвала само с инвалидна количка, до сградата на Община Севлиево, находяща се в непосредствена близост до мястото, където тя е паркирала.Същевременно паркирайки по този начин тя по никакъв начин не е затруднила движението и не е създала предпоставки за ПТП.По делото липсват данни жалб.В. да е извършвала други нарушения на ЗДвП.

При така изложеното съдът намира, че НП е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0341-000897 от 07.01.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което на М.К.В. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: