Решение по дело №3595/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 януари 2020 г.
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20194430103595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 21.01.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на  шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. №3595 по описа за 2019година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Постъпила е ИМ от  З.“б.И.“АД против Н.Ц.Г., в която се твърди, че на 17.04.2016г. в района на гр. Плевен на кръстовище на *** е реализирано ПТП с участието на МПС “***, собственост на ***, управлявано от Н.Ц.Г. и МПС ***, собственост на В.Х***и управлявано от същия.Според представения Протокол за ПТП № ***., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Н.Ц.Г., която при управление с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол, губи контрол над МПС-то и реализира ПТП със спрелия лек автомобил МПС марка ***.Твърди се, че ***е бил застрахован по застраховка “***” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № ***, която е валцдна към момента на събитието. В З. „Б.И.” е заведена щета под № *** от собственика на пострадалия автомобил. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2602,33 лв. на собственика на увредения лек автомобил - В.Х. ***.Твърди се, че видно от протоксола за ПТП , ответницата е управлявала МПС , след употреба на алкохол, в кръвта, над допустимата норма.Твърди се, че е изпратено писмо до същата да заплати обезщетението и тъй като не е постъпило плащане, ищецът предявява претенцията си по съдебен ред за сумата 2617,33лв., представляваща изплатено обезщетение и  ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на ИМ.Претендира се и лихва за забава в размер  на 617,96лв. за периода 03.12.2016г. – датата на падежа на задължението до ИМ.Претендират се и разноски.

Ответникът, чрез назначен особен представител е оспорил предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени  доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложения протокол за ПТП №***. на съставен от органите на КАТ, на 17.04.2016г. в района на гр. Плевен на кръстовище на *** е реализирано ПТП с участието на МПС “***, собственост на ***, управлявано от Н.Ц.Г. и МПС ***, собственост на В.Х***и управлявано от същия, като причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Н.Ц.Г., която при управление с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол, губи контрол над МПС-то и реализира ПТП със спрелия лек автомобил МПС марка ***.Представения протокол не е оспорен по надлежния ред и съдът го приема като годно доказателство относно отразените в него обстоятелства. Представен е писмо от МВР-сектор „Пътна полиция“-л.62, че лицето не е дало кръвна проба , при издаден талон за медицинско изследване. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и показанията на свид.***.

Безспорно по делото е, към момента на пътнотранспортното произшествие,собственикът на лек автомобил марка МПС “***, е бил застрахован по застраховка “***” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № ***,   е имал сключена застраховка „ГО”, за което на застрахования е издадена застрахователна полица с валидност от 02.02.2016г. до 01.02.2017г., което е отразено и в протокола от ПТП. Видно от приложените доказателства –заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, опис -заключение, доклад по щета №***., преводно нареждане от 17.10.2016г.,  които не са оспорени по надлежния ред, е че размера на обезщетението за имуществени вреди е определен на 2602,33лв., и обезщетението е изплатено на собственика на увредения л. а.

По делото е допусната съдебно- автотехническа експертиза, със задача на ВЛ дали щетите по увредения автомобил, са настъпили по начина, описан в протокол за ПТП и каква е действителната стойност на вредата.ВЛ е дало заключение че щетите по увредения автомобил, може да настъпят по начина, описан в протокола да ПТП и стойността на вредата е 2553,50лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 500, ал.1 т.1 ТЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието основание  не е застрахователния договор, а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.Именно  поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата, спрямо  причинителя, след плащането, като упражнява тези права от свое име.В този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него. Правата на  застрахователя се определят от размера действителните щети, в случая в размер на 2553,33лв., като така определената сума отговаря в пълна степен на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение.Това са реално претърпените вреди към датата на ПТП- то.Застрахователното обезщетение, платено реално от ищеца като сума, не обвързва съда да определи същата сума, доколкото касае вътрешни договорни отношения между застраховател и застрахован.В този смисъл предявеният осъдителен иск за изплатено застрахователно обезщетение, следва да бъде уважен частично за сумата 2568,50лв. обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата ИМ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2607,33лв., следва да се отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По делото е депозирана регресна покана до лицето, която не е установено, че е получена от същото, поради което следва да се отхвърли иска за забава.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на лв., съобразно уважената част от исковете.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА  на осн. чл.500, ал.1, т.1  от КЗ Н.Ц.Г., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на З. “Б.И.”АД ***, ***, сумата от 2568,50лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №***.,        на        основание        застрахователна        полица № ***,  ведно  със  законната  лихва  върху главницата от датата на предявяване на иска-01.04.2019г. до окончателното плащане на сумата, като  като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 2607,33лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На осн чл.127, ал.4 от ГПК присъдената сума да се изплати по банкова сметка *** З. “Б.И.”АД ***, ***: Банка ДСК : IBAN: ***, BIG: ***.

ОТХВЪРЛЯ предявен от  З. “Б.И.”АД ***, *** против Н.Ц.Г., ЕГН**********, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 617,96лв. за периода 03.12.2016г. – датата на падежа на задължението до ИМ-01.04.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.Ц.Г., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на З. “Б.И.” АД ***, сумата 1075,32лв., представляваща направени съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: