Присъда по дело №265/2021 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 17
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20215540200265
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Чирпан, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. К.
СъдебниМАРИЯ М. ГАНЧЕВА

заседатели:М.А П. ПЕНЕВА
при участието на секретаря Донка Д. В.а
и прокурора П. Й. Й.
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Наказателно дело от общ
характер № 20215540200265 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. И. Б. - **, български гражданин, образование - ученик в
ПГСС с. Белозем, неженен, неосъждан, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че на
16.10.2020г. от влак №80103 в района на с. Черна гора, обл. Стара Загора, в съучастие с И.
С. Х., като извършител е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка
„HUAWEI Р 40 Lite", с IMEI: ** и IMEI: **, на стойност 426.87 лева , 1 бр. СИМ карта на
стойност 6.00 лева и калъф за телефон на стойност 9,30 лева, на обща стойност всички вещи
442.17 лева от владението на М. И. К., без нейно съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.194 ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.З от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл. 69 ал. 1 от НК във вр. с чл.
66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като ВЪЗЛАГА
възпитателната работа на РИ при РУ Чирпан, отговарящ за с. Черна гора, обл. Ст.Загора
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. Х. - **, български гражданин, образование - ученик в
ПГСС с.Белозем, неженен, неосъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на
16.10.2020г. от влак №80103 в района на с. Черна гора, обл. Стара Загора, в съучастие с Б. И.
Б., като извършител е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI
Р 40 Lite", с IMEI: ** и IMEI: **, на стойност 426.87 лева , 1 бр. СИМ карта на стойност 6.00
лева и калъф за телефон на стойност 9,30 лева, на обща стойност всички вещи 442.17 лева от
1
владението на М. И. К., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои,
като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е
могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.194 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.З от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 4 /ЧЕТИРИ/
МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл. 69 ал. 1 от НК във вр. с чл. 66 ал. 1 от
НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като ВЪЗЛАГА
възпитателната работа на РИ при РУ Чирпан, отговарящ за с. Черна гора, обл. Ст.Загора
ОСЪЖДА подсъдимите Б. И. Б. и И. С. Х. с посочени адрес и ЕГН, да заплатят по
сметка на ОДМВР гр. Стара Загора направените по делото в ДП разноски в размер на 58, 50
лв. за СОЕ, както и по сметка на РС Чирпан направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 209,00лева.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред ОС -
Стара Загора.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 265/ 2021 г. по описа на РС Чирпан
Обвинението е против подсъдимите:
БЛ. ИЛ. Б. - **, български гражданин, образование - ученик в ПГСС с. **, неженен,
неосъждан, ЕГН:**********, за това, че на 16.10.2020г. от влак №80103 в района на с. Черна
гора, обл. Стара Загора, в съучастие с ИЦ. СТ. ХР., като извършител е отнел чужди движими
вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40 Lite", с IMEI: ** и IMEI: **, на стойност
426.87 лева , 1 бр. СИМ карта на стойност 6.00 лева и калъф за телефон на стойност 9,30
лева, на обща стойност всички вещи 442.17 лева от владението на М. ИВ. К., без нейно
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си.
и ИЦ. СТ. ХР. - **, български гражданин, образование - ученик в ПГСС с.**,
неженен, неосъждан, ЕГН:********** за това, че на 16.10.2020г. от влак №80103 в района
на с. Черна гора, обл. Стара Загора, в съучастие с БЛ. ИЛ. Б., като извършител е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40 Lite", с IMEI: ** и
IMEI: **, на стойност 426.87 лева , 1 бр. СИМ карта на стойност 6.00 лева и калъф за
телефон на стойност 9,30 лева, на обща стойност всички вещи 442.17 лева от владението на
М. ИВ. К., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да
ръководи постъпките си.
Подсъдимите не се признават за виновни по предявеното им обвинение. Лично и
чрез процесуалния си представител вземат становище и молят съда да постанови минимално
наказание при приложението на така нареченото условно осъждане.
Представителят на обвинителната власт моли съда да наложи на подсъдимите
наказание, над минималния предвиден в закона размер, което наказание на осн. чл. 66 ал. 1
от НК бъде отложено с изпитателен срок от 4 години.
От събраните по делото и приобщени към доказателствения материал
доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ИЦ. СТ. ХР. живее в с. Черна гора, обл. Стара Загора. Подсъдимият не
е осъждан.
Подсъдимият БЛ. ИЛ. Б. живее в с. Черна гора, обл. Стара Загора. Подсъдимият не е
осъждан.
На 16.10.2020г. двамата подсъдими се прибирали с влак № 80103 от с. ** към с.
Черна гора. В същия влак, от гр. Пловдив за гр. Велико Търново пътувала св. М. ИВ. К..
Била сама в едно от купетата на влака. На масичката до прозореца оставила личния си
телефон и портмонето си. Тъй като била уморена, заспала. При слизането си от влака,
покрай купето на св. К., минали двамата подсъдими и видели, че К. е сама в купето и спи, а
на масичката е оставен мобилен телефон. Двамата подсъдими решили да вземат телефона и
да го продадат. Отворили вратата, влезли в купето и взели телефона. На гарата в с. Черна
гора слезли от влака и се прибрали в домовете си. Около 11-11.15 часа след ЖП гара с.
Черна гора и преди ЖП гара гр. Чирпан св. К. се събудила и установила липсата на
телефона. Потърсила из купето, тъй като си помислила, че може да е паднал от масичката,
но не го открила. Тогава съобщила за липсата на телефона на кондуктора на влака.
Кондуктора на влака завел св. К. при началника на влака - Руска И. И.. Св. К. разказала на
И., че телефона й бил откраднат от купето. И. позвънила от личния си телефон на номера на
телефона на пострадалата. Отначало телефона давал свободен сигнал, но при следващите
две позвънявания, разговорите били отхвърляни. На 20.10.2020г. бащата на св. К. - св. И. В.
К. подал сигнал за извършената кражба в РУ гр. Велико Търново.
1
Няколко дни след кражбата, двамата подсъдими и св. Д. Г. Б. отишли в гр. Чирпан в
заложната къща на св. М. Д. В. и заложили телефона за сумата от 150 лева. Подсъдимите Б.
и Х. си разделили получената сума. След известно време, св. В. К. И. / брат на подсъдимия
И.Х. / разбрал, че брат му е заложил при св. М. В. телефон. Взел от подсъдимия Х. заложния
билет, отишъл в заложната къща и откупил телефона за сумата от 157 лева. Сложил в
телефона собствената си СИМ карта и започнал да го използва.
Св. И. Г. Б., разбрал от брат си - св. Д. Б., че той и двамата подсъдими са заложили в
заложната къща на св. В. хубав мобилен телефон за малка сума и решил да го откупи и да го
използва. Отишъл при св. В. и поискал да откупи телефона, но св. В. му казал, че телефона
вече бил откупен от св. В. И.. Тогава св. И. Б. споделил със св. В., че е чул от хора от с.
Черна гора, че телефона е бил откраднат от влака от някакви ученици от с. Черна гора,
докато някакво момиче спяло в купето. Св. В. споделил получената информация със
служители на отдел КП при РУ Чирпан. В следствие на извършените от РУ Чирпан ОИМ
,двамата подсъдими били установени като извършители на престъплението.
С Протокол за Доброволно предаване от 12.01.2021 г. св. В. К. И. предал на
служител на РУ Чирпан мобилния телефон,предмет на престъплението.
С Постановление за връщане на веществено доказателство от 16.02.2021 г.
мобилния телефон е върнат на св.И. В. К. / баща на пострадалата /.
Видно от заключението на назначената стоково-оценъчна експертиза, стойността на
отнетите вещи възлиза на 442.17 лв.
Съдът приема за установена именно тази фактическа обстановка, след цялостен
анализ на събрания доказателствен материал.
От свидетелските показания на пострадалата М.К., както и на свидетелите Б.и се
установи по категоричен начин, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението
кражба. Обясненията на подсъдимите, че са намерили в празно купе във влака е
неправдоподобно и не следва да се кредитира и да се приеме като защитна версия целяща
подсъдимите да избегнат наказателна отговорност за извършеното престъпление. Ако
техните твърдения са верни, че са намерили телефона в празно купе, то няма как на
свидетеля И. Б. да му е известно че в с. Черна гора се е говорило че въпросния телефон е
бил откраднат от момиче, което е спяло, което свидетеля Б. е споделил с И. Д. В. и същото е
изнесено и в с.з. днес. Това обстоятелство, че телефона е взет от спящо момиче е било
известно само на лицата, двама подсъдими и именно някой от тях, или двамата са споделили
с близки от селото механизма на извършване на престъплението.
Ако тези факти не изхождаха от някой от двамата подсъдими, а от трето лице, което
не е присъствало на кражбата, би било крайно невярно и нелогично житейски, а и едва ли е
невъзможно да се получи такова съвпадение между истината и лъжата, защото ако приемем,
че това е слух който се е носил из селото можеше телефона да е отнет като от спяща жена,
мъж, баба или дядо, но в случая се е говорило за спящо момиче. Пострадалата К., към
момента на престъплението е била на 21 год., т.е. момиче в очите на подсъдимите.
Освен това се установи по несъмнен начин, че двамата подсъдими са склонили
свидетелят Д. Г. Б. да заложи телефона в заложната къща с цел двамата да не бъдат уличени
като извършители на престъплението.
По така описания начин от обективна и субективна страна, подсъдимите БЛ. ИЛ. Б. и
ИЦ. СТ. ХР. са осъществили от обективна и от субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на
16.10.2020г. от влак №80103 в района на с. Черна гора, обл. Стара Загора, в съучастие
помежду си, като съизвършители са отнели чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон
марка „HUAWEI Р 40 Lite", е IMEI: ** и IMEI: **, на стойност 426.87 лева , 1 бр. СИМ
2
карта на стойност 6.00 лева и калъф за телефон на стойност 9,30 лева, на обща стойност
всички вещи 442.17 лева от владението на М. ИВ. К., без нейно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвоят, като макар и непълнолетни са разбирали свойството и
значението на извършеното деяние и са могли да ръководят постъпките си.
Предвид обстоятелството, че към момента на извършването на престъплението
двамата обвиняеми са били непълнолетни,деянието следва да се квалифицира като
престъпление по чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.З от НК,
по който текст и съдът ги признава за виновни.
Няма основания за прилагане разпоредбата на чл. 197 от НК.
Съгласно трайно установената съдебна практика, за прилагане на намалена
отговорност е необходимо откраднатата вещ да бъде върната или заместена до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Когато откраднатото имущество е
открито и иззето от органите на властта, намалената отговорност е неприложима.
Настоящият случай е точно такъв.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимите при пряк
умисъл, тъй като са съзнавали обществено- опасния характер на деянието, предвиждали са и
са искали настъпването на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и
принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на
194, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода в размер до 8 години.Съгласно
нормата на чл.63, ал.1, т.3 от НК наказанието, извършено от непълнолетен, се заменя с
наказание лишаване от свобода до 3 години. Долната граница на наказанието съгласно чл.
39, ал. 1 от НК е три месеца.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дейците, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по
смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид, самокритичността на
дейците към извършеното престъпно деяние / макар същите да не признават вина,то в с.з.
демонстрират ,че осъзнават неправилността на постъпката си /, чистото им съдебно минало,
ниския размер на отнетото имущество, тежкото им материално- битово положение. В хода
на производството не се събраха отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимите следва да бъде наложено
наказание при наличието само на смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл.54
от НК, поради което наложи и на двамата подсъдими 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл. 69 ал. 1 от НК във вр. с чл. 66 ал. 1 от НК счита, следва да
отложи от изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като следва да се възложи
възпитателната работа с условно осъдените на РИ при РУ Чирпан, отговарящ за с. Черна
гора, обл. Ст.Загора
Предвид гореизложеното и на основание чл.189,ал. 3 от НПК съдът счита,че следва
да възложи направените по делото разноски върху подсъдимите.
Съдът счита, че така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще постигне
целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на
ал. 2 на чл. 36 от НК.
3
Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в стремежа на
подсъдимите да се облагодетелствуват по лек и престъпен начин, в явното незачитане на
моралните и правни норми на обществото.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4
Съобщи за изтекли лични данни