О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
С., 29.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски Окръжен съд, смесен въззивен състав в публичното заседание на първи октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Р. А., с участието на прокурор В.М. от СОП, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВЧНД № 346 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв. А.Н. от САК – служебен защитник на осъденото лице И.М.П. ***, срещу определение от 23.03.2017 г., постановено по ЧНД 335/2016 г. по описа на РС- гр. Е. П..
С обжалваното определение, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, състав на РС Е. П. е групирал наложените на П. наказания, както следва:
Групирани са наказанията, наложени на осъденото лице по НОХД № 189/103 г. по описа на РС-гр. Т., влязло в сила на 17.06.2013 г. и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС- гр. Б., влязло в сила на 03.08.2013 г., като е определено едно общо най-тежко наказание - „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, за което на основание чл. 57, т. 2, б. „б” ЗИНЗС е постановено изтърпяване при строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 и 3 НК е приспаднато от общото наказание изтърпяната част от наложените наказания по посочените дела, а така също на основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК е приспаднато и времето, през което осъденият е изтърпявал мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, както и всяко задържане по ЗМВР или друг закон във връзка с престъплението.
Със същото определение са групирани наказанията, наложени по НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС, влязло в сила на 12.02.2015 г., по НОХД № 286/2016 г. по описа на РС- гр. Е. П., влязло в сила на 28.06.2016 г. и по НОХД № 247/2015 г. по описа на РС- гр. Б., влязло в сила на 15.01.2016 г., като е определено едно общо най-тежко наказание- „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, за което на основание чл. 57, т. 2, б. „б” ЗИНЗС е постановено изтърпяване при строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 и 3 НК е приспаднато от общото наказание изтърпяната част от наложените наказания по посочените дела, а така също на основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК е приспаднато и времето, през което осъденият е изтърпявал мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, както и всяко задържане по ЗМВР или друг закон във връзка с престъплението.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал – служебен защитник на осъдения И.М.П., който на 06.04.2017 г. е подал въззивна жалба, с която изразява становище за правилност на съдебния акт що се отнася до извършеното групиране, но се оспорва частта, в която са определени самостоятелни наказания от по шест и осем месеца „лишаване от свобода“. Счита това за завишено, като иска определяне на наказание под минимума.
В съдебно
заседание осъденото лице, редовно призвано не се явява. Защитата се осъществява
от назначения служебен защитник – адвокат А.Н., който поддържа жалбата без да
излага допълнителни аргументи. В хода на съдебните прения защитникът иска определяне на едно общо наказание на осъденото лице по НОХД № 189/2013
г. по описа на РС-Т. и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС-Б..
Представителят на СОП иска оставяне на жалбата без уважение.
В хода на въззивното производство са изискани доказателства, както следва: Справка за съдимост на И.М.П.; Справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ с вх. рег. № 5554/13.07.2018 г. за изтърпени от осъденото лице наказания „Лишаване от свобода“ и Справка с вх. № 5471/11.07.2018г. от ГД „Изпълнение на наказанията“ относно всички изтърпени до момента наказания, в това число и „Пробация”, наложени на И.М.П..
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 319 от НПК, като препис от нея е връчен на РП Е. П..
По същество е неоснователна.
От приложените в производството и пред настоящия съд пред първия съд, справка за съдимост на осъдения И.М.П., както и приложените справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ за задържането на лицето за изпълнение на наложени наказания „лишаване от свобода“ и такава за изтърпените наказани, включващи пробационни мерки се установява, че И.П. е осъждан многократно, като предмет на произнасянето на първия съд са осъжданията с отделни присъди за деяния, както следва:
1. За
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 02.10.2012 г., му е
наложено наказание, включващо пробационни мерки, както следва: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца, както и Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 200 часа за срок от една година. Съдебния акт е
постановен по реда на глава 29 от НПК, по НОХД № 189/2013 г. по описа на PC Т.
и е в сила от 17.06.2013 г.
2. За престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 09.10.2012 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Наказанието е наложено с Присъда № 26/28.05.2013 г., постановена по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС Б. и е в сила от 03.08.2013 г.
3. За престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 04.09.2013 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Съдебния акт е постановен по реда на глава 29 от НПК по НОХД №11955/2014 г. по описа на PC С. и е в сила от 12.02.2015 г.
4. За престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, извършено на 07.08.2013 г., му е наложено наказание, включващо пробационни мерки, както следва: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца, както и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от една година. Съдебния акт е постановен по реда на глава 29 от НПК, по НОХД № 247/2015 г. по описа на PC Б. и е в сила от 15.01.2016 г.
5. За престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК в периода от 17.07.2012 г. до 09.01.2013 г., му е наложено наказание, включващо пробационни мерки, както следва: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца, както и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. Съдебния акт е постановен по реда на глава 29 от НПК, по НОХД № 286/2016 г. по описа на PC Е. П. и е в сила от 23.08.2016 г.
С определение от 22.06.2015 г., постановено по ЧНД № 5434/2015 г. по описа на РС С., влязло в сила на 08.07.2015 г. е извършено групиране на наказанията, наложени по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС Б. и НОХД № 189/2013 г. по описа на РС Т., като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/месеца, което е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК.
В периода 12.07.2013 г. – 28.08.2013 г. осъденото лице е търпяло частично наказанието, включващо пробационни мерки, наложено му по НОХД № 189/2013 г. по описа на PC Т., като е без значение факта, че изтърпяването на това наказание е прекратено с изготвяне на предложение за замяна на остатъка с наказание „лишаване от свобода“, тъй като няма отразено произнасяне в такава насока от съответния компетентен съд.
В периода 08.02.2016 г. – 30.05.2016 г. осъденото лице е търпяло частично наказанието, включващо пробационни мерки, наложено му по НОХД № 247/2015 г. по описа на PC Б., като е без значение факта, че изтърпяването на това наказание е прекъснато за срок от два месеца с постановление на Окръжна прокуратура С., считано от 30.05.2016 г.
В периода 17.02.2015 г. – 13.08.2015 г. осъденото лице е търпяло наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено му по НОХД №11955/2014 г. по описа на PC С..
Напълно основателно съставът на РС Е. П. е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание на осъденото лице И.М.П., при което са оформени две основни групи от наказания, наложени по отделните осъждания както следва:
В първата група следва да бъдат включени наказанията, наложени по НОХД № 189/2013 г. по описа на PC Т. и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС Б., след като деянията са извършени на 02.10.2012 г. и на 09.10.2012 г., докато съдебните актове за налагане на наказания за тях са влезли в сила съответно на 17.06.2013 г. и на 03.08.2013 г., тоест и двете деяния са извършени преди за някое от тях да е наложено наказание с влязъл в сила съдебен акт.
Правилно първия съд е постановил по тази група да бъде изтърпяно по тежкото от наказанията, наложени по посочените дела, а именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като от това наказание е приспадната изтърпяната част от наложените наказания по тези дела. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при изпълнение на това общо наказание следва да бъде приспаднато конкретно времето, през което осъденото лице е изтърпяло частично наказанието, включващо пробационни мерки, наложено с присъда на РС Т., но това е в правомощията на прокурора, контролиращ изпълнението на това общо наказание.
Правилно е оформена и втората група от наказания, наложени на осъденото лице по НОХД №11955/2014 г. по описа на PC С., по НОХД № 247/2015 г. по описа на PC Б. и по НОХД № 286/2016 г. по описа на PC Е. П..
Деянията, за които са наложени наказания по тези дела са извършени съответно на 04.09.2013 г., на 07.08.2013 г., както и в периода от 17.07.2012 г. до 09.01.2013 г., а съдебните актове, с които са наложени наказания за тези деяния са влезли в сила на 12.02.2015 г., на 15.01.2016 г. и на 23.08.2016 г., тоест и трите деяния са извършени преди за някое от тях да е наложено наказание с влязъл в сила съдебен акт.
Правилно е определено и най-тежкото от наказанията, наложени по посочените дела, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като е приспадната изтърпяната част от наложените наказания по тези дела. Без значение за настоящото произнасяне е факта, че осъденото лице е изтърпяло наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено с присъда на РС С., както и частично наказанието, включващо пробационни мерки, наложено от РС Б..
По отношение на тази група от наказания следва да се отбележи, че наказанието, наложено по НОХД № 286/2016 г. по описа на PC Е. П. може да бъде включено както в първата група от наказания – извършено е преди 17.06.2013 г., а наказанието е наложено със съдебен акт в сила от 2016 г. В този случай следва да бъде извършена преценка за по благоприятен за осъденото лице вариант, в каквато насока съдът намира, че липсват основания за определяне на отчетливо по-благоприятен вариант, поради което следва да бъде потвърдено становището на първостепенният съд за групиране на това наказание към втората от посочените групи. Липсата на по-благоприятен вариант се определя от идентичните по вид и много близки по размер наказания, определени за изтърпяване в двете групи, както и факта, че и в двете групи има включени и наказания с пробационни мерки, като и тези наказания, включително и коментираното са идентични, като по вид на мерките, така и много близки по размер. Поради това не може да бъде определен по-благоприятен вариант за осъденото лице в зависимост от включване на наказанието, наложено по наказателното производство на РС Е. П. в първата или втората група от наложени наказания на И.М.П..„
Неоснователно е искането на осъденото лице за определяне на наказание под минимума. Това е правомощие на съда, решаващ въпросите по същество, докато в настоящото производство се разглежда въпроса за приложение на правилата на чл. 25, ал. 1, вр. ал. 1 от НК по отношение на влезли в сила съдебни актове, ревизирането на които не може да бъде извършено от настоящия съд.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число извън изложените оплаквания, не бяха констатирани други основания за изменение или основания за отмяна на постановеното определение на първостепенният съд, поради което следва да бъде потвърдено изцяло определение от 23.03.2017 г., постановено по ЧНД 335/2016 г. по описа на РС- гр. Е. П..
Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение от от
23.03.2017 г., постановено по ЧНД 335/2016 г. по описа на Районен съд Е. П. .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения Генева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Росина Дончева
2.
Стефан Стойков