РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1214 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
(АКПЗ) - гр. София, представляван от управителите Ивелина Цанкова Кавурска и
Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуалния си представител твърди, че на
21.12.2015г. ответникът сключил с “Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен
заем №2453745, съгласно който дружеството му предоставило заем в размер на 1500
лв, които той усвоил. Задължил се да ги върне, съгласно условията на договора,
като заплати сума в размер на 1721 лв (главница и договорна лихва) на 20
двуседмични погасителни вноски, всяка по 138.64 лв. Страните по договора се
съгласили със сключения договор №2453745 да се рефинансира текущ заем на
ответника по Договор за паричен заем №2349400. След извършено прихващане
задължението на заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплатил
остатъка от сумата по предметния договор. По договора за паричен заем №2453745
ответникът извършил плащания в общ размер 1565.00 лв, като понастоящем
дължимата главница по същия възлиза на 729.83 лв, а начислената договорна лихва
за периода от 07.01.2016г. – датата на първата вноска до 29.09.2016г. – датата
на падежа на договора - на 49.66 лв. Съгласно условията на договора заемателят
се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от посочените обезпечения на задължението му по договора. Тъй като
ответникът не е предоставил на заемодателя обезпечение, му е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 473.31 лв, като допълнителна сума към
всяка от погасителните вноски. Разпоредбите на договора предвиждат, че при
забава плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни заемателят
дължи на заемодателя разходи в размер на по 9 лв за всеки следващ 30-дневен
период до максимален размер 45 лв. В случая ответникът не дължи разходи и такса
извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Срокът на договора е изтекъл
на 29.09.2016г., но той продължава да не изпълнява задълженията си, поради
което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на
245.38 лв за периода от 30.09.2016г. до 24.09.2019г. На 30.01.2017г. между “Изи
Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) с
Приложение №1/03.06.2019г. към него, по силата на който му е прехвърлено
вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника. За събиране на вземането
си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №5927/2019г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането
си. Моли да се признае за установено, че Х.А.М. му дължи сумите 729.83 лв главница
по Договор за паричен заем №2453745/21.12.2015г., заедно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 49.66 лв
договорна лихва за периода от 07.01.2016г. до 29.09.2016г., 473.31 лв неустойка
за неизпълнение на задължение, 245.38 лв лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 30.09.2016г. до 24.09.2019г. Претендира направените
разноски по ч. гр. д. №5927/2019г. на РРС и тези по настоящото дело.
Ответникът Х.А.М. не е подал писмен отговор на
исковата молба. В съдебно заседание на 21.01.2021г. признава изцяло предявения
иск. Заявява, че ще заплати претендираните суми, включително и разноските по
заповедното и настоящото исково производства в уговорения с насрещната страна
шестмесечен срок.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №5927/2019г. на Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №5927/2019г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2914/04.10.2019г. срещу Х.А.М. да заплати на кредитора
“Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД гр. София сумите
729.83 лв главница по договор за паричен заем от 21.12.2015г., сключен с “Изи
Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва от 03.10.2019г. до
окончателното изплащане, 49.66 лв договорна лихва за периода от 07.01.2016г. до
29.09.2016г., 473.31 лв неустойка за неизпълнение на задължение, 245.38 лв законна
лихва за периода от 30.09.2016г. до 24.09.2019г., както и за 129.96 лв общо разноски по делото.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Ответникът признава иска по чл.422 ГПК за дължимостта
на сумите 729.83 лв главница по Договор
за паричен заем №2453745/21.12.2015г., заедно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК - 03.10.2019г. до окончателното изплащане, 49.66
лв договорна лихва за периода от 07.01.2016г. до 29.09.2016г., 473.31 лв
неустойка за неизпълнение на задължение, 245.38 лв лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 30.09.2016г. до 24.09.2019г., както и за
разноските по ч.
гр. дело №5927/2019г. на РРС: 29.96 лв държавна такса и 100 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Признанието на
иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с решение
съобразно признанието.
При това положение и съгласно чл.237 ГПК, съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен съобразно
петитума на исковата молба, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към Х.А.М. за сумите 729.83
лв главница по Договор за паричен заем №2453745/21.12.2015г., заедно със
законната лихва от подаване на заявлението - 03.10.2019г. до окончателното
изплащане, 49.66 лв договорна лихва за периода от 07.01.2016г. до 29.09.2016г.,
473.31 лв неустойка за неизпълнение на задължение, 245.38 лв лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 30.09.2016г. до 24.09.2019г. Ответникът
дължи на ищеца
сумата 129.96 лв разноски по ч. гр. дело №5929/2019г.
на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответникът следва да заплати на ищеца 370.04 лв разноски по настоящото дело. Съгласно чл.78,
ал.9 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 200 лв, като в
случая не намира приложение разпоредбата на чл.13, т.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. “Панайот Волов” №29, ет.3, представлявано от управителите Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав
Бориславов Янакиев,
ЕИК *********, към Х.А.М., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес ***, за сумите 729.83 лв
главница по Договор за паричен заем №2453745/21.12.2015г., заедно със законната
лихва от 03.10.2019г. до окончателното изплащане, 49.66 лв договорна лихва за
периода от 07.01.2016г. до 29.09.2016г., 473.31 лв неустойка за неизпълнение на
задължение, 245.38 лв лихва за забава върху непогасената главница за периода от
30.09.2016г. до 24.09.2019г.
ОСЪЖДА Х.А.М.
да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД сумите 129.96
лв разноски по ч. гр. дело №5927/2019г. на Русенски районен съд и 370.04 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: