№ 2929
гр. Варна, 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100501218 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен К. Димов, действащо чрез
адв.Т. С., против Решение №1233/09.04.2025г. постановено по гр.д.№10061/2024г. по описа
на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Роуд Асистънс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Кестен“ №14, вх.Б, ет.2, ап.6,
представлявано от Евгени Русев Влайков, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“
№5, ет.2, офис1, чрез адв.Й. А., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на
въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 10000лв., съставляваща частичен иск от
общ размер от 24782.70лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил “*** ***”, с рег.№ В **** ВН,
настъпили в резултат на реализирано на 24.08.2019г. ПТП по път II-71 на км 65+500 на
около 2.5 км след с.Карапелит, причинено по вина на водача на трактор “К. О. ***”, с рег.
№ТХ ****, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника
по договор гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2021г. до окончателното й изплащане.
С въззивна жалба се оспорват като неправилни изводите на първоинстанционният съд,
относно механизма на настъпване на процесното пътно произшествие от 24.08.2019г.,
включително в частта за приетата липса на принос на пострадалия, както и за стойността на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди. Сочи се, че във
връзка с процесното произшествие, при застрахователното дружество е образувана
Преписка по щета №**********9, като на 13.01.2020г. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер от 15217.30лв., при прието наличие на “тотална щета“. Поддържа се,
че за да бъде определен размера на обезщетението е взето предвид, че автомобилът е
застрахован при ответника за покрити рискове “Пълно каско“ за сумата от 25200лв. След
което на база ценова листа “Шваке“ е установена остатъчната стойност на автомобила в
1
размер от 22893лв., като за да бъде определена пазарната цена, застрахователната стойност е
редуцирана с наличната към 07.10.2019г. една оферта в онлайн платформа за продажба на
употребявани автомобили на стойност от 20999лв. Сочи се, че така е определена
действителната стойност на автомобила в размер от 21739лв. и след приспадане от тази
стойност на цената на запазените части от автомобила, е определено обезщетението, което е
изплатено на пострадалия водач, в размер от 70 % от действителната стойност или сумата
15217.30лв. В този връзка се поддържа, че дори да се приеме, че застрахователят дължи
заплащане на допълнително обезщетение, то базата за определянето му следва да е сумата
от 21739лв., от която да се приспаднат запазени части, възли и агрегати и да бъде отчетен
приноса на пострадалия. На следващо място се поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство не е установен по безспорен начин точния механизъм
на процесното ПТП. Сочи се, че единственото ангажирано за това доказателство е Протокол
за ПТП №******, който съставен на 27.08.2019г., т.е. не непосредствено след реализиране на
произшествието, а по неизяснени причини три дни по-късно. Ето защо се поддържа, че
протокола не следва да се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК. Поддържа се още, че в протокола е отбелязано съставянето на АУАН и на
двамата водачи, поради което се оспорват изводите на съда, че в същия коректно е
възпроизведен механизма на произшествието, съответно че причините за по-късното му
съставяне са ирелевантни. Сочи се, че в заключението на назначената експертиза, е
посочено, че поради липсата на достатъчно доказателствен материал, не може да бъде
определено точното мястото на удара и разположението на МПС, съответно че тази част от
заключението е с ориентировъчен характер. По отношение на пазарната стойност на
увредения при условията на “тотална щета“ автомобил и на запазените му части,
въззивникът сочи, че макар по делото да са изслушани две съдебни експертизи, съдът без да
изложил задълбочени мотиви приема да кредитира заключението по повторната експертиза.
Поддържа се, че оценката на първата експертиза е по-обективна, защото са съобразени 3
броя оферти, публикувани в сайтове за продажба на автомобили и също така настъпилата
през 2020г. пандемия, и влиянието на инфлационните елементи през целия период. Сочи се,
че определената от първото вещо лице пазарна стойност в размер от 20938.02лв. значително
се доближава до определената от застрахователя такава от 21739лв., което я прави по
достоверна. Оспорват се изводите на съда, че посочената в застрахователна полица за
застраховка “Каско“ на процесния автомобил, застрахователна сума от 25200лв. не се
съизмерява с действителната пазарна цена на автомобила. Оспорват се и изводите на
повторната съдебна автотехническа експертиза относно определената действителна
стойност на процесния автомобил по средни пазарни цени към 24.08.2019г. в размер на
32090лв. Сочи се, че за да достигнат до тази сума, вещите лица са използвали 4 оферти на
автомобили, 3 от които са с много нисък пробег за употребявани автомобили произведени
през 2011г., като същевременно няма данни за пробега на ищцовия автомобил към датата на
ПТП. Поддържа се определената от експертите крайната оценка от 32090лв., е недостоверна
и защото се базира на корекция, на и без това необосновано завишената средна офертна
цена с натрупаната инфлация за периода, последвана от редукцията и с обезценка. Сочи се,
че при изслушването им в открито съдебно заседание, вещите лица са признали, че има
много фактори, които влияят на пазара на автомобили, които те не са взели предвид в
заключението си. Твърди се, че не е била определена коректно подлежащата на приспадане
от обезщетението стойност на запазените части, възли и агрегати на процесното МПС, които
могат да бъдат реализирани на вторичния пазар. На последно място се поддържа се, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на пострадалия автомобил, поради
което дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Сочи се, че според заключението на вещото лице, скоростта на движение на трактора,
2
определена по изчислителен път, е 20км/ч като данни за скоростта на движение на
автомобила няма, поради което времето за реакция на водача на автомобила няма как да
бъде установено. Оспорва се приетото от експертизата време за реакция на водача от 1.2
сек., което съответства на ситуация от типа на неочаквана опасна ситуация, като се сочи, че
за да настъпи инцидента тракторът е преминал двете платна на движение с обща ширина от
6.8 м., след което автомобилът се е ударил в теглена от трактора и намираща се зад него
дискова брана. Ето защо се поддържа, ако водачът на лекия автомобил се е движил със
съобразена скорост, то същия е имал време за реакция и съответна спасителна маневра.
Поддържа се още, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на ЗДвП и ППЗДвП,
съгласно които преди да предприеме изпреварване, водачът е длъжен да подаде сигнал и да
се убеди, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво. С оглед изложеното се моли за отмяна на
първоинстанционно решение и определяне на дължимото застрахователно обезщетение,
съобразно действителната стойност на понесените имуществени вреди и при отчитане на
съответния процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице.
В срока по чл.263 от ГПК пълномощникът на въззиваемата страна, е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Поддържа се, че атакувания съдебен акт е правилен, законосъобразен и добре
мотивиран, след задълбочен и всестранен анализ на всички доказателства по делото. Сочи
се, че по делото е безспорно, че е налице “тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ,
защото стойността на разходите за необходимия ремонт, надвишават 70 на сто от
действителната стойност на увреденият автомобил. Поддържа се, че в този случай
обезщетението следва да възлиза на действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Сочи се, че в
хипотезите, в които възстановителната стойност надхвърля значително действителната
стойност на увредената вещ, отговорността на застрахователя се ограничава до пазарната
оценка на повреденото имущество. Ето защо се поддържа, че пазарна стойност на
пострадалия лек автомобил към датата на ПТП е правилно определена на база заключението
по приетата по делото повторна САТЕ. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно
неправилността на изводите на трите вещи лица, като са развити насрещни подробни
съображения. Оспорват се и доводите, че посочената в застрахователната полица
застрахователната сума от 25200лв. е съизмерима с действителната пазарна цена на
автомобила, като се сочи, че автомобилите по застраховка “Каско“ не се оценяват по
действителната им пазарна стойност, а според отразеното в каталог “Шваке“, което не се
доближава до действителната им стойност. На последно място се оспорва възражението за
съпричиняване, като неоснователно и недоказано. Сочи се, че според ангажираните
доказателства, мястото на удара е в лявата лента за насрещнодвижещите се, като водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, защото периода от
време от предприемане на маневрата от водача на трактора до момента на сблъсъка, не е бил
достатъчен. Изложен е анализ на данните по делото, чието заключение е, че водачът на
лекия автомобил не е допуснал нарушение и няма вина за настъпилия пътен инцидент. Моли
се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения.
3
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, против Решение №1233/09.04.2025г. постановено по гр.д.№10061/2024г. по описа
на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Роуд Асистънс“ ЕООД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на въззивника да заплати
на въззиваемия сумата от 10000лв., съставляваща частичен иск от общ размер от
24782.70лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на собствения на ищеца лек автомобил “*** ***”, с рег.№ В **** ВН, настъпили в
резултат на реализирано на 24.08.2019г. ПТП по път II-71 на км 65+500 на около 2.5 км след
с.Карапелит, причинено по вина на водача на трактор “К. О. ***”, с рег.№ТХ ****, чиято
отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по договор
гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2021г. до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2025г.
от13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящето
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4