Р Е Ш Е Н И Е
№ 366/20.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Йорданка Попова, като
разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 229 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В.Ж.Д. ***, подадена чрез
пълномощник, с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ., против Заповед №1253з-42/21.02.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР– Хасково, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Същата била неправилна и немотивирана, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита се, че цитираните в административния
акт правнозначими факти не са съставомерни и не кореспондират с реалната
ситуация. В акта не било мотивирано виновното поведение на наказания служител
за можело да се твърди, че било налице нарушение на служебни задължения.
Формулировката „неизпълнение на служебни задължения – да познава разпоредбите
на ЗДвП и издадените въз основа на него поднормативни актове“ била твърде обща
и не било ясно какво точно не било изпълнено, а това нарушавало правото на
защита. Деянието, за което била вменена отговорността, се отнасяло до преценка
по целесъобразност и не следвало да се вменява във вина. Член 186 от ЗДвП само
алтернативно кореспондирал с чл.179 от ЗДвП.
В съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия сочи, че същият бил наказан за това, че неправилно квалифицирал размера на глобата. От представено от
административнонаказващия орган писмо обаче ставало ясно, че била възможна алтернативност,
т.е. преценка по целесъобразност, налагане на глоба в минимален размер, или в
размер за съответното нарушение. Минималният размер, според
администратвнонаказващия орган, бил 20 лв., а служителят ангажирал
отговорността на водача-нарушител за 30 лв., а наказанието със заповедта било
за това, че не я ангажирал за 50 лв. Нямало съответствие между двете
волеизявления на административнонаказващия орган както със закона, така и с
доказателствата и с обжалваната заповед. Твърди, че към момента на прилагане на
разпоредбите на ЗДвП софтуерът допускал възможност за определяне на 30 лв.
глоба, което било стореното от наказания служител. Това не противоречало на
закона, тъй като не било необходимо да има правна квалификация. Глобата била
наложена в законовия размер. За софтуера било без значение каква била правната
квалификация. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Хасково, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Писмо с рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г. (л.53 и сл.)
директорите на СДВР и ОД на МВР в страната са уведомени от зам. директора на
Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в МВР, за това, че въпреки отмяната
на чл.183, ал.3, т.2 и промените на
чл.186, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съответно с ДВ бр. 37 от
22.05.2015 г. и ДВ бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., след проверка в
АИС АНД се установило, че от 01.01.2018г. до 23.08.2019г., служители на ОДМВР в
страната и СДВР продължили да издават неправомерно глоби с фиш и наказателни
постановления със санкционната разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, и глоби
в фиш за нарушения, за които било предвидено отнемане на контролни точки. Във
връзка с изложеното, в писмото е посочено да се разпореди проверка за периода
от 01.09.2018г. до 01.09.2019г. за наличие на наложени с фиш глоби за
нарушения, за които било предвидено отнемане на контролни точки и издаване на
фишове и НП със санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП. Разпоредено
е тази практика да бъде незабавно преустановена, като е даден срок за
извършване на проверка по случая, дисциплинарно отношение по него и изготвяне
на писмени справки, с копие до ГДНП.
Предвид писмото, на 13.11.2019г. директорът на ОДМВР –
Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№ 1253р-11133 (л.52) разпоредил началниците
на СПП - Хасково и РУ в ОД на МВР – Хасково да създадат организация за извършване
на проверки.
Във връзка с горните обстоятелства, от Началника на
сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково е издадена Заповед №1253з-225/25.10.2019г.
(л.48), с която е разпоредено да се извърши проверка по случая и установяване
на действителната фактическа обстановка, изследване на относимите документи и
установяване на всички лица, имащи отношение към извършените действия.
Проверката е възложена на дисциплинарно разследващ орган - тричленна комисия, в
състав от един председател и двама членове, като е даден срок за изготвяне на
писмена справка и докладването ѝ до 25.11.2019г. С последващи заповеди срокът
на проверката и издаването на справката е бил удължаван неколкократно, като
последното удължаване е било до 07.02.2020г.
В хода на проверката комисията е събрала относимите за
случая писмени доказателства, като е получила и писмено Обяснение от В.Ж.Д.,***.2020г.
(л.83). В същото по отношение на глоба с фиш №449277 от 27.02.2019г. служителят
посочил, че по време на съставянето на фиша таблетът, с който бил на работа,
при въвеждане на нарушения по чл.98, ал.2 от ЗДвП генерирал глоба по чл.183,
ал.3, т.2 в размер на 30 лева, поради което и така бил отпечатан.
Разследването по случая завършило с изготвяне на Справка,
адресирана до Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково с рег. №
1253р-1595/07.02.2020г., относно извършена проверка по Заповед №1253з-225/25.10.2019г.,
образувана във връзка с Писмо рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г. по описа на ГДНП.
В справката от комисията са описани извършените от нея действия по разследване,
като по отношение на В.Ж.Д. се установило, че на 27.02.2019г. съставил глоба с
фиш по ЗДвП серия Н №449277 на водача Г. Н.Д., като във фиша отразил, че
извършеното от лицето нарушение било по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, поради което
на основание чл.186 от ЗДвП, във вр. с чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП му наложил
глоба в размер на 30 лева. След като се запознал с посочените законово норми,
както и с тази на чл.178е от ЗДвП, и след обсъждане на дадените по случая
обяснения, тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата по
извършването му, формата на вина и цялостното поведение на служителя по време
на службата му, и след разглеждане на кадрова справка към писмо
рег.№1253р-12791/20.12.2019г., комисията стигнала до извода, че на мл.
инспектор В.Ж.Д. – мл. автоконтрольор в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, на
основание чл.199, ал.1, т.5, във вр. с ал.2, във вр. с чл.197, ал.1, т.2, следва
да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3
месеца.
На 07.02.2020г. дисциплинарнонаказващият орган се е
запознал с изготвената справка, видно от
обективираната върху нея резолюция.
С Покана с рег. №1253р-2907/18.02.2020г. (л.43) мл.
инспектор В.Д. е бил поканен да се яви на 19.02.2020 г., в 09.00 часа, в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР– Хасково, да се
запознае със справката и всички материали по производството, като му е указано
правото в срок 24 часа след запознаването със справката да даде допълнителни
възражения или обяснения, както и да представи доказателства за твърденията си.
Поканата е получена от Д. в 09.20 часа на 18.02.2020г.
С изготвената справка жалбоподателят се запознал срещу
подпис на 19.02.2020 г., в 10.00 часа.
В Протокол с рег.№1253р-2178 (л.42) е обективирана
констатацията за неявяване в 24-часов срок на служителя В.Ж.Д. за даване на
допълнителни обяснения или възражения по случая.
На 21.02.2020г. е издадена оспорената Заповед №
1253з-42/21.02.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с
която на младши инспектор В.Ж.Д. – младши автоконтрольор I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това,
че на 27.02.2019г., в гр.Хасково, съставил незаконосъобразен Фиш за глоба по
ЗДвП сер. Н №449277/27.02.2019г. на собственика на товарен автомобил с рег.№
Х14 11 ВВ Г. Н. Д. за извършено нарушение по чл.98, ла.2, т.2 от ЗДвП, за
което, на основание чл.186, във вр. с чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменена от
22.05.2015г.), наложил глоба в размер на 30 лева, вместо на основание
правилната разпоредба по чл.178е, да наложи глоба в минимален размер от 50
лева. Нарушението е определено от наказващия орган като дисциплинарно нарушение
по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „нарушение на служебната дисциплина“, за което
на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, се предвиждало и наложеното
със заповедта наказание.
Екземпляр от обжалвания акт е получен от оспорващия на
26.02.2020г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е подадена
на 28.02.2020г., чрез административния орган.
По делото са представени документите, част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, сред които и Типова
длъжностна характеристика за длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Хасково.По делото е
представено писмо рег. № 125390-7388 от 26.05.2020г., изисканото от съда ,
видно от което в софтуерният продукт на РСОД, използван на електронните
устройства ползвани от служителите на сектор „Пътна полиция“ при извършване на
проверки по ЗдвП, е зададено за нарушение по чл.98, ал2, т.2 от ЗдвП по
преценка на наказващия орган при две възможни хипотези. Задължение на органа
осъществяващ контрол на пътното движение е да избере съответното наказание за
констатираното нарушение в зависимост от приложимата правна норма, съответно:
Паркира на платното за движение пред жилищна сграда
или гараж, с което затруднява достъпа до тях- чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП- глоба
20 лв.
Паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с
което затруднява достъпа до тях- чл.178 е от ЗДвП- глоба от 50 до 200лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез
административния орган до Административен съд - Хасково на 28.02.2020 г., т.е.
в рамките на законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК,
счита жалбата за неоснователна.
Процесната заповед е
издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР орган.
Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР
срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според
посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито“ по
смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на 07.02.2020г.
при получаване на справка с рег.№1253р-1595/07.02.2020г.,
видно от поставената от началника на сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково
резолюция. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно претендираното
дисциплинарно нарушение и дееца. При това положение оспорената заповед е
издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението като
същевременно към датата на издаването ѝ - 21.02.2020 г.
не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.
Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1
от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващият орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справка с
рег.№1253р-1595/07.02.2020г., в
сектор „ПП“ при ОДМВР – Хасково и нейното резолиране от началника на сектора на
07.02.2020г., жалбоподателя Д. е бил запознат със
съдържанието й
на 19.02.2020г., като няма данни, доказателства и твърдения
същият да е обективирал възражения в закононустановения 24 часов срок. Следва
да бъде посочено, че заведеното с рег.№1253р-1324/04.02.2020г. обяснение от жалбоподателя, съдът намира за такова по чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като обясненията му са приложени към справката и съответно приети и обсъдени от дисциплинарнонаказващият
орган при издаване на оспорената заповед от 21.02.2020г.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание формално
съдържа предписаните от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, като в нея са посочени извършител, място, времето и
обстоятелства, при които е извършено възприетото като нарушение, разпоредбите,
които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено.
Ответникът
е изложил конкретни мотиви относно извършената преценка на тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя, при
определяне на вида и размера на наказанието. Изискването за излагане на
конкретни мотиви, а именно: защо е наложено дадено наказание, е приложимо при
всички случаи на реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР.
Точно и обосновано е прието, че поведението на служителя покрива признаците на
фактическия състав на разпоредбата. В оспорената заповед е посочена формата на
вина – пряк умисъл, но липсата на съответните знания при проведената проверка
не може да бъде установена като умисъл в действията, а следва да бъде
определена като непредпазливост. Неправилното определяне на формата на вина
обаче не влече след себе си отмяна на оспорената заповед, доколкото органът е
отчел правилно тежестта на нарушението, тъй като е наложил най-малкия предвиден
срок за съответното наказание.
В настоящия случай
жалбоподателят е наказан на основание чл.194,
ал.2, т.2 ,
чл.197, ал.1,т.2 от ЗМВР във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от
ЗМВР за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност във връзка със заеманата длъжност, като е
посочено, че при съставяне на издаден фиш за глоба е
приложил неправилно материалния закон, касаещ приложимата санкционна
разпоредба. По отношение на фиш с № 449277/27.02.2019г., съставен срещу лице
което е собственик на товарен автомобил, за нарушение на разпоредбата на чл.98,
ал.2,т.2 от ЗДвП, за коено на осн. Чл.186 от ЗДвП във вр. с чл.183, ал.3,т.2 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 30лв. Наказващият орган не съобразил, че
нормата на чл.183, ал.3,т.2 от ЗДвП е отменена през 2015г.. Дисциплинарно
наказващият орган е посочил, че административно наказателната отговорност и
съответно наложената санкция на лицето нарушител е следвало да бъде ангажирана
на основание чл.178е от ЗДвП, а не на основание чл.186 от ЗДвП, във вр. с чл.183,
ал.3, т.2 от ЗДвП. Прието е за установено виновно
неизпълнение на служебните задължения и наличие на пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Страните не
спорят относно съдържанието на разпоредбите от ЗДвП, спора се свежда до това
нарушил ли е служителя виновно визираното в т. II от длъжностната му
характеристика с рег. № 3286р-19539/11.11.2015г. служебно задължение, а именно
да познава Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове и поради това е приложи неправилно разпоредбите
на ЗДвП.
В представената с административната преписка типова длъжностна
характеристика рег. № 3286р-19539/11.11.2015г. на длъжността младши автоконтрольор II-I
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
на сектор „Пътна полиция“ към отдел "Охранителна
полиция"
при ОДМВР, с която жалбоподателят се е запознал при заемане на посочената
длъжност в раздел Познаване на нормативните документи и професионални умения е
поставено изискването „Да познава основните нормативни документи,
регламентиращи дейността и функциите на полицията, както и да познава Закона за
движение по пътищата и издадените на негова основа
поднормативни актове". Познаването на закона е служебно вменено задължение на жалбоподателя.
Като служител в системата на МВР, на който едно от основните задължения по длъжностна характеристика е познаването на
нормативната уредба в съответната област, Т.П. е бил длъжен да се
информира своевременно за настъпилите промени в законодателството, отнасящи се
до неговата служебна дейност. С избирането от менюто на отменената разпоредба, всъщност се доказва
непознаването на действащите към този момент разпоредби и се достига до
незаконосъобразно издаване на актове в административнонаказателната дейност.
Обнародването на всеки един нормативен акт създава необоримата презумпция за
знанието на нормативния акт. За да е налице осъществено дисциплинарно нарушение
- пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебните
правомощия, е необходимо първо, съответната разпоредба да е относима към
служебните правомощия на дисциплинарно наказаното лице и второ, да е доказан
пропуск в изучавате и в прилагането, както и е доказано в настоящия случай.
В заключение следва да се посочи, че не се
установява оспорената заповед да е издадена в противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите на ЗМВР - осъществяване на дейността
на органите на МВР по противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, чл. 194 от ЗМВР
предвижда дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил
служебната дисциплина в МВР. При съобразяване с тази цел началникът
на сектор
„Пътна полиция“ е издал оспорената заповед, след надлежно
установяване на извършено дисциплинарно нарушение от Т. П.. Доводите,
че жалбоподателя не е разполагал с възможността да извърши корекция на
наложената санкция, е ирелевантно за реализирането на
дисциплинарната отговорност на служителя. Ако същият беше
установил своевременно, че таблета генерира незаконосъобразни фишове, а това съответно е
свързано с познаването на нормативната уредба, е следвало да сезира своите
ръководители за това. Безспорно е, че
задължението
да поддържа или актуализира софтуера на използваното техническо средство не е
на жалбоподателя, но същият е имал задължението, както бе посочено и по-горе да следи за
измененията в закона за движение по
пътищата и да го прилага правилно. В този смисъл наказанието е за допуснато дисциплинарно нарушение, изразяващо се в издаването на фишове в
противоречие със законовите разпоредби на ЗДвП, а не за неподдържането на софтуера.
Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания
се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. При налагане на
наказанието дисциплинарно - наказващият орган е извършил обективна и цялостна
оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни
последици, съответно цялостното поведение на служителя по време на службата му
и е наложил наказание с възможния минимален законов срок, отговарящо на
извършеното от Т.
П. нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че Заповед № 1253з-42/21.02.2020 г., издадена
от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, с която на В.Ж.Д. на основание
чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР,
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/
месеца е законосъобразна, издадена е от компетентен
административен орган и в изискуемата се форма; постановена е в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.Д. ***, чрез
пълномощник адв. Ч., против Заповед №1253з-42/21.02.2020г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР– Хасково, с която основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.2,
чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца.
Решението на основание чл.211, ал.1, изр. последно от ЗМВР е окончателно
и не
подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: