РЕШЕНИЕ
№ 1964
31.07.2019 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд На първи
юли
в публично заседание в състав: пети граждански състав
през две хиляди и
деветнадесета година
Председател:
Магдалена Маринова
При
секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9536 по
описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422
от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Христо Смирненски" №9, партер, офис 1-2,
представлявано от Росен Георгиев Антов, чрез процесуален представител, срещу П.Н.П.
ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № *** от 15.06.2017
година, сключен с „***" ООД, вземането по който е прехвърлено на
заявителя, сумите: главница: 1396, 97 лева, договорна лихва: 212.55 лева, за
периода от 15.07.2017 година до 12.03.2018 година, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: 546,40 лева, такса за експресно разглеждане на документи:
546,40 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията 185, 00
лева, лихва за забава за периода от 13.03.2017 година до 20.09.2018 година:
167,22 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
плащане, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв.,
от които - 50.00 лв. по чл. 13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 26 от НБПП за защита по заповедно
производство. Претендира се присъждане и на държавната такса.
Исковата молба е основана на следните фактически
твърдения: На 15.06.2017г. П.Н.П. е сключила с „***" ООД договор за
паричен заем № *** за предоставяне на заем в размер на 1 500 лева. Длъжникът е
следвало да върне сумата по заема на девет месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 264,18 лева., включваща първоначална главница, договорна лихва и
такса за експресно разглеждане на документите. Страните са постигнали съгласие
със сумата, която ще бъде предоставена по договора да бъде рефинансирано друго
задължение, в който смисъл са направили възражение за прихващане. След извършеното
прихващане съществуващото задължение се погасява изцяло и заемодателят изплаща
остатъка по заема по договора. В исковата молба е уточнено, че договора има
силата на разписка за предаване на сумата. Страните са уговорили договорна
лихва в размер на 212,55 лева, начислена за периода от 15.07.2017 година
/датата на първата вноска/ до 12.03.2018 година /датата на настъпване на падежа
по договора/. В исковата молба е посочено, че ответникът дължи такса за
експресно разглеждане на документите в размер на 546, 40 лева. В сключения
между страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване
на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява
еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се
дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия
момент дължимата неустойка е в размер на 614, 70 лв.
В исковата молба е конкретизирано, че ответната страна
е платила по договора сума в размер на 350 лева.
Към датата на подаване на исковата молба дължимата
главница е в размер на 1 396, 97 лева, неустойката е в размер на 546,40 лева.
На следващо място в исковата
молба е посочено, че на основание Тарифата на заемодателя на ответната страна е
начислена такса за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на
185 лева.
Поради неизпълнение на
задължението падежа на ответника е начислена и лихва за забава за периода от
13.03.2018 година /датата, следваща деня на който е последната погасителна
вноска по договора/ до датата но подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 20.09.2018 година и задължението е в размер на 167,22 лева.
Впоследствие и на основание Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 година и Приложение № 1 от 02.045.2018
година задължението е прехвърлено на ищеца в настоящото производство.
Поради
изложеното ищецът предявява посочените искове.
Към
исковата молба ищецът прилага писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен
срок по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника, назначен на
основание чл.47 от ГПК - адвокат Т., дава писмен отговор на предявения иск, в
който го оспорва. На първо място излага, че представляваната от нея в настоящия
процес П.Н.П. не е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането с цесията
преди подаване на исковата молба. Посочва, че това не може да бъде направено чрез
представителя й по делото, тъй като за нея липсва изрично пълномощно, а и в
закона не се съдържа възможност за това. При това положение счита, че в случая
липсва уведомление за извършената цесия и искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В писмения отговор процесуалният представител на
ответника посочва, че договорът за заем е недействителен на основание чл.22 вр.
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 от ЗПК. В тази насока конкретизира, че в случая не
е установено с представения по делото формуляр предложение за сключване на
договора, че ответникът е получил преддоговорна информация за параметрите на
кредита. Конкретизира, че в него не се съдържа информация за ГРП и ГПР, които
ще бъдат приложени, както и други важни условия, които впоследствие са посочени
в договора.
На следващо място процесуалният представител на ответника посочва, че
отделните уговорки на договора накърняват добрите нрави, което е самостоятелно
основание за нищожността им на основание чл.26 от ЗЗД.
По отношение на уговорката за
заплащане на договорна лихва процесуалният представител на ответника посочва,
че надвишава трикратния размер на законната лихва за периода поради което и
съгласно практиката на ВКС противоречи на добрите нрави и е нищожна /чл.26 от ЗЗД/. В писмения отговор е посочено, че в този смисъл е нищожна и уговорката за
ГПР в посочения в договора размер. Процесуалният представител на ответника
счита, че е налице нееквивалентност на престациите по договора, без да има
доказателства за необходимостта от прилагане на лихва и ГПР в посочените в
договора размери. При тези доводи в писмения отговор е направен извод за
недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
В писмения отговор са изложени и подробни фактически и правни доводи, с
които се възразява по начисляване на такса разходи за извънсъдебно събиране на
задълженията, като противоречаща на чл.Юа от ЗПК. Процесуалният представител на
ответника счита, че начисляването на такса за експресно разглеждане на
документите противоречи на същата норма. По отношение на уговорката за
неустойка е изложено, че е неравноправна клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП, в
който насока е направено възражение, че клаузата за неустойка е бира изготвена
предварително от търговеца и П.П. не е имала възможност да влияе на съдържанието
й при подписване на договора. В тази насока е посочено, че клаузата е
неравноправна и поради това, че възлага в тежест на потребителя -
заемополучател по договора необосновано висока неустойка в размер от 32 % от
размера на заетата сума. По тези конкретни съображения процесуалният
представител на ответника е поискал претенцията за неустойка да бъде
отхвърлена.
Процесуалният представител на
ответника е посочил, че стойността, която се претендира по договора е около
3050 лева или два пъти по висока от размера на отпуснатия заем и поради това в
случая има очевидна нееквивалентност на престациите.
Поради това процесуалният представител на ответника е
посочил, че приложение следва да намери чл.23 от ЗПК и представляваното от нея
лице следва да върне само чистата стойност на кредита.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй
като със Заповед № *** от 27.09.2018 година,
постановена по частно гражданско дело № *** по описа на Бургаски районен
съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и
указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на
основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на
основание чл.47 от ГПК представител, поддържа становището по иска, дадено в
писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и
правни доводи за неоснователност на претенцията.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и с
правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД
вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с възражението на
процесуалния представител на ответника, че заемополучателят не е уведомен за
договора за цесия, настоящият състав взе предвид приетия като писмено
доказателство договор за цесия от 01.12.2016 година, сключен между „***"
ООД и ищеца в настоящия процес „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД и Приложение №1 към този договор от 02.05.2018 година по
силата на който вземането по договора е прехвърлено на ищцовото дружество.
Преди предявяване на иска ответникът не е уведомен съгласно чл. 99, ал.З от ЗЗД
за промяната в страната на кредитора, тъй като по делото липсват доказателства
от които да се установява този факт. Това е направено в хода на настоящия процес
с получаване на препис от исковата молба и приложенията от името на ответника и
е факт, настъпил в хода на процеса, който следва да бъде взет предвид на
основание чл. 235, ал. ал.З от ГПК.
Видно от приетия като писмено доказателство договор за
паричен заем № *** от 15.06.2017 година, сключен с „***" ООД, и ответника
- от друга като длъжник, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор
за предоставяне на потребителски заем в размер на 1 500 лева. Видно от
приложения Разходен касов ордер сумата е платена на кредитополучателя. Тя е
поела насрещно задължение за връщане на заема на девет месечни вноски, всяка в
размер на 264,18 лева. В чл.5 страните са уговорили фиксирина годишен лихвен
процент 40,30 %. В т.8 е посочено ГПР 49,46 % . В чл.2, т.8 е посочено, че при
изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден
за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви
за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
В договора е уговорена и
неустоечна клауза със съдържанието индивидуализирано в исковата молба /чл. 5/,
съгласно който при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи
неустойка в размер на 614,70лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка
погасителна вноска и е в размер на 332,48 лева месечно.
Не е спорно, предвид изявлението на ищеца, че
ответникът е погасил по договора сума в размер 350 лв..
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.П, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин".
В конкретния случай в договора е посочен размерът на
ГПР, съгласно изложеното по - горе, но не е посочено как е формиран този
размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай
тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,46 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да
бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е
получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната
лихва в размер на 40,30 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи
на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1
предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този
смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г.
о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката за неустойка също е
нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън присъщата за този институт
на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото
задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните вреди.
Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това
ВКС се е произнесъл в мотивите т.З от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година
по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от
11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско
отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело
№1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за
валидността на уговорката за неустойка.
По изложените съображения следва да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1150 лева /след приспадане на платените по договора суми, с които следва
да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, и претенциите за
установяване дължимост на неустойка, договорна лихва, такси и лихва за забава
да бъдат отхвърлени. Дължима е лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
26.09.2018 година до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В исковата молба ищецът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на
юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния
случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид
цената на исковете. Останалите направени по водене на делото разноски са както
следва: 244,79 лева за държавна такса, и сумата 443,82 лева представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по чл. 47 от ГПК.
Общият размер на разноските е 788,61 лева. Съответно на уважената част от
исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на 296,90 лева. До пълния
предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от TP №
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и
разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер
167,22 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в
размер на 62,96 лева.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума
като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции
, основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно
на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Н.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо
Смирненски" №9, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов
по договор за паричен заем № *** от 15.06.2017 година, сключен с „***"
ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сумата
1150 лева /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 26.09.2018 година до окончателното й плащане, плащане
на които е разпоредено със заповед № *** от 27.09.2019 година,
постановена по частно гражданско дело № ** по описа на Бургаски районен
съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Христо Смирненски" №9, партер, офис 1-2, представлявано от
Росен Георгиев Антов за приемане за установено по отношение на ответника П.Н.П.
ЕГН **********, с адрес: *** че дължи на ищеца по договор за паричен заем № ***
от 15.06.2017 година, сключен с „***" ООД, вземането по който е прехвърлено
на заявителя, сумите: главница в размер разликата между сумата 1150 лева
/хиляда сто и петдесет лева/ до 1396, 97 лева /хиляда триста деветдесет и шест
лева, деветдесет и седем стотинки/, договорна лихва: 212.55 лева /двеста и
дванадесет лева, петдесет и пет стотинки/, за периода от 15.07.2017 година до
12.03.2018 година, неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 546,40
лева /петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, такса за
експресно разглеждане на документи: 546,40 лева /петстотин четиридесет и шест
лева и четиридесет стотинки/, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задълженията 185, 00 лева /сто осемдесет и пет лева/, лихва за забава за
периода от 13.03.2017 година до 20.09.2018 година: 167,22 лева /сто шестдесет и
седем лева, двадесет и две стотинки/
ОСЪЖДА П.Н.П. ЕГН **********, с адрес: *** да плати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски" №9,
партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев,
чрез процесуален представител сумата 296,90 лева /двеста деветдесет и шест лева
и деветдесет стотинки/ , представляваща разноски, направени по водене на делото
и сумата 62,96 лева /шестдесет и два лева, деветдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство.-;
ОТХВЪРЛЯ претенциятана „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Христо Смирненски" №9, партер, офис 1-2, представлявано от
Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуален представител за
осъждане на П.Н.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в размер
разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от 788,61 лева
/седемстотин осемдесет и осем лева, шестдесет и една стотинки/ и сумата 167,22
лева /сто шестдесет и седем лева, двадесет и две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!ММ