РЕШЕНИЕ
№ 1480
Смолян, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - IV състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КАЛИНКА МЛАДЕНСКА |
При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА административно дело № 20257230700287 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М. Й. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000054/28.08.2025 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - [населено място], Сектор „Пътна полиция“ - [населено място].
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и издадена в противоречие с административнопроизводствените правила. Твърди се, че заповедта противоречи на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в нея неправилно били посочени фактическите и правни основания за издаването й. Излагат се доводи, че в заповедта не е посочено последното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били отнети контролни точки - Наказателно постановление № 25-1058-000546/11.07.2025 г. на Н. С. П. полиция в ОДМВР - [населено място], с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки, в което било посочено, че към 11.07.2025 г. на водача оставали 7 контролни точки, и което било обжалвано пред съда, поради това към датата на издаване на оспорената заповед общия брой на точките, които имал, е 17 контролни точки. Твърди се в жалбата, че с оглед на това не са налице и правните основания за издаване на оспорената заповед - чл. 174, т. 4 от ЗДвП, тъй като за жалбоподателя не били налице основанията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за загуба на придобитата правоспособност за управление на МПС като предпоставка за изземване на свидетелството за управление. Прави се искане оспорваната заповед да се отмени.
В открито съдебно заседание жалбоподателят М. Й. С., редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата и моли оспорваната заповед да се отмени.
Ответникът по жалбата Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ - [населено място] към Областна дирекция на МВР - [населено място] Д. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ш., който оспорва жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед и моли жалбата срещу нея да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Смолянският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000054/28.08.2025 г., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, полицейски инспектор към ОД на МВР - [населено място], сектор „Пътна полиция“ - [населено място] е наложил на жалбоподателя М. Й. С. принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“. Обстоятелствата, изложени в мотивите на заповедта, се свързват с това, че на 02.08.2025 г. е влязло в сила Наказателно постановление № 25-0432-000569/16.05.2025 г., с което на водача са отнети 10 контролни точки. От извършена справка в АИС-АНД е установено, че с влезли в сила наказателни постановления на водача М. Й. С. са отнети всички контролни точки, както следва:
1. С влязло в сила на 03.11.2021 г. Наказателно постановление № 21-1030-009606/08.10.2021 г. на водача са отнети 6 контролни точки;
2. С влязло в сила на 01.06.2023 г. Наказателно постановление № 23-1030-001628/19.04.2023 г. на водача са отнети 6 контролни точки;
3. С влязло в сила на 28.10.2023 г. Наказателно постановление № 23-1030-002670/31.05.2023 г. на водача са отнети 10 контролни точки;
4. С влязло в сила на 16.11.2024 г. Наказателно постановление № 24-1058-000531/17.06.2024 г. на водача са отнети 10 контролни точки;
5. С влязло в сила на 02.08.2025 г. Наказателно постановление № 25-0432-000569/16.05.2025 г. на водача са отнети 10 контролни точки.
Прието е на основание разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, че същият губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР, която го е издала и тъй като водачът не е изпълнил това свое задължение, с оспорената заповед е наложена процесната принудителна административна мярка.
От административния орган са представени заверени копия от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и Заповед № 345з-624/08.05.2025 г. на директора на ОД на МВР - [населено място] за оправомощаване на длъжностни лица от структурите на ОД на МВР за извършване на контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на полицейските органи, които да прилагат принудителни административни мерки по същия закон. Представени са и цитираните в заповедта за налагане на принудителната административна мярка, заверени копия от петте броя наказателни постановления, ведно с отбелязване за датата на влизане в сила по всяко едно от тях. Представена е и справка за нарушител/водач, видно от която на водача М. Й. С. са отнети от влезли в сила НП - 39 точки, с общо отнети точки - 49, с данни от процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
С Наказателно постановление № 25-1058-000546/11.07.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място], на водача М. Й. С. са отнети 10 контролни точки, като е посочено, че към 11.07.2025 г. на същия остават 7 контролни точки. С Протоколно определение рег. № 518/14.10.2025 г., постановено по Административно наказателно дело № 455/2025 г. по описа на Районен съд - гр. [област] е прекратено производството по АНД № 455/2025 г. по описа на Районен съд - гр. [област], поради заплащане на дължимата се глоба на процесното наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от адресат на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в 14-дневен срок, считано от връчването й. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, точки 1, 2, 2а, 4 и 5, буква „а“ от този закон се налагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно компетентността им или от оправомощени от тях длъжностни лица. От съдържащата се в административната преписка Заповед № 345з-624/08.05.2025 г. на директора на ОД на МВР - [населено място], издадена по силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която се овластяват отделните структури на МВР с дейности за контрол по ЗДвП, в т.1.7 са оправомощени полицейски инспектори в сектор Пътна полиция при ОД на МВР - [населено място] за прилагане на принудителни административни мерки по посочените в заповедта хипотези на чл. 171 от ЗДвП, сред които и чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Ето защо, съдът намира, че оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен орган.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, изземване на свидетелството за управление се налага на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР след като е загубил правоспособност, поради това, че са му отнети всички контролни точки. Следователно, условие за законосъобразно приложение на посочената принудителна административна мярка, са сочените в нормата предпоставки: Първо - отнемане на всички контролни точки на водача и Второ - неизпълнение на задължението му да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
В случая, жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че за допуснати от него нарушения по ЗДвП са издадени цитираните в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка пет наказателни постановления. Оплакванията са, че в непосочено в същата заповед наказателно постановление е посочено, че има от 7 контролни точки (Наказателно постановление № 25-1058-000546/11.07.2025 г.).Тези възраженията са неоснователни, предвид следното:
Установено е по безспорен начин, че посочените в оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка 5 броя наказателни постановления са издадени в периода 2021-2025 г., връчени са на санкционирания водач М. Й. С., изтекли са сроковете за обжалване без да са обжалвани и са влезли в сила. Непосочването в оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка на последващо издадено наказателно постановление, което не е било влязло в сила към датата на издаване на заповедта, не е основание за отмяна на същата, тъй като към датата на издаването й на жалбоподателя М. Й. С. са били отнети всички контролни точки - 39 на брой.
Видно от отбелязването върху тях, всички посочено в оспорваната заповед наказателни постановления са влезли в сила. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е единствено законова последица от поредица налагани наказания, съпроводени с отнемане на притежаваните от водача контролни точки.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условия и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (изм., ДВ, бр. 108 от 27.12.2024 г., в сила от 27.12.2024 г.) при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП, като отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл. 3). В случая, видно от приложената справка за нарушител/водач (л.7-10), жалбоподателят С. притежава 39 точки, и общо отнетите точки са 49. Отнемането им посредством налагане на административни наказания за нарушения на ЗДвП, обективирано в издадени наказателни постановления, ангажира отговорността на водача по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на свидетелството за управление на МПС в компетентната държавна структура.
Загубата на контролни точки води до липса на правоспособност, от което следва, че задължение за водача М. Й. С. е да следи стриктно за техния брой. Наказателните постановления, посочени в оспорваната заповед са влезли в сила, като неоспорени от нарушителя и с тях са отнети всички 39 контролни точки, притежавани от същия. Безспорно е също, че отнетите на водача контролни точки не са възстановени. Щом като контролните точки не са били възстановени от С. и последният не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР, то за органа е налице задължение за приложение на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
По изложените доводи съдът намира, че оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, а жалбата се явява неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Й. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000054/28.08.2025 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - [населено място], Сектор „Пътна полиция“ - [населено място].
ОСЪЖДА М. Й. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, да заплати на Областна дирекция за МВР - [населено място] сумата от 200 лв. (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
| Съдия: | |