МОТИВИ към Присъда № 277 от 14.07.2020 година
по нохд № 1310/2020 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора:
Обвинението
срещу подсъдимия Д.Г.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това,
че на
06.12.2019 година в град Стара Загора, противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4"
с ДК № СТ … РК, на стойност 2108,00 лева, от владението на собственика Т.К.П.,
без нейно съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство, изразяваща се в строшено задно стъкло, строшено стъкло на
предна лява врата, увредена дръжка с ключалка на предна лява врата, счупено
дясно странично огледало, липсващ радиатор с вентилатор, увредени преден десен
калник и предна броня, на стойност 767,20 лева, като превозното средство е било
изоставено без надзор в землището на село Калояновец, общ. Стара Загора и
отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 от НК - чрез
използването на техническо средство - контактен ключ за лек автомобил –
престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 във връзка с чл.346 ал.1 във връзка с
чл.195 ал.1 т.4 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и
фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Предлага налагане на наказание лишаване от свобода
в размер на осемнадесет месеца. Счита, че гражданския иск е основателен и
доказан.
Защитникът и
подсъдимият не оспорват фактическата обстановка описана в обвинителния акт.
По искане на
подсъдимия делото е разгледано по глава 27 от НПК. Подсъдимият прави
самопризнания на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Пострадалата е
встъпила в процеса като частен обвинител и граждански ищец. Явява се лично и с
повереник. Претендира и за направените разноски.
Съдът, след като
разгледа делото по реда на Глава 27 от НПК, прецени доводите и становищата на
страните и събраните в хода на съкратеното съдебно следствие доказателства,
приема установено следното:
Подсъдимият Д.Г.Д. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, с постоянен адрес ***, не е осъждан към датата на процесното деяние.
Д. и пострадалата П. били
бивши приятели и живеели в с. Калояновец, общ. Стара Загора. Пострадалата П.
притежавала лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с ДК №
СТ …. РК и разполагала с три ключа за привеждането му в движение. По време на
връзката й с Д. той взел един от ключовете и след преустановяване на
отношенията им не й го върнал.
На 06 декември 2019г., около
00,15 часа, П. паркирала автомобила си на обособен за целта паркинг, находящ се
зад Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски", град Стара Загора. Няколко
часа по - късно, около 03,00 часа, оттам минал Д.. Разпознал автомобила и решил
да го отнеме, за да го ползва. Д. носил в себе си контактния ключ и след като
отключил предната лява врата, проникнал в автомобила и го привел в движение. С
него се придвижил до село Калояновец, общ. Стара Загора, където го изоставил
под мост, в близост до гробищата. В жабката на автомобила намерил и взел документи,
а именно: договор за паричен заем, свидетелство за регистрация на МПС част 1 и
част 2, карта на „Лукойл", опаковка от лекарство, заложен билет, полица за
сключена гражданска отговорност, знак за годишен технически преглед, черна
тетрадка с документи и диск, които в хода на разследването предал с протокол за
доброволно предаване (виж л.27 от ДП).
Няколко дни след това Д.
установил, че двете регистрационни табели на изоставения от него автомобил
липсвали, а задните стопове били
боядисани. След още няколко дни установил, че били
строшени стъклата на предна лява /шофьорска/ врата, задно стъкло, дясно
странично огледало и дръжката с ключалка на предна лява врата. Били увредени
преден десен калник и предна броня и липсвал радиатора с вентилатор.
Решил да скрие автомобила и
го придвижил на няколко километра, до югозападната част на землището на село
Калояновец, общ. Стара Загора, където отново го изоставил.
На това място на 15.12.2019 г.
автомобилът бил открит от органите на полицията.
От изготвената по
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза (л. 43 - л. 46 от ДП) е
видно и съдът приема, че стойността на отнетото моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с ДК № СТ … РК, към
датата на деянието е в размер на 2 108,00 лева. Нанесените повреди, изразяващи
се в строшено задно стъкло, строшено стъкло на предна лява врата, увредена
дръжка с ключалка на предна лява врата, счупено дясно странично огледало,
липсващ радиатор с вентилатор, увредени преден десен калник и предна броня възлизат
на стойност 767,20 лева.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от:
- протоколите и
другите документи, приложени към досъдебното производство, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото: Уведомление на основание чл.212, ал.3
от НПК от 06.12.2019 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 16.12.2019 г.; Протокол за разпит на обвиняем Д.Д. от
16.12.2019 г.; Протокол за разпит на свидетел Т.К.П. от 06.12.2019 г.; Протокол
за разпит на свидетел Т.К.П. от 16.12.2019 г.; Уведомление за изземване на МПС
от 15.12.2019 г.; Определение № 1456/16.12.2019 г. по ч.н.д. № 3420/2019 г. по
описа на Районен съд Стара Загора; Протокол за оглед на местопроизшествие от
15.12.2019 г.; Справка за съдимост с рег. № 5354/17.12.2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; Протокол
за доброволно предаване от 16.12.2019 г.; Протокол за доброволно предаване от
15.12.2019 г.; Протокол за разпит на свидетел Руси Русев Христов от 14.02.2020
г.; Протокол за разпит на свидетел Ж. Ст. З. от 20.02.2020 г.; Оценителна
експертиза от 10.02.2020 г. с фотоалбум от 14.02.2020 г.; Свидетелство за
регистрация на МПС № *********; Постановление за привличане на обвиняем от
28.04.2020 г.; Протокол за разпит на обвиняем Д.Д. от 28.04.2020 г.; Протокол
за разпит на свидетел Т.П. от 09.03.2020 г.; Протокол за разпит на свидетел Т.П.
от 09.03.2020 г.; Експертна справка № 152/17.03.2020 г. по иззети дактилоскопни
следи; Декларация за семейно и материално положение на Д.. В протокол за разпит
на обвиняем с присъствието на защитник подсъдимият е дал обяснения
представляващи направени признания, дава подробни обяснения относно механизма
на деянието и изразява критичност към извършеното; - приетата като писмено
доказателство справка за съдимост и ксерокопия на съдебни бюлетини към нея; - самопризнанията
на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК подкрепящи се от събрания на досъдебното
производство доказателствен материал. Доказателствата са убедителни и
непротиворечиви. Съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно, тъй като няма
доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, а следва да
ги ползва за база за изводи от съставомерен характер.
Правна квалификация:
Предвид установената по
делото фактическа обстановка, съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на
06.12.2019 г. в град Стара Загора, противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4"
с ДК № СТ … РК, на стойност 2108,00 лева, от владението на собственика Т.К.П.,
без нейно съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство(изразяваща се в строшено задно стъкло, строшено стъкло на
предна лява врата, увредена дръжка с ключалка на предна лява врата, счупено
дясно странично огледало, липсващ радиатор с вентилатор, увредени преден десен
калник и предна броня) на стойност 767,20 лева, превозното средство е било
изоставено без надзор в землището на с. Калояновец, общ. Стара Загора и
отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК - чрез
използването на техническо средство - контактен ключ за лек автомобил. С така
описаното деяние е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 346 ал.2 т.1 и т.3, вр.
чл.346, ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК.
От обективна страна, налице
е изпълнителното деяние „противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно
средство", при което подсъдимият е прекъснал владението на собственика П.
и е установил свое владение върху превозното средство, с намерение да го
ползва. При отнемането е последвала повреда на автомобила. Видно от
заключението на съдебно-оценителната експертиза повредата е причинила щети на
стойност 767,20 лв. След ползването лекият автомобил бил изоставен от
подсъдимия на друго място, без надзор, като така е лишил П. от
възможността да упражнява обичайния си контрол, с което е осъществил
квалифицирания състав на т.1 от чл.346, ал.2 от НК в двете му форми. Освен това
Д. извършил отнемането при условията
на чл.195 ал.1 т.4 от НК - чрез използването на техническо
средство - контактен ключ за лек автомобил, с който отключил и привел двигателя
на автомобила в работен режим, с което осъществил квалифицирания състав на т.3
от чл.346, ал.2 от НК.
От субективна страна, е
осъществил състава на престъплението при форма на вина «пряк умисъл» по смисъла
на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От установената в хода на досъдебното производство
фактическа обстановка и от обективираните действия на Д.
следва извода, че към момента на деянието е действал при пряк умисъл. Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им.
Вид и размер на наказание:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, визирани в чл.54 от НК,
предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36
от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до десет години.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът не отчете
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
за да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Наказанието следва
да се определи по условията на чл.54 от НК.
Съдът, отчете
високата степен на обществена опасност на деянието и не ниската степен на
обществена опасност на дееца, предвид съдебно минало.
Съдът отчете като:
- смекчаващи вината
обстоятелства – оказано съдействие за разкриване на обективната истина;
направени признания още на досъдебното производство; изказано съжаление за
извършеното процесно деяние;
- отегчаващо
отговорността обстоятелство - съдебно минало.
Отчитайки горното и на
основание чл.
346 ал.2 т.1 и т.3 във връзка с чл.346
ал.1 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 от НК, във връзка с чл.371 т.2 от НПК вр.
чл.54 от НК му съдът определи наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства - лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с една трета, като осъди
подсъдимия на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за законоустановения минимален изпитателен
срок от три години. Подсъдимият е на млада възраст.Неприлагането на условното
осъждане би било прекалено използване на наказателната репресия.
Искът с правно основание чл.45 от ЗЗД:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Деликтната отговорност на определено лице възниква при кумулативното наличие на
следните предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка
между поведението и настъпилите вреди.
В случая от
събраните по делото доказателства се установи, че са налице изискванията за
възникване на отговорност за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а
именно – деликт. Тъй като е извършено престъпление, следва да бъде ангажирана и
съответната гражданска отговорност за причинени вреди.
По делото е
предявен граждански иск за присъждане на сума в размер на 767.20 лева причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Законовото основание на претенцията е чл.45
от ЗЗД - непозволено увреждане.
Гражданският иск
като допустим своевременно предявен и от надлежна страна е приет за съвместно
разглеждане в частно наказателното производство и в съдебно заседание се
поддържа.
По силата на чл.45
и следващите от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на
сума, представляваща причинени имуществени вреди.
С оглед възприетата
фактическа и правна обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин
осъществяването на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане
по чл.45 от ЗЗД: Вреда, причинена на ищцата, в случая причинени имуществени
вреди на гражданския ищец; Противоправно деяние, извършено от подсъдимия;
Причинна връзка между противоправното деяние и вредата; Вина на подсъдимия.
На ищецът са
причинени от подсъдимия имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени.
Изхождайки от обстоятелствата, при които е причинен деликта и заключението на
вещото лице, съдът приема предявения граждански иск за основателен и доказан в
пълен размер.
Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител му дължи.
Съгласно чл.86 ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено
увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана.
Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на
причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения следва да
се присъди и законната лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ето защо
подсъдимият следва да заплати на тъжителя сума в размер на 767.20 лева, причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 06.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха разноските.
Подсъдимият бе
осъден да заплати:
- по бюджетната
сметка на Районен съд – Стара Загора сума в размер на 50.00 лева представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск; - по бюджетната сметка
на ОД МВР – Стара Загора сума в размер на 294.99 лева разноски на досъдебното
производство; - на частния обвинител сума в размер на 1200.00 лева адвокатски хонорар за един повереник.
Водим от горните мотиви,
съдът обяви присъдата.
СЪДИЯ: