Решение по дело №153/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл. 220, ал. 1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „ИЗИ ВУУД" ЕООД, със седалище в гр.Стара Загора, чрез процесуалния му представител, против Решение № РЗМ-5800-2081/32-1130011 от 31.12.2024 г. на директора на ТД Митница „София", с което, на основание чл. 29 във връзка с чл.22 и чл.77, параграф 1, буква “а“ от МКС, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК се коригира ЕД - дължими суми за стока 1 и 2 по МД 20BG005100250015R5, както следва: съгласно представената таблица - мито за досъбиране в размер на 49 047,98 лв./четиридесет и девет хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ и ДДС за досъбиране в размер на 9809,59 лв./девет хиляди осемстотин и девет лева и петдесет и девет стотинки/, а съгласно точка 3 е определен общ размер на дължимите държавни вземания в размер на 49 047,98 лв. /четиридесет и девет хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ за мито и 22 179,83 лв./двадесет и две хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ за ДДС, представляващи разликата между реално платеното мито и подлежащото на плащане мито по МД № 20BG005100250015R5.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.Твърди се, че решението било издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 102-105 от Регламент 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно тези норми, за да възникне митническо задължение, лицето трябва да е уведомено за това в тригодишен срок от момента на възникването му. В случая митническата декларация, по която се искало досъбиране на публични държавни вземания, е приета и за стоката е дадено направление за допускане за свободно обращение на 04.08.2020 г.. а административен акт бил издаден на 31.12.2024 г. Не била спазена процедурата по реда на чл. 29 вр. чл. 22, параграф 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, тъй като уведомителното писмо с изх. № 32-866367 от 27.05.2024 г. не било стигнало до дружеството. Твърди, че на адреса и седалището на фирмата имало постоянно работещ офис с персонал и счетоводител. Освен това неверни били обстоятелствата, описани в решението, че въпросното уведомително писмо се било върнало с отметка „непотърсено" и че уведомително писмо с рег.№ 32-10514030/23.10.2024 г. по реда на чл.22, параграф 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 до дружеството било залепено уведомлението на вратата или пощенската кутия на адрес: гр.Стара Загора, [улица], ет.1. Релевира доводи, че била нарушена процедурата по чл.18а, ал.9 от АПК и му била преградена възможността да се запознае по обстойно и задълбочено с доказателствата, вследствие на което било издадено решението. Според жалбоподателя не били спазени изискванията на чл. 8 от Регламент за изпълнение на ЕС 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент с номер 952/2013 г. Той не бил запознат дали в уведомленията били посочени всички доказателства, въз основана които се основава решението, поради което не му била дадена възможност като заинтересованото лице да се запознае с тях, съответно и с мотивите. Преградена му била възможността и правото на изслушване или на представяне на допълнителна информация и документи. Твърди, че неправилно е определена нова митническа стойност, а с оглед незаконосъобразното определяне на новата митническа стойност на процесните стока незаконосъобразно определени се явявали и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава. „ИЗИ ВУУД" ЕООД, закупувайки стоките от Република Турция със съответните сертификати, фактури и декларации, не знаело, че стоките, а именно: електрически колела - 43 броя и електрически скутери с педали - 20 броя не са с произход Турция, а с произход Китай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД Митница София чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

С МД с MEN 20BG005100250015R5/04.08.2020 г. „ИЗИ ВУУД“ ЕООД е декларирало два броя стоки, изпратени от Турция в 63 броя опаковки, които са 3 511 килограма брутно тегло, и описани в ЕД „18 05“ - Описание на стоките, а именно:

• За стока 1 „ електрически колела модел TNT15 PRO- 43 Броя, T.M.RKS" с произход Турция и деклариран код по ТАРИК 8711 60 10 00.
• За стока 2„ електрически скутери с педали, ECO RIDER MX PRO - 20 БРОЯ“ c произход Турция и деклариран код по ТАРИК 8711 60 10 00.

Към декларацията са приложени търговска фактура № RKS2020000002602/23.07.2020 г., издадена от RKS OTOMOTTV SANAYI TIC A.S на стойност 30774.00 EUR, Сертификат ATR № А1997122*, Декларация за износ на стоки - 20341300EX448630", Сертификат за наименование за произход, издаден от компетентните органи - S0794120, СЕ Declaration, международна товарителница, опакованен лист и търговска фактура № 2153/30.07.2020 г. В Митницата е постъпил окончателен доклад от извършено разследване от ОЛАФ относно внос на електрически велосипеди. Съгласно доклада на OLAF в хода на разследването е получено електронно писмо от турското министерство на търговията, което потвърждава, че всички стоки, внесени от RKS OTOMOT1V SANAYI TIC A.S. под митнически режими 4000 и 5100 от Китай, се определят като комплектувани електрически велосипеди, а не като части или компоненти, поради което преработката в Турция не е достатъчна за сглобените електрически велосипеди да получат турски произход. Всички стоки (електрически велосипеди), внесени на територията на Р България, с изпращач R.KS OTOMOT1V SANAYI TIC A.S. (RKS), са с неправилно декларирана държава на произход Турция, поради което за декларирания код по ТАРИК следва да се приложат изравнителни мита в размер па 17,2 % и антидъмпинюви мита в размер на 62,1 процента за вноса.

В Заключителния доклад на OLAF от разследване на № ОС/2022/0139/ВЗ е посочено, че разглежданите продукти са „велосипеди с помощта на педали, със спомагателен електрически двигател, понастоящем попадащи в кодове по КН 8711 60 10 и ех 8711 60 90 (код ТАРИК на ЕС 8711 60 90 10). ОЛАФ е установил, че дружеството RKS е изнасяло електрически велосипеди за ЕС чрез използване на разрешение за активно усъвършенстване, предоставено от турските митници. В хода на разследването е прието, че RKS не произвежда части за електрически велосипеди, а ги закупува от китайски доставчици (напр. батерии, двигатели, колела и т. н.). По отношение на гореспоменатото дружество екипът на ОЛАФ е получил обширна документация и данни от турските митници

С писмо с изх. № 32-866367/27.05.2024 г. митническият орган е уведомил дружеството, че в съответствие с чл. 22 т. 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври за създаване на Митнически кодекс на Съюза, че на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.84 aл. I т. 1 от Закона за митниците ще издаде решение за корекция и досъбиране на публични държавни вземания. То е изпратено с препоръчана поща. Същото е върнато като непотърсено. Това уведомление отново е изпратено на жалбоподателя с писмо изх.№ 32-982750/26.08 2024 година, отново върнато като непотърсено. На основание чл. 18а, ал.9 от АПК е изпратено писмо до ТД Митница Пловдив с изх. № 32-1057563/29.10.2024 г. и приложено уведомително писмо с peг. № 32-10514030/23.10.2024 г. по реда на чл. 22, пар.б от Регламент (ЕС) № 952/2013 до дружеството „ИЗИ ВУУД“ ЕООД Стара Загора, за съобщение чрез залепване на уведомлението на вратата или на пощенската кутия. На 07.11.2024 г. съобщението/уведомлението по чл. 18а, ал. 9 от АПК с уведомителното писмо е залепено на входната врата на указания адрес в документите. В законово регламентирания срок в МБ Летище София не е представено становище относно мотивите, на които ще се основава решението.

С оспореното в настоящото решение № РЗМ- 5800-2081/32-1130011/31.12.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница София, се коригира ЕД - Дължими суми за стока 1 и 2 по МД 20BG005100250015R5, както следва: съгласно представената таблица - мито за досъбиране в размер на 49 047,98 лв./четиридесет и девет хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ и ДДС за досъбиране в размер на 9 809,59 лв./девет хиляди осемстотин и девет лева и петдесет и девет стотинки/, а съгласно точка 3 е определен общия размер на дължимите държавни вземания в размер на 49 047,98 лв. /четиридесет и девет хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ за мито и 22 179,83 лв./двадесет и две хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ за ДДС, представляващи разликата между реално платеното мито и подлежащото на плащане мито по МД № 20BG005100250015R5. Фактическото основание за издаване на решението е разследването, извършено от ОЛАФ и установеното от него, че дружеството RKS е изнасяло електрически велосипеди за ЕС чрез използване на разрешение за активно усъвършенстване, предоставено от турските митници. Прието е, че RKS не произвежда части за електрически велосипеди, а ги закупува от китайски доставчици, поради което на основание 59—61 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) и членове 31—36 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 са начислени антидъмпингови и изравнителни мита и доначислен ДДС.

От жалбоподателя се представиха декларация за съответствие, от които е видно, че производител на електрическите велосипеди е Куба, OTOMOTIV INSAAT SANAYI.

С оглед на така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от приложеното известие за доставяне писмо с рег. № 32-1130011/31.12.2024 година, оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 13.01.2025 г., а жалбата е постъпила в ТД Митница София на 28.01.2025 година.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Същото е в писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според административния орган, обосновават разпоредения краен резултат.

Съдът констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Процесната митническа декларация касае внос на електрически велосипеди и скутери от Република Турция на територията на ЕС, поради което жалбоподателят е освободен от задължението за заплащане на мито по силата чл. 4 от Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО - Турция от 22 декември 1995 година за осъществяване на заключителния етап на митническия съюз. Според § 1 на чл. 50 "Косвено данъчно облагане" от същото решение никоя от страните не облага пряко или косвено продуктите на другата страна с вътрешни данъци от какъвто и да е вид, които са по-високи от данъците, с които пряко или косвено се облагат подобните местни продукти, т. е. в разглеждания случай на внос на стоки от Република Турция, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, би се дължал единствено данък върху добавената стойност при определената ставка от 20 %. В Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност няма уредена продължителност на давностния срок за задълженията за данък върху добавената стойност, поради което следва да се приеме, че регламентацията на този въпрос е предоставен на националния законодател. Според дефиницията по чл. 5, т. 18 от Регламент (ЕС) № 952/2013 "митническо задължение" означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство, т. е. митническото задължение не включва в себе си и дължимия при внос ДДС. Независимо от това, разпоредбата чл. 56 от ЗДДС изравнява режима на вземане под отчет на ДДС при внос с този на митническото задължение като изрично предвижда, че начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Следователно, per argumentum a contrario, начисленият при внос ДДС не следва да бъде вземан под отчет, ако под отчет не може да бъде взето митническото задължение. Според чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи могат да не вземат под отчет размера на вносните или износните мита, които съгласно член 103 съответстват на митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен. Същевременно чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение, а този момент, според чл. 77, § 2 от същия регламент, е моментът на приемане на митническата декларация, в случая 04.08.2020 г. В случая този срок е изтекъл на 04.08.2023 г. По делото липсват данни на жалбоподателя да е било връчвано уведомление по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да бъде преценено дали с това процесуално действие срокът по чл. 103, § 1 от същия регламент е бил прекъснат и спрян на основание чл. 103, § 3, б. "б" до края на определения срок за становище. Между страните обаче няма спор, че срокът по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е бил изтекъл към датата на издаване на оспорения акт. Както беше посочено, цитираната разпоредба предвижда, че "... длъжникът не се уведомява за митническо задължение" след изтичането на обсъждания тригодишен срок. Нормата е процесуална и изисква въздържане от страна на митническите органи от извършване на действия по уведомяване на длъжника за погасеното по давност – арг. от чл. 124, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 материално право. Според чл. 102, § 1 от същия длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87. В т. 2 от диспозитива на решение от 10.07.2019 г. на СЕС по дело C 249/18 се приема, че държавите членки, при спазване на принципите на ефективност и равностойност, трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да се счита за осъществено, за да се прекъсне давностният срок от три години, след изтичането на който се погасява митническото задължение, т. е. момента, от който длъжникът се счита уведомен за решението на митническия орган, е въпрос на регламентация в националното законодателство. Според чл. 19б, ал. 1 от ЗМ решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. В случая оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 13.01.2025 г., като по този начин последният е уведомен за размера на дължимото мито и начисленият с него ДДС, макар към датата на издаване на решението – 31.12.2024 г., срокът по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вече да е бил изтекъл. Така, щом към датата на издаване на оспорения акт този срок вече е бил изтекъл, то съгласно посочената разпоредба решение, с което се увеличава митническата стойност и върху така увеличената данъчна основа (арг. от чл. 55, ал. 1 от ЗДДС) се начислява ДДС, въобще не е следвало да бъде издавано и връчвано на длъжника, защото именно по този начин, в нарушение на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, последният се уведомява за размера на един погасен по давност данък и мито. Следователно самото издаване на оспореното решение, респ. връчването му на жалбоподателя, съставлява процесуално нарушение, което безспорно следва да бъде определено като особено съществено и съставляващо основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му.

На следващо място разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. "а" – б. "е", респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446. В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в него следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби. Доколкото оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, то според чл. 84м от ЗМ, за връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а от същия закон.

В случая по преписката не са представени никакви доказателства, че уведомление по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 наистина е било връчвано на жалбоподателя, съответно за начина, по който е станало това, и за съдържанието на това уведомление до 14.08.2023 г

Нарушаването на изискването на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, поради което също съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а оттам – и основание за отмяна на оспорения административен акт.

По изложените съображения съдът намира, че административният акт е незаконосъобразен – издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 1550 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция "Митници", която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „ИЗИ ВУУД" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет.1 решение № РЗМ-5800-2081/32-1130011 от 31.12.2024 г. на директора на ТД Митница София", с което се коригира ЕД - Дължими суми за стока 1 и 2 по МД 20BG005100250015R5/, както следва: съгласно представената таблица - мито за досъбиране в размер на 49 047,98 лв./четиридесет и девет хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ и ДДС за досъбиране в размер на 9 809,59 лв./девет хиляди осемстотин и девет лева и петдесет и девет стотинки/, и по точка 3 е определен общ размер на дължимите държавни вземания в размер на 49 047,98 лв. /четиридесет и девет хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ за мито и 22 179,83 лв./двадесет и две хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ за ДДС, представляващи разликата между реално платеното мито и подлежащото на плащане мито по МД № 20BG005100250015R5.

ОСЪЖДА Агенция "Митници", с адрес гр. София, [улица]да заплати на „ИЗИ ВУУД" ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 1550 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.