Присъда по дело №6935/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 08.03.2023 г., постановена по НОХД №
6935/2022 г., по описа на СРС, НО, 101 състав.
Производството пред съда е въз основа на обвинителен акт, внесен от
СРП, ведно с досъдебно производство № 79/2016 г., по описа на ГПУ –
София, пр.пр.№ 41522/2016 г., по описа на СРП, с който е повдигнато
обвинение срещу лицето M.A. /М. А./, роден на ХХХХ г. в ХХХ, гражданин
на ХХХ, неосъждан, с адрес за призоваване в Р.България- /адрес/ с ЛНЧ:
ХХХХ за това, че на 08.11.2016 г., около 13,00 часа, в гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 1, в сградата на Терминал 1 при ГКПП Аерогара -
София, трасе „Заминаване“, на работно място № 4, при излизане от страната с
полет FR6329 за Барселона, съзнателно се ползвал, като представил пред М.
В. Р. — мл. инспектор при ГКПП - Аерогара - София, осъществяващ гранична
проверка на пътниците за полет FR6329 за Барселона, от неистински
официален чуждестранен документ за самоличност - италианска лична карта
с № АТ 9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г.,
на който е придаден вид, че е издаден от компетентните италиански власти,
като предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност, като от
него - M.A. /М. А./ за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2
във вр. с ал.1 от НК.
За насроченото разпоредително заседание подсъдимият M.A. /М. А./ е
нередовно призован и не се явява. Призовката, изпратена на подсъдимия на
известния по делото адрес, е върната в цялост, с отбелязването, че лицето е
напуснало адреса. От постъпило писмо на ГПУ –София се установява, че на
посочения адрес се намира Бежански център „В.Р.“, както и че подсъдимият е
напуснал същия още през 2016 г. и оттогава няма данни къде се намира. При
извършени проверки в информационните масиви на МВР липсва
регистрирано излизане на подсъдимия от страната. Подсъдимият е обявен за
общодържавно издирване за установяване на адрес още на досъдебното
производство със съответна телеграма и бюлетин, но въпреки проведените
издирвателни мероприятия, местонахождението му не е установено. На
разпоредителното заседание по делото се явява назначения на досъдебното
производство служебен защитник на подсъдимия адв.Цветан И..
След проведено разпоредително заседание делото е разгледано по общия
ред, предвиден в Глава ХХ от НПК, в отсъствие на подсъдимия на основание
чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, доколкото същият е променил посочения от
него адрес за призоваване в страната, без да уведоми органите на досъдебното
производство и съда, местоживеенето му в страната не е известно и след
щателно издирване не е установено, като същевременно липсват данни
подсъдимият да е напуснал пределите на страната.
Участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото на подсъдимия
M.A. /М. А./ обвинение, като изразява становището си, че същото е безспорно
доказано, както от обективна, така и от субективна страна, че е извършено
виновно, че е съставомерно по текста, по който е повдигнато. В подкрепа на
обвинението се сочат всички събрани по делото доказателства, които
прокурорът счита за еднопосочни и непротиворечи относно извършеното
престъпление, участието на подсъдимия в него и неговата вина. При
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия
представителят на държавното обвинение моли съда да отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимия и да определи на същия наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия изразява становището си за липсата на
1

субективната страна на престъплението, в което подсъдимият е обвинен.
Алтернативно, в случай, че съдът го признае за виновен по повдигнатото
обвинение, защитникът моли за минимално наказание лишаване от свобода,
чието изтърпяване да бъде отложено, като счита същото за справедливо, с
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст.
В качеството на свидетел по делото е разпитан М. В. Р.. На основание
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК са прочетени показанията на
свидетеля М. В. Р., дадени пред органа на досъдебното производство.
Проведен е разпит на вещото лице В. Е. К., изготвил на досъдебното
производство комплексна техническо -документна и лицево-
идентификационна експертиза, както и лицево-идентификационни
експертизи, след което заключенията на същите са приети към
доказателствата по делото.
В хода на съдебното следствие са събрани писмени доказателства,
подробно описани в протоколите от съдебни заседания.
След анализ и преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият M.A. /М. А./ е роден на ХХХХ г. в ХХХ, гражданин на
ХХХ, неосъждан, с адрес за призоваване в Р.България- /адрес/ с ЛНЧ: ХХХХ.
Подсъдимият М. А. бил регистриран в Държавната агенция за бежанците при
МС на Р.България на 17.08.2016 г. и настанен в Регистрационно- приемателен
център /РПЦ/ - София „В.Р.“, находящ се в /адрес/.
На 08.11.2016 г., около 13,00 часа подсъдимият M.A. /М. А./ се явил в
сградата на Терминал 1 при ГКПП Аерогара - София, находяща се в
гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 1 - трасе „Заминаване“ за
преминаване през граничен контрол при излизане от страната с полет FR6329
за Барселона. По същото време свидетелят М. В. Р. на длъжност мл.
инспектор при ГКПП - Аерогара - София, изпълнявал служебните си
задължения, свързани с осъществяване на гранична проверка на пътниците за
полет FR6329 за Барселона, на работно място № 4. Подсъдимият M.A. /М. А./
представил пред св. Р. италианска лична карта като документ, удостоверяващ
неговата самоличност. Съгласно посочените в личната карта данни същата
била с № АТ 9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на
/дата/ г. Св. Р. взел личната карта, разгледал я и се усъмнил в автентичността
й, доколкото изработката й не съответствала на стандарта за този вид лични
карти, шрифтът, с който били нанесени данните на лицето, както и водният
знак бил различен, а под ултравиолетова светлина документът не реагирал
като истинските такива документи. Св. Р. задал няколко контролни въпроса
на подсъдимия M.A. /М. А./, като последният не отговорил нито на английски
език, нито на италиански език. С оглед на така установените данни,
поставящи под съмнение истинността на представения документ, св. Р. отвел
подсъдимия за извършване на щателна проверка на „втора линия“. При
извършената на подсъдимия проверка други документи за самоличност не
били намерени в него. С протокол за доброволно предаване от 08.11.2016 г.
св. Р. предал представената му от подсъдимия италианска лична карта на
разследващ полицай при РДГП Аерогари.
При извършена допълнителна проверка и въз основа на изготвена
експертна справка № 771/08.11.2016 г., по описа на ГКПП – Аерогара София
било установено, че документът, представен от подсъдимия, е принтиран с
ниско качество, има разлика в реакцията под UV светлина, фоновите мрежи
не са отпечатани с оригинално печатащо устройство, използваните шрифтове
се различават от шрифтовете, използвани в този вид документ. Така
установеното дало основание на експерта да приеме, че италианска лична
карта с № АТ 9072332 е неистинска. При изследване на лицето от снимката и
съпоставянето му със снимка на подсъдимия било установена идентичност на
2

лицата. Подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа със заповед за
задържане по ЗМВР.
По случая започнало бързо производство № 79/2016, г., по описа на
ГПУ – София, пр.пр.№ 41522/2016 г., по описа на СРП. С постановление на
прокурор при СРП от 14.11.2016 г. разследването по бързото производство
продължило по общия ред.
В хода на разследването била назначена комплексна документно -
техническа и лицево - идентификационна експертиза. Съгласно
представеното заключение, обективирано в Протокол № 30/10.11.2016г.,
представената за изследване италианска лична карта с изписан № АТ
9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г., не
отговаря на оригиналните документи от този вид. В картата няма извършени
преправки, тъй като същата е изцяло неистинска. Лицето от снимката в
горепосочения документ е идентично с лицето – приносител на документа,
представило документа за обработка на ГКПП Аерогара София.
За установяване на самоличността на подсъдимия чрез ДМОС – МВР
било потърсено съдействие от Интерпол Исламабад, откъдето с писмо рег.№
А - 27330/21.10.2020 г. била изпратена снимка на лице, фигуриращо с имената
M.A. /М. А./ -роден на ХХХХ г. в ХХХ, гражданин на ХХХ, с национална
лична карта № 37201-5604708-3.
Видно от заключение на изготвена в хода на досъдебното
производство лицево - идентификационна експертиза, обективирано в
Протокол № 5/11.02.2021 г., лицето от снимката, получена с писмо на ДМОС
- МВР рег. № А - 27330/21.10.2020г. за гражданин на ХХХ М. А., роден на
ХХХХг., е идентично със снимка на лице, поставена върху италианска лична
карта с изписан № АТ 9072332 и посочена дата на издаване 15.07.2016 г.,
съдържаща данни за лице с имена А.К., с посочена дата на раждане /дата/ г. и
със снимка на лицето приносител на италианска лична карта № АТ 9072332,
представило документа за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на Летище
София, Терминал 1, около 13.00 часа при излизане от Р.България.
Поради съвпадение на имената на подсъдимия с тези на друг ХХХски
гражданин - М. А. /M.A./ – роден на /дата/ г. в ХХХ, с ЛНЧ : ххххххххх, била
назначена лицево- идентификационна експертиза, с обекти на изследване –
снимка на лице от БДС за М. А. - роден на /дата/ г. в с.Г.Ш. -ХХХ, с ЛНЧ :
ххххххххх, снимка на лице, приносител на лична карта на Италия № АТ
9072332, с посочена дата на издаване 15.07.2016 г., на името на А.К.,
представило документа за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на ГКПП –
Аерогара София и снимка на лице от БДС за M.A. /М. А./ - роден на ХХХХ г.
в с.К.И. - ХХХ, гражданин на ХХХ, с ЛНЧ: ХХХХ.
Съгласно представеното заключение в Протокол № 15/20.04.2021 г.
на експерт при ГКПП – Аерогара София, лицето от снимката на лице –
приносител на документ – лична карта на Италия № АТ 9072332, издадена на
15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г., представило я за паспортен
3

контрол на 08.11.2016 г. на ГКПП – Аерогара София, Летище София,
Терминал 1, е идентично със снимка на лице от БДС за М. А. /M.A./ - роден
на ХХХХ г. в с.К.И. - ХХХ, гражданин на ХХХ, с ЛНЧ: ХХХХ, но не е
идентично със снимка на лице от БДС за М. А. /M.A./ - роден на /дата/ г. в
с.Г.Ш. -ХХХ, гражданин на ХХХ, с ЛНЧ : ххххххххх.
Междувременно в ДМОС – МВР бил получен отговор от Интерпол –
Рим, приложен с писмо рег.№ В-2096 от 03.02.2022 г. към материалите по
досъдебното производство, заведен с № 6212р-2235/03.02.2022 г., съгласно
който след извършени проверки в техните бази данни е установено, че лице с
имена A., /а не А./ М – роден на ХХХХ г. в Ч., ХХХ, притежава италианско
разрешително за пребиваване № хххххххх, валидно до 05.09.2022 г., което е
било издадено, тъй като лицето е кандидатствало за получаване на бежански
статут, но не е бил установен като бежанец. На 09.08.2018 г. лицето е обявило
за изгубени ХХХски паспорт и ХХХска лична карта. Към отговора на
Интерпол – Рим била приложена снимка на горепосоченото лице, с която е
кандидатствало за получаване на бежански статут.
От заключение на изготвена лицево-идентификационна експертиза,
отразено в Протокол № 14 от 11.02.2022 г., било установено, че лицето от
снимката на лице – приносител на документ – лична карта на Италия № АТ
9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г.,
представило я за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на ГКПП – Аерогара
София, Летище София, Терминал 1, не е идентично със снимка на лице,
получена с писмо № 6212р-2235/03.02.2022 г. за А. М – роден на ХХХХ г. в
Ч., ХХХ, но е идентично със снимката, получена с писмо на ДМОС № А-
27330/21.10.2020 г. за А. М – роден на ХХХХ г. в Ч., ХХХ и със снимката на
лице от БДС за М. А. /M.A./ - роден на ХХХХ г. в с.К.И. - ХХХ, гражданин на
ХХХ, с ЛНЧ: ХХХХ.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства : показанията на свидетеля М. В. Р., дадени в хода на
съдебното следствие, както и тези, дадени пред органа на досъдебното
производство, (приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281
от НПК), заключенията на изготвените на досъдебното производство
комплексна техническо -документна и лицево-идентификационна експертиза
и лицево-идентификационни експертизи, както и приложените писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно
предаване от 08.11.2016 г., експертна справка № 771/08.11.2016 г. на ГКПП
Аерогара София, бордна карта, копие на италианска лична карта № АТ
9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г.,
оригинал на италианска лична карта № АТ 9072332, издадена на 15.07.2016 г.
на името на А.К., роден на /дата/ г., справка АФИС, справка БДС със снимка,
писмо на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет изх.№ КП
– 1206/24.03.2017 г., писмо рег.№ А - 27330/21.10.2020 г. на ДМОС – МВР,
ведно със снимка на лице, фигуриращо с имената M.A. /М. А./ -роден на
ХХХХ г. в ХХХ, гражданин на ХХХ, с национална лична карта № 37201-
4

5604708-3, снимка на лице – приносител на документ – лична карта на Италия
№ АТ 9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г.,
представил документа на 08.11.2016 г. на паспортен контрол на ГКПП
Аерогара София, справка от ЕИСПП, справка за съдимост на името на М. А. –
роден на /дата/ г. с ЛНЧ -**********, справки от мобилните оператори,
справка от ТД на НАП - София, копие на студенска книжка и карта на името
на М. А. А., издадена от Медицински университет –гр.Плевен, писмо рег.№
5364р-11507/18.06.2021 г. на Дирекция Миграция – МВР, писмо на ДМОС –
МВР рег.№ А-26972 от 12.10.2021 г., писмо на ДМОС –МВР рег.№ В-2175 от
04.02.2022 г., писмо на ДМОС –МВР рег.№ В-2151 от 04.02.2022 г., писмо на
ДМОС – МВР рег.№ В-2224 от 04.02.2022 г., писмо на ДМОС –МВР рег.№ В-
2626 от 11.02.2022 г., писмо на ДМОС – МВР рег.№ В-2096 от 03.02.2022 г.,
заведено в РДГП –Аерогари София с № 6212р-2235/03.02.2022 г., ведно със
снимка, писмо на ДМОС – МВР рег.№ А-27330 от 21.10.2020 г., ведно със
снимка, справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Р.България, справка за съдимост на подсъдимия.
При изграждане на своите изводи съдът се довери изцяло на
показанията на свидетеля М. В. Р., доколкото същите са изложени
последователно, непротиворечиво, логично и убедително и напълно
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал.
Честно и добросъвестно посоченият свидетел възпроизвежда пред съда
своите непосредствени възприятия досежно фактите, от значение за делото.
Същият посочва, че е бил на работното си място в сградата на Терминал 1 при
ГКПП Аерогара - София - трасе „Заминаване, където в изпълнение на
служебните си задължения като граничен полицай е проверявал документите
на излизащите от страната пътници. За проверка на гишето се е явил пътник –
чужд гражданин, който е представил италианска лична карта. Свидетелят се
усъмнил в редовността на така представения документ за самоличност,
поради което пътникът бил предаден за допълнителна проверка на втора
линия. При експертно изследване на представената от лицето италианска
лична карта, било установено, че същата е неистинска.
В показанията на свидетеля М. В. Р., дадени пред органа на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, се
съдържат повече детайли относно номера на полета и дестинацията на
пътуване на лицето, представило процесната италианска лична карта,
посочените в същата данни – номер, дата на издаване, името на лицето, на
което е издадена и датата му на раждане, както и обстоятелствата, които са
породили съмнение у свидетеля за валидността на документа – изработката на
личната карта не съответствала на стандарта за този вид документи, шрифтът,
с които били нанесени данните на лицето бил различен от оригиналните за
този вид документи, под UV светлина документът не реагирал като
истинските лични карти и водният знак бил имитиран. Отделно от това при
зададени контролни въпроси към пътника, същият не отговорил нито на
английски, нито на италиански език.
5

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля М. В. Р., както от
съдебното следствие, така и от досъдебното производство, доколкото същите
са последователни, логични, непротиворечиви и напълно кореспондират на
приобщения по делото доказателствен материал. Липсата на спомен у
свидетеля относно точния час на извършената от него проверка, номерът на
полета и дестинацията на пътуване на лицето, съдът отдава на изминалия
значителен период от време от процесния случай.
Показанията на свидетеля Р. позволяват установяването на времето,
мястото, начинът на извършване на инкриминираното деяние, както и
неговото авторство в лицето на подсъдимия. Свидетелят е категоричен
относно формирания у него извод за неистинност на представената лична
карта, поради несъответствието й със стандарта, на който отговарят
истинските документи. Наред с това св. Р. дава сведения и за поведението на
подсъдимия, пояснявайки, че същият сам доброволно се е явил на
съответното гише, представяйки личната карта, в истинността на която
свидетелят се усъмнила.
Така заявеното от свидетеля се потвърждава от приложените по
делото писмени доказателства - Протокол за доброволно предаване от
08.11.2016 г. и Експертна справка № 771 от 08.11.2016 г., по описа на ГКПП –
Аерогара София, в които се съдържат сведения относно представената от
подсъдимия лична карта.
Съдът кредитира изготвения протокол за доброволно предаване от
08.11.2016 г., приобщен към доказателствената съвкупност по надлежния ред.
Същият се явява относим към предмета на доказване, доколкото обективира
изявления и действия на определено лице, имащи отношение към предмета на
делото, като доказателствената му стойност следва да бъде преценявана
именно в този аспект – посредством него се установяват времето и мястото на
извършване на деянието и предаването на инкриминирания документ от св.
М. В. Р. на разследващ полицай при РДГП – Аерогари, гр.София.
На следващо място настоящият съдебен състав се довери и на
изготвената Експертна справка № 771 от 08.11.2016 г., по описа на ГКПП –
Аерогара София, видно от която документът, представен от подсъдимия, е
принтиран с ниско качество, има разлика в реакцията под UV светлина,
фоновите мрежи не са отпечатани с оригинално печатащо устройство,
използваните шрифтове се различават от шрифтовете, използвани в този вид
документ. Така установеното е дало основание на експерта категорично да
приеме, че процесната италианска лична карта с № АТ 9072332 е неистинска.
Относно самоличността на лицето, което е представило неистинската лична
карта, при изследване на лицето от снимката на документа и съпоставянето
му със снимка на подсъдимия, била установена идентичност на лицата.
Съдът кредитира като компетентно, изготвено от вещо лице с
необходимите знания и опит, и в пълнота отговарящо на поставените задачи,
заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство
6

комплексна документно-техническа и лицево-идентификационна експертиза
по Протокол № 30/10.11.2016г.. Въз основа на него се установява, че
представената за изследване италианска лична карта с изписан № АТ
9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г.,
използвана от подсъдимия пред български контролен орган, не отговаря на
оригиналните документи от този вид. В картата няма извършени преправки,
тъй като същата е изцяло неистинска. Предоставен е отговор и относно
лицевата идентификация, от който се установява, че лицето от снимката в
горепосочения документ е идентично с лицето – приносител на документа,
представило документа за обработка на ГКПП Аерогара София.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
посочени по-горе, тъй като се явяват относими и допринасят за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване.
Самоличността на подсъдимия е установена по несъмнен начин от
представеното писмо рег.№ А - 27330/21.10.2020 г., по описа на ДМОС –
МВР, с приложена снимка на подсъдимия M.A. /М. А./ -роден на ХХХХ г. в
ХХХ, гражданин на ХХХ, с национална лична карта № 37201-5604708-3.
Видно от заключение на изготвената в хода на досъдебното
производство лицево - идентификационна експертиза, обективирано в
Протокол № 5/11.02.2021 г., лицето от снимката, получена с писмо на ДМОС
- МВР рег. № А - 27330/21.10.2020г. за гражданин на ХХХ М. А., роден на
ХХХХг., е идентично със снимката на лице, поставена върху италианска
лична карта с изписан № АТ 9072332 и посочена дата на издаване 15.07.2016
г., съдържаща данни за лице с имена А.К., с посочена дата на раждане /дата/ г.
и със снимката на лицето -приносител на италианска лична карта № АТ
9072332, представило документа за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на
Летище София, Терминал 1, около 13.00 часа при излизане от Р.България.
Поради съвпадение на имената на подсъдимия с тези на друг ХХХски
гражданин - М. А. /M.A./ – роден на /дата/ г. в ХХХ, с ЛНЧ : ххххххххх, и за
да се избегне всякакво съмнение относно самоличността на лицето -
приносител на процесната италианска лична карта № АТ 9072332,
представило документа за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на Летище
София, Терминал 1, около 13.00 часа при излизане от Р.България, е назначена
лицево- идентификационна експертиза, с обекти на изследване – снимка на
лице от БДС за М. А. - роден на /дата/ г. в с.Г.Ш. -ХХХ, с ЛНЧ : ххххххххх,
снимка на лице, приносител на лична карта на Италия № АТ 9072332, с
посочена дата на издаване 15.07.2016 г., на името на А.К., представило
документа за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на ГКПП – Аерогара София
и снимка на лице от БДС за M.A. /М. А./ - роден на ХХХХ г. в с.К.И. - ХХХ,
гражданин на ХХХ, с ЛНЧ: ХХХХ. Съгласно представеното заключение в
Протокол № 15/20.04.2021 г. на експерт при ГКПП – Аерогара София, лицето
от снимката на лице – приносител на документ – лична карта на Италия № АТ
9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г.,
7

представило я за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на ГКПП – Аерогара
София, Летище София, Терминал 1, е идентично със снимка на лице от БДС
за М. А. /M.A./ - роден на ХХХХ г. в с.К.И. - ХХХ, гражданин на ХХХ, с
ЛНЧ: ХХХХ, но не е идентично със снимка на лице от БДС за М. А. /M.A./ -
роден на /дата/ г. в с.Г.Ш. -ХХХ, гражданин на ХХХ, с ЛНЧ : ххххххххх.
Във връзка с получен отговор от Интерпол – Рим, приложен с писмо
рег.№ В-2096 от 03.02.2022 г. на ДМОС – МВР към материалите по
досъдебното производство, /заведен с № 6212р-2235/03.02.2022 г./ относно
лице, кандидатствало за получаване на бежански статут с имена A., /а не А./
М – роден на ХХХХ г. в Ч., ХХХ, притежаващ италианско разрешително за
пребиваване, валидно до 05.09.2022 г., с приложена снимка на
горепосоченото лице, е назначена лицево-идентификационна експертиза. От
представеното заключение, отразено в Протокол № 14 от 11.02.2022 г., се
установява, че лицето от снимката на лице – приносител на документ – лична
карта на Италия № АТ 9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К.,
роден на /дата/ г., представило я за паспортен контрол на 08.11.2016 г. на
ГКПП – Аерогара София, Летище София, Терминал 1, не е идентично със
снимката на лице, получена с писмо № 6212р-2235/03.02.2022 г. за A. М –
роден на ХХХХ г. в Ч., ХХХ, но е идентично със снимката, получена с писмо
на ДМОС № А-27330/21.10.2020 г. за ARSАLAN М – роден на ХХХХ г. в Ч.,
ХХХ и със снимката на лице от БДС за М. А. /M.A./ - роден на ХХХХ г. в
с.К.И. - ХХХ, гражданин на ХХХ, с ЛНЧ: ХХХХ.
Съдът кредитира заключенията на изготвените лицево-
идентификационни експертизи като компетентни и обосновани, основани на
представените писмени доказателства, вкл. и тези, осигурени чрез
международно оперативно сътрудничество, теоретичните познания и
професионален опит на експерта. С помощта на същите по безспорен начин се
установява самоличността на подсъдимия като лицето, което на
инкриминираната дата и място е представило за паспортен контрол
процесната италианска лична карта № АТ 9072332, издадена на 15.07.2016 г.
на името на А.К., роден на /дата/ г..
Съдът кредитира и изготвените по делото писмени доказателства,
посочени по-горе, като изготвени по предвидения от НПК ред.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :

Настоящият съдебен състав намира, че подс. М. А. /M.A./ /с
установената по делото самоличност/ е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.316, във вр. с чл.308,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Безспорно се установи изпълнителното деяние, осъществено от
8

подсъдимия, а именно на 08.11.2016 г., около 13, 00 часа, в гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 1, в сградата на Терминал 1 при ГКГТП Аерогара -
София, трасе „Заминаване“, на работно място № 4, при излизане от страната с
полет FR6329 за Барселона, съзнателно се е ползвал, като е представил пред
св.М. В. Р. — мл. инспектор при ГКПП - Аерогара - София, осъществяващ
гранична проверка на пътниците за полет FR6329 за Барселона, от неистински
официален чуждестранен документ за самоличност - италианска лична карта
с № АТ 9072332, издадена на 15.07.2016 г. на името на А.К., роден на /дата/ г.,
на който е придаден вид, че е издаден от компетентните италиански власти,
като предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност, като от
него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност. Безспорно е установено, че подсъдимият е използвал документа,
съобразно неговото предназначение, представяйки го пред св.М. В. Р. — мл.
инспектор при ГКПП - Аерогара - София, осъществяващ гранична проверка
на пътниците за полет FR6329 за Барселона.
На следващо място безспорно е установено, че инкриминираната
лична карта представлява документ по смисъла на закона и задължителните
указания, дадени с Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на ВС, а
именно конкретно писмено изявление, съдържащо факти и обстоятелства,
които имат правно значение, следователно същият представлява годен
предмет на документно престъпление. Инкриминираният документ е
„официален“ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като издаването му се
осъществява по определен ред и форма, от длъжностно лице, изхождащо от
държавните власти, в кръга на службата му. Същият не отговаря на
оригиналните документи от този вид и е изцяло неистински. Документът е
удостоверителен (удостоверява съществуването на определени факти,
възпроизведени от автора на документа), като в случая удостоверява
самоличността на лицето и неговото гражданство. В допълнение процесната
лична карта се явява и чуждестранен документ за самоличност по смисъла
на чл. 308, ал. 2, пр. 3, алт. 2 от НК, тъй като идентифицира лицето, до което
се отнася, удостоверявайки по този начин неговата самоличност.
Безспорно е установено, че документът е неистински по смисъла на
чл.93, т.6 от НК, а именно на същия е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това това, което
действително го е съставило.
Налице е и отрицателната предпоставка по чл.316 от НК –
невъзможност от дееца да се търси наказателна отговорност за съставянето на
документа. Този извод следва от факта, че не се установява подсъдимият да е
съставил неистинската лична карта, като липсват каквито и да е доказателства
в тази насока.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно с пряк
умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на своето деяние, а
именно, че представя пред граничните власти на Република България в лицето
9

на граничен полицай М. В. Р. неистински документ за самоличност,
предвиждал е обществено-опасните последици от деянието, и въпреки това е
искал и е целял тяхното настъпване.
По наведените от защитата доводи, че не е доказан умисълът на
подсъдимия за извършване на деянието, съдът намира същите за
неоснователни. Умисълът като форма на вината се проявява чрез конкретното
деяние към момента на осъществяването му и се извлича не от твърденията
на обвиняемия, а от конкретните му действия, които са доказани по безспорен
начин в процеса.
Обект на посегателство при документните престъпления, какъвто е
настоящия случай, са обществените отношения, които осигуряват реда и
правната сигурност на документирането. Документните престъпления засягат
обществено-правната функция, която се възлага на документа, затрудняват
дейността на държавните органи, създават усложнения в отношенията между
гражданите и техните организации, още повече, че в настоящия казус се касае
за официален документ, удостоверяващ самоличността на лицето. Касае се за
формално, а не за резултатно престъпление и обстоятелството, че граничните
власти не са били подведени от представянето на неистинския документ за
самоличност, а напротив са реагирали своевременно и адекватно, не обуславя
нито по-ниска степен на обществена опасност на деянието, извършено от
подсъдимия, нито липса на виновно поведение от негова страна. Предмет на
документното престъпление са конкретните и изрични писмени изявления на
определени лица, които имат правно значение. С извършване на
престъплението подсъдимият е застрашил установения в страната ред за
ползване по предназначение на официални по смисъла на чл.93, т. 5 от НК
документи. Причина за извършване на престъплението е нежеланието от
страна подсъдимия да спазва установения в страната ред за ползване по
предназначение на официални документи.
При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М.
А. /M.A./ съдът взе предвид следното:
Съдът определи наказанието на подсъдимия като съобрази пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. За
престъплението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът взе предвид чистото му
съдебно минало и младата възраст, а като отегчаващо – извършването на
деянието на граничен контролно-пропускателен пункт. Съдът отчете също
така и изминалия значителен период от време от извършване на деянието.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от
НК, тъй като смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не са
многобройни, нито изключителни, като най-лекото предвидено в закона
наказание не е несъразмерно тежко за него. С оглед на това съдът определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, като му наложи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА „ ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/
МЕСЕЦА.
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. За постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му, съдът намери, че не е наложително същия да
10

изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Ето защо
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила. Така наложеното наказание съдът
намира за адекватно, с оглед степента на обществена опасност на деянието и
дееца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и целите,
предвидени в чл. 36 от НК, както в аспекта на личната, така и на генералната
превенция.

Относно разноските:
Съдът реши въпроса с направените по делото разноски с присъдата, и с
оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК
осъди подсъдимия подсъдимия M.A. /М. А./ /с установена по-горе
самоличност/ да заплати сторените по делото разноски в размер на 461,44 лв.
/четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и четири ст./,
представляващи разноски за възнаграждения на вещи лица на досъдебното
производство, ведно със сумата от 5.00 лв. държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	95
Дата:	9 март 2023 г. (в сила от 11 декември 2024 г.)
Съдия:	Веселка Николова Йорданова

Дело:	20221110206935
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2022 г.

Присъда по дело №6935/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите