Решение по дело №419/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 399                                               11.11.2019г.                          град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар Албена Ангелова                                                                      

и с участието на прокурор  Петя Драганова                                                                      

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 419 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 Образувано е по искова молба на А. М. М. ***, подадена чрез пълномощника й адв. М.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, за присъждане на обезщетение в размер на 300 /триста/лв. за претърпени от ищцата имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на Районна служба „пожарна безопасност и защита на населението“ /РС ПБЗН/ гр. Казанлък.

Ищцата твърди, че с Наказателно постановление № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък, й е била наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл. 260 от ЗМВР. А.М. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред, като с решение № 150/ 22.04.2019г., постановено по АНД № 265 по описа за 2019 г. на Районен съд – Казанлък, Наказателно постановление № 742400-105/ 18.02.2019 г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия районен съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 31.05.2019г.

Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред, е ангажирала адвокатска защита и е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300лв./за изготвяне и подаване на жалба против НП № 742400-105/ 18.02.2019г. и за осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Казанлък/.  Поддържа, че направените от нея разходи в размер на 300 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък.  С оглед на което претендира на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, както и да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

            Ответникът – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор по исковата молба, с който оспорва предявения иск, като излага доводи за неговата неоснователност. Твърди, че в случая е налице основание за освобождаване от отговорност на ответника, съгласно чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък, на А.А.М. е наложена глоба в размер на  200 лева, на основание чл. 260 от ЗМВР, за извършено нарушение на чл.140, т. 2 от същия закон.

 

 

 

 

По жалба на санкционираното лице против наказателното постановление е било образувано АНД № 265/ 2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък. С Решение № 150/ 22.04.2019 г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 742400-105/ 18.02.2019 г. е било отменено, като незаконосъобразно.

            Видно от приложения по АНД № 265/ 2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд Договор за правна защита и съдействие  от 28.02.2019 г. /лист 8 от АНД № 265/ 2019 г. на Районен съд Казанлък/, А.А.М. е възложила и упълномощила адв. М.Т. да изготви и подаде жалба против НП № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък и да осъществи процесуално представителство пред Районен съд – Казанлък, при договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

             

Към материалите по делото е приложено АНД № 265/ 2019 г. по описа на Районен съд-Казанлък.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение  по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

 

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление НП № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък, на А.А.М. е наложена глоба в размер на 200лв., на основание чл. 260 от ЗМВР. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 150 от 22.04.2019 г., постановено по АНД № 265/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, което съдебно решение, като необжалвано, е влязло в сила на 31.05.2019г.

С постановената отмяна на издаденото срещу ищцата наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат защита и процесуално представителство на А.А.М. по АНД № 265/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. За да се приеме, че ищцата действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.  по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е  заплатено. Видно е, от приложения по  АНД № 265 2019г., договор за правна защита и съдействие, че за обжалване на НП № 742400-105/ 18.02.2019г. ищцата е ангажирала адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 300лв. В договора е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.  Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 300лв., изразяващи се в направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство /въззивно/ по обжалване на НП № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищцата имуществена вреда.  

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от А.М. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 742400-105/ 18.02.2019г. Този извод следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 265/ 2019г. по описа на Районен съд Казанлък, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищцата имуществени вреди в размер на 300 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от А.А.М. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 300лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. 

 

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищцата за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ бъде осъдена да заплати на А.А.М. сумата от 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие  от  21.05.2019г.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА  Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от А. М. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 742400-105/ 18.02.2019г., издадено от Началник на РС ПБЗН гр. Казанлък.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на  А.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 310лв. /триста и десет лева/, представляваща направените от ищцата разноски по делото. 

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

 

                                                                                                     СЪДИЯ: