РЕШЕНИЕ
№ 3300
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330105131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
против А. М. М. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 5467/17.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 16908/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII
граждански състав, а именно: сумата от в размер на 627, 54 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с клиентски № *****
за обект с ИТН *****, находящ се гр. П, ***** както и обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
03.01.2018 г. до 15.12.2020 г. в размер на 7, 20 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
1
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П, ***** представляващ жилище/апартамент с площ
от 69, 43 кв. м. с идентификатор № ***** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че за
процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ
дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД, е разпределил за имота на
ответната страна топлинна енергия на стойност от 627, 54 лв.,
представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване. Твърди,
че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена
съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което
и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на
пресъдено нещо на паричните притезания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът А. М. М. е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба – чрез назначения му от съда
особен представител – адв. А. Б., в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че ответникът не е клиент на топлинна енергия и
потребител на топлинна енергия. Твърди, че ответникът не е ползвал гореща
вода, подавана от ищеца, поради което не дължи заплащане на
претендираната сума. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва доказателствената сила на представените от ищеца документи –
справка за доставена топлинна енергия и препис – извлечение от сметка. По
така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
2
енергетиката досежно влизане в сила на последните.
С оглед така изложеното съдът намира за неоснователни възраженията
на процесуалния представител на ответника, че възникването на валидна
облигационна връзка между страните е обусловено от сключване на договор в
писмена форма.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че
ответникът А. М. М. е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. П., ***** придобит в режим на съпружеска
имуществена общност между ответника и Е. Я. М..
За да достигне до този извод съдът съобрази, че от представеното по
делото копие от кадастралната карта с данни от КРНИ, издадена от Служба
по Геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив, се установява, че по
отношение на имот с идентификатор № ****, находящ се в гр. П, *****, са
вписани данни за собственост на лицето А. М. М. – ответник в
производството, по силата на нотариален акт от ** г.
По делото е представена данъчна декларация, депозирана по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П, *****. Данъчната
декларация е депозирана от ответника А. М. М., като последният е
декларирал, че не е единствен собственик на недвижимия имот. В Таблица №
1, Раздел III „Собственици“ последният е посочил, че процесният недвижим
имот е съсобствен между него и Е. Я. М. по силата на *** от **** Двамата
съсобственици са посочени последователно един след друг, съобразно
указанията за попълване на декларацията, в която е указано, че при
съпружеска имуществена общност съпрузите се вписват винаги един след
друг.
В Таблица № 4 към Част II „Сграда и обекти в нея“ е посочено, че
всеки един от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от правото на
собственост, като ответникът е декларирал, че жилището е основно за него и
другия съсобственик, с отбелязване в съответната графа от таблицата.
По делото е представена справка от Община Пловдив, от която се
установява, че ответникът А. М. М. и Е. Я. М. са сключили граждански брак
на **** г.
От така представените доказателства, според съда в настоящия съдебен
3
състав, се установява, че ответната страна е собственик на процесния
недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
съобразно отбелязването в представената по делото декларация по отношение
на имота и представеното препис – извлечение от акт за сключен граждански
брак.
Следователно и тъй като топлоснабдения представлява съпружеска
имуществена общност, следва разходите за заплащане на предоставени
услуги по отопление да се поемат солидарно от двамата съпрузи. В този
смисъл е разпоредбата на чл. 1 СК (отм.), обн. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г. в
която е предвидено, че разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи, като за задължения, които единият или
двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те
отговарят солидарно.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е потребител на топлоснабдения имот в качеството му на
собственик на последния, като между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната
страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.11.2017
4
г. до 30.04.2020 г. Тази справка не представлява доказателство за
удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно
изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява,
че жилищния блок в гр. П., ***** е включен към топлопреносната мрежа на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период в блока е
ползвана топлоенергия само за битово горещо водоснабдяване, а абонатната
станция, обслужваща процесния имот е спряна в частта си за отопление.
Вещото лице е установило, че в имота на абоната няма монтирани
отоплителни тела, като е поставено едно водомерно устройство за отчитане
на топлоенергията за битово-горещо водоснабдяване. Посочено е, че през
процесния период поставеното водомерно устройство не е отчитано, тъй като
не е осигурен достъп. Експертизата е установила, че за имота на ответника
проектният отопляем обем е 151 куб.м, като за целият процесен период е
разпределена 5, 5216 MWh топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване. Експертизата е дала заключение, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и
начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и
начисление на топлинната енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата
експертиза, представените от ищцовото дружество справки за начислени
количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената
цена за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице
посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г. е за сумата от 602,
94 лв., като е начислена и такса за услуга дялово разпределение от 24, 60 лв.
Вещото лице е установило, че за процесния период е издадена изравнителна
сметка с фактура (дебитно известие) № 45000634522/30.09.2020 г. Определен
е размерът на обезщетението за забава за периода от 03.01.2018 г. до
15.12.2020 г. от 7, 20 лв. Експертизата е дала заключение, че счетоводството
на ищцовото дружество е редовно водено.
При така установените факти и въз основа на извършения анализ,
съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че
реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 602,
94 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия, отдадена
5
за битово-горещо водоснабдяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г.
за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата,
се разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация.
С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата е установено, че на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. В чл. 70 от Наредбата е установен редът за
отчитане на топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост. Разпоредбата на т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, определя
правила за начисляване на количеството топлоенергия за сгради - етажна
собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално
отчитане, като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата по реда: 1. определя се инсталираната мощност на отоплителните
тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно
отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2. за
всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между
дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение
за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата (МСРС); 3. дяловите единици за
отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.
Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ клиентът е длъжен да
осигурява достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за
отчитане на дяловото разпределение в своя имот. Клиентът е задължен както
да има монтирани уреди за индивидуално разпределяне на ТЕ, така и да
осигури достъп до имота, който е обект на доставка на ТЕ. При
неизпълнението на това му задължение настъпват съответните правни
последици, които са неблагоприятни за него, но които са нормативно
установени - отчитане по максимален специфичен разход за ТЕ за отопление.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването изрично предвижда, че когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за
разход на потребление за гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие. Тези последици следват от неизпълнението от страна на клиента
на задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за реално
отчитане - на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото
положение.
6
Следователно с оглед така установените разпоредби исковата претенция
за присъждане на стойността на потребената топлинна енергия, отдадена за
битово-горещо водоснабдяване е основателна. Липсата на осигурен достъп е
установена от вещото лице – технически специалист при запознаване с
всички данни, съхранявани при топлинния счетоводител, като това
обстоятелство е релевантно за начина на начисляване на топлинната енергия
за процесния период. По делото е представен и протокол от топлинния
счетоводител, в който са посочени датите на посещенията, при които абоната
не е открит на адреса.
В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в Решение
№ 162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г., ГК, IV г.о. на ВКС, в което е
прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има
реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от
съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят,
който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и
разпределянето на консумираната топлинна енергия в сграда етажна
собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна
енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Техем Сървисис“ ЕООД,
като съдебно-техническата експертиза е установила, че дружеството,
извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.
Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на вещото лице, като съдът
изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е
достигнала тази съдебна експертиза.
Следователно доставената до процесния имот през релевантния период
топлинна енергия е в размер на сумата от общо 602, 94 лв., към която следва
да се включи и цената за извършваната услуга за дялово разпределение за
процесния период в размер от 24, 60 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал.
1 от ОУ на дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна
енергия се състои от две компоненти - сума формирана по цена за потребена
топлинна енергия и сума формирана по цената за услугата дялово
разпределение. Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и
предявеният иск следва изцяло да бъде уважен за сумата от 627, 54 лв.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на
7
дължимите главница и лихва, поради което същото следва да се разгледа като
въведено в процеса в преклузивните за това срокове, установени в
разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите за заплащане на цената на топлинна
енергия е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в"
ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер,
предвид обстоятелството, че същите зависят от консумацията на абоната. В
този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС
Съдът намира релевираното в срока за отговор на исковата молба
възражение за погасяване на вземането по давност за неоснователно. В
съдебното заседание по изслушване на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице е уточнило, че след определяне на
тригодишния срок от датата на депозиране на възражението, не се
претендират задължения за предоставена топлинна енергия, тъй като падежът
на първата фактура е настъпил на 02.01.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.
114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало,
като в случая изискуемостта на задължението за заплащане на предоставената
топлинна енергия за м. 11.2017 г. е настъпила на 02.01.2018 г., в който смисъл
съдът съобрази, че с клаузата на чл. чл. 34, ал. 1 от ОУ е установено, че
потребителят - купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената
топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно в производството по делото не се претендират вземания, чиято
изискуемост е настъпила в период преди 16.12.2017 г. (в период от три
години преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 16.12.2020 г.), поради което претенцията за главница следва да
се уважи в нейната цялост.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 627, 54 лв. в размер на сумата от 7, 20 лв. за периода от
8
03.01.2018 г. до 15.12.2020 г., определен от вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. По вече изложените съображения и
задължението за заплащане на обезщетение за забава не е погасено с изтичане
на давностния срок за това, доколкото се претендира за период, който не се
покрива от тригодишния давностен срок, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
775 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за
назначаване на особен представител на ответника, 300 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
присъди и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното по ч.гр.д. № 16908/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД по отношение на А. М. М., ЕГН ****, с адрес гр. П, ***** че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 627, 54 лв. - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2020 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН
*****, находящ се гр. П, ***** както и обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до
15.12.2020 г. в размер на 7, 20 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2020 г., до
окончателното й изплащане, обективирани в Заповед № 5467/17.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16908/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН *****, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16908/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
9
ХIII граждански състав, и сумата от 775 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 5131/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/_____________
10