Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
01.02.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 2235 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.К.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу ЗП И.И.С., ЕГН
**********, с адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 8095/23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12776/2019г. по описа на ВРС за следните
суми: сумата от 2000 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение по консултантски договор № 495/05.05.2015г. и сумата от 500 лева, представляваща
неустойка за забава по чл.17 от договора в размер на 0,1 % на ден за 250 дни,
считано от 09.06.2015г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните
е сключен консултантски договор № 495/05.05.2015г.,
съгласно който ищцовото дружество в качеството на „консултант“ е приел да консултира ответника в качеството
му на „възложител“ по изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на
заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическата
устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане
и управление на проект съгласно условията на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. Конкретният проект бил „Създаване на био насаждения с орехи и
лешници и закупуване на земеделска техника и оборудване“Съгласно чл.2, ал.1,
т.1 от договора възложителят следвало да заплати на консултанта възнаграждение
в размер на 2000 лева без включен ДДС при подписване на договора. Консултантът
въпреки, че не било заплатено дължимото възнаграждение, изготвил и предал на
възложителя в уговорения срок необходимия пакет от документи, за което бил
съставен приемо-предавателен протокол от 04.06.2015г., подписан без възражения
от възложителя. Съгласно чл.17 от договора при забава в плащане на
възнаграждението се дължала неустойка в размер на 0.1 % от дължимата сума за
всеки просрочен ден, но не повече от 25 % от дължимата сума.
В срока по чл. 131, ал.1 от
ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са процесуално допустими.
Ответникът не е взел становище по исковете, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
В първото по делото съдебното заседание процесуалният
представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявените
искове са вероятно основателни.
Предвид наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
По отношение на претендираната законна лихва съдът
намира, че следва да отбележи, че същата е дължима от датата на исковата молба,
тъй като искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението не е направено със същото и със заповедта за изпълнение
не е присъдена законна лихва.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направени по делото разноски в размер на 80 лева за платена държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП. В рамките на заповедното
производство заявителят не е поискал разноски, като такива не са присъдени със заповедта за
изпълнение, предвид което съдът намира, че не следва да бъдат присъждани и с
решението по установителния иск.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗП И.И.С., ЕГН **********, с
адрес *** дължи на „А.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2000 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по консултантски договор № 495/05.05.2015г. и сумата от 500 лева, представляваща
неустойка за забава по чл.17 от договора в размер на 0,1 % на ден за 250 дни,
считано от 09.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена Заповед № 8095/23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12776/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ЗП
И.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.К.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 180 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Варненски
окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е
била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по
чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: