Решение по дело №183/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 160
Дата: 12 август 2020 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20203600500183
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                     

 

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 160

 

 

                                          гр. Шумен, 12.08.2020 год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                              Председател:М.Маринов

                                                                      Членове:1.Р.Хаджииванова      

                                                                                     2.мл.с.С.Стефанова                                                                                              

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.дело №183 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение №20/06.03.2020г. по гр.д.№804/2018г., ВПРС е признал за установено, че в полза на  „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД-гр. С., представлявано по закон от Т.Я.К., представлявано по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт съществува вземане от ответника А.С.П., в следните размери: сумата 499,91лв. - главница, договорна лихва - 37.68лв. за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., законна лихва 38,26лв. за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 225лв., представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за кредит „Бяла карта“ №506742 от 02.06.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и А.С.П., което  по силата на Приложение №1/11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /правоприемник на който е„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №256/16.08.2018г. по ч.гр. дело №653/2018г. по описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240  от ЗЗД   и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен иска на дружеството  за признаване за установено по отношение на  П., че му дължи неустойка за неизпълнение на задължение 99,98лв. за периода от 06.07.2017г. до 06.11.2017г., разходи и такси за извънсъдебно събиране 200лв..  Присъдени са и следващите разноски.   

  Решението е обжалвано от ответната страна, чрез назначения й особен представител-адв.Кр.Б. при ШАК, в частта, с която е признато за установено, че П.  дължи на дружеството сумите: 499,91лв. - главница, договорна лихва - 37.68лв. за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., законна лихва 38,26лв. за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 225лв., представляваща разноски по заповедното производство, съответно е осъдена да заплати разноски за първоинстанцинотото производство в размер на 443.81лв.. Жалбоподателят намира същото за неправилно. Не било спазено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Вторият кредитор нямал правоотношение с длъжника и не можел да му казва на кого и какво да плати. Законът не давал право и не задължавал съда да извършва уведомление на длъжника за извършената цесия. Освен това, доколкото прехвърлянето имало действие за длъжника от деня, в който е съобщено за цесията, то задължението на длъжника би следвало да възникне от деня на получаване на исковата молба с приложенията към нея, поради което и не било в негова тежест заплащането на сумата 225лв.-деловодни разноски по заповедното производство. Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част  и вместо него постановено друго такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

        Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна,  поради което се явява процесуално допустима.

          Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:  

          Въз основа на депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД-гр.С.    заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №256/16.08.2018г. по ч. гр. д. №653/2018 г. на ВПРС, по силата на която е разпоредено ответницата да заплати на дружеството ищец  следните суми: 499,91лв.   представляваща главница, договорна лихва 37.68лв.за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение 99,98лв. за периода от 06.07.2017г. до 06.11.2017г., разходи и такси за извънсъдебно събиране 200лв., законна лихва 38,26лв. за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 225.00 лв., представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за кредит „Бяла карта“ №506742 от 02.06.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и А.С.П., което  по силата на Приложение №1/11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г.  на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /към момент„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/.

           Заповедта е връчена на длъжника при условията на  чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви  иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу  П. -  че в полза на дружеството  съществува вземане за сочените суми по   договора за кредит „Бяла карта“.

            На 02.06.2017г. между „Аксес Файнанс“ООД-гр.С., в качеството на кредитодател  и А. С. П., в качеството на кредитополучател,  бил сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който дружеството предоставило на ответницата револвиращ кредит в максимален размер от 500лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Съгласно чл.4, т.2, върху усвоения размер на кредита се дължи  дневен лихвен процент в размер на 0.12%, като за изчислението се приема, че календарният месец  има продължителност 30дни. В договора за кредит е предвидено и че в случай, че кредитополучателя не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, то е длъжен да предостави, обезпечение както чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която до послужи за частично погасяване на задължението в тридневния срок да предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената сума кредитополучателя дължи и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса за извънсъдебно събиране на задължението, в случая в размер на 200.00 лв..Договорът е сключен за неопределен срок. 

         Съгласно приложение №1 към договора от същата дата, на кредитополучателя е издадена и предоставена кобрандирана платежна карта - Бяла карта, като е посочено, че е открита и се води картова платежна сметка , която обслужва извършените с картата транзакции. С подписването на това приложение П. е удостоверила, че е получила надлежно картата и плик с ПИН кода за нея.   Договорът,  приложение №1 към него, както и общите условия, са подписани  от  страните.

           Видно от представения по делото рамков договор за прехвърляне на парични вземания, сключен между „Аксес Файнанс“ООД-гр.София и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД-гр.С., от 11.11.2016г., ведно с  приложение № 1/11.05.2018г. към рамковия договор, „Аксес Файнанс“ООД-гр.С. /в качеството на цедент/  е прехвърлило свои вземания на Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД-гр.София /в качеството на цесионер/, сред които и вземанията на П. по процесния  договор за кредит“Бяла карта“. Съгласно чл.4.5 от договора, цедентът е упълномощил цесионера с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително се е задължил да издаде и изрично пълномощно., с нотариална заверка на подписа във формата и съдържанието, определени от страните в Приложение №4. По делото е представено и соченото пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамковия договор. Посочено е, че горните права се предоставят във вързка с изпълнение на законното задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и  изпълнение на задължението по чл.20 от ЗЗЛД.  

           При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

           Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, неустойка, лихви и такса допълнителни услуги по договор за потребителски кредит.

 Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба  срещу решението само в частта,  с която са уважени  претенциите за установяване дължимостта на сумите : 499,91лв. - главница, договорна лихва - 37.68лв. за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., законна лихва 38,26лв. за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането, то само тези претенции следва да бъдат разгледани в настоящото въззивно производство.  В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът  следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:  че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на   облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника,  настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за кредит, прехвърляне на вземането на ответника чрез договор за цесия на ищцовото дружество, надлежно съобщаване на цесията на длъжника. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, лихви по договора .

В настоящия случай се установи  по безспорен начин,  че „Аксес Файнанс“ООД-гр.София  и А.С.П.   са  били в  облигационни  отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит „Бяла карта“, като  кредиторът е изпълнил задължението си по него и е предоставил на кредитополучателката платежната карта и уговорената сума. С подписването   на Приложение №1 към договора, П. е потвръдила получаването на кобрандираната платежна карта Бяла карта и ПИН кода за нея, с което е усвоила уговорената сума/чл.2 от договора/. Същата е погасила и част от дължимите суми по договора. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер  задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора.

 Установи се също, че кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на ищцовото дружество - на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД- гр. С.„ както и че цесията е била надлежно съобщена на ответницата с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения й особен представител. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в този смисъл и препраща към същите.

Ищецът е бил упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжника ,като в случая е сторил това   уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД е връчено на ответницата, чрез особения представител с връчването на исковата молба по настоящото дело, към която е приложено уведомление за извършеното прехвърляне и пълномощно допускащо това.  Съгласно константната практика, цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД /решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. , IIIг.о./.

Съгласно разпоредбата на  чл.47, ал.6 ГПК, при наличие  предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, на ответника следва да се назначи особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици./ в този смисъл решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. І т.о. на ВКС/.  Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В случая ответникът не е бил намерен на постоянния или настоящия си адрес, който е сочен  като негов адрес и в процесния  договор, като поради това му е назначен и особен представител. Да се приеме в тази хипотеза, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. Съгласно правната теория, особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид при решаване на делото.

В допълнение следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че цесията е породила своето действие спрямо длъжника.

Настоящата инстанция не споделя твърденията на жалбоподателя, че съдът, уведомявайки длъжника за извършената цесия, на практика ставал страна в разглеждания казус и би следвало да се отведе.

  Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК, за съда съществува задължение след приемане на исковата молба да изпрати препис от нея , заедно с приложенията на ответника. Изпълнението на това задължение не прави съдът страна по делото. Противното би означавало  съдът да е страна  по всички производства, развиващи се по реда на ГПК, или пък пощенските или куриерски служби/чрез които също се извършва връчване на книжа/ да се явяват страна по всички дела. Изпълнението на функцията по връчване на книжа не прави съдът или друго лице страна по делото, с оглед действителния смисъл, вложен в това понятие.

  Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че  за ответната страна  е възникнало задължение да заплати на дружеството претендираната главница в размер на 499,91лв. - главница, договорна лихва - 37.68лв. за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., законна лихва 38,26лв. за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането. Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК,   всяка   от   страните   носи   тежестта   да   докаже   факта,   от   който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като ищецът претендира установяване дължимостта на процесните суми-главница и лихви по договор за кредит „Бяла карта“,  следвало е ответната страна да установи факта на заплащането им  в пълен размер, но в настоящия случай такова доказване не бе проведено. Ответната страна не е и оспорила размера на задълженията си. Заявените претенции за заплащане на  сумите 499,91лв. - главница, договорна лихва - 37.68лв. за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., законна лихва 38,26лв. за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Досежно оплакването за придсъждане в тежест на П. на направените в заповедното производство разноски Съгласно приетото в ТР“/2013г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид това и доколкото заявените претенции с правно осонвание чл.415, ал.1 от ГПК са частично уважени, то ответната страна дължи заплащане на разноските в заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите или в случая  147.93лв..

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта, с която ответната страна е осъдена да заплати на дружеството /непрецизно, при наличие на очевидна фактическа грешка съдът е посочил, вместо осъжда, че признава че същуствева вземане  за разноските в заповедното производство/   разноски по заповедното производство  в размера над 147.93лв. до 225лв..

В останалата обжалвана част решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

    На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, П. следва да заплати на въззиваемото дружество разноски пред въззивната инстанция в размер на  120лв.- юрисконултско възнаграждение, определено съгласно  чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Същата следва да заплати и  следващата се по делото държавна такса по сметка на ШОС в размр на 25лв..

         Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

                                                Р    Е    Ш    И    :  

   

            ОТМЕНЯВА решение  №20/06.03.2020г. по гр.д.№804/2018г. на ВПРС само в частта, с която  А.С.П. ***, чрез назначения особен представител адв.Кр.Б. при ШАК, е осъдена да заплати на  „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД-гр. С., адрес на управление:бул.“..., представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков разноски в заповедно производство по ч.гр.д.№653/2018г. на ВПРС в размера над 147.93лв. до 225лв..

       ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е признато за установено, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД-гр. С.  съществува вземане от ответника А.С.П., в следните размери: сумата 499,91лв. - главница, договорна лихва - 37.68лв. за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., законна лихва 38,26лв. за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за кредит „Бяла карта“ №506742 от 02.06.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и А.С.П., което  по силата на Приложение №1/11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД / „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №256/16.08.2018г. по ч.гр. дело №653/2018г. по описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240  от ЗЗД   и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД.

       В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

        ОСЪЖДА А.С.П. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД-гр. С., разноски пред въззивната инстанция в размер на 120лв..

        ОСЪЖДА А.С.П. да заплати по сметка на ШОС следваща се по делото по делото държавна такса за въззивната инстанция в размер на 25лв..

          На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване..

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                              

                                                                                                    2.