Решение по дело №384/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „Бенита Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица][ПИ], представлявано от управителя В. Е. С., срещу Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 311-ФК/13.01.2025 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензино-газстанция „Бенита 18“, находящ се в гр. Каспичан, ул. Мадарски конник“ УПИ I, кв. 118 и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че изобщо не е извършено административно нарушение, което да налага мярката, както и че не са изложени конкретни мотиви по отношение на срока на наложената мярка и спазването на принципа на съразмерност. Изложени са и твърдения процедурата по налагане на ПАМ не може да се развива самостоятелно, без преди това да е образувано и приключило административнонаказателно производство. Не на последно място се посочва, че „нарушението“ е отстранено веднага – с възстановяване на електрозахранването на обекта, изпратено е уведомление до НАП от сервизната фирма, поради което запечатването на обекта не може да бъде оправдано от гледна точка на твърдението за неотчитане на приходи и негативни последици за фиска. Искането е да се отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. П. Н., в писмена молба - становище с. д. № 5670/02.04.2025г.оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че същата е издадена при спазване на установената от закона форма, съобразена с материално - правните разпоредби и изцяло в съответствие с целта на закона. Определеният срок счита за справедлив, тъй като съответства на тежестта на нарушението и поведението на нарушителя, тъй като неподаването на данни по установената дистанционна връзка с НАП от нивомерната измервателна система за обем на течните горива представлява нарушение на чл. 118 ал. 6 от ЗДДС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 12.11.2024 г. е извършена проверка на търговски обект – бензино-газстанция „Бенита 18“, находящ се в гр. Каспичан, ул. Мадарски конник“ УПИ I, кв. 118, стопанисван от „Бенита Ойл“. В проверявания обект е монтирано и функционира фискално устройство тип 31 – ЕСФП „Ойл Сис 2.0 Д-KL“, с централно регистриращо устройство – Dateсs FP800 с ИН на ФУ OS006766 и ИН на ФП 58008789, с рег. № на ФУ в НАП 4719923/23.05.2024г. Установено е също наличие на втора каса – тип 3 „Ойл Сис 2.0 Self service“, с централно регистриращо устройство – Dateсs SК1-21F с ИН на ФУ OS010428 и ИН на ФП 58010428, с рег. № на ФУ в НАП 4725784/12.06.2024г., а като средство за измерване от одобрен тип е монтирана нивомерна измервателна система за обем на течни горива „ TLS“ хххх.

В хода на проверката и след извършена справка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ е установено, че на 13.09.2024г. в бензиностанцията е получено 6 948 л. дизелово гориво, доставено в резервоар, като до НАП е подадена информация за доставеното количество гориво по документ за посочената дата, но нивомерната система на ЕСФП в обекта не е предала полученото по документ гориво на НАП.

Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл. 3. ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 ал. 6 от ЗДДС, като на „Бенита Ойл“ ООД е съставен АУАН № F799699/28.11.2024 г., въз основа на който е издадено НП № 807407- F799699/13.01.2025 г. На същата дата е издадена и оспорената Заповед № 311-ФК от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил необходимостта от превенция за установяване лошите практики в обекта, свързани с възможността за безконтролно търговия с горива и невъзможност на органите на НАП да осъществяват контролната си дейност, предвид неизпълнение на задължението за предаване по дистанционна връзка с НАП на данни, свързани с доставката на течни горива в обекта, както и за осигуряване на достатъчно време за да създаде нормална организация за отчитане на дейността си. По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено, че са взети предвид: тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и местонахождението на проверявания обект, а и също така това се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за значително отклонение от данъчното облагане. Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които се отразяват на благосъстоянието на държавата и обществото.

На последно място, в заповедта е посочено, че при определяне на срока е съобразен принципът за съразмерност и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.

 

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок - оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 10.02.2025 г., а жалбата е подадена в НАП на 20.02.2025 година.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186 ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. С оглед на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Безспорно в случая от доказателствата по делото /ПИП от 12.11.2024г., отчет, опис на паричните средства, КЛЕН, блок схема, спецификация/ се установява, че при извършена доставка на 6 948 л. дизелово гориво в резервоар № 1 на бензиностанцията, нивомерната система не е предала по дистанционната връзка с НАП информация за полученото по документ гориво. Твърденията на жалбоподателя са, че тези данни не са били подадени поради обективни причини, независещи от неговото поведение, а именно спиране на ел. захранването на обекта по време на доставката – в периода от 9.40. до 10.03ч. Тези твърдения се установяват по делото от събраните писмени и гласни доказателства. Наличен е Сервизен протокол – становище с дата 15.11.2024г. /л. 17 от делото/ , подписан от Ж. Ж. – сервизен техник в „СисКо-М“ ООД, дружеството, изпълнител по договор за сервизно обслужване № 68/23.05.2024 г. за сервизно обслужване на модулите на ЕСФП в обекта, за това, че на 13.09.2024г. при извършване на доставката на горивото в резервоар № 1 е спряло ел. захранването, което е довело до прекъсване на процеса на генериране на данни за нивомерната доставка. Посочено е, че след възстановяване на захранването, количеството доставено гориво може да се види като наличност в момента, но липсва автоматична информация от нивомерната система.

По делото не е спорно, че данни за доставката са подадени в НАП, като предаването в НАП само на данни за документалната доставка не означава изпълнение на кумулативните изисквания за предаване на данни, тъй като само от тях не е възможно достоверното определяне на наличното количество гориво в резервоара на обекта. Липсата на подадена, по работещото в обекта устройство на ЕСФП, до НАП информация от нивомерната система за доставката на 13.09.2024г., се установява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на практика не е оспорена от жалбоподателя.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. П. Д. – Б., на длъжност гл. инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“, ТД на НАП Варна – извършила проверката на обекта, се установява, че дружеството е подало информация за доставката на въпросното количество гориво, но такава не е подадена от нивомерната система. След възстановяване на ел. захранването всички данни автоматично се предават към НАП, като нивомерната система изпраща автоматично данни на 6 часа. Количеството на доставеното гориво се установява по два начина – ръчно въвеждане от служителя в обекта и автоматично от нивомерната система. В конкретния ден – 13.09.2024г., след възстановяване на ел. захранването информация към НАП от нивомерната система е изпратена, но според св. Б., за да се установи количеството на доставката, трябва да се проверяват извършените продажби от момента на заработване на обекта до момента на подаване на информацията на 6 ч.

Показанията на другия свидетел – Р. Р., на длъжност инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ТД на НАП Варна, потвърждават фактите относно извършването на проверката и начина на изпращане на информацията до НАП при извършване на доставка на течни горива, като в конкретния случай не помни подробности от това какво и как е установено при проверката.

Разпитан по делото е и Ж. Ж. – сервизен техник в „СисКо-М“ ООД, който потвърждава изложеното в приложения по делото Сервизен протокол, като допълва, че на 13.09.2024г., след установяване на факта за неподаване на информация към НАП от нивомерната система, поради спирането на ел. захранването и извършена проверка от сервизен техник на фирмата, от него на същия ден е подадено уведомление по ел. път до НАП /л. 11 от делото/. Според обясненията на св. Ж., количеството доставено гориво се установява от отпечатан брояч и ниво преди започване на доставката и след края й. В случая в 10.08ч., след възстановяване на ел. захранването, е отпечатан брояч и ниво установяващ края на доставката, който фактически може да е бил преди това, но системата го отпечатва когато има вече ток. Според свидетеля, независимо, че всички бензиностанции са оборудвани с много висок клас UPS устройства, в случая то не е заработило, явно поради това, че батерията му е повредена. Обикновено устройството подава сигнал за това, че батерията не работи, но явно тук не е станало така и при спирането на тока се установява, че батерията не работи и системата за резервно захранване не е сработила.

В административната преписка /л. 4-5/ са приложени служебни бонове установяващи факта, че в 9.39ч. е прекъсната връзката с бензиноколонките, а в 10.09ч. е възстановена връзката, които потвърждават твърдението на жалбоподателя за липса на ел. захранване в обекта.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че причината за обективно извършеното от едноличния търговец нарушение, изразяващо се в неподаване към НАП на данни от нивомерната система, е спиране на ел. захранването в обекта при конкретната доставка на гориво. При положение, че след установяване, че не е подадена информация от нивомерната система към НАП, са взети всички мерки за това информацията за проблема да се подаде – уведомлението от сервизния техник до НАП, ръчното въвеждане на информацията, както и документалното отчитане на извършената доставка, съдът намира, че неправилно е наложена принудителната административна мярка.

Административният орган е следвало да съобрази тези обстоятелства, станали му известни преди датата на издаване на процесната ЗНПАМ, като ги отчете и във връзка с определяне продължителността на мярката. Неизлагането на съображения относно така констатираното обстоятелство, което се отразява от обективна страна върху тежестта на извършеното нарушение, прави немотивирана заповедта за налагане на мярката и в частта й относно срока, за който е наложена.

Настоящият съдебен състав намира, че в наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка не е мотивиран в достатъчна степен нейния превантивен характер, като не е ясно по какъв начин същата ще осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Изложените в ЗНПАМ съображения за липса на организация в обекта за подаване на данните не се споделя, тъй като спирането на тока в обекта не е въпрос на организация на търговеца.

Макар и определен към 1/3 от нормативно предвидения в чл. 186 ал. 1 от ЗДДС размер, срокът на наложената принудителна административна мярка в случая не е съобразен с целената превенция, а немотивирането на акта в тази му част го прави незаконосъобразен.

Споделя се от настоящия съдебен състав и възражението на жалбоподателя, че при налагането на процесната ПАМ не е съобразен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 ал. 2 от АПК, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. В случая целта на закона е да не се допуска извършване на нарушения като неподаване на данни от нивомерната система, водещи до негативни последици за фиска, доколкото подобно неподаване на данни не позволява да се проследи движението на закупеното и продадено гориво. Налагането на принудителна административна мярка, с която се препятства възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 10 дни, при положение, че данни от нивомерната система се предават в НАП, както преди, така и след еднократното прекъсване на 13.09.2024 г., би засегнало икономическите интереси на търговеца до степен, многократно надхвърляща необходимостта от налагане на мярката. Липсва съразмерност между евентуално нанесените на фиска щети и предвидимите последици за адресата на мярката. В случая не се твърди и не се установява извършеното нарушение да е довело до укриване на някакви приходи от страна на жалбоподателя, няма и реално имуществено ощетяване на фиска, при което запечатването на обекта дори за срок от 10 дни, не би съответствало на нито една от целите на принудителната административна мярка, посочени в чл. 22 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че производството по налагане на ПАМ не е самостоятелно и следва да се развива след приключване на административнонаказателното. Аргумент за независимостта на двете производства е Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, което постановява, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Това решение е и аргумент за непропорционалността на приложените мерки спрямо дружеството – жалбоподател за посоченото нарушение.

Всичко гореизложеното обуславя извод, че процесната ПАМ - запечатване на търговски обект – бензино-газстанция „Бенита 18“, находящ се в гр. Каспичан, ул. Мадарски конник“ УПИ I, кв. 118 и забрана за достъп до него за срок от 10 дни е наложена незаконосъобразно, което предпоставя отмяната на оспорената заповед.

С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя в негова полза да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени по делото разноски – 50 лв. внесена държавна такса и 400 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 09.04.2025 г., платими от ответника.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на Принудителна административна мярка № 311-ФК/13.01.2025 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензино-газстанция „Бенита 18“, находящ се в гр. Каспичан, ул. Мадарски конник“ УПИ I, кв. 118 и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА НАП София да заплати на „Бенита Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица][ПИ], представлявано от В. Е. С. сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.