№ 4703
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110207417 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. П. Б., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 24 - 4332 – 007141/03.04.2024 г., издадено от началник
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно следните
административни наказания - „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и
петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/
месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение. Поддържа, че неправилно е бил санкциониран като собственик на
МПС, с което е извършено нарушението, тъй като по надлежния ред е посочил
лицето, което е управлявало заснетото МПС и е извършило нарушението. От
съда се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител. В постъпили по делото писмени бележки се аргументира
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като
обсъди възраженията прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео- радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г.
На 14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения, с фабричен
номер MD 1197 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка №022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г.
На 10.10.2023 г. в 14:06 часа в гр. София, по бул. „***“ с посока на
движение от ул. „******“ към кв. *** неустановен водач управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „****“ с рег. № *****,
собственост на жалбоподателя С. П. Б., ЕГН **********. На бул. „***“ до
административен адрес № 464 горепосочената преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип Cordon М2, с фабричен номер на устройството MD
1197, заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта
на движение на същото, а именно 100 км./час, при ограничение на скоростта
от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, валидно за населено място. За
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол,
съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
паметта на техническото средство. Бил установен неговият собственик - С. П.
Б.. На 28.02.2024 г. С. П. Б., в качеството си на собственик на заснетия лек
автомобил подала декларация в ОПП- СДВР, в която посочила, че на
инкриминираните дата и час автомобилът й е бил управляван от ****, ЕГН
**********. Декларацията не била придружена от копие на свидетелството за
управление на МПС на посоченото лице.
На 28.02.2024 г. свидетелят С. О. С. - младши автоконтрольор в ОПП-
СДВР, съставила срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 0619510/28.02.2024 г. за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като възразил, че на 10.10.2023 г. автомобил
с рег. № ***** не е бил управляван от него.
Въз основа на така съставения АУАН и като счел изложеното
възражение за неоснователно на 03.04.2024 г. началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от
което бил връчен на жалбоподателя на 29.04.2024 г., а на 02.05.2024 г. била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетеля С. О. С., удостоверение за одобрен тип
2
средство за измерване, ведно с протокол от последваща проверка № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта рег. №4332р-67534 от 10.10.2023 г., справка
„Картон на водач”, копие от заповед № 513з-14425/19.10.2020 г., издадена от
директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от централна
база данни на АИС КАТ за собствеността на лек автомобил с рег. № *****,
декларация по чл. 188 ЗДвП от С. П. Б..
При анализа на приложените по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, ведно с протокол от последваща проверка № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г., настоящият състав взе предвид факта, че същите се
отнасят именно до техническото средство, използвано при установяване на
процесното нарушение. Видно от посочените писмени доказателства,
използваната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon М2 е
била вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване
съгласно Закона за измерванията под № В- 46, като срокът на валидност на
одобряването е до 13.06.2027 г. Видно от протокола за последваща проверка
към 10.10.2023 г. преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
Cordon М2 с фабричен номер MD 1197 е била технически изправна, тъй като
същата е преминала последваща проверка на техническата й изправност на
14.03.2023 г. При прегледа на протокола за последваща проверка № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г. е видно, че допустимата грешка при отчитане на скоростта
при реални условия при полеви тест е +/- 3 км/ч при измерена скорост до 100
км/ч и +/- 3% при измерена скорост над 100 км/ч. При анализа на изложените
дотук данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се до годността
на техническото средство, използвано за установяване на процесното
нарушение съдът прие същите за пълни, ясни и обективни, поради което
счита, че липсват основания за съмнение в тяхната достоверност и от които
следва извод, че процесното нарушение е заснето с изправно техническо
средство.
Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на
приложения по делото снимков материал - извлечение от паметта на
техническото средство. При анализа на посоченото веществено
доказателствено средство настоящият състав взе предвид факта, че същото е
изготвено чрез използването на одобрен тип средство за измерване по смисъл
на Закона за измерванията, което е преминало последваща проверка на
техническата си изправност. Ето защо съдът се позова на обсъждания снимков
материал по отношение на времето и мястото на извършване на нарушението,
вида и регистрационния номер на процесното МПС, както и относно
отчетената от радара скорост на движение от 100 км/ч., преди отчитане на
възможната грешка от 3 км./час от измерената скорост. Действително в НП е
посочена установена скорост на движение на МПС от 97 км./час, като това
обстоятелство е съобразено с отразеното в протокола за последваща проверка
на използваното техническо средство, а именно, че допустимата грешка при
отчитане на скоростта при реални условия при полеви тест е +/- 3 км./час при
3
измерена скорост до 100 км./час. Следователно отразената в НП скорост на
движение на автомобила е след приспадане на възможната грешка от 3 км./час
от измерената скорост, което изрично е вписано в наказателното
постановление и което обстоятелство е изцяло в полза на нарушителя. На
гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на
което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от
представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта от 10.10.2023 г. В протокола е отразено, че
режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било
монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. Отново в същия протокол е отразено, че с пътен
знак В- 26 е въведено ограничение на максимално допустимата скорост на
движение на автомобилите от 40 км./час, като по делото е налице и
фотоснимка на самия знак.
От допълнително изисканата и приета от съда справка от АИС - КАТ се
установява, че лек автомобил марка „***”, модел „****“ с рег. № ***** е
собственост на С. П. Б., ЕГН **********. Видно от представената декларация
по чл. 188 ЗДвП се установява, че на 28.02.2024 г. жалбоподателят е посочил,
че автомобилът е бил управляван от лицето ****, ЕГН **********.
Същевременно наред с декларацията не е представено копие от СУМПС на
това лице, поради което съдът не може да приеме, че е надлежно доказано, че
именно Романова е управлявала заснетия автомобил на процесната дата.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на
вътрешните работи, от които се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
По делото беше разпитан и актосъставителят – С. С., чиито показания
касаещи начина на процедиране при съставяне на АУАН съдът кредитира.
Видно от заявеното от свидетеля жалбоподателя не е представил в ОПП-СДВР
копие от СУМПС на лицето, което е посочила като действителния водач на
МПС на датата на извършване на нарушението. Що се касае до твърденията на
свидетелката за начина на установяване /чрез сравняване на снимката от
техническото средство с такава от АИС- БДС/, че не лицето, посоченото в
декларацията е управлявало заснетия автомобил, то съдът намира, че
доколкото се касае за субективно възприемане на лицата като различни и при
липса на извършено фотосъпоставително изследване, то твърденията на
свидетелката в тази им част не могат да послужат при установяване на
релевантната фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
4
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от
чл.314,ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи, актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от ***** „началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция“,
без да е уточнено кой е секторът. От представения по делото акт за встъпване
в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. ***** е встъпила в
длъжността началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.6 от
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 03.04.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от
закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответстващо на фактическото описание правна квалификация – посочено е
времето /с точен час/ на извършване на нарушението, мястото, посоката на
движение на автомобила, неговият собственик, въведеното ограничение с
пътен знак и отчетената скорост след приспаднат толеранс /тоест възможна
грешка при измерването/. Действително в наказателното постановление не е
посочено конкретното превишение на максимално разрешената скорост, но
същото е установимо посредством елементарно математическо изчисление
като разлика от установената скорост след приспадане на възможната грешка
и максимално разрешената скорост в посочения участък /тоест 97 минус 40
равно на 57 км./час/. Изрично в наказателното постановление е посочено, че
жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП - в
качеството й на собственик на МПС, с което е извършено нарушението, а не за
това, че тя лично е извършила нарушението.
След като анализира всички събрани по делото доказателства
настоящият съдебен състав достигна до недвусмислен извод, че на посочената
в АУАН и НП дата и час неустановен водач е управлявал моторно превозно
средство лек автомобил марка „***”, модел „****“ с рег. № ***** със скорост
от 97 км/ч (след приспадане на възможната грешка от 3 км./час от измерената
скорост от 100 км/ч), при ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с
пътен знак „В26“ в населено място, с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка от 3 км./час от измерената скорост е 57
км/ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя С. П. Б., ЕГН
5
**********. Същата в нарочна декларация, подадена пред контролните органи
е отразила, че на инкриминираната дата друго лице е управлявало заснетия
автомобил тоест тя е предоставила автомобила на друго лице, което би
следвало да отговаря за извършеното нарушение. За да може обаче да бъде
ангажирана отговорността на това друго лице е необходимо не само то да бъде
посочено от собственика, а и да бъде представено копие от СУМПС на това
лице - чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Действително посочената разпоредба касае
хипотеза на издаване на електронен фиш, но липсват основания да се приеме,
че тя не е приложима в хипотеза, в която вместо електронен фиш се съставя
АУАН и се издава НП. След като електронен фиш се издава за нарушение,
принципно по-леко наказуемо /когато не се налага лишаване от право да се
управлява МПС/ и установяването на действителния извършител изисква
освен посочването му в декларация и представяне на копие от СУМПС, то
няма как да се приеме, че за установяване на действителния извършител на
нарушение, по-тежко наказуемо /освен с глоба и с лишаване от право да
управлява МПС/ следва да се прилага по-облекчен режим, като същият
единствено се посочи от собственика, без да е необходимо да се представя
копие на СУМПС. С оглед изложеното и доколкото нито при съставяне на
АУАН, нито в срока за подаване на възражение, а дори и по-късно, вкл. до
издаване на НП собственикът на заснетия автомобил не е представил копие на
СУМПС на лицето, което твърди, че в действителност е управлявало МПС при
извършване на нарушението, то именно собственикът на заснетото МПС
следва да отговаря за извършеното с него нарушение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 т. 6 от цитирания законов
текст наказанието за превишаване над 50 км./час е глоба 700 лева и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км./час превишаване над 50 км./час глобата се увеличава с 50 лева.
В настоящия случай за превишение на скоростта от 57 км./час в населено
място правилно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост и то в населено място
значително повишава риска от реализиране на ПТП и от евентуално
увреждане на здравето и дори живота на участниците в движението.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и вида и
обема на извършената от юрисконсулта дейност.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 - 4332 –
007141/03.04.2024 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя
С. П. Б., ЕГН ********** са наложени кумулативно административни
наказания - „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН ********** да заплати на Столичната
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7