РЕШЕНИЕ

№ 81

гр. Брезник 07.08.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник в публичното заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при участието на секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа гр. д. № 473 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

По изложените в исковата молба обстоятелства Н.З.М., с ЕГН: ********** и И.Н.А., с ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес ***, молят съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Е.Т. *** с ЕГН: **********, че ищците, са собственици по наследство и по давностно владение, на следния недвижим имот, а именно: ½ (една втора) идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на село ****, общ. Брезник, целият с площ от 472 кв.м. (четиристотин седемдесет и два квадратни метра), съставляващ парцел XIII-259 (тринадесети за имот планоснимачен номер двеста петдесет и девети), в квартал 46 (четиридесет и шести) по плана на селото, с неуредени регулационни сметки за 10 кв.м. (десет квадратни метра), при граници на целия парцел по нотариален акт: улица, И. В., Е.Т. и П. С. и при граници на целия парцел по скица: улица с о.т. 99-101б, УПИ VI-243, 244, УПИ VII-259 и УПИ VIII-260, в кв.46 по РП на село ****, общ. Брезник.

Молят съда да прогласи нищожността на нотариален акт № 188, том V, дело № 1509/1997 г. на И.И. – н. *** поради липса на воля и изявление за извършване на дарението, поради нищожност на извършеното нотариално удостоверяване, поради неявяване на лицата лично пред н., както и непрочитане и одобрение и неполагане на подписи пред нотариуса и поради липсата на каквото и да било намерение от страна на ищцата и съпруга й да дарят процесния имот на ответника.

Молят съда да присъди на ищците всички направени разноски по делото, във връзка с образуването и разглеждането му.

Ответникът е оспорил предявените искове.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Видно от протокол от съдебно заседание на 04.12.1985 г. по гражданско дело № 1273 по описа на Пернишкия районен съд за 1984 г. е постигната съдебна спогодба, съгласно, която ищцата Н.З.М., сестра й В. З. А. и майка им Л. М. Г. са получили в общ дял урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на село ****, общ. Брезник, съставляващ парцел XIII (тринадесети), за новообразувания имот с планоснимачен номер 259 (двеста петдесет и девети), в квартал 46 (четиридесет и шести) по РП на селото, при граници: улица, П. С. И., И. В. П. и Е.Т. Е.. Ответникът Е.Е. е получил в дял парцел VII-259, в кв. 46 по плана на селото, при граници: П. С. И., И. В. П. и Л., В. и Н. З.. Получения съгласно съдебната спогодба от ответника парцел е съседен на парцела, получен в общ дял от Н., В. и Л.. След смъртта на Л. М. Г. на 18.10.1990 г. ищцата Н.М. и сестра й В. Н. се снабдяват с нотариален акт за собственост за имота, получен по силата на съдебната спогодба въз основа на извършена обстоятелствена проверка за придобит по наследство, давностно владение и делба, а именно: УПИ ХIII-259, в кв. 46, с площ от 472 кв.м., при граници по нотариален акт: улица, И. В., Е.Т. и П. С..

Ищцата Н.М. и сестра й В. Н. владеят описания недвижим имот от датата на постигане на съдебната спогодба - 04.12.1985 г. необезпокоявано, явно, спокойно и непрекъснато, като това владение продължава за В. до смъртта й, след което владението й е продължено от нейните наследници, а за ищцата Н.М. владението продължава и към настоящия момент. То не е прекъсвано през целия период от 1985 г., явно е демонстрирано и не е оспорвано от никого.

Ищцата Н.М. се легитимира като собственик на ½ (една втора) идеална част от процесния имот, заедно със съпруга си Н. М., по силата на нотариален акт № 194, том IV, дело № 1730/1990 г. на Л. Б. – Н. *** действие – Районен съд гр. Перник, както и по силата на изтекла в тяхна полза абсолютна придобивна давност. През 2000 г. почива съпругът на ищцата – Н. М. и Н. и синът й И.Н. продължават владението върху ½ (една втора) идеална част от имота.

В началото на 2017 година ищците подават заявление за издаване на скица за процесния имот, но административната услуга им е отказана, с мотива, че те вече не са собственици на имота, тъй като в разписния лист като собственик на тяхната ½  ид.ч. е записан ответника Е.. По този начин те случайно узнават, че вече не са собственици на процесния имот и той е придобит от трето лице. От справка в СВ гр. Брезник се установили, че на 02.06.1997 г. ищцата и съпругът й Н. М.са дарили на Е.Е. притежаваната от тях ½ (една втора) идеална част от процесния имот. Дарението е обективирано в нотариален акт № 188, том V, дело № 1509/1997 г. на И.И. – Н. *** действие PC гр. Перник.

В исковата молба се твърди, че такива разпоредителни действия от ищцата и съпругът й не са извършвани, като двамата нито са имали намерение да прехвърлят имота, нито са посещавали нотариалната кантора на н.И., нито подписите в посочения нотариален акт са положени от ищцата Н.М. и от покойния й съпруг – Н. М..

Ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат М. *** оспорва исковете.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна е установено по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, том V, дело № 1509/1997 г. на И.И. – н. ***, Ищцата Н.М. заедно със съпруга си Н. М. в качеството им на собственици на ½ (една втора) идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на село ****, общ. Брезник, целият с площ от 472 кв.м. (четиристотин седемдесет и два квадратни метра), съставляващ парцел XIII-259 (тринадесети за имот планоснимачен номер двеста петдесет и девети), в квартал 46 (четиридесет и шести) по плана на селото, с неуредени регулационни сметки за 10 кв.м. (десет квадратни метра), при граници на целия парцел по нотариален акт: улица, И. В., Е.Т. и П. С. и при граници на целия парцел по скица: улица с о.т. 99-101б, УПИ VI-243, 244, УПИ VII-259 и УПИ VIII-260, в кв. 46 по РП на село ****, общ. Брезник са го дарили на ответника Е. Е..

По делото са разпитани свидетелите С. В. Н., С. Т. З., Й. З. Й. и И. Н. И..

 

 

 

 

Свидетелката С. В. Н. в показанията си сочи, че познава ищцата и ответника от деца, тъй като са съседи в с. ****. Не е чувала Н. или Е. да са си продавали нещо от мястото, един на друг. Е. от 7-8 години не живее в с. ****, като не го знае къде е. Свидетелката заяви: „На това място имаше три стари къщи. Единия брат е Т. в дясно старата къща, на З. на Н. на бащата от лявата страна и на Е. на дядо на центъра до главното шосе на Е. е къщата, новата къща. Там сега има само една къща, която беше продадена от банката, на едно лице. Къщата преди това беше на Е., преди да я продаде банката. Е. не ползваше целия имот, до къщата му беше залепена стопанска сграда, там гледаше крава, но половината до хълма не е ползвал даже, има оградна мрежа. Краварника му беше залепен до къщата. Другата половина стои свободно. Жена му ползваше срещу нас едно място и садеше там картофи, но не и на това място където му е къщата. Там където бяха старите къщи е на Н. и на другите наследници, то стои свободно“.

 

 

 

 

Свидетелят С. Т. З.  в показанията си сочи: „Т. и Н. са първи братовчеди. Бащите им са братя. На Т. правилното име му е Е.. Сега от 2-3, а може и 7-8 години имат разправии, Т. искал да го вземе цялото място. Не съм чул да са си продавали един на друг мястото. За купуването мога да кажа, че момче от Брезник го купи Г. се казва. Той купи къщата на Т., където я прави той. Между имотите на Е. и Н., минах един път и бегло видях, има някаква ограда, но не знам чия е. Не съм виждал животните на Е. в другата половина на имота.“.  

 

 

 

Свидетелят Й. З. Й. заявява: „Три къщи бяха в имота, бяха трима братя. Н. и В. са дъщери на З.. Другата къща е на Т. от дясно, от към улицата, по-нагоре, а до пътя беше на Т. другия брат. Е. е син на Т.. Сега къщата на Е. е продадена и живее друг собственик в нея. Там има само една къща, а другите двете са развалени. На З. и на Т. са развалени къщите. Там сега е празното мястото и е заградено. От запад и от изток има други собственици, и има ограда. Само Е. си беше заградил, където направи новата къща, беше заграден неговия двор с мрежа и сега си съществува май тази ограда. Това нагоре не е заградено на другите двама братя. Виждал съм Н. в ****, много пъти. Техните къщи старите са бутнати много отдавна, може би преди 10-тина години. Аз съм виждал Н. там, мисля че преди години сестра й съм я виждал, но не е обработвано нещо, просто санитарно са идвали. Освен тях не идвал друг в този имот. Е. в неговото място си гледаше крави, може да ги е пускал някой път в другото място, но не съм видял. Не знам да са имали Н. и сестра й спорове с Е.. Имота на Н., в момента е празно място, не се обработва, не се оре, не се сади. От горе от към празното място, имаше зид, а сега не знам, не съм минавал от там и не знам дали има ограда. Е. не съм го виждал от много време да е идвал в ****. Е. продаде къщата на Г. и той живее там, направи ремонт. Преди да бъде продадена къщата, Е. ***, доколкото съм чул е била взета от банката къщата и не идваше.“.

 

 

 

 

Свидетелят И. Н. И. в показанията си сочи, че подписът на „Н.“ в нотариален акт № 188/97 година е положен от него. Не си спомня случая, но най-общо може да каже, че до 1998 година нотариална дейност в Районен съд гр. Перник се извършвала от държавни нотариуси. Винаги се е правила категорична проверка на документа за самоличност и сверка на документа за самоличност, със снимка, която е на документа, с лицето, и това дали подписите положени в акта са техни или в момента страните се подписвали, като по сделките били изпълнявани всички формалности предвидени в закона.

 

 

 

 

 

 

 

 

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-графологическа експертиза като вещото лице Е.Л.К. в заключението си с Вх. № 675/19.04.2018 г. сочи, че в Нотариален акт № 188, том V, дело № 1509/1997 г. на И.И. – н. *** подписът за „Дарител под № 1“ не е положен от лицето Н.З.М. и подписът за „Дарител под № 2“ не е положен от лицето Н. А. М..  

 

 

 

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

При така установените обстоятелства съдът счита следното от правна страна:

В исковата молба ищците чрез пълномощника си адв. Х. излагат твърдения, че атакуваният договор е нищожен, поради липса на съгласие. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е налице в хипотезите на съзнателна липса на воля за сключването им, което може да се дължи на проявено насилие и принуда за подписването им, на не съвпадане на насрещните волеизявления и т.н. Когато липсата на воля не е осъзната, а сделката е сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията, тя не може да се квалифицира като нищожна поради липса на съгласие, а подлежи на унищожаване съгласно чл. 31 от ЗЗД. Липса на съгласие (воля) по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен под пълно запрещение, не е бил способен да волеобразува по причини вън от слабоумието и душевната болест.

 

 

 

 

Договорът не страда от липса на форма, доколкото е сключен в нотариална такава. Съгласно изискванията на чл. 579, ал. 1 и 2 ГПК, Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи. В случая е налице не съвпадане на насрещните волеизявления на страните по процесния договор. От приетата и неоспорена съдебно – графологична експертиза безспорно се установи, че подписите за „Дарител под № 1“ и за „Дарител под № 2“ в нотариален акт № 188, том V, дело № 1509/1997 г. на И.И. – н. *** не са положени от Н.З.М. и Н. А. М..

 

 

 

 

Следователно настоящият състав приема, че в нотариалното производство липсва изрично и лично волеизявление на Н.З.М. и Н. А. М. за дарение на процесния имот. В случая не е осъществен фактическия състав на сделката и същата не е породила правните си последици, поради което същата следва да бъде прогласена за нищожна.

С оглед изхода на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 711.90 лв. направени разноски по настоящото дело, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 188, том V, дело № 1509/1997 г. на И.И. – Н. ***, с който Н.З.М. ***, с ЕГН: ********** и Н. А. М., с ЕГН: ********** са прехвърлили на ответника Е.Т. *** с ЕГН: **********, чрез договор за дарение, собствеността върху  ½ (една втора) идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на село ****, общ. Брезник, целият с площ от 472 кв.м. (четиристотин седемдесет и два квадратни метра), съставляващ парцел XIII-259 (тринадесети за имот планоснимачен номер двеста петдесет и девети), в квартал 46 (четиридесет и шести) по плана на селото, с неуредени регулационни сметки за 10 кв.м. (десет квадратни метра), при граници на целия парцел по нотариален акт: улица, И. В., Е.Т. и П. С. и при граници на целия парцел по скица: улица с о.т. 99-101б, УПИ VI-243, 244, УПИ VII-259 и УПИ VIII-260, в кв. 46 по РП на село ****, общ. Брезник.

ОСЪЖДА Е.Т. *** с ЕГН: ********** да заплати на Н.З.М., с ЕГН: ********** и И.Н.А., с ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес ***, сумата от 711.90 лв. (седемстотин и единадесет лева и деветдесет стотинки) направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_______________