ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44856
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20221110116126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е молба с вх. №68069/29.02.2024 г., уточнена с молба от 21.03.2024 г.,
подадени от ответника Б. В. Ц. с искане за допълване на Решение №2985/06.02.2024 г.,
постановено по гр.д. №16126/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав в
частта за разноските. Сочи се, че доколкото с решението по същество на делото са
отхвърлени частично предявените от ищците искове с правно основание чл. 33, ал. 2
ЗС, то следва на ответника да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищците, в който заявяват
становище за недопустимост на молбата, като твърдят, че е просрочена. Заявяват
становище за неоснователност на молбата, тъй като от представения по делото договор
за правна защита и съдействие от 13.10.2022 г. не се доказвало реалното плащане на
договореното адвокатско възнаграждение. В случай, че съдът приеме молбата за
допустима и доказваща реално плащане на възнаграждението, ищците молят съда да
разгледа възражението им за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което било в пъти по-високо от минималния размер, определен в
актуалната към момента на договарянето Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Хонорарът бил прекомерен и с оглед извършената от
процесуалния представител на този ответник работа – изготвяне на бланков отговор на
исковата молба и процесуално представителство в 2 открити заседания.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира
от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 4334 от 21.03.2023 г., постановено по гражданско дело №16126 по
описа за 2022 година на СРС, 35 състав е прогласен за нищожен на основание чл. 26,
1
ал. 2, пр. 5 33Д, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 77, том I, рег. № 851, дело № 66 от 2022 г. на нот. Ю. К., рег. №
***, с който ответниците Н. И. Д. и С. С. Д. са дарили на Б. В. Ц. 1/100 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор *****.608.207, находящ се в АДРЕС, с площ от 252
кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295,
парцел II, прикриващ договор за покупко-продажба и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е
обявен за действителен сключения между Н. И. Д. и С. С. Д., като купувачи, и
ответника Б. В. Ц., като купучвач от друга страна, договор за покупко-продажба на
1/100 ид. ч. от горепосочения поземлен имот.
С решението е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на И.
М. Ц. и Р. Ц. Ц. на 1/12 от 1/2 идеална част от горепосочения поземлен имот, която е
прехвърлена от ответниците Н. И. Д. и С. С. Д. на ответника Б. В. Ц. срещу цена от
5000 лева (пет хиляди лева), платима на Б. В. Ц..
С Решението е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на И.
М. Ц. на 1/6 от 1/2 идеална част от горепосочения поземлен имот, която е прехвърлена
от ответниците Н. И. Д. и С. С. Д. на ответника Б. В. Ц. срещу цена от 3750 лева (три
хиляди седемстотин и петдесет лева), платима на Б. В. Ц..
С Решение № 14528 от 30.08.2023 г., постановено по гражданско дело № 16126 по
описа за 2022 година на СРС, 35 състав е допусната на основание чл. 247 ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка на 3-ти абзац, 2-ри ред от диспозитива на
Решение № 4334 от 21.03.2023 г. на Софийски районен съд (СРС – ГО), 35-ти състав,
като вместо погрешно посочените идеални части, за които е допуснато на основание
чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на И. Ц., да се чете, 1/16 идеални части.
С решение №2085/06.02.2024 г. е допуснато допълване на решение
№4334/21.03.2023 г., постановено по настоящото дело. В решението на основание чл.
250 ГПК е прието, че в мотивите на решението от 21.03.2023 г. съдът е приел, че
изкупуване в полза на ищците следва да се допусне до размера на притежаваните от
тях идеални части, а не за 1/ 2 идеални части от имота, както са претендирали. В
диспозитива на решението обаче като е допуснал изкупуване до размера на
притежаваните от ищците идеални части, съдът е пропуснал да се произнесе с
отхвърлителен диспозитив, че отхвърля исковете над притежаваните от ишците
идеални части до пълния предявен размер от 1/ 2 идеални части.
Предвид изложеното, с решението от 06.02.2024 г. съдът е допълнил решението
от 21.03.2023 г., като е постановил отхвърлителни диспозитиви.
Решение №2085/06.02.2024 г. е връчено на ответника на 15.02.2024 г., а молбата за
допълване на решението в частта за разноските е депозирана на 29.02.2024 г. - в
двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С оглед на това и предвид, че молбата е
2
подадена от легитимирана страна, молбата по чл. 248 ГПК е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В производството по гр.д. №16126/2022 г. по описа на СРС, 35 състав са
предявени за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени искове,
както следва: за прогласяване нищожност на договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том I, рег. № 851, дело № 66 от
2022 г. на нот. Ю. К., рег. № ***, както и искове за допускане изкупуването 1/ 2
идеална част от поземлен имот с идентификатор ******.608.207, прехвърлена с
Нотариален акт за покупко-продажба №78, том I, рег. № 852, дело №67 от 2022 г. на
нотариус Ю. К., рег. №***, за договорената в него продажна цена от 30000 лева.
С молба, представена в последното открито по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника Б. Ц. е претендирал присъждане в полза на
ответника на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Предвид обстоятелството, че предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС
е частично отхвърлен, налице е основанието по чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на
разноски в полза на ответника Б. Ц. за заплатеното адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по този иск.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.10.2022 г.
е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 1500 лева е платимо в брой
при подписване на настоящия договор. При такава формулировка на клаузата на
процесния договор за правна защита, настоящият състав намира, че същата
удостоверява плащането на възнаграждението от страна на клиента към момента на
подписване на договора, т.е. съдът приема, че са налице доказателства за плащане на
уговореното възнаграждение от клиента – ответник по делото.
В откритото съдебно заседание, проведено на 08.02.2023 г. процесуалният
представител на ищците е релевирал възражение за прекомерност на претендираните
от ответниците адвокатски възнаграждения. Освен бланково възражение, мотиви за
възражението, подобни на наведените в становището от 21.03.2024 г., не са изложени.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за
прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, съдът
преценява справедливия размер на адвокатското възнаграждение като взема предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото.
При преценяване на посочените критерии, съдът намира, че претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева не се явява прекомерно.
Същото е заплатено за осъществената от адвоката правна защита по два иска, подаден
е отговор на исковата молба, който не е бланков, адвокатът се е явил в 2 открити
съдебни заседания.
3
Доколкото в договора не е предвидено разграничение на дължимото се
възнаграждение за защита по всеки от исковете, съдът намира, че така заплатеното
възнаграждение за правна защита следва да бъде разпределено поравно за
осъществената защита по два иска. С оглед на гореизложеното и предвид
отхвърлената част (17/28) от иска по чл. 33, ал, 2 ЗС в полза на ответника Б. Ц. следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 455,36 лева.
Доколкото в решение №2805/06.02.2024 г. при произнасянето с отхвърлителен
диспозитив съдът не се е произнесъл по разноските, дължими на ответника, съдът
намира, че е налице основание за допълване на решението, като ищците И. М. Ц. и Р.
Ц. Ц. бъдат осъдени да заплатят на ответника Б. Ц. разноски в размер на 455,36 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по настоящото
дело.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение №2085/06.02.2024 г.,
постановено по гр.д. №16126/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав в
частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. М. Ц., ЕГН: ********** и Р. Ц. Ц.,
ЕГН: ********** да заплатят при условията на разделна отговорност на Б. В. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС сумата в размер на 455,36 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по гр.д.
№16126/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4