Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4284/2020 година
на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е, образувано въз основа на искова
молба предявена от С.Ц.Д., ЕГН **********. с адрес: ***, против ЗД „****"
АД, ЕИК ****, със седалище ***, представлявано от ****, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 40 лева, от които сумата в размер на 35 лева, представляваща
частичен иск от общо 58.04 лева представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за сумата от 3370 лева., с която ответното дружество е
изпаднало в забава от 19.09.2018г. до 19.11.2018г. - (датата на частичното
плащане па обезщетение от 1002 лева), както и сумата в размер на 5 лева.
представляваща частичен иск от общо 15.13 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за сумата от 2368 лева. с която ответното
дружество е изпаднало в забава от 20.11.2018г. до 12.12.2018г. /ден преди депозиране на исковата молба по гр. д. №
18803/2018г./.
В проведено
открито съдебно заседание на 13.10.2020г. ищецът, чрез процесуален представител
отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото
увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения
размер посредством увеличаване размера на исковата сума от 35 лв. на 58 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 3
370 лв., с която ответното дружество изпада в забава от 19.09.2018 г. до
19.11.2018 г., както и за сумата от 5 лв. на 15 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за сумата от 2 368 лв., с която ответното
дружество изпада в забава от 20.11.2018 г. до 12.12.2018
г. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В
исковата си молба ищеца излага, че 18.09.2018г.
около 20.40 часа. в гр.Варна,
на ****автомобилът му
марка ****, с per. № ****. бил
блъснат от товарен автомобил марка ****. с per. ****,
управляван от ****. Твърди, че за настъпилото ПТП
бил попълнен
Двустранен констативен протокол за ПТП. като виновен
за настъпилото произшествие посочихме водача **** управлявал товарен автомобил марка ****, с per. ****. Твърди, че товарният автомобил на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
със застрахователна полица № BG**** от застрахователна компания З. „Л.И.“
АД със срок на действие
10/11/2017г. - 09/11/2018г., която полица е действаща към датата
па ПТП. Твърди, че на 19.09.2018г. уведомил
застрахователя па виновния водач за настъпилото ПТП и служител на ответника извърши
оглед па автомобила, изготвен снимков материал и състави Опис заключение
по щета с ****,
като в него бяха описани като
увредени следните детайли: стъкло врага багажник,
броня задна, мигач заден ляв
калник, панел под заден
ляв стоп, калник заден ляв, врага задна лява, стъкло заден ляв калник и врага багажник.
Твърди, че на 19.11.2018г., като обезщетение за претърпените вреди получил
сумата в размер на 1002 лв., която счита за недостатъчна за обезщетяване на
увредите. Твърди, че на 13.12.2018г. завел съдебен иск срещу застрахователя за
изплащане на необходимото застрахователно обезщетение, като с Решение №
2982/02.07.2019г. постановено по гр. д. № 18803/2018г. по описа на Варненски
районен съд, 40 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати сумата в
размер на 2368 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване па иска 13.12.2018г. до окончателното й изплащане. Впоследствие с
Решение № 1086/02.1 2.2019г. постановено по в.т.д. № 1 551/2019г. на ВОС първоинстаннионното решение беше потвърдено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - ЗД”****” АД
депозира писмен отговор на исковата молба, с която приема, че същата е
допустима, но е неоснователна. Изтъква, че съгласно разпоредбите на чл.405,
ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събития застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срока не може да
бъде по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5. Съгласно чл.497 ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако него е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичане на срока от 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3. Твърди, че в случая застрахователят
не е изпаднал в забава на 19.09.2018 год. Твърди, че липсва отправена покана до
ответното дружество за доброволно плащане на претенцията. Моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска като
основание и размер. Желае да бъде постановено решение, с което да бъде уважен
иска.
В
съдебно заседание представител на отвентата страна не се
представлява. Депозира писмено становище за неоснователност на
претенцията.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че между ответника и собственика товарен автомобил
марка „****“ с per. **** е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG****, със срок на действие 10/11/2017г. -
09/11/2018г.
По делото е безспорно установено, че на 19.09.2018г. ищецът уведомил
ответното застрахователно дружество за настъпилото ПТП и служител на ответника
е извършил оглед па автомобила, изготвен снимков материал и състави Опис
заключение по щета с ****. Безспорно е установено, че на 19.11.2018г., като обезщетение за претърпените вреди ищецът получил
сумата в размер на 1002 лв.
Липсва спор, че с влязло Решение № 2982/02.07.2019г. постановено по гр. д.
№ 18803/2018г. по описа на Варненски районен съд, 40 състав, потвърдено с
Решение № 1086/02.1 2.2019г. постановено по в.т.д. № 1 551/2019г. на ВОС,
ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 2368
лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване па
иска 13.12.2018г. до окончателното й изплащане.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
чл. 409 от
КЗ застрахователят дължи лихва за забава
върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока по чл. 405
от КЗ, освен в случаите на чл.
380, ал. 3
от КЗ. Наред с това съгласно
чл. 497, ал.
1 от КЗ лихва за забава се
дължи, ако застрахователя не е определил и изплатил в срок обезщетение, считано от по-ранната
от двете дати-от изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106,
ал. 3 от
КЗ или от изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106 от
КЗ. Според чл. 106, ал. 3 от КЗ застрахователят може да изиска от
увредено лице, явяващо се ползвател
на застрахователна услуга по застраховка
"Гражданска отговорност",
доказателствата за установяване на основанието и размера на претендираното застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
като в този случай той покрива,
наред с другото, и лихвите по чл.
429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията
на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В чл. 429,
ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от
датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования
по реда на
чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото
лице, която от датите е най-ранна. Съгласно чл. 429, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение по ал. 1 включва
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане както и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а съгласно цит. ал. 3, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.
2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е установено, че на 19.09.2018г. ищецът е уведомил застрахователя за събитието. Уведомяване,
съотв. подаването на застрахователна претенция като
част от задължително рекламационно производство
/съгл. чл. 380 и чл. 432 КЗ/, поставя началото на изискуемостта на обезщетенията,
в случая на 19.09.2018 г. съобразно приложените доказателства – подаване на
застрахователната претенция.
Възражението на ответника относно началния момент, от който застрахователя
дължи обезщетение за забава, е неоснователно. В мотивите си по въззивно
търговско дело №1551 по описа за 2019 година, Варненски окръжен съд е определил периода на забава относно исковата претенция за законна лихва,
дължима от момента на подаване
на исковата молба по гр.д.№18803/2018г. по описа
на ВРС, а не обезщетение за забава, което не
е било предмет на производството. Обезщетение за забава се
претендира на основание чл.409 КЗ, вр. чл86 ЗЗД. Съгласно чл.409 КЗ, Застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405 КЗ, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Съгласно
чл.405, ал.1, изр.1 КЗ, При настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок. Задстрахователят
е бил уведомен за настъпилото събитие на 19.09.2018г. Следователно, на основание чл.409 КЗ, вр. чл.405 КЗ, чл86 ЗЗД, дружеството е следвало да изплати на
ищеца дължимото застрахователно обезщетение в срок от 15 работни
дни след тази дата, т.е.
до 04.10.2018г. вкл.
Ето защо, от 05.10.2018г., застрахователят
е изпаднал в забава относно изпълнението на това си
задължение, поради което дължи на
ищцата обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимото обезщетение.
Доколкото по делото е безспорно установен размера на
дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение – 3370 /три хиляди
триста и седемдесет/ лева, ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава
върху пълния размер на обезщетението от 3370 лв., за периода 04.10.2018г. –
19.11.2018г./датата на изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
1002лв./, в размер на 43,06 лева, а претенцията до предявения размер от 58лв.
да бъде отхвърлена.
Съдът намира за безспорно установено, че ответното
дружество дължи обезщетение за забава и върху присъденото с влязло Решение №
2982/02.07.2019г. постановено по гр. д. № 18803/2018г. по описа на Варненски
районен съд, 40 състав, потвърдено с Решение № 1086/02.1 2.2019г. постановено
по в.т.д. № 1 551/2019г. на ВОС застрахователно обезщетение от 2368 лв. за
периода от 19.11.2018г. до 12.12.2018г. в размер на
15,79 лева. В същото време, доколкото исковата претенция е в размер на 15лв.,
съдът намира, че именно тя следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените разноски съобразно
уважената част от иска. Ищецът претендира разноски в размер от 410лв., от които
360лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение и 50 лв. ДП. Доколкото съдът уважава
частично искова претенция, то на ищеца се следват разноски съразмерно с уважения
размер, а именно 325,87 лева.
На ответната страна също се следват разноски, съобразно отхвърлената част
от иска, но предвид представени доказателства за сторени разноски, съдът не
дължи произнасяне в тази връзка.
Предвид изхода на спора, на ответната страна не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „****" АД, ЕИК ****,
със седалище ***, представлявано от
****, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Д., ЕГН **********. с
адрес: *** следните суми:
- сумата от 43,06 лева (четиридесет и три лева и 06 стотинки), представляваща дължима от ответника лихва за забава върху сумата от 3370 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG**** със срок на
действие 10/11/2017г. - 09/11/2018г. за застрахователно събитие на 18.09.2018
г. при което е унищожен напълно собствения на ищеца л.а. „****",
per, № ****, вследствие на ПТП, настъпило по вина на водач, управлявал
застрахован при ответника товарен автомобил „****", с
per. ****, за периода от 04.10.2018г. – 19.11.2018г., като отхвърля претенцията до
предявения размер от 58 лева като недоказана,
- сумата от 15 лева (петнадесет лева), представляваща дължима от ответника лихва за забава върху сумата от 2368 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG**** със срок на
действие 10/11/2017г. - 09/11/2018г. за застрахователно събитие на 18.09.2018
г. при което е унищожен напълно собствения на ищеца л.а. „****",
per, № ****, вследствие на ПТП, настъпило по вина на водач, управлявал
застрахован при ответника товарен автомобил „****", с
per. ****, за периода от 19.11.2018г.
– 12.12.2018г. - датата, предхождаща
предявяването в съда на исковата молба по гр.дело №18803/2018г. по описа на
ВРС, на основание чл.86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „****" АД, ЕИК ****, със седалище ***, представлявано от ****, ДА
ЗАПЛАТИ на
С.Ц.Д.,
ЕГН **********. с адрес: *** сумата от 325,87 лв. (триста двадесет
и пет лева и 87 стотинки), представляваща извършени в производството разноски, съобразно уважената част на иска,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: