Р Е Ш Е Н И Е
№ 131 11.11.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На девети
ноември 2021 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 136 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Н.И.К. ЕГН **********
*** против Решение № 50/ 17.09.2021 г., постановено по НАХД № 20213520200196/ 2021 г. по описа на
РС – Попово, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 4626627 от 25.02.2021 г. на ОД на МВР-
Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр.
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 5 от ЗДвП и е наложено адм. наказание „глоба” в
размер на 400 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – нарушение
на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание касаторът
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Аргументите са посочени в самото решение, с които са отхвърлени направените
възражения. Касационната жалба е формална и няма нови аргументи.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата
във връзка със събраните доказателства
по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен
фиш (ЕФ), въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че с ЕФ серия К, № 4626627 издаден от ОДМВР гр.Търговище, касаторът е бил санциониран за
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, за
това, че „на 25.02.2021 г., в 10.39 ч., в област Търговище, в община Попово, на
път II-51км 35+463 район с.Водица в посока гр.Попово. Извън населено място с
въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ч и отчетен
толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“ Шкода Октавия“
с рег.№ ...със скорост 103 км/. Превишена стойност на скоростта 43 км/ч.
Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743с4. При първоначалната
проверка в информационните масиви на МВР било установено, че този л.а. е
собственост на ЮЛ – „...“АД с ЕИК: ********* – лизингово дружество, а като
ползвател било вписано лицето Ростислав Станимиров Токмакчиев от гр.Г.Оряховица
(л.11). Тъй като за това лице били установени извършени редица предходни
нарушения свързани с нарушаване на скоростните режими и в случай, че той е
управлявал л.а. на 25.02.2021 г. отговорността му следвало да бъде ангажирана
за т.нар. „системност“ (по см. на §6, т. 62 от ДР на ЗДвП), за която разпоредбата
на чл.182,ал.4 от ЗДвП предвиждала и наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“, респ. не е могъл да бъде съставен ЕФ, а само АУАН (по арг. за обратното от чл.189,ал.4 от ЗДвП). Поради тази
причина, на Ростислав Токмакчиев била изпратена покана за съставяне на АУАН и
образец от декларация по чл.188 от ЗДвП /л.17/, която той попълнил, като
посочил, че на 25.02.2021 г. в 10.39 ч. л.а. с рег.№ ..., собственост на „...“АД
е бил управляван от Н.И.К., а и самият К. саморъчно потвърдил в тази
декларация, че именно той е управлявал л.а. на тази дата. След като в ОДМВР Търговище
била получена декларацията от Токмакчиев, респ. и К. и след като било
констатирано, че не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН е било предприето издаване
на оспорения ЕФ.
По преписката е приложена и снимка, на която в
10:39:24 на 25.02.2021 г. е бил заснет приближаващ се л.а. марка „Шкода“ с ДК№ ...в
локация с GPS координати: 43.343395º/26.058718º, както и че
максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост е 106
км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е бил
настроена по начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в
зоната на ограничението пътни превозни средства, като обхватът й е бил
регулиран съобразно местоположението й спрямо местонахождението на пътен знак
В-26. По отношение пътния знак също са приложени надлежни доказателства (писмо
от ОПУ-Търговище, л.32), от което е видно, че на път II-51 има монтирани пътни
знаци В-26 (ограничение на скоростта до 60 км/ч) като този касаещ
движението на МПС управлявано от касатора е при км 35+294
вдясно и важи в посока на движение Бяла-Попово, т.е. пътният знак B-26 ограничаващ скоростта на
движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката на движение на касатора в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно
чл. 49, ал.1 ППЗДвП пътните знаци за забрана се
поставят непосредствено преди участъците, за които се отнася забраната, като
принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище или до знак,
който я отменя. Съдът е намерил, че тази разпоредба също е стриктно спазена,
тъй като е видимо ясно и от скицата на пътя приложена по делото и снимка на
мобилната система удостоверяваща мястото на позиционирането й.
От правни страна въззивният
съд е намерил, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатирал, че в
производството по ангажиране административно-наказателната отговорност на
нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и/или
материалния закон, водещи до неговото опорочаване. Съдът е приел, че в ЕФ ясно
и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с
автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият
идентификационен вид и номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението,както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по
преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени
са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената
скорост на движение на автомобила – 106 км/ч, от която коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от - 3 км/ч, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта (като превишението
е точно 43 км/ч и не може втори път да се редуцира с - 3 км/ч за да стане 40
км/ч, респ. да е по-леко наказауемо както се поддържа
в жалбата). Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство без човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна
апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните последици от
установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения /за което
неоснователно се претендира в жалбата/. Разпоредбата на чл.165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра
на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от
страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.
189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките,
видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния
л.а.“Шкода Октавия“ с рег.№ ...е измерена с
автоматично техническо средство вид ARH CAM S1 с № 11743с4, което е одобрен тип
средство за измерване, видно от представено удостоверение издадено от БИМ.
Същото АТСС е било технически годно и изправно към момента на констатиране на
нарушението, видно от протокола за преминала периодична проверка. Eто защо съдът приема, че в конкретният случай са изцяло
изпълнени изискванията на чл.4 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. - контролът
да се осъществява от АТСС одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначални и последващи проверки. От обективна
страна касаторът, като водач на моторно превозно
средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното
превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч извън населено
място, въведена пътен знак "В26". При определяне на наказанието
наказващият орган е съобразил правилно основанието по чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП
за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона фиксирано наказание
глоба в размер на 400 лв. за това нарушение, поради което издаденият ЕФ следва
да бъде изцяло потвърден.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и всички наведени
възражения от наказаното лице. Независимо от посочване на касационни основания касаторът навежда пред настоящата инстанция възражения,
които по същността си не касаят законосъобразността на постановения съдебен акт,
а се свеждат до необосноваността на решението. Необосноваността не е касационно
основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормата на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК.
По доводите на касатора пред
настоящата съдебна инстанция следва да се посочи, че той собственоръчно е
потвърдил пред АНО, че на процесната дата е
управлявал л.а.“Шкода Октавия“ с рег.№ ..., поради
което и на основание чл. 189, ал. 5, изр. последно от ЗДвП е издаден ЕФ на него,
а първоначално издадения ЕФ е анулиран.
В чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. По делото е
доказано, че скоростта на движение на процесния л.а, собственост на касатора е измерена с техническо средство, което е одобрен
тип средство за измерване, видно от представено удостоверение. Същото е било
технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението, видно
от протокола за преминала периодична проверка.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
4 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на
разрешената скорост на движение извън населено място с 35 км/ч. Нарушението е
безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви
възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения
съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно
решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/17.09.2021 г., постановено
по НАХД № 20213520200196/ 2021 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..