№ 16300
гр. С., 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110137452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Г. Ц. и Н. М. Ц., чрез адв. Б., срещу С. Е.
Н., В. А. В. и А. С. В., с която са предявени при условията на активно и пасивно субективно,
както и обективно кумулативно съединяване следните искове:
- положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване
за установено по отношение на ответниците, че е допусната грешка при заснемането на
границата между имот с идентификатор ****** и имот с идентификатор ********** в
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, като реална част с площ от 76.00 кв.м., неправилно е заснета в имот с
идентификатор ******, собственост на С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В., вместо в границите на
притежавания от Д. Г. Ц. и Н. М. Ц. имот с идентификатор **********, находящ се в гр. С.,
кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28;
- иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от около 35.00 кв.м.,
представляваща част от УПИ VI – 487, находящ се в гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28, който
имот е заснет с идентификатор **********, както и за осъждане на С. Е. Н., В. А. В. и А. С.
В. да предадат на Д. Г. Ц. и Н. М. Ц. владението върху тази реална част от около 35 кв.м.;
- осъдителни искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат: а)
изградената не по вярната имотна граница ограда между двата процесни имота, която попада
в спорната реална част от имота и е с приблизителна дължина от около 35 метра; б) частта от
оградата на ответниците, изградена по уличната регулация, която е с дължина от около 86
см, която ограда също попада в границите на притежавания от ищците недвижим имот; в)
частта от разположената в източния ъгъл на двора на ответниците стопанска постройка,
тангираща с оградата между двата имота, която част от постройката с площ от около 9 кв.м.
попада в границите на притежавания от ищците недвижим имот; г) частта от разположената
в средата на двора по оградата между имота на ищците и имота на ответниците втора
стопанска постройка, тангираща с оградата между двата имота, която част от постройката,
попадаща в границите на притежавания от ищците недвижим имот, е с площ от около 3 кв.м.
1
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, дело № ****, вх. рег. № ****
г. на Служба по вписванията, Д. Г. Ц. закупил от баща си Г.Д. Ц. поземлен имот,
представляващ УПИ VI - 487, находящ се в гр. С., район „В.“, ж.к. „Д.“, ул. „А.Б.“ № 28, с
площ от 980 кв.м., при съседи: улица, УПИ VII-483, УПИ IV – 485 и УПИ V – 486, който
имот е заснет по действащата кадастрална карта като имот с идентификатор **********, с
площ от 817 кв.м. Сочат, че Г.Д. Ц. придобил процесния имот по силата на наследствено
правоприемство от родителите му Д. Ц. Ц. и Б.А. Ц., за което бил съставен Констативен
нотариален акт № 19, том *** дело № ***, вх. рег. № ***** г. на Служба по вписванията.
Възходящите на ищеца се легитимирали като собственици на имота въз основа на
Нотариален акт № ***, том ***, дело № 6241/29.12.1956 г. на Първи софийски нотариус при
Софийски народен съд, по силата на който закупили 1000 кв.м. от нива, с площ от 6750
кв.м., находяща се в местността „Гладен рид“ – Драгалевско землище. През 1958 г., със
Заповед № 5202 от 21 август, бил одобрен регулационен план, по силата на който закупеният
имот бил урегулиран в УПИ VI-269, с придаваеми части с площ от 190 кв.м. от имот с пл. №
268 и 94 кв.м. от имот с пл. № ***, намиращи се от север и от изток, които били придобити
от семейство Ц.и с оглед извършено плащане в полза на правоимащите лица. Ищците
излагат доводи, че по силата на договор за покупко-продажба, ответникът С. Н. закупил от
Е.С. и Н.С. правото на собственост върху ½ ид. част от УПИ VII – 483, кв. 13, с площ от 840
кв.м., като останалата ½ ид. част от посочения имот била придобита от ответниците В. В. и
А. В. въз основа на Договор за доброволна делба от 23.10.1998 г. Сочат, че от своя страна,
Е.С., заедно с наследодателя на ответника В. В. – А. В., закупили 1000 кв.м. от нива с площ
от 6750 кв.м., находяща се в местността „Гладен рид“ – Драгалевско землище, при граници
на закупената част: С.Д.С., М. и К. К., Д. и Б. Ц.и, В. П. и С. В. В.. По силата на
регулационния план от 1958 г. посоченият имот бил урегулиран в УПИ VII – 270, в кв. 13,
като общата регулационна граница между имота на ищците - УПИ VI-269 и този на
ответниците - УПИ VII – 270, била поставена по имотната граница между имотите с пл. №
269 и с пл. № 270, поради което не било налице придаване на част от имот с пл. № 269 към
УПИ VII – 270. Ищците твърдят, че със Заповед № РД-50-09-84/16.03.1990 г. бил одобрен
следващ регулационен план, с който общата регулационна и имотна граница между
процесните имоти била с различно местоположение спрямо границите по плана от 1958 г.,
като същата била изместена в източна посока и навлизала в собствения им имот.
Отбелязват, че въз основа на новия регулационен план имотът на ищците бил нанесен като
имот с пл. № 487, представляващ УПИ VI – 487, а този на ответниците бил нанесен с пл. №
483 като УПИ VII – 483. Излагат доводи, че след извършена поправка на имотните граници
през 1995 г. и изменение на регулационния план през 2000 г., общата имотна и регулационна
граница между процесните имоти съвпадала с тази по регулационния план от 1958 г. На
следващо място поддържат, че през 2011 г. била одобрена действащата кадастрална карта, в
която била налице грешка при нанасяне на западната граница на притежавания от тях имот -
УПИ VI – 487, представляващ поземлен имот с идентификатор **********, с площ от 817
кв.м., и този на ответниците - УПИ VII – 483, представляващ поземлен имот с
идентификатор ******, с площ от 944 кв.м., като погрешно част от имота им, от около 76
кв.м., била нанесена в границите на съседния поземлен имот с идентификатор ******. В
тази връзка ищците внесли в СГКК – гр. С. проект за изменение на кадастралната карта с
искане за отстраняване на допуснатата грешка, като ответниците възразили срещу желаното
изменение с твърдение за наличие на спор за материално право, поради което била издадена
Заповед № 18-2663/06.03.2024 г. на началника на СГКК – С., с която било отказано
поисканото от ищците отстраняване на грешка в кадастралната карта. Твърдят, че оградата
между двата процесни имота не била поставена по регулационната граница между УПИ VI –
487 и УПИ VII – 483, а навлизала в техния имот. Същевременно границата между имотите
по кадастралната карта не съвпадала нито с границата по регулационния план, нито с
2
оградата на място. Излагат доводи, че освен нанесената по погрешка част с площ от около 76
кв.м., ответниците владеели неправомерно и част от поземлен имот с идентификатор
**********, с площ от около 35 кв.м., представляваща разлика между границата по
действащия регулационен план от 2000 г. и изградената на място ограда. Поддържат, че
общата граница между двата имота следва да бъде определена съобразно регулационния
план от 1958 г. В тази връзка сочат, че поставената от ответниците ограда, с приблизителна
дължина от около 35 м., навътре в имот с идентификатор **********, както и оградата по
уличната регулация с дължина от около 86 см., които не са съобразени с регулационните
граници между двата имота, им пречат да упражняват в пълен обем правото им на
собственост. Твърдят, че ответниците са изградили и две стопански постройки, залепени за
оградата между двата имота, части от които се намират в собствения им поземлен имот,
достъпът до който е ограничен с оглед поставената ограда. Поддържат, че с посочените
действия ответниците създават пречки за пълноценното упражняване на правото им на
собственост. С оглед изложеното, молят съда да признае за установено, че е налице грешка в
действащата кадастрална карта, в резултат на която западната част, с площ от около 76 кв.м.,
от УПИ VI – 487, представляващ поземлен имот с идентификатор **********, е неправилно
заснета и нанесена като част от съседния УПИ VII – 483, представляващ поземлен имот с
идентификатор ******, собственост на ответниците. Молят съда да признае за установено
по отношение на ответниците, че Д. Г. Ц. и Н. М. Ц. са собственици на западната реална
част от УПИ VI – 487, с площ от около 35 кв.м., която се владее неправомерно от
ответниците, предвид установената обща регулационна граница между УПИ VI – 487 и VII –
483 и изградената на място ограда между двата имота, с оглед която посочената реална част
от УПИ VI – 487 попада в границите на поземлен имот с идентификатор ******, съответно
претендират осъждането на ответниците за предаване на фактическата власт върху
посочената реална част, представляваща част от поземлен имот с идентификатор
**********. Молят съда да осъди ответниците да премахнат поставената ограда между
двата процесни имота, с приблизителна дължина от около 35 м., навътре в поземлен имот с
идентификатор **********, както и оградата по уличната регулация с дължина от около 86
см., които не са съобразени с регулационните граници между двата имота, както и да
премахнат частта от разположената в източния ъгъл на двора им стопанска постройка,
тангираща с оградата между двата имота, част от която, с площ от около 9 кв.м., попада в
границите на УПИ VI – 487. Молят съда да осъди ответниците да премахнат и частта от
разположената в средата на двора им, по оградата между двата имота, втора стопанска
постройка, тангираща с оградата между двата имота, част от която, с площ от 3 кв.м., попада
в УПИ VI – 487. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Д., са подали отговор на исковата молба,
с който оспорват предявените искове като неоснователни. Потвърждават, че са собственици
на поземлен имот с идентификатор ******, който е съседен на поземлен имот с
идентификатор **********, притежаван от ищците, факта, че между процесните имоти е
изградена ограда, както и че владеят изцяло площта, разположена на запад от поставената
ограда. Сочат, че измененията по уличната и дворищната регулация от 1958 г. не засягат
общата граница между двата поземлени имота. Твърдят, че оградата между двата имота е
поставена от праводателя на ищците – дядото на Д. Ц., преди около 50 години, като същата
не е била премествана в една или друга посока, нито е била обект на спорове или претенции
между страните. Оспорват твърдението на ищците, че неправомерно владеят реална част с
площ от около 35 кв.м. от поземлен имот с идентификатор **********. Оспорват
твърдението, че разликата в площта на имота на ищците от придобиването му през 1956 г.,
равняваща се на 1000 кв.м., и нанесената в действащата кадастрална карта площ от 817 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор ********** представлява неправилно нанесена в
западната граница на имота площ, 35 кв.м. от която се намират на запад от поставената
между двата имота ограда, представляващи собственост на ищците. Считат, че поставената
3
ограда между двата имота е съобразена с регулационния план от 1958 г. Твърдят, че
местоположението на оградата не е променяно въпреки извършено изменение в регулацията,
одобрено със Заповед № РД-50-09-84/16.03.1990 г., с оглед което от имота на ищците се
придават 160 кв.м. към поземлен имот с идентификатор ******. Поддържат, че
упражняваната от тях фактическа власт е в границите на собствения им поземлен имот. При
условията на евентуалност релевират възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на реална част, с приблизителна площ от около 35 кв.м., която се намира на запад
от поставената между двата имота граница, разположена по продължение на
съществуващата в имота ограда, спрямо която упражняват фактическа власт, считано от
1975 г. до настоящия момент. Твърдят, че поставената ограда между двата имота отразява
действителната граница между същите, поради което не накърнява правото на собственост
на ищците. Сочат, че посочените от ищеца стопански постройки попадат изцяло в поземлен
имот с идентификатор ******, поради което не създават пречки за ищците. Молят съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.01.2025г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
10.04.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени фактите, че: 1/ ищците Д. Г. Ц. и Н. М. Ц. притежават
в съсобственост поземлен имот с идентификатор **********, представляващ УПИ VI - 487,
находящ се в гр. С., район „В.“, ж.к. „Д.“, ул. „А.Б.“ № 28; 2/ ответниците С. Е. Н., В. А. В. и
А. С. В. притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор ******,
представляващ УПИ VII – 483, който е разположен в съседство на имота на ищците; 3/
наличието на поставена преди повече от 50 години ограда между двата процесни имота.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за
безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства:
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том
ХХХII, дело № 6241/1956 г., се установява, че на 29.12.1956 г. С.Д.С. продал на Д. Ц. Ц. и
Б.А. Ц. следния недвижим имот, а именно: 1000 кв.м., съставляващи идеална неразделна
част от собствената му нива, цялата от 6750 кв.м., находяща се в местността „Гладен рид“-
Драгалевско землище, при съседи на цялата нива по акта: блок на ТКЗС, н-ци на Д.С. и С.
С., която продаваема част купувачите ще владеят и ползват при граници: М. и К. К., Д. Я. И.,
Е.Л. и Е.К.С. и А. Н. В..
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том
****, дело № 6242/1956 г., се установява, че на 29.12.1956 г. С.Д.С. продал на А. Н. В. и
Е.К.С. следния недвижим имот, а именно: 1000 кв.м., съставляващи идеална неразделна част
от собствената му нива, цялата от 6750 кв.м., находяща се в местността „Гладен рид“-
Драгалевско землище, при съседи на цялата нива по акта: блок на ТКЗС, н-ци на Д.С. и С.
С., която продаваема част купувачите ще владеят и ползват при граници: С.Д.С., М. и К. К.,
Д. и Б. Ц.и, В. П. и С. В. В..
С Протокол на отделение „Техническо“ на Благоевски Райсъвет съгласно заявление вх.
№ 10600 от 20.10.1959 г. на Д. и Б. Ц.и били определени спорните цени на придаваемите
части, както следва: 1/ частите на имоти, които по регулация се придават към пар. VI от кв.
13 место „Вилна зона“ С.ово – Д. II част, собственост на Д. и Б. Ц.и, а именно: а) частта от
имот пл. № *** от кв. 13 същата местност, състояща се от 94 кв.м. е била оценена по 6 лв. за
1 кв.м. или всичко 564 лв.; б) частта от имот пл. № 268 от кв. 13, същата местност,
собственост на М. Р. К. и К. А. К.а, състояща се от 190 кв.м. е била оценена по 6 лв. за кв.м.
4
или всичко 1140 лв.; 2/ частта от имот пл.269 от кв. 18 место „Вилна зона“ С.ово Д. - II част,
собственост на Д. и Б. Ц.и, която по регулация се придава към пар. VI-21 кв. и към пар.VII-
170 кв.м кв 18 същата местност, собственост на двата парцела на М.Б.Т., М.И.Ч., В. Х. П., А.
В. П.а, ЕК. В.С. и М.Л., били оценени по 6 лв. за 1 кв.м. или за пар. VI 126 лв. и за пар. VII
***0 лв.
На 01.06.1960 г. от Благоевски РНС, отдел „Благоустройство“ било изпратено писмо
изх. № 403 до I-ви нотариус при Софийски народен съд, в което било посочено, че съгласно
утвърдения със заповед № 5202/21.V***.1958г. регулачен план за вилна зона С.ово – Д. II
част към парцел VI от кв. 13, собственост на Д. и Б. Ц.и, се придават следните места по
регулация: 1/ 190 кв.м. от имот пл.№ 268, собственост на М. и К. К., като стойността на
местото възлизала на сумата 1,140 лв., която била внесена в БНБ с контр. № 13857/12 от
26.05.1960 г.; 2/ 94 кв.м. от имот пл. №***, собственост на ТКЗС „В.“, при съседи на
местото: улица, ТКЗС, Ц.и и К., като стойността на местото възлизала на сумата 564 лв.,
която била внесена в БНБ с вн. бележка № 5509 от 27.05.1960 г. Със същото писмо било
поискано на основание чл. 92 от ППИНМ да бъдат снабдени Д. и Б. Ц.и с нотариален акт за
гореизброените придаваеми места по регулация.
От представеното по делото удостоверение № 013875 се установява, че на 24.03.1990 г.
бил сключен граждански брак между Д. Г. Ц., роден на 14.06.1965 г., и Н. М. Славкова,
родена на 08.09.1967 г., която след брака се именува Н. М. Ц..
От представения по делото договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот
от 23.10.1998 г. се установява, че: В. А. В. получил в дял и станал собственик на ½ ид.ч. (без
сградата) от цялото дворно място, находящо се в гр. С., в.з. „С.ово – Д. II част“, цялото с
площ от 840 кв.м., съставляващо парцел VII-483 в кв. 13; В. А. В. и А. С. В. получили в дял
и станали собственици на построената в югозападната част на гореописаното дворно място
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, ***,
рег. № ***, дело № 7/2000г., се установява, че на 18.01.2000 г. Е.К.С. и Н.Й.С. продали на С.
Е. Н. следния недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. С.,
вилна зона „С.ово – Д. II част, цялото с площ от 840 кв.м., съставляващо парцел VII – 483 в
квартал 13 по плана на гр. С., при съседи по скица: улица, парцели V***-482, Х-484, IV-485
и парцел VI-487.
От представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по наследство № 4, ***, рег. № ****, дело № 4/2011г., се установява, че Г.Д. Ц. е
бил признат за собственик на следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда, находяща
се в гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28, с разгъната застроена площ от 251,96 кв.м., заедно с
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, съставляващ по скица парцел VI-
487 в квартал 13 по плана на гр. С., местност в.з. „С.ово-Д. II част“, одобрен със Заповед №
РД-50-09-84 от 16.03.1990 г., Заповед № РД-09-49/26.01.1995 г. и Заповед № РД-09-
***/23.03.1995 г., на площ от 980 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 1000 кв.м., при
граници по нотариален акт: М. и К. К., Д. Я. И., Е.Л. и Е.К.С. и А. Н. В., а по скица: улица,
УПИ VII-483, УПИ IV-485 и УПИ V-486.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том III, рег. № ****, дело № 493/2019г., се установява, че на 17.07.2019 г. Г.Д. Ц. продал
на Д. Г. Ц. следния недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“, кв. Д., на ул. „А.Б.“ №
28, а именно: УПИ VI-487 в квартал 13 по плана на гр. С., местност вилна зона „С.ово-Д.-II
част“, одобрен със Заповед № РД-50-09-84 от 16.03.1990 г., Заповед № РД-09-49/26.01.1995 г.
и Заповед № РД-09-***/23.03.1995 г., с площ по нотариален акт от 1000 кв.м., а по скица
описана в документа за собственост от 980 кв.м., при съседи по нотариален акт: М. и К. К.,
Д. Я. И., Е.Л. и Е.К.С. и А. Н. В., а по скица: улица, УПИ VII-483, УПИ IV-485 и УПИ V-
486, който урегулиран поземлен имот е заснет като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
5
********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ по
кадастрална скица от 840 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, и заедно
с построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена
площ от 251,96 кв.м., която сграда е заснета като СГРАДА с идентификатор **********.1, и
като СГРАДА с идентификатор **********.2.
Не е спорно между страните по делото, че със заявление рег. № 01-443742 от 07.08.2023
г. Д. Г. Ц. е поискал от СГКК-гр. С. изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти за поземлени имоти с идентификатори **********, ******,
***********, ********* и **********, находящи се в гр. С., район „В.“, С..
Установява се също така, че на 23.10.2023 г. било подадено възражение от В. А. В. и С.
Е. Н. до СГКК-гр. С. срещу подаденото от Д. Г. Ц. заявление рег. № 01-443742 от 07.08.2023
г. за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър.
Със Заповед № 18-2663 от 06.03.2024 г. на началника на СГКК – С. (л.41-45), на
основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 2 ЗКИР, било отказано изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., в частта, касаеща поземлени имоти с идентификатори
******, *********** и *********. Със същата заповед е одобрено само изменението на
КККР в частта на границата между имоти с КИ ********** и ********** (ул. „П.К.”), като
същата е приведена в съответствие с уличната регулационна линия. В резултат площта на
имот с КИ ********** е редуцирана от 840 кв. м на 817 кв. м (л. 49).
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установяват следните промени, настъпили
последователно във времето в регулационния и кадастралния статут на процесните имоти -
********** (УПИ VI – 487) и ****** (УПИ VII – 483):
Имоти с КИ ********** и ****** „произхождат” съответно от имот пл. № 269 и имот
пл. № 270, нанесени в кад. лист 736 от стария КП на м. С.ово – Д. от 1950 г. (преди него план
на местността не е изработван). Съгласно представените от страните нотариални актове –
двата имота са образувани от две съседни реални части по 1000 кв.м всяка от нива в м.
Гладен рид, Драгалевско землище, цялата с площ 6750 кв.м., като по данни от цифров модел
на стария КП всеки от имотите съдържа около 990 кв. м.
Върху основата на горния КП е изработен РП на в. з. „С.ово – Д. II част”, съгласно
който за имот пл. № 269 е отреден парцел VI, а за имот пл. № 270 – парцел VII от кв. 13. РП е
одобрен със Заповед № 5202/21.08.1958 г. За отразяването на парцели VI и VII
269270
вещото лице е направило справка с три копия на РП от 1958 г., едното от които (оригинал) се
съхранява в Геокартфонд при АГКК, а другите две (оригинал и работно копие) – в архива на
НАГ. При съпоставянето им се вижда, че в работното копие дворищнорегулационната линия
между парцели V иVI от кв. 13 е изменена спрямо първоначално одобрената чрез
268 269
изместването й на 4.5 м в северна посока, вследствие от което площта на парцел VI се е
269
увеличила. Изменението е направено на основание Решение от 17.04.1959 г. по гр. дело №
3542/1959 г. на СГС.
В приложените по делото скици – копия на РП от 1958 г. графично са изчислени
следните площи: на парцел VI – 845 кв. м (съгл. Скица № 4974/01.06.1960 г. на л. 22,
269
отразяваща парцела след изменението на дворищнорегулационната линия с парцел V); на
268
парцел VII – 840 кв. м (съгл. Скица № 11333/11.12.1959 г. на л. 81). Допустимата разлика
270
при повторно измерване според сега действащите правила е ± 23 кв.м и за двете измерени
площи. Съгласно цифров модел на РП на в. з. „С.ово – Д. II част” от 1958 г., създаден и
поддържан от „ГИС – С.”, площта на парцел VI е 926 кв. м, а на парцел VII – 846 кв.
269 270
6
м. За сравнение и потвърждение на площите вещото лице е направило независимо
изчисление след сканиране и георефериране на извадка от работното копие на РП, според
резултатите от което парцел VI съдържа около 760 кв.м по първоначално одобрената
269
регулация, а след изменението на дворищната регулационна линия по решението на СГС –
918 кв.м; парцел VII съдържа 847 кв. м. Получените разлики спрямо площите, определени
270
от „ГИС – С.”, са в допустимите стойности при повторно определяне на площта на даден
имот.
Вижда се, че несъвпадението на площите, определени от цифров модел на РП от 1958
г. спрямо площите, посочени в цитираните по-горе скици, за парцел VII е в допустимата
270
стойност (6 – 7 м), а за парцел VI значително надвишава допустимата стойност (81 – 73
269
м). В изчисленията за парцели VI и VII в отговорите на въпросите по-долу и в
269 270
изготвените комбинирани скици вещото лице е използвало определените от него площи, а
именно за парцел VI – 918 кв. м, за парцел VII – 847 кв. м.
269 270
През 1977 г. е създаден КП на пл. район „В. з. С.ово – Д. II част”. Изследваните имоти
са отразени в кад. лист 736 по следния начин: за парцел VI с площ 918 кв. м е образуван
269
имот пл. № 487 с площ 834 кв. м, а за парцел VII с площ 847 кв. м е образуван имот пл. №
270
483 с площ 968 кв. м. За визуализация в ПРИЛОЖЕНИЕ 3 вещото лице представя копие-
извадка в М 1:1000 от кад. лист 736 от 1977 г., върху което е съвместило с оранжев цвят
парцелите в кв. 13 по РП от 1958 г. От графиката се вижда, че по отношение на парцелите в
източната част на кв. 13 регулацията не е приложена вярно. За имоти пл. №№ 483, 485, 486 и
487 несъвпаденията между заснетите имотни граници в КП от 1977 г. и одобрените
регулационни линии по РП от 1958 г. надвишават значително допустимите стойности.
Върху основата на горния КП е изработен действащият регулационен план на в. з.
„С.ово – Д. II част”, одобрен със Заповед № РД-50-09-84/16.03.1990 г. Съгласно РП за имот
пл. № 487 е отреден парцел VI, а за имот пл. № 483 – парцел VII от кв. 13. Според
оригиналната редакция дворищнорегулационните линии съвпадат с кадастралните граници
на двата имота, като парцел VI съдържа около 796 кв. м, а парцел VII – около 946 кв. м.
487483
Разликите спрямо площите на съответните имоти попадат в улицата по осови точки 39-40-
41. С молба от 05.11.1991 г. собствениците на парцели II, X и IV от кв. 13 са
*********
поискали попълване на кадастралната основа с верните имотни граници съобразно РП от
1958 г. Проектът за ПКО включва 7 от общо 10-те имота в кадастралната основа на кв. 13, в
т. ч. имоти пл. №№ 483 и 487. Одобрен е със Заповед № РД-09-***/23.03.1995 г.
Изменението на кадастралната основа, одобрено с горната заповед, не е отразено в
действащия РП, както и в кад. лист 736 от действащия КП, тъй като преписката не е
изпратена от район „В.” в НАГ за практическо попълване в действащите планове. От
направената от вещото лице справка с преписката към заповедта се установява, че проектът
за ПКО е съобщен на заинтересованите страни и е подписан от тях без възражения, като за
парцел VII са подписали В. А. В. и Е.К.С. на 14.04.1995 г., а за парцел VI са подписали Д. Ц.
Ц. и Б. А. Ц. на 25.04.1995 г. В този смисъл вещото лице посочва, че Заповед № РД-09-
***/23.03.1995 г. е влязла в сила, въпреки липсата на отразяване на одобрената поправка в
кадастралната основа на РП.
Със Заповед № РД-50-149/22.06.2000 г. е одобрено изменение на дворищната
регулация на парцели ***, IV, V, VI, VII, V***, IX и Xот кв.13 за
480485486487483482481484
поставянето им в съответствие с регулационните линии по отменения РП от 1958 г. Копие на
заповедта и на придружаващата я служебна скица са приложени на л. 33-34. От
съдържанието на скицата се вижда, че в текстовата част е отбелязана предходната Заповед
№ РД-09-***/23.03.1995 г. за ПКО, а в графичната част засегнатите от изменението граници
са означени с два различни условни знака – за унищожена граница „х” и за общност „Z”,
7
като първият се отнася за дворищнорегулационните линии, а вторият – за имотните граници.
Знакът „Z” на имотните граници означава, че те не са граници на различна собственост.
Следователно скицата към заповедта за ЧИРП потвърждава действието на предходната
заповед за поправка на кадастралната основа. Заповед № РД-50-149/22.06.2000 г. е влязла в
сила и изменението на дворищните регулационните линии е отразено в работното копие на
РП, съхранявано и поддържано в НАГ.
Съгласно цифров модел на действащия план за регулация, създаден и поддържан от
„ГИС – С.”, УПИ VI съдържа 990 кв. м, а УПИ VII – 827 кв. м. Нанасянето в
487483
графичните документи на изменението на дворищната регулация по заповедта от 2000 г. без
отразяване на поправката в имотните граници по предходната заповед от 1995 г. създава
впечатление за наличие на регулационни отношения за засегнатите УПИ поради
несъвпадение на новонанесените регулационни линии с кадастралните граници.
Кадастралната карта на землището на кв. Д., одобрена със Заповед № РД-18-
3/11.01.2011 г., е създадена при действието на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, обн. ДВ бр. 41/2005 г., изм. бр. 16/2006 г. При
отразяване на процесните имоти не са спазени приоритетите, посочени в чл. 14, ал. 1 от
Наредбата – границите им не са отразени по съществуващите на място огради, нито по
одобрения кадастрален план (в случая със Заповед № РД-09-***/23.03.1995 г.). КК е
създадена чрез обединяване на данни от цифровия кадастър, създаден и поддържан от „ГИС
– С.”, с данни от частични геодезически измервания.
В КККР за имот пл. № 483 с площ 968 кв.м е образуван имот с КИ ****** с площ 944
кв. м (на ответниците), а за имот пл. № 487 с площ 834 кв.м – имот с КИ ********** с площ
840 кв. м (на ищците). Разлики в местоположението се наблюдават само между върховете на
имотите към улицата, тъй като те са нанесени чрез геодезическо заснемане, а върховете в
дъното на имотите са нанесени по данни от предходния КП.
На следващо място, от заключението на вещото лице съгласно представената Скица 1
от ПРИЛОЖЕНИЕ 6 се установява, че: а/ западната граница на УПИ VI по букви Б-Д (със
487
син цвят) съгласно ЧИРП от 2000 г. не съвпада със западната граница на ПИ с
идентификатор ********** по букви Ж-И (с черен цвят), като при дъното на УПИ (при
буква Б) несъвпадението е 3.47 м, а при лицето, между букви Д-И, е 0.58 м.; б/ западната
граница на УПИ VI по букви Б-Д (със син цвят) съгласно ЧИРП от 2000 г. съвпада със
487
западната граница на парцел VI по букви А-Г (с оранжев цвят) по РП от 1958 г., като
269
съвпадението е по линията Б-Г с дължина 31.61 м.; в/ западната граница на имот пл. № 487
по букви Ж-К (с кафяв цвят) съвпада със западната граница на ПИ с идентификатор
********** по букви Ж-И (с черен цвят) в северния край (при буква Ж), а между крайните
точки при улицата е налице несъвпадение от 0.88 м по букви И-К; г/ западната граница на
имот пл. № 487 по букви Ж-К (с кафяв цвят) не съвпада със западната граница на имот пл.
№ 269 по букви В-Е (със зелен цвят), като несъвпадението при буква В е 3.29 м, а при буква
К – 1.27 м.
По – нататък от заключението на вещото лице се установява правнорелевантното
обстоятелство, че частта от УПИ VI , кв. 13 по ЧИРП от 2000 г., която попада в
487
границите на имот с КИ ******, е защрихована плътно с жълт цвят и съдържа 76 кв. м.
– скица № 3 от ПРИЛОЖЕНИЕ 6. Частта от УПИ VI, която попада между оградата и
487
регулационната линия между УПИ VI и УПИ VII, е с площ 34 кв. м, определена
487483
спрямо заснемането от 2024 г. (със зелен цвят) – 34 кв. м. Отново на Скица № 3 вещото лице
изяснява, че частта от УПИ VI, попадаща между оградата и общата странична
487
регулационна линия, е защрихована със зелени успоредни линии.
Съгласно представената Скица 4 от ПРИЛОЖЕНИЕ 6 се установява, че: част с площ
8
2.6 кв. м (оцветена с жълт цвят) от масивна постройка (барбекю) на ответниците попада в
УПИ VI по ЧИРП от 2000 г. на ищците, респективно в УПИ VI по РП от 1958 г.
487 269
Постройката е застроена на 12 кв. м (според двете геодезически измервания) в двора на
ответниците, на отстояние около 25 см от оградата с имота на ищците. На следващо място,
част с площ 9 кв. м (оцветена също с жълт цвят) от паянтов навес на ответниците също
попада в УПИ VI по ЧИРП от 2000 г. Навесът заема североизточния ъгъл на имота на
487
ответниците, между северната фасада на сграда с КИ ******.2 и оградите с имоти с КИ
*********** и **********. Също така на Скица 4 съществуващата ограда с дължина 34.80
м е означена по точки 1-2-3-4-5. Оградата в по-голямата си част се състои от масивен
фундамент с височина около 40 см, в който трайно са закрепени железни колове с опъната
между тях стоманена мрежа.
От заключението на вещото лице се изяснява още, че в кад. лист 736 по КП от 1977 г. е
заснет и нанесен имот пл. № 487 с площ 834 кв. м, който е частично идентичен с парцел
VI по РП от 1958 г., което показва, че регулацията не е приложена вярно. Същото важи за
269
пaрцел VII на ответниците, който съгласно скиците на л. 81, л. 84 и Договор за
270
доброволна делба от 23.10.1998 г. на л. 29 е с площ 840 кв. м, а в КП от 1977 г. е отразен като
имот пл. № 483 с площ 968 кв. м (виж ПРИЛОЖЕНИЕ 3). В действащия регулационен план,
изработен върху основата на горния КП и одобрен през 1990 г., имот пл. № 487 е урегулиран
в парцел VI, а имот пл. № 483 – в парцел VII от кв. 13. В оригиналната редакция на
487483
РП регулационната линия между двата имота съвпада с кадастралната граница между тях, т.
е. няма сметки по регулация. Малки части и от двата имота се отчуждават за улица (виж
ПРИЛОЖЕНИЕ 4). Съгласно оригиналната редакция на действащия РП от 1990 г. парцел
VI съдържа 797 кв. м срещу 845 кв. м по скица от 1960 г. (л. 22) и 918 кв. м по цифров
487
модел на РП от 1958 г., а парцел VII съдържа 946 кв. м срещу 840 кв. м по скица от
483
25.11.1959 г. (л. 81) и 847 кв. м по цифров модел на РП от 1958 г. За вярното прилагане на
регулацията по предходния РП от 1958 г. са процедирани две изменения на действащия РП:
първото за попълване на кадастралната основа с верните имотни граници съобразно
дворищнорегулационните линии по РП от 1958 г., одобрено със Заповед № РД-09-
***/23.03.1995 г., но практически непопълнено; второто за изменение на дворищната
регулация, одобрено със Заповед № РД-50-149/22.06.2000 г., което не е приложено. Освен
това местоположението на регулационните линии по ЧИРП от 2000 г. не е определено вярно
и при оцифряването част от тях отново не съвпадат с тези по РП от 1958 г. (несъответствието
между сините и оранжевите линии на скиците към СТЕ). Според писмо от район „В.” до
УАГ с вх. № ГР-00-17-49/30.08.2000 г. Заповед № РД-50-149/22.06.2000 г. е влязла в законна
сила (приложено към преписката за ЧИРП в архива на НАГ).
Съгласно действащата регулация от 2000 г. УПИ VI съдържа 990 кв. м, което
487
надвишава недопустимо както документалната площ от 845 кв. м, така и определената от
цифров модел площ от 918 кв. м по РП от 1958 г. В това увеличение участва и
несъвпадението между уличната регулационна линия по РП от 1958 г. и тази по действащия
РП от 1990 г. в частта между осови точки 39 и 40. При лицето на УПИ VI несъвпадението
487
е с площ около 98 кв. м, защриховани със сини успоредни линии на Скица 4 от
ПРИЛОЖЕНИЕ 6, като тази площ е част от УПИ VI. УПИ VII съдържа 827 кв. м,
487 483
което спрямо документалната площ от 840 кв. м и определената от цифров модел площ от
847 кв. м по РП от 1958 г. е в допустимата точност от ±23 кв. м. Въпреки допустимата
разлика в площите, налице е несъвпадение между одобрените регулационни линии с тези
по РП от 1958 г., като най-голямо по площ е несъвпадението при дъното на парцела – общо
39 кв. м, защрихованo със сини пресичащи се линии на Скица 4 от ПРИЛОЖЕНИЕ 6, като
тази площ не участва в УПИ VII.
483
Одобрената през 2011 г. кадастрална карта не решава нито един от проблемите с
9
границите на процесните имоти, а добавя нови такива чрез появата на нови граници в
графичното съдържание. В първоначалната редакция на КККР имотът на ищците е нанесен с
площ 840 кв. м. В нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 159 от
17.07.2019 г. на нотариус В.И. имотът, придобит от ищците, е описан като УПИ VI-487 в кв.
13 с площ по нотариален акт от 1000 кв. м, а по скица, описана в документа за
собственост от 980 кв. м и като ПИ с идентификатор ********** с площ по кадастрална
скица от 840 кв. м (л. 11). При съставянето на акта е представена комбинирана скица,
издадена от правоспособно лице, която не е приложена по делото. Разликата от 140 кв. м
между площите по РП и по КККР не е изследвана.
Към настоящия момент за имота на ищците е в сила изменението на КККР, одобрено
със Заповед № 18-2663-06.03.2024 г., съгласно което площта на имот с КИ ********** е 817
кв. м. Вещото лице подчертава, че по отношение на общата граница между имотите на
ищците и на ответниците няма придаваеми/отчуждаеми части, както по РП от 1958 г.,
така и по РП от 1990 г., тъй като и в двата плана регулационните линии съвпадат с имотните
граници. В този смисъл изградената на място ограда не засяга площ, придадена по
регулация към някой от двата имота. Според вещото лице вероятно въпросът е провокиран
от Скица № СТ94-Е-223/14.12.1999 г., издадена от район „В.” (л. 83). Скицата отразява имота
на ответниците след поправката на кадастралната основа със Заповед № РД-09-
***/23.03.1995 г. и преди изменението на дворищната регулация със Заповед № РД-50-
149/22.06.2000 г., т. е. към момента на издаването й кадастралните граници на имот пл. №
483, одобрени през 1995 г., не съвпадат с регулационните линии, одобрени през 1990 г.
Означените 105 кв.м представляват несъвпадението между кадастралната граница между
имоти пл. №№ 483 и 487 съгласно ПКО от 1995 г. (от запад) и регулационната линия между
парцели VII и VI съгласно РП от 1990 г. (от изток), което се явява като придаваемо
483487
място от имот пл. № 487 към парцел VII. От заключението на вещото лице се изяснява
483
още, че изградената на място ограда, показана по точки 1-2-3-4-5 на Скица 4 от
ПРИЛОЖЕНИЕ 6, не съвпада с никоя от утвърдените регулационни граници със
Заповеди № 5202/21.08.1958 г. (с оранжев цвят), № РД-50-09-84/16.03.1990 г. (със син цвят и
усл. знак „х” за заличена граница) и № РД-50-149/22.06.2000 г. (със син цвят – действаща).
По делото са събрани гласни и доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Б.С. и С. Н.
П. (на страната на ответниците).
Свидетелят Б.Б.С. заявява, че познава С. Н. покрай родителите му - били колеги с
неговата майка С., която познава от 1988 г. Знае за имота на С. в кв. „Д.“. За първи път
посетила имота през 2000 г., когато представлявал горичка - вътре с много храсти, дръвчета,
треви, като само от източната страна имало ограда, а на другите места нямало. Тази ограда
представлявала отдолу цимент и нагоре обикновена мрежа. До 2008 г. свид. С. често
посещавала имота, а след това веднъж годишно. Оградата си била там през целия период от
време, като С. не била споделяла да е имала проблеми със собствениците на съседния имот и
спор относно оградата.
Свидетелят С. Н. П. заявява, че от много време познава С. Н. и неговите родители -
майка му С. и баща му Е.. Твърди, че знае за имота на С. в кв. „Д.“, тъй като неговият баща
бил приятел с бащата на С. Н.. За пръв път посетил имота през 2000 г., когато бил закупен и
тогава отишли да го почистят от храсти. Тогава имотът бил ограден от източната страна, а от
другите страни нямало поставени огради. Оградата била с малко бетон отдолу и стара тел
отгоре. През 2005-2006 г. свидетелят П. също посещавал имота много пъти. След около 2010
г. започнали да правят барбекю, за което свид. П. помагал. Барбекюто било с размери около
1,90м височина и 2м - 2,20м широчина. То се намирало на около 30 - 40 см преди оградата.
Нямало врата, а само ролетна щора откъм страната на ответниците. За последно свидетелят
П. посетил имота тази година, около Великден, като оградата продължавала да си е там в
същия вид.
10
С проекта за доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните е отделено и обстоятелството, че ответниците
упражняват фактическа власт върху спорната реална част, с площ от около 35 кв.м.,
намираща се на запад от поставената ограда между процесните поземлени имоти. Не е
спорно също така, че в имота на ответниците е поставена и ограда, изградена по уличната
регулация, като това обстоятелство се установява и от представената по делото комбинирана
скица от м.юни 2024 г. (л.52 от делото).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР:
Правната квалификация е чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото искането на ищците е да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че е допусната грешка в
кадастралната карта при заснемането на границата между имот с идентификатор ****** и
имот с идентификатор **********, като реална част с площ от около 76 кв.м. неправилно е
заснета в имот с идентификатор ******, вместо в границите на притежавания от ищците
поземлен имот с идентификатор **********. Ето защо по иска с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР съдът следва в диспозитива на решението да се произнесе в рамките на
търсената защита, а именно допусната ли е грешка в кадастралната карта при заснемането
на границата между процесните имоти (виж Решение № 50045 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 2690/2022 г., I г. о., ГК).
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да
възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с
координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект
за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на
кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 (чл. 54, ал. 2 ЗКИР).
Законът за кадастъра и имотния регистър дефинира кадастралната карта и
кадастралния регистър като официални документи, отразяващи местоположение, граници и
размери на поземлените имоти (ПИ) – основна териториална единица на територията на
страната, както и съдържащи данни за собствеността и други ограничени вещни права.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗКИР, именно в кадастралната карта се съдържат данни за
поземлените имоти с границите им и идентификаторът – уникален номер на всеки
недвижим имот – терен, сграда, обект на техническата инфраструктура. Границите на
поземления имот е основен индивидализиращ белег, след като законодателят е дефинирал
поземления имот като територия, определена с граници, съобразно правото на собственост –
чл. 24, ал. 1 ЗКИР. Фиксирането на точните граници в кадастъра е техническа дейност, след
като с тълкувателната норма на § 1, т. 5 от ДР на ЗКИР е дадено разяснението, че площта се
определя от геодезическите координати на точките, определящи границите. При допуснати
неточности на границите защитата на правото на собственост може да бъде проведена
съобразно разпоредбата на чл. 109а ЗС, така и по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (сега чл. 54, ал. 2
ЗКИР).
Дефиниция на понятието "непълноти или грешки" се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на
ЗКИР – това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Същевременно следва да се посочи, че грешка в одобрена кадастрална карта и регистър по
11
отношение на нанесената граница между два съседни имота, които са урегулирани, по
смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена, т. е. само ако
съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния план и
регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила подробен устройствен
план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 8 ОТ 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г.,
ОСГК на ВКС, с предявяването на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР ищецът може да цели или да се
запълнят непълноти в кадастралната карта, изразяващи се в ненанасяне на собствения му
имот като самостоятелен, а отразяването му като част от имота на ответника, или да се
поправи грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на част от
имота на ищеца в границите на имота на ответника, тоест в несъответствие между
границата на собственост и отразената в кадастралната карта граница между имота на
ищеца и имота на ответника. И в двата случая обаче предмет на делото (заявеното за защита
субективно материално право от страна на ищеца) е правото му на собственост спрямо
конкретен поземлен имот към дата на предявяването на иска. Съобразно характеристиката
на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР като положителен установителен за собственост, същият е
допустим при наличието на правен интерес. Самото заснемане в кадастралната карта на част
от собствения на ищците имот като част от имота на ответниците сочи на правен интерес от
искова защита и то с този специален, уреден в ЗКИР иск. Доколкото заснемането на
процесния ПИ в кадастъра създава привидност, че тази част действително е собственост на
ответниците, то пътя на защита на собственика е именно иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Съществуващият спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска не е
обусловен от отказ на службата по кадастъра да състави акт по 53, ал. 3 ЗКИР (първоначална
редакция), а е обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или
грешка в кадастралната карта, а се обуславя от факта, въведен чрез твърдения от страна на
ищците, за грешно или непълно отразяване на териториалните параметри (границите на
имота) в действащия КП и КК (в този смисъл е Решение № 61 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
4712/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.).
По така предявените искове в тежест на ищците е на първо място да установят в
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот с
идентификатор **********, в т.ч. върху описаната спорна реална част от имота, с площ от
около 76 кв.м., който да е придобит на наведеното основание, както и наличието на
несъответствие между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищците право на собственост, т. е. че е налице грешка, изразяваща се в
неправилно нанасяне на границата като процесната реална част неправилно е приобщена
към ПИ с идентификатор ******, вместо като част от имота на ищците.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч.
сключения на 17.07.2019 г. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, ***II, рег. № ****, дело № 493/2019г., вписан в
акт № *** на Службата по вписвания, следва да се приеме, че Д. Г. Ц. е придобил по време
на брака си с Н. М. Ц. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, част от който имот
представлява и процесната реална част от 76 кв.м.
От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява по категоричен начин, че:
върху основата на стария КП на м. С.ово – Д. от 1950 г. е изработен РП на в. з. „С.ово – Д. II
част”, съгласно който за имот пл. № 269 е отреден парцел VI, а за имот пл. № 270 – парцел
VII от кв. 13, като РП е одобрен със Заповед № 5202/21.08.1958 г.; през 1977 г. е създаден КП
(който вещото лице изрично поясни в проведеното на 19.06.2025 г. о.с.з., че е неодобрен като
12
кадастрален план) на пл. район „В. з. С.ово – Д. II част”, като за визуализация в
Приложение № 3 вещото лице представя копие-извадка в М 1:1000 от кад. лист 736 от 1977
г., върху което е съвместила с оранжев цвят парцелите в кв. 13 по РП от 1958 г., а от
графиката се вижда, че по отношение на парцелите в източната част на кв. 13 регулацията не
е приложена вярно - за имоти пл. №№ 483, 485, 486 и 487 несъвпаденията между заснетите
имотни граници в КП от 1977 г. и одобрените регулационни линии по РП от 1958 г.
надвишават значително допустимите стойности; върху основата на горния КП е изработен
действащият регулационен план на в. з. „С.ово – Д. II част”, одобрен със Заповед № РД-50-
09-84/16.03.1990 г., съгласно който за имот пл. № 487 е отреден парцел VI, а за имот пл. №
483 – парцел VII от кв. 13; при одобряването на регулационния план от 1990 г. има
съвпадение между имотната и регулационна граница между двата имота на страните, но тази
граница не съвпада с границата между имотите по предходния регулационен план от 1958 г.,
поради което с молба от 05.11.1991 г. собствениците на парцели II, X и IV от кв. 13
*********
са поискали попълване на кадастралната основа с верните имотни граници съобразно РП от
1958 г., като проектът за ПКО е включвал 7 от общо 10-те имота в кадастралната основа на
кв. 13, в т. ч. имоти пл. №№ 483 и 487 и е одобрен със Заповед № РД-09-***/23.03.1995 г.;
изменението на кадастралната основа, одобрено с горната заповед, не е отразено в
действащия РП, както и в кад. лист 736 от действащия КП, тъй като преписката не е
изпратена от район „В.” в НАГ за практическо попълване в действащите планове; проектът
за ПКО е съобщен на заинтересованите страни и е подписан от тях без възражения, като за
парцел VII са подписали В. А. В. и Е.К.С. на 14.04.1995 г., а за парцел VI са подписали Д. Ц.
Ц. и Б. А. Ц. на 25.04.1995 г.; със Заповед № РД-50-149/22.06.2000 г. е одобрено изменение
на дворищната регулация на парцели ***, IV, V, VI, VII, V***, IX и
480485486487483482481
Xот кв.13 за поставянето им в съответствие с регулационните линии по отменения РП от
484
1958 г.; по одобрената през 2011 г. кадастрална карта имотната граница между процесните
имоти не съвпада нито с границата по регулационния план от 2000 г. (респ. от 1958 г.), нито
с оградата на място; по действащата кадастрална карта част от собствения на ищците УПИ
VI, с площ на частта от 76 кв.м., е нанесена и попада в границите на собствения на
487
ответниците имот с КИ ******, вместо в границите на имот с идентификатор ********** –
скица № 3 към Приложение № 6 на СТЕ.
Следва да се посочи също така, че от значение за изхода на делото е кадастралната
основа по плана от 1958 г., която сочи местоположението на спорната имотна граница.
Според този план кадастралната граница между двата съседни имота определя спорната
площ като част от имота на ищците, а не на ответниците. При съобщаването на проекта за
ПКО на заинтересованите страни същият е бил подписан от тях без възражения, като за
парцел VII са подписали ответникът В. А. В. и Е.К.С. (праводател на ответника С. Е. Н.) на
14.04.1995 г., т.е. същите са потвърдили местоположението на имотната граница между
техните имоти като съответно на отразеното в плана от 1958 г., а кадастралната основа по
плана от 1990 г. не съответства на правото на собственост, тъй като според нея спорната
територия вместо в имота на ищците е включена в имота на ответниците, без да има
юридическо основание за това (така Определение № 3649 от 11.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д.
№ 2029/2024 г.).
Ето защо предявеният установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е
основателен и следва да бъде уважен, като съдът следва в диспозитива на решението да се
произнесе в рамките на търсената защита, а именно, че е допусната грешка в кадастралната
карта при заснемането на границата между процесните имоти, в резултат на която реална
част с площ от 76.00 кв.м. неправилно е заснета в имот с идентификатор ******,
собственост на ответниците, вместо в границите на притежавания от ищците имот с
идентификатор **********, находящ се в гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28 (в този смисъл се
е произнесъл ВКС в диспозитива на Решение № 50045 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. №
13
2690/2022 г., I г. о., ГК).
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС:
Ревандикационният иск представлява искът на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик, чийто предмет е установяване със сила на пресъдено нещо правото
на собственост на ищеца, както и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху имота. С оглед тази негова характеристика ищецът по ревандикационния иск има
интерес да предяви същия срещу всяко лице, което упражнява фактическата власт върху
процесния недвижим имот, независимо от това дали ответникът претендира да притежава
самостоятелно вещно право върху имота, дали ответникът владее имота за себе си или за
другиго, или ответникът е държател, който е бил допуснат в имота по силата на
облигационно правоотношение (възмездно или безвъзмездно) с трето лице. Чрез този
петиторен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо
ответниците, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху имота принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се допусне
ответниците, които я владеят или държат, без да притежават правно основание за това, да
предадат фактическата власт на собствениците. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване
фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното
задължение да докажат по делото пълно и главно фактите, правопораждащи правото им на
собственост върху спорната реалната част от около 35 кв.м., в рамките на очертаните с
исковата молба предели, както и упражнявана от ответниците фактическа власт върху
реалната част от имота към настоящия момент, а за да бъдат отхвърлени осъдителните
искове, ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта
на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г.,
ОСГК, е прието, че когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът
винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без
основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в
кадастралната карта или не. В тези случаи не липсва годен предмет на защита, ако един
юридически акт определя границите на правото на собственост така, че те да могат да бъдат
нанесени в плана. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе
предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на
имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за
последици промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени
при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип на ненамеса на
администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Урегулирането на
имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии
следват имотните граници – чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Да се запази невярното отразяване на
границите без взаимното съгласие на заинтересованите собственици, означава да се придаде
на подробния устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по ЗУТ той няма.
Затова ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в
кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че
претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен
имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно
границите на имота. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по
приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на
изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би
14
обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва
да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване
по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно – прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 3
от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до
промяна на границите. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на
съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за
предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка –
да се посочи и в какво се състои същата.
Както се изясни, въз основа на сключения на 17.07.2019 г. договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
***II, рег. № ****, дело № 493/2019г., вписан в акт № *** на Службата по вписвания, Д. Г. Ц.
е придобил по време на брака си с Н. М. Ц. правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., а от
приетата съдебно-техническа експертиза се установява по категоричен начин, че частта от
УПИ VI-487, която попада между оградата и регулационната линия между УПИ VI-487 и
УПИ VII-483, е с площ 34 кв. м. - защрихована със зелени успоредни линии на скица № 3
към Приложение № 6.
С проекта за доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните е отделено и обстоятелството, че ответниците
упражняват фактическа власт върху спорната реална част, с площ от около 35 кв.м.,
намираща се на запад от поставената ограда между процесните поземлени имоти.
От гореизложеното се установява, че предявилите иска лица се легитимират като
собственици на тази реална част, която неправилно е заснета към ПИ с идентификатор
****** и се владее от ответниците без основание.
Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили процесната реална
част от 34 кв.м. на основание придобивна давност, текла от 1975 г.
В редица законови разпоредби са предвидени ограничения и забрани за придобиването
на имоти на основание давностно владение. Такива разпоредби са например чл. 86 ЗС, § 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността, чл. 29 ЗСГ (отм.), чл. 59 ЗТСУ (отм.), чл.
200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и др. Всички предвидени в тези разпоредби забрани са
установени в публичен интерес, поради което имат характера на императивни
материалноправни норми и следва да бъдат прилагани служебно от съда според приетото в
т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години, а в чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическата власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за
придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно
(не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според
теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие).
Разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), впоследствие чл. 59 ЗТСУ (отм.),
аналогичен с чл. 200 ЗУТ, установяват забрана за придобиване на реални части от парцели.
Тази забрана е била безусловна при действието на ЗПИНМ (отм.) и до изменението на чл.
59, ал. 1 ЗТСУ (ДВ, бр. 34/2000 г.). След посоченото изменение на ЗТСУ придобиване по
давност на реална част от парцел е било допустимо, само когато частта се присъединява към
15
съседен имот при условията на чл. 28 ЗТСУ – за образуване на повече на брой
самостоятелни парцели; за упълномеряване с части от съседен парцел; за създаване на
съсобствени урегулирани имоти; и то при условие оставащата част да отговаря на
изискванията за минимални размери по площ и лице на парцела или също да се
присъединява към друг имот. В трайната практика на ВКС по прилагането на тези
разпоредби, обобщена с Решение № 50128 от 3.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2855/2021 г., I г.
о., ГК, се приема, че право на собственост върху реално обособена част от урегулиран
поземлен имот не може да бъде придобито по давност, освен ако тази част може, наред с
останалите части от имота, да бъде обособена като самостоятелен урегулиран имот по
правилата на действащия към момента на позоваването на придобивната давност
устройствен закон - в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 76 от 1.06.1967 г.
по гр. д. № 42/1967 г. на ОСГК на ВС; Решение № 1257 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4945/2007 г., I г.о., Решение № ***4 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2007 г., IV г.о.,
Решение № 501 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., I. г.о. и др.
В Решение № 50045 от 4.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I г.о., е обобщена
практиката на ВКС по прилагането на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Прието е, че на давността по чл.
200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават
части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, но не и
собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е
осъществявал владение върху нея повече от 10 години. Ирелевантно за принадлежността на
правото на собственост е обстоятелството къде е била поставена оградата между двата
имота, както и дали е била преместена тази ограда, тъй като поставянето на ограда на място,
различно от границите на имота по регулационния план също няма за последица промяна в
пространствените предели на притежаваното право на собственост върху УПИ. Горното
води до извод за неоснователност на релевираното възражение за изтекла в полза на
ответниците придобивна давност.
Следователно владението на ответниците върху горепосочената реална част от 34 кв.м.
не може да бъде зачетено, респ. не може да доведе до придобиването й по давност.
Упражняваната понастоящем от ответниците фактическа власт върху тази реална част
(обстоятелство, което не е спорно между страните), не е на основание по смисъла на чл. 108
ЗС с облигационен или вещноправен характер, което да е противопоставимо на
собствениците – ищците.
Предвид гореизложеното, ищците са доказали, в условията на пълно и главно
доказване, наличието на твърдяното от тях правно основание, годно да ги направи
собственици на процесния недвижим имот, респ. спорната реална част от него, поради което
предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Искът по чл. 109 от ЗС предоставя защита на собственика или носителя на ограничено
вещно право от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се
пречи, ограничава или смущава възможността на титуляра на вещното право да осъществява
в пълен обем правомощието си да ползва имота.
В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на
ВКС се разяснява, че когато негаторният иск има осъдителен петитум - ответникът да се
въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими или заместими
действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от
нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението
отпреди нарушението. С Решение № 50110 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г., II г. о. на
ВКС е дадено тълкуване, че търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на
нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в
16
които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да
нарушава и да ограничава необосновано правата на ответника. Предмет на преценка от съда
с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца
защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне
преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на
иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши
само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. С
уважаването на иска по чл. 109 ЗС съдът не може да възлага на ответника извършването на
действия, които са неясни и неконкретни по съдържание, поради което са неизпълними, нито
такива които са фактически или правно невъзможни, включително когато изпълнението им е
извън волята на ответника, а засяга права на трети, неучастващи в спора лица.
Към това тълкуване следва да се добави, че видът на търсената защита се определя от
ищеца, който следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното
упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно
състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е
обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия, респ. бездействия. За
установяване за какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответника по правило са
необходими специални знания. Въз основа на експертното заключение се установява
конкретното състояние на имота или на имотите на ищеца и ответника, отражението върху
правата на ищеца на извършваното от ответника или на състоянието, което той поддържа в
собствения си имот, както и необходимите действия/бездействия за преустановяване
накърняването на възможността на ищеца да упражнява вещните си права (Решение №
50056 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2022 г., II г. о., ГК).
По делото не е спорно, че процесната ограда между имотите на ищците и ответниците
е поставена преди повече от 50 години, като същата съществува и понастоящем. Установено
е от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство
СТЕ, че тази ограда попада изцяло в имота на ищците – скица № 4 от Приложение № 6, като
същата е с дължина 34.80 м, означена по точки 1-2-3-4-5 от посочената скица. На следващо
място, от изслушаната СТЕ се установява, че: част с площ 2.6 кв.м (оцветена с жълт цвят на
скица № 4 от Приложение № 6) от масивна постройка (барбекю) на ответниците попада в
собствения на ищците УПИ VI, като постройката е застроена на 12 кв.м в двора на
487
ответниците, на отстояние около 25 см от оградата с имота на ищците; част с площ 9 кв. м
(оцветена също с жълт цвят на скица № 4 от Приложение № 6) от паянтов навес на
ответниците също попада в УПИ VI, като навесът заема североизточния ъгъл на имота на
487
ответниците, между северната фасада на сграда с КИ ******.2 и оградите с имоти с КИ
*********** и **********. Установява се също така от представената по делото
комбинирана скица от м.юни 2024 г. (л.52 от делото), че в имота на ответниците е поставена
и ограда, изградена по уличната регулация, като част от същата с дължина от около 86 см.
попада в собствения на ищците УПИ VI. С оглед приетата основателност на предявените
487
от ищците срещу ответниците ревандикационнни искове досежно частта от имота, в който
попадат така изградените огради и части от навес и барбекю, следва да се приеме, че
поддържането от ответниците на съществуващата ограда и посочените части от навеса и
барбекюто съставляват неоснователни действия, които пречат на ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост върху имота. С оглед на това ответниците следва да
бъдат осъдени на основание чл. 109 ЗС да прекратят това неоснователно действие, като
премахнат оградата, означена по точки 1-2-3-4-5 от скица № 4 от Приложение № 6, ведно с
частта от оградата, изградена по уличната регулация, с дължина от около 86 см, както и
частите от масивната постройка (барбекю) – 2.6 кв.м., и навеса – 9 кв.м., оцветени с жълт
цвят на същата скица, приподписана от настоящия съдебен състав, която представлява
неразделна част от решението.
17
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
единствено ищците. Същите са сторили и претендират съгласно списъка по чл. 80 ГПК
разноски в общ размер на 5340 лв., от които: 340 лв. - за държавна такса; 1000 лв. - депозит
за съдебно-техническа експертиза, както и 4000 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 05.04.2025г. (л. *** от делото), в
който изрично е посочено, че е изцяло заплатено и в тази част договорът има характера на
разписка.
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответниците възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, като аргументите за това са следните:
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, броя на съединените искове,
както и фактическата и правна сложност на спора, настоящият съдебен състав приема, че
размерът на претендирания от ищците адвокатски хонорар не следва да бъде намаляван. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 1, на ищците следва да бъдат присъдени разноски за
производството в общ размер на претендираните 5340 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Г. Ц., ЕГН **********, и Н. М.
Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28, срещу С. Е. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.К.“ № 2, В. А. В., ЕГН **********, и А. С. В.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. ***, вх. 5, ап. **, иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е допусната грешка при заснемането на границата между
имот с идентификатор ****** и имот с идентификатор ********** в кадастралната карта,
одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-2663-06.03.2024 г. на началник на СГКК – С., като
реална част с площ от 76.00 кв.м., индивидуализирана графично в изготвената Скица № 3
към Приложение № 6 от заключението на вещото лице от 11.06.2025 г., защрихована в жълт
цвят, намираща се на л. 162 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна
част от съдебното решение, неправилно е заснета в имот с идентификатор ******,
собственост на С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В., вместо в границите на притежавания от Д. Г.
Ц. и Н. М. Ц. имот с идентификатор **********, находящ се в гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“
№ 28.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.К.“ № 2, В. А. В., ЕГН **********, и А. С. В., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. ***, вх. 5, ап. **, че Д. Г. Ц., ЕГН **********, и Н.
М. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28, са собственици
въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, ***II, рег. № ****, дело № 493/2019г., на реална част с
площ от 34.00 кв.м., защрихована в жълт цвят със зелени успоредни линии на Скица №
3 към Приложение № 6 от заключението на вещото лице от 11.06.2025 г., намираща се на л.
162 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното
18
решение, представляваща част от УПИ VI – 487, находящ се в гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ №
28, който имот е заснет с идентификатор **********, като ОСЪЖДА на основание чл. 108
ЗС С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В. да предадат на Д. Г. Ц. и Н. М. Ц. владението върху тази
реална част от 34.00 кв.м.
ОСЪЖДА С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.К.“ № 2, В. А. В.,
ЕГН **********, и А. С. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. ***,
вх. 5, ап. **, на основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които
смущават правото на собственост на Д. Г. Ц., ЕГН **********, и Н. М. Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28, върху част от процесната реална част от
имот с площ от 34.00 кв. м., като премахнат изградената не по вярната имотна граница
ограда с дължина около 34.80м между имот с идентификатор № ****** и имот с
идентификатор № **********, означена по точки 1-2-3-4-5 от Скица № 4 от Приложение №
6 от заключението на вещото лице от 11.06.2025 г., ведно с частта от оградата, изградена
по уличната регулация, с дължина от около 86 см, както и частите от масивна
постройка (барбекю) с площ от 2.6 кв.м., и навес с площ от 9 кв.м., оцветени с жълт цвят
на същата Скица № 4 от Приложение № 6, намираща се на лист 163 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.К.“ № 2, В. А. В.,
ЕГН **********, и А. С. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. ***,
вх. 5, ап. **, да заплатят на Д. Г. Ц., ЕГН **********, и Н. М. Ц., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „П.А.Б.“ № 28, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
5340 лв., представляваща сторените разноски в производството пред Софийски районен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19