Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Пловдив, 7 януари
2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети декември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2369 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.20а,
ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.14,
ал.1, т.4 от Наредба №11 от 3.04.2008г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и
мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба
№11/03.04.2008г.).
С.С.Д.,
ЕГН ********** , с постоянен адрес:***,
представляван от адвокат И.М.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) с Изх.№02-160-6500/7709#2 от 27.07.2020г.,
издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”
(ДФ”З”), с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в
размер от 2 812,69 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума за
кампании 2012г. (10 104,05 лв.), 2013г. (0,00 лв.), 2014г. (1 146,69
лв.) и 2015г. (0,00 лв.), по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” по Наредба №11/03.04.2008г., и е изключен
от подпомагане.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените
по делото разноски. По делото са приети писмени бележки (листи 183-189) от
адвокат М., в които се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Ответникът- Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие“ (П.Д.С.), чрез юрисконсулт К.Н.-
пълномощник (лист 40), изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 46), оспореният акт (листи
9-11, 43-45, 46, 47) е получен по пощата на 08.09.2020г. От своя страна,
жалбата (листи 4-8) постъпва в съда на 21.09.2020г. или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Според разпоредбите на
чл.20а от ЗПЗП, (5) изпълнителният директор (на ДФ“З“) издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ); (6) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда.
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №03-РД/715#2 от
13.12.2018г. (листи 41-42) на изпълнителния директор на ДФ“З“, с която заповед
на П.Д.С., издала оспорения по делото АУПДВ, е делегирано правомощието да
издава и подписва АУПДВ по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и/или изключване
от подпомагане по чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. (точка 19 от
заповедта).
Така посоченото
делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което оспореният
по делото АУПДВ се явява издаден от компетентен орган, по отношение на което
обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Жалбоподателят е
регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 572386 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК).
Подадено е Заявление за
регистрация 2012 (ново заявление) от 12.05.2012г. (листи 51-54), с уникален
идентификационен номер (УИН) 16/180512/18100, с което са заявени за подпомагане
общо 9 броя блок на земеделско стопанство (БЗС), с обща площ от 47,34 ха, по мярка
211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони” (НР1- Планински райони).
Подадено е Заявление за
подпомагане 2012 (общо заявление за подпомагане) от 12.05.2012г. (листи
55а-58), с УИН 16/180512/18100, с което са заявени за подпомагане общо 9 броя
БЗС, с обща площ от 47,34 ха, по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” (НР1- Планински райони), с култура
код 311000 (Естествени ливади (за косене и/или за паша на животните)).
Извършена е автоматична
проверка на въведените данни, за резултатите от която проверка е изготвен
нарочен протокол (лист 59), както и ортофотографско заснемане на процесните 9
броя БЗС (листи 59а-63).
Подадено е Заявление за регистрация
2012 (редакция на парцели, схеми/животни) от 28.05.2012г. (листи 64-67), с УИН
16/180512/18100, с което е отказано подпомагане за БЗС с №21324-147-1 с площ от
0,97 ха и е заявено подпомагане за БЗС с №21324-133-1 с площ от 1,52 ха, или
общо заявените площи за подпомагане по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони” по 9 броя БЗС са 47,89 ха.
Подадено е Заявление за
подпомагане 2012 (общо заявление за подпомагане) от 28.05.2012г. (листи
67а-70), с УИН 16/180512/18100, с което е заявено подпомагане за общо 9 броя
БЗС, с обща площ от 47,89 ха, по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони”, с култура код 311000.
Извършена е автоматична
проверка на въведените данни, за резултатите от която проверка е изготвен
нарочен протокол (лист 71), както и ортофотографско заснемане на БЗС с
№21324-133-1 (лист 71а).
Подадено е Заявление за
регистрация 2012 (редакция на парцели, схеми/животни) от 31.05.2012г. (листи
72-75), с УИН 16/180512/18100, с което е заявено подпомагане и за БЗС с №157 (21324-157)
с площ от 1,79 ха, с култура код 311000.
Подадено е Заявление за
подпомагане 2012 (общо заявление за подпомагане) от 31.05.2012г. (листи
75а-78), с УИН 16/180512/18100, с което са заявени за подпомагане общо 9 броя
БЗС, с обща площ от 40,89 ха, по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони”, с култура код 311000, като от
искането за подпомагане е изключен БЗС №21324-156-1-1, с площ от 8,79 ха, или
общо заявените 9 броя БЗС за подпомагане са с обща площ от 40,89 ха, по мярка
211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони”, с култура код 311000.
Извършена е автоматична
проверка на въведените данни, за резултатите от която проверка е изготвен
нарочен протокол (лист 79), както и ортофотографско заснемане на БЗС с
№21324-157-1 (лист 79а).
Всички заявени за
подпомагане БЗС са в землището на с. Добралък, община Куклен, област Пловдив с
№ по Единния класификатор на административно-териториалните
и териториалните единици (ЕКАТТЕ) 21324.
Според оспорения по
делото АУПДВ, на жалбоподателя е изплатена сумата от 10 104,05 лв. за кампания
2012, а според приетото по делото заверено копие на “конкретно плащане –
резултати“ (лист 84, 94), общо плащане на посочената сума е направено на
07.06.2016г. (2 526,01 лв. + 7 578,04 лв.) по Мярка 13 (“Плащания за
райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020г.).
Подадено е Заявление за
регистрация 2013 (ново заявление) от 27.03.2013г. (листи 136-139), с УИН
16/160413/27591, с което е заявен за подпомагане 1 брой БЗС, с площ от 13,20
ха, находящ се в землището на гр. Клисура, по мярка 211 “Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони” (НР1- Планински райони),
с култура код “пасище“.
Подадено е Заявление за
регистрация 2013 (редакция на парцели, схеми/животни) от 27.03.2013г. (листи
140а-144), с УИН 16/160413/27591, с което са заявени за подпомагане 2 броя БЗС,
по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони” (НР1- Планински райони), с обща площ от 1,00 ха, находящи
се в землището на с. Кръстевич, с култура код “пасище“.
Подадено е Заявление за подпомагане
2013 от 01.04.2013г. (листи 155а-164), с УИН 16/160413/27591, с което са
заявени за подпомагане общо 3 броя БЗС, с обща площ от 14,20 ха, по мярка 211
“Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”,
с култура код 312000 (Затревени площи (мери и пасища)).
Подадено е Заявление за
подпомагане 2013 от 11.04.2013г. (листи 167-176), с УИН 16/160413/27591, с
което са заявени за подпомагане общо 3 броя БЗС, с обща площ от 14,20 ха, по
мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони”, с култура код 312000.
Според оспорения по
делото АУПДВ, на жалбоподателя е изплатена сумата от 0,00 лв. за кампания 2013.
Подадено е Общо
заявление за подпомагане с Вх.№17755866 от 10.05.2014г. (лист 110), с УИН
16/170614/47152, в което са посочени общо 9 броя БЗС, използвани през 2013г., с
обща площ от 14,19 ха, находящи се в землищата на гр. Клисура и с. Кръстевич,
по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони” (НР1- Планински райони), с култура код 312000.
Подадено е Заявление за
подпомагане 2014 от 19.05.2014г. (листи 119-125), с УИН 16/170614/47152, с
което са заявени за подпомагане общо 3 броя БЗС, с обща площ от 8,24 ха,
находящи се в землищата на гр. Клисура и с. Кръстевич, по мярка 211 “Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, с култура
код 311000.
Подадено е Заявление за
подпомагане 2014 от 29.05.2014г. (листи 128-133), с УИН 16/170614/47152, с
което са заявени за подпомагане общо 3 броя БЗС, с обща площ от 8,24 ха, находящи
се в землищата на гр. Клисура и с. Кръстевич, по мярка 211 “Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, с култура код
312000.
Според оспорения по
делото АУПДВ, на жалбоподателя е изплатена сумата от 1 146,69 лв. за кампания
2014, като това е направено на 09.06.2016г. (940,28 лв. + 206,41 лв.), според
приетото по делото заверено копие на “конкретно плащане – резултати“.
Подадено е Общо заявление
за подпомагане с Вх.№17984519 от 29.04.2015г. (листи 95-96), с УИН
16/130715/59752, в което са посочени общо 5 броя БЗС, използвани през 2014г., с
обща площ от 8,24 ха, находящи се в землищата на гр. Клисура и с. Кръстевич, по
мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони” (НР1- Планински райони), с култура код 311000.
Подадено е Заявление за
подпомагане 2015 от 20.05.2015г. (листи 99а-107), с УИН 16/130715/59752, с
което са заявени за подпомагане общо 2 броя БЗС, с обща площ от 7,21 ха,
находящи се в землищата на с. Добралък и с. Розино, по мярка 211 “Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, с култура код
315000 (ливади за косене).
Според оспорения по
делото АУПДВ, на жалбоподателя е изплатена сумата от 0,00 лв. за кампания 2015.
За 2016г. не е подадено
заявление за подпомагане.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Договор №ПМ-004 от 08.10.2012г. (листи 12-14,
112а-115) за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд,
между жалбоподателя Д. (наемател) и Министерството за земеделието и храните (МЗХ),
понастоящем Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), като
наемодател, с предмет на договора общо 145,830 дка (14,5830 ха) земеделска земя
от държавния поземлен фонд (ДПФ), в землищата на с. Кръстевич, община Хисаря,
имот №098005, с площ от 7,656 дка; имот №097004, с площ от 3,359 дка в землището
на с. Кръстевич, община Хисаря, както и имот №000061, с площ от 134,815 дка, в
землището на с. Розино, община Карлово. Имотите, предмет на договора, са с
начин на трайно ползване (НТП)- пасище, мера. Договорът се сключва за срок от 5
стопански години (01.10.2012г. – 30.09.2017г.) и влиза в сила от 2012/2013
стопанска година (01.10.2012г.), размерът на дължимия наем е 7,00 лв./декар или
общо 1 020,80 лв. за стопанска година.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Заявление с Вх.№16-00-3700 от 14.09.2015г.
(листи 29-31) от жалбоподателя, адресирано до МЗХ, с искане за прекратяване на
Договор №ПМ-004 от 08.10.2012г.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Споразумение към Договор за наем
№ПМ-004/08.10.2012г. от 01.10.2015г. (лист 22), с което споразумение, на
основание чл.89 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и на основание
§15, ал.3, във връзка с ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ-2015г., ДВ,
бр.61 от 11.08.2015г.), Договор №ПМ-004 от 08.10.2012г. се прекратява, считано
от 01.10.2015г., поради наличието на обстоятелства, водещи до невъзможност за
неговото изпълнение, които не могат да се вменят във вина на нито една от
страните- изменение в нормативната уредба, регламентираща действието на
договора.
Според посочената норма
на §15, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ-2015г., ползвателите, сключили договори за
наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд
преди 24 февруари 2015г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат
договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и 4.
Според разпоредбите на
чл.37и от ЗСПЗЗ, в редакция ДВ, бр.61 от 11.08.2015г., (1) пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се
отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани
в Интегрираната информационна система на БАБХ (Българска агенция по безопасност
на храните), съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена
по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен
фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни
задължения, както и задължения към Държавен фонд “Земеделие“, държавния
поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.3, т.2; (4)
пасищата,
мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на
регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните
или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка
за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1
животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица,
които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и от местни
(автохтонни) породи, се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти
от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма
до десета категория.
Като
доказателство по делото е прието заявление с Вх.№02-160-6500/8500 от
21.11.2016г. (листи 27-28) на жалбоподателя Д., адресирано до ДФ“З“-РА, с което
е заявено искане за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
“Агроекологични плащания“.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони 2007 – 2013г. за кампания 2016г. (листи 32-33)
на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“ (П.С.) с Изх.№01-6500/8990 от
10.09.2019г., с което, на основание чл.18, ал.3, т.4 и чл.67, ал.1 от Наредба №11 от 6.04.2009г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013г. (Наредба №11/06.04.2009г.), се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичен
ангажимент на жалбоподателя по направление “Биологично растениевъдство“. Според
посоченото уведомително писмо, ДФ“З“-РА приема предоставените документи като
доказателство, че Д. е бил в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент
за част от площите, за които има ангажимент в следствие на изменение на §15 и
чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Върху уведомителното писмо е отразено “Получено на 15.10.2019“. По делото не са
ангажирани доказателства за неприключило производство по оспорването на
цитираното уведомително писмо, поради което следва да се приеме за установено,
че същото е влязло в сила на 30.10.2019г.
Освен това, с писмо
Изх.№02-6500/5321 от 15.08.2019г. (лист 49), вероятно на ответника по делото,
на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят се уведомява, че се открива
производство по издаване на АУПДВ поради неспазване на многогодишен ангажимент,
тъй като не е заявено участие по мярка 211 за кампания 2016, с което не са
спазени изискванията на чл.4, ал.1, т.т.2 и 3 от Наредба №11/03.04.2008г. Според
приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 50), посоченото
писмо е получено от жалбоподателя Д. на 01.09.2019г. На 17.09.2019г. в Областна
дирекция Пловдив на ДФ“З“ постъпва възражение с Вх.№02-160-6500/7709 (листи
24-26) от жалбоподателя Д., адресирано до изпълнителния директор на ДФ“З“, с искане
производството по издаване на АУПДВ да бъде прекратено.
Според оспорения по
делото АУПДВ, възражението на Д. не е прието за основателно, след което е
издаден и самият акт.
При така описаната
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.
На следващо място,
според посочените като нарушени от жалбоподателя разпоредби на чл.4, ал.1, т.т.2
и 3 от Наредба №11/03.04.2008г., кандидатите за подпомагане по реда на тази
наредба са длъжни да: (2) извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото
компенсаторно плащане; (3) подават заявление за подпомагане с декларирани площи
в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане.
Според чл.14, ал.1, т.4
от Наредба №11/03.04.2008г., земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, след четвъртата
година - 25 %, какъвто е настоящият случай.
От своя страна,
разпоредбите на чл.15 от Наредба №11/03.04.2008г. установяват, че (1)
разпоредбите на чл.14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в
случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства; (2) случаите на форсмажорни
или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи,
издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на
ДФЗ-РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило
го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин
или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи
това. Според легалното определение на §1, т.3 от ДР на Наредба
№11/03.04.2011г., “форсмажорни или изключителни обстоятелства” са: а) смърт на
бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента;
в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие,
което силно засяга земята на стопанството.
Според чл.47 “Правила за
плащания на площ“ от Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета (Регламент (ЕС) №1305/2013), (§3)
когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти
поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради
включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация
на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки
предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите
към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно,
ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на
периода, през който ангажиментът се е изпълнявал; (§4) възстановяване на
получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства,
както са определени в член 2 от Регламент (ЕС)
№1306/2013 (Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО)
№165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на
Съвета).
А според чл.2 от
Регламент (ЕС) №1306/2013г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга
на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати
по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие,
което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките
за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е
засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски
култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част
от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
В случая, както се
посочи по-горе, със Споразумение от 01.10.2015г. към Договор за наем
№ПМ-004/08.10.2012г., на основание чл.89 от ЗЗД и на основание §15, ал.3, във
връзка с ал.1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ-2015г., считано от 01.10.2015г. се прекратява
Договор №ПМ-004 от 08.10.2012г., поради наличието на обстоятелства, водещи до невъзможност
за неговото изпълнение, които не могат да се вменят във вина на нито една от
страните- изменение в нормативната уредба, регламентираща действието на договора.
Съответно, считано от
01.10.2015г. жалбоподателят Д. не разполага със стопанство, находящо се в планински
район или в район/и с ограничения, различни от планинските, в което да извършва
земеделска дейност, предвид обстоятелството, че заявените за подпомагане БЗС за
периода 2012г. – 2015г. са предмет на Договор за наем №ПМ-004/08.10.2012г.,
който е прекратен.
Също така, размерът на
стопанството на Д., с което кандидатства за подпомагане по мярка 211, намалява
през процесния период, както следва: 2012г. – 40,89 ха; 2013г. - 14,20 ха;
2014г. – 8,24 ха, 2015г. – 7,21 ха. Освен това, с изключването на 5,23 ха от
стопанството на Д., представляващи БЗС 62949-782-1, находящ се в землището на
с. Розино, попадащ в обхвата на Договор за наем №ПМ-004/08.10.2012г., в стопанството
на Д. остават само 1,98 ха, представляващи БЗС 21324-327-2-1, находящ се в землището
на с. Добралък.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.47, §3 от Регламент
(ЕС) №1305/2013, тъй като стопанството на Д. е преразпределено, а по аргумент
от нормата чл.2, б.“е“ от Регламент (ЕС) №1306/2013, е налице и “отчуждаване“
на голяма част от стопанството, респективно експроприация по смисъла на §1,
т.3, б.“в“ от ДР на Наредба №11/03.04.2011г., поради което поетият от Д.
ангажимент следва да бъде прекратен и да не се изисква възстановяване на предоставената
му помощ.
Следователно,
направеното установяване с оспорения АУПДВ на сумата от 2 812,69 лв. се
явява направено в противоречие с относимите материалноматериалноправни
разпоредби, поради което оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
В подкрепа на изложеното
до тук, следва да се има предвид, че с Уведомително писмо с Изх.№01-6500/8990
от 10.09.2019г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
“Агроекологични плащания“ за кампания 2016г. на ответника по делото, на Д. е
отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление
“Биологично растениевъдство“, но не е задължен да възстановява получената до
момента финансова помощ, съгласно чл.18, ал.4 от Наредба №11/06.04.2009г. Посоченото
представлява индиция за наличието на хипотезата на чл.18, ал.6 от Наредба
№11/06.04.2009г., според която норма, в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се
изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. По смисъла на легалното определение на §1, т.4 от ДР на Наредба
№11/06.04.2009г. “форсмажорни или изключителни обстоятелства“ са: а)
смърт на подпомаганото лице; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на
подпомаганото лице; в) отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не
е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно
природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; д) разрушаване на
оборите в стопанството в резултат на инцидент; е) епизоотична болест, засягаща
всички или част от животните в стопанството.
Очевидна е идентичността
на “форсмажорни или изключителни обстоятелства“ по смисъла
на §1, т.3 от ДР на Наредба №11/03.04.2008г. и на §1, т.4 от ДР на Наредба
№11/06.04.2009г. и след като при една и съща фактическа обстановка, като в и в
двата случая (съответно по чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. и по чл.18, ал.3
от Наредба №11/06.04.2009г.) ответникът действа в условията на обвързана
компетентност, то издаването на два административни акта (АУПДВ с
Изх.№02-160-6500/7709#2 от 27.07.2020г. и Уведомително писмо с
Изх.№01-6500/8990 от 10.09.2019г.) с различно съдържание се явява
противно на правилата на формалната логика.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично
заявеното възражение (лист 190а) за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела при интерес от 1000 до 5000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е 300 лв. плюс 7% за
горницата над 1000 лв. или в случая 426,89 лв. (300,00 лв. + 0,07 х
1 812,69 лв.).
Според точка 3. от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба
№1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна
защита и съдействие от 14.10.2020г. (лист 80) с адвокат И.М. от жалбоподателя е
заплатена в брой сумата от 500,00 лева. За образуваното съдебно производство от
жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер от 12,00 лева (лист 3).
Предвид последно
изложеното и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
За разноските следва да
се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт,
каквото в случая се явява ДФ“З“ (чл.11, ал.1 от ЗПЗП).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане с Изх.№02-160-6500/7709#2 от
27.07.2020г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие”, с който на С.С.Д., ЕГН **********, е установено публично държавно
вземане в размер от 2 812,69 лв., представляващо 25% от общата изплатена
сума за кампании 2012г. (10 104,05 лв.), 2013г. (0,00 лв.), 2014г.
(1 146,69 лв.) и 2015г. (0,00 лв.), по мярка 211 “Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони” по Наредба
№11/03.04.2008г., и е изключен от подпомагане.
ОСЪЖДА Държавен фонд
“Земеделие”, ЕИК *********, да заплати на С.С.Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, сумата от общо 512,00 (петстотин и дванадесет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/