РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Бургас, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20252100100918 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. П. с ЕГН
********** с адрес в ******, В. И. И. с ЕГН********** и Д. И. И. с ЕГН
**********, двамата действащи чрез своя законен представител И. П. И. с
адреси в ******, всички правоприемници на първоначалните ищци В. И. П. и
П. Д. П. – починали в хода на производството, за присъждане обезщетение в
размер на 50 300 лв. за имуществени вреди от унищожаване на имущество в
резултат на престъпление, извършено от ответника С. П. Ш., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, както следва: на Д. П. П. – 25 150 лв., на В. И. И. – 12 575 лв. и на Д.
И. И. – 12 575 лв.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2022 г., около 10,00 часа, С. П.
Ш. по непредпазливост запалил собствената на наследодателите на ищците
двуетажна масивна къща и вещите, намиращи се в нея, като в следствие на
палежа е изгоряла цялата сграда и намиращата се в същата покъщина, които
са погинали изцяло. За това си противоправно деяние ответникът бил
привлечен към наказателна отговорност по ДП № 3463М-242/2022 г. по описа
на РУ - Созопол, ПОР № 2478/2022 г. по описа на Районна прокуратура -
Бургас, като на 11.04.2023 г. му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 331, ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 НК. С решение №
765/28.07.2023 г., постановено по АНД № 2591/2023 г. по описа на Бургаски
районен съд, ответникът е признат за виновен за така описаното деяние,
1
изразяващо се в унищожаване на имущество. С описаното по-горе
противоправно деяние обвиняемият С. П. Ш. е причинил на ищците
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищоженото недвижимо
имущество и изброените в исковата молба движими вещи.
Ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил единствено размера
на причинените щети. Позовал се е на решението на наказателния съд, според
което причинените щети са в размер на 11 197,66 лв. Заявил е, че размера на
причинената щета е част от състава на престъплението, доколкото с решението
по чл.78а от НК е признат за виновен в това, че е запалил имущество на
значителна стойност - престъпление по чл.331 ал.1, вр.чл.330 ал.1 от НК.
Посочил е, че приетият размер на причинените вреди във влязлата в сила
присъда е задължителен за гражданския съд, който разглежда спора за
гражданскоправните последици на деянието. Ответникът е заявил в отговора,
че погиналото имущество е старо, износено и негодно за ползване, поради
което действителния размер на щетата е 11 197 лв.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от представителя на
ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че праводателите на ищците са придобили
с нот.акт №105, том VІ, дело №2280/77 год. на Т.Томов – нотариус при БРС
правото на собственост върху дворно място в с.Индже войвода, ведно с
жилищна сграда с навес, която именно жилищна сграда, ведно с цялото
обзавеждане, е изгоряла на 27.10.2022 год. Ответникът е бил признат за
виновен с решение №765/28.07.2023 год. по АНД №2591/23 год. по описа на
БРС за виновен в това, че по непредпазливост запалил имущество на
значителна стойност – двуетажна жилищна сграда, състояща се от тухли,
дъбови греди, чамови греди, чамови дъски, турски керемиди, чамова
ламперия и пр., както и движими вещи в 17 пункта, всички на стойност
11 197,66 лв., собственост на П. П. – престъпление по чл.331 ал.1, вр.чл.330
ал.1 от НК.
Ответникът признава, че осъщественото от него деяние представлява
деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и че в негова тежест е възникнало
задължение за обезщетяване на всички причинени вреди на собствениците –
първоначалните ищци, които са придобили имуществото в режим на СИО.
В хода на производството, на 26.09.2024 год. ответникът доброволно е
заплатил на П. П. сумата от 12 000 лв.
Предмет на исковата молба първоначално е било частично обезщетение
2
в размер на 20 000 лв., част от обезщетение в размер на 50 000 лв., от които
18 000 лв. частично обезщетение за имуществените вреди от унищожаването
на къщата и 2000 лв. частично обезщетение за унищожаване на движими
вещи – маса, столове, ракли 3 бр., сандък и легло.
След направено увеличение на иска пред БРС и изпращане на делото на
настоящия съд, с молба вх.№11663/16.06.25 год. ищците са уточнили, че
предявяват претенция единствено за обезщетение на вредите от
унищожаването на къщата, а претенцията по отношение на движимите вещи е
оттеглена поради плащане в хода на процеса. След дадено съгласие от
ответника производството е прекратено по претенцията за присъждане на
обезщетение за движимите вещи и така съдът остава сезиран с иск за
присъждане на обезщетение в размер на 50 300 лв. за понесените от ищците
имуществени вреди от погИ.е на недвижимото имущество, съобразно квотите
на наследственото правоприемство.
За съС.ието на погиналото имущество са изслушани свидетелски
показания. Показанията на св.Д. П. не могат да бъдат ценени, тъй като в
резултат на осъщественото правоприемство той е страна в процеса – ищец.
Св.А. изнася, че изгорялата къща била над стогодишна и последно била
обитавана през 2004 год. Тогава били направени ремонт на стълбището и били
сменени два прозореца. Изявлението на същата свидетелка, че през 2022
година бил направен чисто нов покрив съдът не кредитира, тъй като
противоречи на изнесеното от нея, че от 2004 година никой не е посещавал
имота. Последното се потвърждава и от изявленията на ответника в
наказателното производство, че имотът бил запустял и това го мотивирало до
го почисти и да изгори бурените, но по непредпазливост предизвикал пожар.
Спорът между страните се свежда единствено до начина на определяне
на обезщетението за вредите от опожаряването на къщата, като ищците
намират, че не са обвързани по задължителен начин от решението на
наказателния съд, а ответникът – напротив, се позовава на чл.300 от ГПК и
поддържа, че въпросът за размера на вредите не може да бъде пререшаван от
гражданския съд.
Съдът намира, че не е обвързан от решението на наказателния съд,
визиращо стойността на запаленото имущество, тъй като размерът на вредата
не е елемент от престъпния състав, следователно липсва обвързаност по см.на
чл.300 от ГПК. Съдебната практика последователно приема, че
задължителната сила на присъдата (в случая на решение по чл.78а от НК,
което е приравнено на присъда) се отнася за всички елементи на престъпния
състав, вкл. и за размера на вредата, ако последната е елемент от състава –
така решение №356/20.10.2010 год. по гр.д.№1712/2009 год. ІІІ гр.о. ВКС,
решение № 135/13.10.2014 год. по т.д.№3945/2013 год. І т.о. ВКС др. В
3
последното върховната инстанция изрично посочва, че щетите са елемент от
състава на престъплението „палеж“ само в случаите на чл.330 ал.3 от НК, при
последвали значителни вреди, не и в случаите на основните състави – чл.330
ал.1 от НК при умишлено престъпление или чл.331 ал.1 от НК при
непредпазливо престъпление. След като вредата не е елемент от състава, то и
посочването на стойността на запаленото имущество в решението по АНД
№2591/23 год. не ограничава настоящия съд при определяне размера на
обезщетението.
Като допълнителен аргумент за това, че не следва да се ползва оценката
от наказателното производство, освен изложеното във връзка с чл.300 от ГПК,
съдът отбелязва, че в наказателния процес погиналото имущество не е
оценено като самостоятелен обект на правото на собственост, а като сбор от
материалите, от които е съставено – тухли, греди, дъски и пр. Всички тези
материали са само част от изработеното, но в него също така е включена
стойността на труда за създаването му и поддържането му като отделен обект
на правото на собственост. Завършеният предмет има по-голяма стойност от
своите субстанции, което не е било отчетено в наказателното производство, но
и не е било нужно, тъй като там не е бил поставен въпросът за обезщетяване
на вредите.
По общото правило на чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетението се дължи за
всички за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Поради пълното унищожаване на сградата, ответникът дължи на
ищците обезщетение в размер на нейната стойност към датата на погИ.ето й.
От заключението на в.л.Хаджиатанасов е видно, че е избран
сравнителния подход като метод на оценяване. От вещото лице е уточнено в
съдебно заседание, че този метод е удачен, въпреки лошото експлоатационно
състояние на сградата и нейното значително овехтяване. Посочено е, че
методът на вещната стойност е неприложим, тъй като поради възрастта на
постройката би се получила отрицателна такава.
От заключението се установява, че са открити пазарни аналози за 2022
година – вписани сделки за имоти, находящи се в с.Индже войвода, чрез които
е изведена единична стойност за сградата за 285,71 лв. на кв.м. или 41 141,90
лв. за 144 РЗП, осреднена стойност на сградата 41 100 лв.
Видно е също от заключението, че не са открити обяви за имоти за 2022
год., открити са обяви за имоти в с.Индже войвода за 2025 год. Именно тези
обяви са използвани за целите на заключението, като са коригирани с
коефициенти двукратно – поради това, че са офертни цени и отделно с индекс
за потребителските цени. Така е получена пазарна стойност на сградата на
база предлагани цени към м.март 2025 год., приравнени към м.октомври 2022
год. чрез индекс на потребителските цени, в размер на 50 300 лв.
4
Според съда като база за определяне на обезщетението следва да бъде
ползвана пазарната цена, определена чрез ползване на пазарни аналози
(реални сделки) от 2022 год. Пазарният подход, избран от оценителя,
предполага съпоставка на аналози именно от годината на унищожаване на
имуществото. Ползването на пазарни аналози от 2025 година, три години след
събитието, макар и коригирани чрез индекс на потребителските цени,
предполага по-голямо изкривяване и допускания, които са несъвместими с
целите на оценяването. Затова съдът приема, че стойността на унищожената
постройка към 2022 год. е 41 100 лв.
В обобщение съдът намира, че нанесената вреда на ищците е в размер на
41 100 лв., като освен обезщетяването й ответникът дължи и лихва от момента
на увреждането.
Както се посочи по-горе, на 26.09.2024 год. ответникът доброволно е
заплатил на П. П. сумата от 12 000 лв. и този факт е безспорен между
страните. Към момента на плащането пред съда е бил висящ иск за
присъждане на обезщетение за вредите от унищожаването на движимото и
недвижимото имущество.
На 03.09.2025 год. е прекратено производството по претенцията за
присъждане на частично обезщетение в размер на 2000 лв. за стойността на
унищожените движими вещи.
В писмената си защита ищците са признали, че стойността на
унищожените движими вещи е 666,50 лв., колкото приетата в наказателното
производство, като с плащането на сумата от 12 000 лв. е покрита тяхната
равностойност.
Това признание е изгодно за ответника, тъй като стойността е по-ниска
от претендираното частично обезщетение в исковата молба – 2000 лв. Съдът
обаче отбелязва, че всички погинали вещи са били оценени в наказателното
производство на 666,50 лв., докато предмет на настоящото дело са само някои
от тях, на стойност 259 лв.
Ищците са направили отказ от частичния иск за вредите от
унищожаването на движимите вещи поради заплащането на тяхната стойност
от ответника, т.е. от заплатената сума от 12000 лв., 259 лв. са послужили за
обезщетяването на вредите от погиването на процесното обзавеждане.
Остатъкът от 11 741 лв. следва да бъде отнесен за погасяване на
обезщетението от 41 100 лв. и за лихвите, натрупани в периода от 27.10.2022
год. до 26.09.2024 год. върху целия размер на обезщетението. За периода от
27.10.2022 год. до 26.09.2024 год. съдът определи дължимите лихви с
помощта на онлайн калкулатор в размер на 10 092,69 лв. По правилото на
чл.76 ал.2 от ЗЗД, остатъкът от 11 741 лв. е погасил изцяло натрупаната лихва
5
до датата на плащането 26.09.2024 год. в размер на 10 092,69 лв., както и
частично главница в размер на 1 648,31 лв. Остатъкът от главницата в размер
на 39 451,69 лв. е дължим, ведно със законната лихва от 26.09.24 год. до
окончателното й изплащане.
В съответствие с наследствените квоти на ищците, в полза на Д. П. П.
следва да се присъди сумата от 19 725,85 лв., а на ищците В. И. И. и Д. И. И. –
по 9 862,92 лв., като в останалата част до общия предявен размер от 50 300 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
От ищците е направено искане за присъждане на разноски в размер на
300 лв. за възнаграждение на вещо лице. Съразмерно на уважената част от
иска в тяхна полза следва да се присъдят 235,30 лв.
Ответникът е поискал в негова полза да се присъдят разноски. Такива
той е направил за възнаграждение на адвокат в размер на 1800 лв., от които,
съразмерно на отхвърлената част от претенцията му се присъждат 389 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, върху ищеца следва да се възложи
държавна такса върху уважения размер на претенцията от 1 578 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на Д.
П. П. с ЕГН ********** с адрес в ******, В. И. И. с ЕГН********** и Д. И. И.
с ЕГН **********, двамата действащи чрез своя законен представител И. П.
И. с адреси в ******, всички правоприемници на първоначалните ищци В. И.
П. и П. Д. П. – починали в хода на производството, обезщетение в общ размер
на 39 451,69 лв. за понесени имуществени вреди от унищожаване на
недвижимо имущество в резултат на престъпление, извършено от ответника
С. П. Ш. на 27.10.2022 год., както следва: на Д. П. П. –19 725,85 лв., на В. И.
И. – 9 862,92 лв. и на Д. И. И. – 9 862,92 лв., ведно със законната лихва върху
горните суми, считано от 26.09.2024 год. до окончателното им изплащане,
като в останалата част до предявения размер от 50300 лв. ОТХВЪРЛЯ
претенцията за обезщетяване на имуществените вреди.
ОСЪЖДА С. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на Д.
П. П. с ЕГН ********** с адрес в ******, В. И. И. с ЕГН********** и Д. И. И.
с ЕГН **********, двамата действащи чрез своя законен представител И. П.
И. с адреси в ******, разноски по делото в размер на 235,30 лв.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес в ******, В. И. И. с
ЕГН********** и Д. И. И. с ЕГН **********, двамата действащи чрез своя
законен представител И. П. И. с адреси в ******, да заплатят на С. П. Ш. с
6
ЕГН **********, с адрес в ****, разноски по делото в размер на 389 лв.
ОСЪЖДА С. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Бургас
държавна такса в размер на 1 578 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7