Решение по дело №349/2020 на Районен съд - Ямбол

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 № 260018/25.8.2020 г.                            

                                                                 25.08.2020 гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –  наказателно отделение,ІХ  състав в публично заседание на двадесет и четвърти  август две хиляди и двадесета година:

                                                                                          Председател: НИКОЛАЙ   КИРКОВ

секретар В.Г.,

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 349/2020“ г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба на „Трина „ЕООД ***подадена ,чрез процесуалния му представител адв.Ж.К. против наказателно  постановление № 440503-F461903/14.05.2019г., издадено от началник  на отдел  „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което   за нарушение на  чл.33,ал.1 от  Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 от  ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

В съдебно заседание  жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник,  и се моли ЯРС да отмени наказателното постановление, като се изтъква ,че в хода на административно-наказателното  производство са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в неустановяване на какво се дължи установената  положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и установената  фактическа наличност.Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

 Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се представител  оспорва жалбата, моли съда да я  остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде потвърдено.Иска се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

 

На 18.12.2018г. на  жалбоподателя е съставен АУАН № F 461903, затова че на 09.12.2018г. в 00.30 часа при извършена проверка на търговски обект-ресторант „Боровец“, находящ се в гр.Ямбол ,ул.“Боровец“ № 100,стопанисван от „Трина „ЕООД е установено ,че в обекта има монтирано  и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП  ЕКАФП.При проверка на разчетената  касова наличност на ФУ е установена  сума в размер на 2025 лв., а фактическата наличност , съгласно съставените описи  на парични средства  е  2446 лв.Така установената разлика  в повече  не е  регистрирана  ,чрез операции „служебно въведени“ и „служебно изведени „ суми  на монтираното ФУ, притежаващо  операциите  „служебно въведени“ и „служебно изведени“ пари в касата.

В акта е посочено  че  по този начин търговецът е нарушил чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ ,вр. Чл.118,ал.4 от ЗДДС..

В последствие на 08.05.2019г. при идентично фактическо и  юридическо описание на нарушение е издадено  обжалваното наказателно постановление , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

 

 

Горната фактическа обстановка  съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените  и приобщени по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Решаващият състав намира ,че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лева, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1.В НП обаче  не са описани факти и обстоятелства и от мотивите му не става ясно дали в случая нарушението води до неотразяване на приходи, за да е приложима санкцията на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението .След като  не е направено  описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.При това положение  е нарушено правото на санкционираното лице, което е  основание за отмяна на НП.. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД № 105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г.  ,Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г.,Решение № 3/04.01.2018г. по КАНД №194/2017г.,Решение № 12/22.01.2018г. по КАНД № 195/2017г.,Решение № 27/02.02.2018г. по КАНД№9/2018г. и Решение №  36/22.02.2018г. по КАНД №  10/2018г.,Решение по КАНД № 185/2016г., Решение по КАНД № 147/2018г., Решение по КАНД № 50 /2017г., Решение   по КАНД 84/2017г. и Решение по КАНД № 107/2017г. и Решение № 132/25.10.2019г. по КАНД № 111/2019г. и Решение № 85/07.07.2020г. по КАНД № 50 /2020

        

           При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

           Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на  органа  издал отменения акт.

            За това като взе предвид и вписаната и внесена сума от 300 лв. в договора за  правна защита и съдействие, чийто размер е съобразен с Наредбата  за минималните  размери на адвокатските възнаграждения действаща  към 16.03.2020г./датата на  внасяне на сумата/, същата следва да се  присъди в тежест на  въззиваемата страна.

 

 

 

 

      

 

              Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 440503-F461903/14.05.2019г., издадено от началник  на отдел  „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което   на „Трина „ЕООД ***за нарушение на  чл.33,ал.1 от  Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 от  ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

 

ОСЪЖДА НАП-София да заплати на Трина „ЕООД гр.Ямбол , ЕИК128562052 сумата от 300/триста лева/ ,представляваща адвокатско възнаграждение.

               

  Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: