№ 109
гр. Пловдив, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900300 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.34 във вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
евентуално по чл.59 от ЗЗД.
Ищецът „АГРО СТИЛ 2015“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Лозарево, община Сунгурларе, област Бургас,
съдебен адрес ****, чрез адв. Б. В., иска осъждане на ответника С. М. Ю. ЕГН
********** от гр. ****, съдебен адрес ****, чрез адв. Е. М., да върне сумата
от 23500лв., представляваща получена без основание цена по обявен за
нищожен договор за покупко – продажба на недвижими имоти – земеделски
земи, по НА № 25, том VII, рег. № 4244, н.д. № 855 от 14.11.2018г. на
Нотариус Мариана Стоева с рег. № 581 на НА, вписан в СВ – гр. Карнобат вх.
Рег. № 4055/14.11.2018г., акт 195, том XII, дело № 2139/2018г., с влязло в сила
Решение № 260063 от 25.05.2021г. на РС Карнобат по гр.д. № 175/2020г. на РС
– Карнобат, законна лихва върху сумата от сезиране на съда на 31.01.2023г. до
изплащането й, 10 836.12лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 23 500лв. от 14.11.2018г. до 31.05.2023г., както и
сторените в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 359/2023г. на РС
Карнобат разноски от 2 121лв.
Евентуално, при отхвърляне на иска, моли ответникът да бъде осъден да
плати сумата от 23 500лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
1
ищеца, законна лихва върху сумата от сезиране на съда на 01.01.2023г. до
изплащането й, 10 836.12лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 23 500лв. от 14.11.2018г. до 31.05.2023г.
Твърди, че с НА № 25, том VII, рег. № 4244, н.д. № 855 от 14.11.2018г. на
Нотариус Мариана Стоева с рег. № 581 на НА, вписан в СВ – гр. Карнобат вх.
Рег. № 4055/14.11.2018г., акт 195, том XII, дело № 2139/2018г., купува от
ответницата земеделски земи, за които плаща цена в размер на 23 500лв. в
деня на сделката по банков път по банкова сметка на ответницата.
С влязло в сила Решение № 260063 от 25.05.2021г. на РС Карнобат по
гр.д. № 175/2020г. на РС – Карнобат, договорът за покупко – продажба е
прогласен за нищожен, поради което продавачът дължи връщане на
получената по нищожния договор цена като задължението настъпва на
14.11.2018г. от датата на размяната на престации без основание.
До момента, въпреки водените преговори за доброволно уреждане на
задълженията, не е постигнат резултат, поради което ищецът е обезпечил
вземането си в производството по ч.гр.д. № 359/2023г. на РС Карнобат и е
направил разноски от 2 121лв., които претендира, както и обезщетение за
забава за връщане на получената сума от датата на разменените престации в
размер на законната лихва.
Уточнява, че нищожният договор е такъв от момента на сключване на
сделката 14.11.2018г. като нищожността се констатира от съда. На 14.11.2018г.
ответницата е присъствала лично в кантората на нотариуса, самоличността й е
снета от нотариуса и ответницата лично е подписала нотариалния акт. Това са
обстоятелства, за които има постановено решение /СПН/, поради което не
могат да се оспорват и пререшават. Не всички изявления на ответницата в
нотариалния акт са нищожни. Ответницата е грамотна, изписала е саморъчно
имената си в нотариалния акт, подписала го е, както и нужните за сделката
декларации, прочела го е, поради което нотариалният акт в частта, съдържаща
изявление на купувача за платената цена, респективно за получената от
ответницата цена от 23 500лв. по банков път, е частен свидетелстващ
документ, материализиращ удостоверително изявление на ответницата за
получената сума. Не съществува изискване частен свидетелстващ документ,
подписан от ***, но грамотно лице, да съдържа саморъчно изписване на
израза, че текстът е прочетен, така, както такова изискване има въведено за
2
нотариалния акт по сделката. Поради това твърди, че нотариалният акт в
частта, с която ответницата като продавач е направила изявление, че е
получила от ищеца като купувач по банков път сумата от 23 500лв. като цена,
представлява разписка и е валидно нейно изявление като частен
свидетелстващ документ.
За плащане на сумата има преводно нареждане, цената е платена
фактически на 14.11.2018г. по банков път по сметка на ответницата, признание
за получаване на сумата е направено от ответницата по приключилото
гражданско дело като там тя, по искане на съда, е представила и разпечатка от
банковата си сметка, съдържаща справка за получени суми.
Твърди, че не е встъпвал с ответницата в други договорни
правоотношение за закупуване на земеделска земя, освен процесната
продажба от 14.11.2018г., обявена за нищожна по съдебен ред, поради което
няма друго основание, по което да дължи и да е платил 23 500лв. на
ответницата.
Евентуално, при недоказване на твърдението, че сумата от 23 500лв. е
постъпила по сметката на ответницата като цена за купуване на земеделската
земя по обявения за нищожен договор, твърди, че липсва правно основание да
плати сумата от 23 500лв. на ответницата, поради което тази сума следва да се
върне като получена без основание, с която ответницата се е обогатила за
сметка на ищеца.
Уточнява и, че вземането за връщане на получено по нищожен договор
възниква от получаване на изпълнението, от този момент е изискуемо и не
зависи от момента, в който по съдебен ред е прогласена нищожността.
Съдебното решение има установително действие. Поради това вземането на
ищеца е изискуемо от 14.11.2018г. и от този момент ответницата е в забава за
връщане на сумата.
Не признава възражението за прихващане. Твърди, че вземането на
ответницата за разноски по изп.д. № 127/2022г. на ЧСИ Трифон Димитров с
рег. № 801 на КЧСИ е платено изцяло от ищеца по изпълнителното дело,
поради което не могат да служат за прихващане поради погасяването им чрез
плащане. За останалите вземания по договора за аренда възразява, че те са
срещу лице, което не участва в делото, поради което с тях в настоящото
производство не може да се извършва прихващане. Също така това са
3
вземания, погасени по давност към датата на съдебното заседание, когато е
формулирано възражението за прихващане.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответната страна не признава исковете. Към момента на изповядване на
сделката продавачът – ответник е глухоняма, но грамотна, с основно
образование. По силата на чл.583 ал.1 от ГПК нотариус в този случай трябва
да изпълни законовата процедура при участие в нотариално производство на
*** или *** грамотно лице, а именно - това лице, след като прочете
документа, да напише собственоръчно в него, че го е прочело и че се е
съгласило със съдържанието му. При сделката от 14.11.2018г. тази процедура
не е изпълнена, този текст липсва в нотариалния акт и това е основанието,
поради което съдът с влязлото в сила решение е прогласил сделката за
нищожна – поради нищожност на нотариалното удостоверяване. Оттук НА не
удостоверява запознаване на продавача със съдържанието на документа и че
изявлението му за размер и начин на получаване на цената са негови.
НА е официален свидетелстващ документ за явилите се пред нотариуса
лица и техните изявления и частен свидетелстващ документ по отношения
изявленията на страните за платена и получена цена. Поради нищожна
нотариална процедура със СПН между страните е прогласена нищожността на
сделката, чиято последица е липсва на доказателствена стойност на НА, че
изявленията са направени от посочените лица, включително че има
получаване на цената по банков път.
Представеното преводно нареждане не удостоверява получаване на цена
по нотариалния акт, защото в кориците на приключилото дело са събрани
доказателства, включително приета преписка по прокурорска проверка,
съгласно които ответницата не е използвала банковата карта, а
представляващият дружеството – купувач Ч. Х. е платил 72 000лв. в брой на
внука на ответницата, предназначени за сина й. За това твърди, че ответницата
не е знаела и не се е съгласила с посочения начин на плащане – чрез превод и в
брой.
За това твърди, че липсва съгласие за размера на цената на сделката,
4
както и начина й на плащане – в брой или по банков път, поради което не е
ясно преведената на ответницата сума по банков път за покупка на коя земя е,
по този или по друг договор.
Поради горното възразява и не признава, че ответницата е получила
сумата от 23 500лв. без основание и че тя подлежи на връщане като цена по
нищожния нотариален акт.
Възразява, че изискуемост на задължение за връщане на цената настъпва
с влизане в сила на решението, с което нищожността е прогласена. Забава най
– рано има от 22.12.2022г. Не е отправена покана за връщане на платената без
основание цена.
Евентуално възразява, че обезщетение за забава не се дължи за периода
от 14.11.2018г. до 14.11.2021г. поради погасяване на вземането по давност.
Уточнява, че възражението му изхожда от обстоятелствата, че
нотариалният акт е обявен за нищожен поради липса на форма – порок при
нотариалното удостоверяване, който е липса на изписан собственоръчно текст
за знание за съдържанието на подписания документ и съгласие с него, поради
което са поставени под съмнение всички обстоятелства, които се съдържат в
нотариалния акт, и те следва да се докажат като настъпили. Възразява, че НА
вече не може да служи като доказателство за които и да е действия, отразени в
него. Нотариалният акт не е доказателство, удостоверяващо каквото и да е
действие. Ищецът носи тежестта да докаже плащане на сумата на ответника и
че тя е получена.
Поддържа, че липсата на писмено собственоръчно записване от *** лице
в НА за прочитане и съгласие с текста означава, че няма данни ***то лице да е
наясно и да разбира какво е извършено от негово име и има ли негово
съгласие. Това правило важи и за получаване на парично плащане.
Поддържа, че ответницата не е имала банкова сметка, както и че не е
имала достъп до посочената нейна банкова сметка. Извършването на превод и
вероятна наличност на банкова сметка на ответницата са без значение.
Извлечението от банковата сметка не може да се отнесе към процесната
сделка. Наличните данни са за плащане на други суми по сделката между
други лица, различни от ответницата.
По евентуалната претенция възразява, че неоснователно обогатяване
5
може да има тогава, когато възникне основание за това – в случая влизането в
сила на съдебния акт.
При евентуално уважаване на исковете, ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ със следните вземания:
1. 10 073.75лв. от „Агро Стил“ ЕООД, представляващи вземане за
разноски по изпълнителен лист № 260000 от 17.01.2023г. по гр. д. №
175/2020г. на РС Карнобат и изп.д. № 20228010400127 на ЧСИ Трифон
Димитров;
2. Вземане от ЕТ „Х. Р. – Ч. И.“ в общ размер на 18 159.14лв. за арендни
възнаграждения за периода 2019г. – 2022г. по Договор за аренда на земеделски
земи с нотариална заверка на подписите от 02.08.2018г. на Нотариус Нели
Стоянова с рег. № 570 НК, вписан в АВ – СВ гр. Карнобат, от които 5 067.11
лв. за стопанската 2019г./2020г. и 1 159.79лв. законна лихва за периода
01.01.2012г. – 04.04.2023г.; 5 262 лв. за стопанската 2020г./2021г. и 670.90лв.
законна лихва за периода 01.01.2022г. – 04.04.2023г.; 5 846.67лв. за
стопанската 2021г. /2022г. и 152.67лв. законна лихва за периода 01.01.2023г. –
05.05.2023г.
Твърди, че има вземания от ответника за сторени разноски по
приключилото гражданско дело и по образуваното изпълнително дело, както и
вземания за арендни възнаграждения по писмено сключен договор от
свързания с ищцовото дружество арендополучател на земеделските й имоти,
който се явява ЕСК и управител на ищеца.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
С НА № 25, том VII, рег. № 4244, дело № 855 от 14.11.2018г. на Нотариус
Мариана Стоева с рег. № 581 на НК, вписан в СВ – Карнобат, е изповядан
договор за покупко – продажба на земеделски земи – четиринадесет имота,
между ответницата С. Ю. като продавач и ищеца „Агро Стил 2015“ ЕООД
като купувач, при продажна цена от 23 500 лв., която купувачът е платил
изцяло по банкова сметка на продавача преди изповядване на сделката.
6
Представено е Преводно нареждане от 14.11.2018г. от 13.52 часа на Юробанк
България АД, с което „Агро Стил 2015“ ЕООД е наредило в полза на С. М. Ю.
сумата от 23 500лв. с вписано основание „покупка на земя“.
С Решение № 260063 от 25.05.2021г. на РС – Карнобат по гр.д. №
175/2020г., влязло в сила на 21.12.2022г., е прогласена нищожността, на
основание чл.26 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.576 във вр. с чл.583 ал.1 от ГПК,
поради липса на съгласие и предписаната от закона форма, на договора за
покупко – продажба на земеделските земи от 14.11.2018г., сключен между
страните, с НА № 25, том VII, рег. № 4244, дело № 855 от 14.11.2018г. на
Нотариус Мариана Стоева с рег. № 581 на НК, вписан в СВ – Карнобат. Със
същото решение е отхвърлен иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на нищожния договора, изповядания с нотариалния акт договор,
конвентиран в предварителен договор за покупко – продажба, и е уважен иск
по чл.108 от ЗС срещу купувача.
Между страните е установено със СПН на влязлото в сила решение, че
продавачът С. Ю. е ***, но грамотно лице, спрямо което при изповядване на
сделката не е приложен чл.583 ал.1 от ГПК – лицето не е изписало
собственоръчно в нотариалния акт, че го е прочело и че е съгласно със
съдържанието му. Върху документа е положен само подписа й. Прието е за
нищожно удостоверителното нотариалното действие при изповядване на
сделката на основание чл.576 от ГПК, както и липса на съгласие на продавача
за сделката, поради което не е призната конверсия на документа, на основание
чл.188 от ГПК, като предварителен договор и той не е обявен за окончателен.
Обстоятелството, че ответницата е *** лице, поради което е инвалидизирано
пожизнено от 23.05.1942г., се констатира и от представеното по делото
Експертно решение № 0119 от 008/11.01.95г. на ТЕЛК – Обща - Пловдив
Според представената История на сметка ***********, изготвена от
Експресбанк, с титуляр ответника – С. М. Ю., по тази сметка на 14.11.2018г. е
получен банков превод от Юробанк и Еф Джи България АД в размер на
23 500лв. с наредител Агро Стил 2015 ЕООД, с вписано основание – покупка
на земя.
Фактът, че ответницата Ю. е титуляр на банкова сметка ***********, се
потвърждава от предоставената Справка за банкови и платежни сметки на
физическо/юридическо лице на БНБ, изготвена въз основа на Регистър на
7
банкови сметки и сейфове, където сметката фигурира като открита на
12.07.2018г. Първоначално сметката е открита в Експресбанк АД, а след
правоприемство на тази банка от Банка ДСК АД, номерът на сметката е
закрит на 30.04.2020г. и от 01.05.2020г. сметката има нов номер –
***********. Именно тази сметка ответницата е предоставила на ЧСИ
Трифон Димитров по образуваното от нея против ищеца изп.д. №
20228010400127 за събиране на присъдените по гр.д. № 175/2020г. на РС
Карнобат разноски и по тази сметка е получила плащане от съдия –
изпълнителя: виж удостоверение за банкова сметка на лист 273 от 15.06.2023г.,
платежно нареждане на ЧСИ на лист 270 от 20.09.2023г. и отговора на ЧСИ по
делото на лист 266.
Предоставената история на сметката за периода 14.11.2018г. –
30.04.2020г. потвърждава, че на 14.11.2018г. по сметката е постъпила сумата
от 23 500лв., наредена от ищеца по банков път, с основание – покупка на земя.
Със сумата от 23 500лв. сметката на ответницата е заверена.
От предоставените от правоприемника Банка ДСК АД данни за история
на сметката и движение на суми по нея съдът констатира, че няма нареждане
на превод към ищеца за 23 500лв. Изводът е, че със сумата е заверена
банковата сметка на ответницата, което означава, че сумата е получена от Ю.
на 14.11.2018г. по банков път и до момента не е върната, тъй като по делото
нито се твърди, нито има данни така полученото плащане да е върнато на
ищеца по банков път или в брой.
Неоснователно е възражението на ответника, че сумата не е получена.
Представените и неопровергани писмени данни по делото от БНБ и от банката
– правоприемник, при която сега сметката е активна, но под друг номер, са, че
банкова сметка *********** е с титуляр ответницата С. Ю., както и че тази
сметка на 14.11.2018г. е заверена със сумата от 23 500лв. – получен от ищеца
превод с основание – продажба на земя.
За факта на постъпване на сумата в патримониума на ответницата е без
значение дали тя знае или не, че е титуляр на сметката, както и кой се е
разпореждал със сумите по сметката, респективно кой е картодържателя. Това
са отношения между ответницата и банката и стоят извън предмета на
настоящото дело. Постъпване на сумата по банкова сметка с титуляр
ответницата, която банкова сметка е активна и към момента, е юридически
8
значимия факт от фактическия състав на заявения иск, че има настъпило
имуществено разместване между страни въз основа нищожна продажба.
Законодателят не изисква наличие на субективно знание за това плащане, за да
се приеме, че то е осъществено.
Но фактът, че Ю. е узнала за плащане на цената по нейната банкова
сметка, макар и след 14.11.2018г., но преди сезиране на настоя съд, се доказва
от представените съдебни протоколи по приключилото гр.д. № 175/2020г. на
РС Карнобат, в които е заявено липса на оспорване на този факт, както и
следва от логическия извод, че след като Ю. е оспорила по исков път
действителността на продажбата от 14.11.2018г. пред РС Карнобат, вече е била
запозната със съдържанието на нотариалния акт, с който тази продажба е
изповядана, респективно поради грамотността си е прочела записа в него, че
платената по банков път цена в нейна полза от купувача е 23 500лв.
При тежест на ответника, той не е въвел в процеса твърдение за наличие
на други договорни или извъндоговорни отношения, по които да е получил
плащане от ищеца на сумата от 23 500лв. С оглед вписаното в превода
основание – покупка на земя, представеният по делото единствен договор,
сключен между страните, на 14.11.2018г. за покупко – продажба на земеделска
земя, и приключилото между тях съдебно производство по обявяване на
сделката за нищожна, съдът приема, че направеното от ищеца в полза на
ответника на 14.11.2018г. плащане на 23 500лв. е цената по обявената за
нищожна продажба на земеделска земя.
В този смисъл са и констатациите на нотариуса в нотариалния акт
относно изявленията на ищеца – купувач: че е платил изцяло договорената
цена от 23 500лв. преди сделката. В тази част нотариалното удостоверително
изявление е действително, тъй като спрямо купувачът – ищец не е установено
със съдебното решение нищожност на нотариалните действия.
Констатираната нищожност на нотариалното производство е спрямо
ответницата – продавач.
Без правно значение по делото е дали признатият за нищожен
нотариален акт има характер на разписка за това, че ответницата е получила
сумата по сделката, тъй като по делото са представени категорични писмени
доказателства – справки от банката, че сумата е постъпила по банковата й
сметка и се намира в нейния патримониум от 14.11.2018г.
9
За пълнота следва да се маркира, че след като нотариалната сделка е
призната за нищожна със СПН поради нищожност на нотариалното действие с
оглед неспазване на чл.583 ал.1 от ГПК и оттук поради липса на съгласие на
ответницата, то на положения подпис от ***то лице, без да е било доказано по
приключилото дело, че е прочело текста на документа, не може да се даде
вяра и да се приеме, че това изявление се е конвентирало в обикновена
писмена разписка, по силата на чл.188 от ГПК, за която разписка няма
законодателно изискване да е съпроводена със саморъчно изписване, че
текстът е прочетен и авторът на подписа е съгласен с него. Това е резултат
именно на СПН на постановеното решение, че липсва доказано за С. Ю.
знание и съгласие със съществените условия на сделката към дата на
изготвяне на документа 14.11.2018г. /а не сега/, част от които са цената на
продажбата, поради което е отхвърлен иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД.
При гореустановените обстоятелства съдът приема, че предявеният иск
за връщане на сумата от 23 500лв. е доказан по основание и размер и следва да
се уважи. По силата на чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка страна трябва да върне на другата страна това, което е
получила от нея. Реституцията настъпва по право и тя цели възстановяване на
имущественото положение между страните по нищожната сделка отпреди
изповядването й, тъй като не е имало основание за престациите. Правото не
търпи разместване на блага без основание и щом основанието липсва, всеки
трябва да върне на другия това, което е получил от него. Поради липса на
доброволна реституция, ищецът е поискал съдебна намеса с предявения
осъдителен иск да му се върне това, което е платил при начална липса на
основание по смисъла на чл.55 ал.1 от ЗЗД. По делото не се въвежда и няма
данни за правно основание, на което ответницата да задържа получената по
нищожната продажба цена от 23 500лв., поради което следва да я върне.
Неоснователно е възражението, че след като сделката е призната за
нищожна поради липса на съгласие от Ю., което включва и цената, тя не
подлежи на връщане. Реституцията следва да настъпи поради отричане от
правото на обогатяване без основание. Обективният доказан факт по делото е,
че в имуществения патримониум на ответницата е постъпила платена от
ищеца сума от 23 500лв. като цена на земеделските имоти. Дали ответницата е
била съгласна на тази цена или не е имало отношение и значение по вече
10
приключилия със СПН спор, а не по настоящото дело, защото тук не се
изследва повторно дали продажбата е нищожна или не. Сделката е обявена за
нищожна със съдебно решение.
Ако по приключилия съдебен спор има данни, че дадената от ищеца цена
включва освен банковия превод и плащане в брой на 72 000лв., то това би
обосновало вземане на ищеца и за други суми, но към момента те не са
предмет на настоящето дело, поради което остават извън спора тук.
По силата на т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на
ВС, давностният срок при получаване на нещо без основание – първа хипотеза
на чл.55 ал.1 от ЗЗД, когато нещо е дадено въз основа на нищожен договор,
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо , който ден е
денят на получаване на престацията. Приема се, че при нищожни договори
тази нищожност съществува още в деня на преминаване на имущественото
благо от едното лице в другото, поради което от този ден възниква и
задължението да бъде върнато, респективно вземането е изискуемо и започва
да тече общата петгодишна давност. Към датата на сезиране на съда
31.05.2023г. давността не е изтекла
Нищожността се констатира от съда със съдебно решение, което има
установително, а не конститутивно действие. Съдебното решение ликвидира
спора между страните за това какво е юридическо положение, а не създава
ново правно положение в резултат на преобразуващ правоотношението иск.
Това означава, че вземането на ищеца за 23 500лв. е изискуемо от 14.11.2018г.
и от тази дата ответницата е в забава за връщане на сумата без да се нуждае от
покана, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение по
приключилия спор или от дата на изрична покана, в какъвто смисъл са
неоснователните възражения на ответника.
След като има забавено изпълнение на парично задължение, по силата
на чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Конкретният размер се установява от представената от ищеца справка за
изчисляване на законната лихва. За претендирания период 14.11.2018г. –
31.05.2023г. законната лихва е в размер на 10 836.12лв.
Основателно е възражението на ответника по чл.111 б.“в“ от ЗЗД за
погасяване на обезщетението по чл.86 от ЗЗД по давност от три години за
периода от 14.11.2018г. до 31.05.2020г. За този период обезщетението е в
11
размер на 3 688,19лв., това вземане е погасено поради изтичане на три години
спрямо датата на сезиране на съда и искът за него следва да се отхвърли.
Остатъкът от 7 247.93лв. е дължим, не е погасен по давност, поради което
следва да бъде присъден.
За обезпечаване на настоящите искове ищецът е образувал ч.гр.д. №
359/2023г. на РС Карнобат, по което с Определение № 256 от 09.05.2023г.
молбата е уважена и е издадена Обезпечителна заповед № 2 от 12.05.2024г. за
наложени обезпечителни мерки – възбрана. С преводно нареждане от
09.05.2023г. в полза на РС Карнобат ищецът удостоверява платена ДТ за
производството по чл.390 от ГПК в размер на 40лв. Въз основа на
обезпечителната заповед е образувал изп.д. № 20238030400686 при ЧСИ Таня
Маджарова с рег. № 803 на КЧСИ, съгласно представената за това молба вх.
№ 13472 от 15.05.2023г. и справка от АВ – СВ. По изпълнителното дело е
платил разход от 81 лв. според представената Квитанция към ПКО № 17335 от
15.05.2024г. По този начин ищецът доказва извършени разноски по
обезпечението от 121лв., които претендира и които й се присъждат тук с оглед
доказаност на исковете.
След приключване на гр.д. № 175/2020г. на РС Карнобат и с оглед
неговия изход, ищецът е възложил на адвокат Т. И. на 02.03.2023г. с писмен
договор за правно съдействие на лист 37 водене на преговори със С. Ю. за
изготвяне на тристранно споразумение между настоящите страни и ЕТ „Х. Р. –
Ч. И.“ за уреждане на имуществените им отношения по повод приключилия
спор и сключения Договор за аренда между Ю. и едноличния търговец. По
договора е уговорено възнаграждение от 2 000лв., платено от ищеца изцяло на
16.03.2023г. по банков път, според извлечението от банкова сметка на лист 38.
Водените от упълномощения адвокат преговори с ответницата чрез нейния
адвокат К. К. по приключилото съдебно дело се установяват както от
представената от ищеца електронна кореспонденция между двамата адвокати,
от изисканите и приложените пълномощни, дадени от С. Ю. в полза на адв. К.
по приключилото дело в различни инстанции /л.276 – 277 и л.398 – 399/, така
също и от представения от самата Ю. проект на пълномощно от нея в полза на
адвокат К. К. за сключване на такова споразумението, който проект
възпроизвежда съдържанието на споразумението, за което би се дадал мандат
/л.242 – 246/. Страните не са стигнали до подписване на споразумение, поради
12
което е заведено настоящото дело. Така изложените обстоятелства доказват
твърдението на ищеца за направен разход от 2 000лв. за доброволно уреждане
на настоящия спор като писмените документи сочат, че до подписване на
споразумение не се е стигнало с оглед поведението на ответница и за това тя
дължи и разхода от 2 000лв., направен от ищеца с цел изънсъдебно уреждан на
спора по делото.
Възражението за прихващане на ответницата е неоснователно, поради
което не може да доведе до погасяване на установената главница от 23 500лв.,
на лихвата от 7 247.93лв. и на вземанията за разходи от 2 121лв.
Съществуването на вземането от 10 073.75лв. в полза на С. Ю. от „Агро
Стил 2015“ ЕООД, предмет на принудително изпълнение по изп.д. №
20228010400127 на ЧСИ Трифин Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, се доказва
частично до сумата от 8 829.75лв.
От постъпилия от този ЧСИ отговор и приложените към отговора книжа
– л.266 – 273, задължението на „Агро Стил 2015“ ЕООД към Ю. по
изпълнителен лист № 21 от 23.02.2022г. по гр.д. № 175/2020г. на РС Карнобат
за съдебни разноски възлиза общо на 7 747.75лв. Разликата до 10 073.75лв.
представлява задължение на длъжника „Агро Стил 2015“ ЕООД за платени
такси и разноски от Ю. по изпълнението, както и за дължими на съдия –
изпълнителя такси и разноски.
На 05.09.2023г. обаче ищецът като длъжник заплаща цялата сума от
10 138.48лв. за покрИ.е на задължението по банков път, съгласно
представеното платежно нареждане от 05.09.2023г. на лист 271, според което
„Агро Стил 2015“ ЕООД е платило по сметка на ЧСИ 10 138.48лв. по
цитираното изпълнително дело. Съдия – изпълнителят Димитров сочи, че е
извършил на 11.09.2023г. погасяване на дълга с Протокол за погасяване от тази
дата. На взискателя С. Ю., по банков път на 20.09.2023г., съгласно представено
от нея удостоверение за притежавана банкова сметка, е извършено плащане на
дължимите суми в размер на 8 829.75лв. Това се потвърждава от приложената
справка от 15.06.2023г. за титуляр на банкова сметка – лист 237, според която
ответницата Ю. е титуляр на банковата сметка в Банка ДСК АД, от Протокол
за погасяване по изпълнителното дело от 11.09.2023г. на лист 272 и от
платежното нареждане от 20.09.2023г. на лист 270, според което ЧСИ
Димитров е наредил банков превод по сметката на Ю. на сумата от 8 829.75лв.
13
с основание – изпълнителното дело.
С оглед горното съдът приема, че вземането на ответницата към ищеца
за съдебни разноски по приключилото дело на РС Карнобат е погасено чрез
плащане и като погасено не може да бъде годно вземане за извършване на
прихващане по делото с исковите претенции.
Останалите вземания на Ю., заявени с възражението за прихващане, за
арендни вноски и лихви за забава, са по представен Договор за аренда на
земеделски земи от 02.08.2018г., който обаче е сключен с ЕТ „Х. Р. – Ч. И.“, а
не с ищеца. Ищецът не е страна по договора за аренда. Ищецът е юридическо
лице – ЕООД, докато арендаторът на земята е физическо лице, регистрирано
като едноличен търговец. Става въпрос за два различни правни субекти,
между които няма идентичност, поради което ищецът не отговаря за
задълженията на едноличния търговец по този договор.
Вярно е, че ЕСК и управител на ищеца е физическото лице Ч. Х. И.,
който е регистриран като ЕТ „Х. Р. – Ч. И.“ и се явява страна – арендатор по
сключения договор за аренда, съгласно данните в АВ – ТР, поради което е
налице свързаност между двамата търговци по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ.
Фактът, че това са свързани лица обаче, не дава правно основания вземанията
на ответница от аредатора ЕТ за арендни вноски да се прихващат с настоящия
ищец. Едноличното дружество с ограничена отговорност е правен субект,
различен от едноличния собственик на капитала и от неговия управител.
Между двата субекта липсва идентичност. Дружеството отговаря за
задълженията на съдружника само до размера на дяловото участие като
отговорността се реализира по реда на чл.517 от ГПК, а не чрез възражение за
прихващане. Поради това е основателно възражението на ищеца, че по
Договора за аренда от 02.08.2018г. ответница Ю. няма вземане от „Агро Стил
2015“ ЕООД за арендни вноски и лихва. Извън предмета на делото е дали
заявените вземания по договора за аренда от Ю. са погасени по давност.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказани разноски по
съразмерност на уважените искове от 9 041.03лв., представляващи 90 % от
доказания разход по водене на делото от 10 045.59лв. На ответницата се
дължат разноски за отхвърлената част от исковете /10%/, но тъй като към
списъка с разноски и по делото няма документи за осъществен разход по
плащане на уговорено възнаграждение от 1500лв. на пълномощника, не се
14
присъждат 150лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Ю. ЕГН ********** от гр. ****, съдебен адрес ****,
чрез адв. Е. М., да плати на „АГРО СТИЛ 2015“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление село Лозарево, община Сунгурларе, област
Бургас, съдебен адрес ****, чрез адв. Б. В., сумата от 23500лв. /двадесет и три
хиляди и петстотин лева/, представляваща получена без основание цена по
обявен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижими имоти –
земеделски земи, по НА № 25, том VII, рег. № 4244, н.д. № 855 от 14.11.2018г.
на Нотариус Мариана Стоева с рег. № 581 на НА, вписан в СВ – гр. Карнобат
вх. Рег. № 4055/14.11.2018г., акт 195, том XII, дело № 2139/2018г., с влязло в
сила Решение № 260063 от 25.05.2021г. на РС Карнобат по гр.д. № 175/2020г.
на РС – Карнобат, законна лихва върху сумата от сезиране на съда на
31.01.2023г. до изплащането й, 7 147.93 лв. /седем хиляди сто четирдесет и
седем лева и деветдесет и три стотинки/ обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 23 500лв. от 31.05.2020г. до 31.05.2023г.,
сторените в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 359/2023г. на РС
Карнобат разноски от 121лв. /сто двадесет и един лева/, разноски по водене на
извънсъдебни преговори преди сезиране на съда от 2 000лв. /две хиляди лева/
и съдебни разноски по съразмерно на уважените искове от 9 041.03лв. /девет
хиляди и четеридесет и един лева и три стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
сумата от 3 688,19лв. за периода 14.11.2018г. до 31.05.2020г.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15