Р Е
Ш Е Н
И Е № 673
29.10.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №732 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „Екс
Дебт Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Мадрид” №52, представляван от управителя Е. А., против Е.А.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.99 и чл.240 от ЗЗД и чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че има парично вземане от ответника в размер на 1120лв. На 13.07.2016г.
бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „Фератум Банк“ ООД
в качеството на цеден и ищцовото дружество в качеството на цесионер, по силата
на който в полза на последния било прехвърлено вземане срещу ответника в пълен
размер към момента на сключване на договора за цесия, ведно с всички привилегии
и обезпечения. В исковата молба се твърди, че заемната сума е предоставена на
ответника он-лайн, съобразно приложимите нормативни актове. Поради неизплащане
на паричния заем от страна на главния длъжник на настъпилия падеж, „Фератум
Банк“ ООД извършил плащане на всичко дължимо в полза на „Фератум България“ ООД.
Извършеното плащане било в общ размер на 746,60лв., от които 666,66лв. –
неизплатен остатък по получена главница и 79,94лв. – остатък от дължима,
договорена възнаградителна лихва за целия период на заема. Към дължимата сума
се добавял и дълг от 373,40лв. – неизплатена такса, съгласно договор за
гаранция и общият дълг се калкулирал в размер на 1120лв. Дължимите суми в
размер на 1120лв. били прехвърлени в полза на ищеца на базата на горепосочения
договор за цесия. Длъжникът бил уведомен на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за
извършената продажба с уведомително писмо, изпратено с обратна разписка за
доставянето. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1120лв., от
която 666,66лв. – неизплатен остатък по получена главница, 79,94лв. – остатък
от дължима, договорена възнаградителна лихва за целия период на заема и
373,40лв. – неизплатена такса за учреденото поръчителство/гаранция. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
иска като недопустим, алтернативно като неоснователен.
Третото
лице – помагач на страната на ищеца „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище адрес на управление гр.София,
„Младост – 3“, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, представляван от
управителите И. В. Д. и Д. В. Н., чрез юриск.Е.Г. И., депозира становище, с
което поддържа изцяло предявения иск като основателен и оспорва твърденията на
ответника, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2014г.
между „Фератум България“ ЕООД като заемодател и Е.А.Г. като заемател е сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит №218819. Този договор е подписан от
заемателя с електронен подпис, като е отразен код за потвърждение на мястото за
подпис. Между заемателя и „Фератум Банк“ като гарант е сключен договор за
гаранция /поръчителство/. С уведомление за прехвърляне на вземания от
22.07.2016г. ответника е уведомен за сключения договор за цесия между ищеца и
гаранта, по силата на който последният е прехвърлил на „Екс Дебт Мениджмънт“
ООД своите вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№218819/13.12.2014г. Изпратеното уведомление за цесия е получено от ответника
на 03.10.2016г. По делото са приложени общите условия, уреждащи отношенията на
„Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните
потребителски кредити. Видно от представените разписки за извършени плащания от
ответника по сметка на заемодателя са заплатени сумите от 280лв. на 28.01.2015г.;
60лв. на 02.02.2015г. и 320лв. на 02.02.2015г. В потвърждение /без номер и
дата/ „Фератум България“ ЕООД потвърждава, че поръчителят „Фератум Банк“ ЕАД му
изплатил всички дължими от кредитополучателя – длъжник суми, след което на
основание чл.146 от ЗЗД встъпил в правата на кредитора.
Във
връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1559/01.12.2017г. по
ч.гр.д.№2994/2017г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Е.А.Г.
да заплати на кредитора „Екс Дебт Мениджмънт” ООД сумата от 666,66лв. – главница,
79,94лв. – договорна лихва от 13.12.2014г. до 11.06.2015г., 373,40лв. – такси,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2017г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски, които суми са дължими по договор за
кредит. Заповедта е възразена от длъжника в срока по чл.414 от ГПК, поради което е
указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на страните съдът назначи и изслуша съдебно счетоводна експертиза, чиито
заключения приема като компетентно и обективно дадени. След извършените
проверки и изчисления вещото лице констатира, че са налице извършени плащания
от кредитодателя „Фератум България“ ЕООД
в полза на ответника в размер на 1000лв. Част от заемната сума е изплатена от
ответника в размер на 660лв. на дати 28.01.2015г. и 02.02.2015г. Съгласно
договор за гаранция/поръчителство, останалата част от задължението в размер на
1126,60лв. е изплатено на „Фератум България“ ЕООД от „Фератум Банк“ ООД на
13.07.2015г. Вещото лице изчислява размера на лихвата за забава за периода
13.12.2014г. – 11.06.2015г. на сумата от 119,90лв. За периода 13.03.2015г. –
11.06.2015г. размера на лихвата за забава възлиза на 79,92лв. Експертизата
определя в два варианта размера на ГПР, в първият от които се включват дължимите
от потребителя плащания по договор за предоставяне на гаранция/поръчителство и
ГПР възлиза на 62,72%, а във втория се включва и дължимата от потребителя такса
по общите условия и в този случай ГПР възлиза на 82,01%.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответницата за посочените в
исковата молба суми. Искът е
подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес,
в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, доколкото
ищцовото дружество е заявител в заповедното производство и твърди, че
ответникът му дължи процесните суми. Разгледан по същество обаче иска се явява неоснователен
и недоказан, поради следните съображения:
По делото
липсва представен договор за цесия, от който да се установи, че действително
заемодателя по процесния договор за потребителски кредит от 13.12.2014г. е
прехвърлил вземанията си на ищеца, в какъв размер са тези вземания, дали касаят
именно този договор за заем или други отношения между заемателя и заемодателя.
Действително по делото е представено самото уведомление по чл.99 от ЗЗД, с
което се уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията по договора за заем на
ищцовото дружество, но липсва самото основание, на което това е извършено, а
именно договора за цесия. В същото време е налице усложнена конструкция, тъй
като вземанията по договора за заем не са прехвърлени от заемодателя на ищеца,
а от друго дружество, което не е страна по договора за заем.Установи се от
данните по делото, че между ответника в качеството на длъжник и „Фератум Банк“
ООД в качеството на гарант/поръчител е сключен договор за гаранция/поръчителство,
по силата на който договор се твърди, че е извършено плащане на заемодателя
„Фератум България“ ЕООД по договора за заем и след това самият гарант е
прехвърлил своето вземане вече по договора за гаранция на ищеца. Предвид
липсата на представен договор за цесия обаче не може да се установи дали
действително е налице прехвърляне на вземане, на кое вземане и в какъв размер.
В същото време от самото уведомление, изпратено до ответника става ясно, че е
налице разминаване в сумата, визирана в уведомлението и тази, която се
претендира със заявлението в заповедното производство, респ. с исковата молба в
настоящото исково производство. Ето защо, съдът счита, че така предявения иск
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ищецът не доказа по несъмнен
начин, че има вземане от ответника, което да е ликвидно и изискуемо, както и
неговия точен размер и основанието, на което е възникнало същото.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените в настоящото производство разноски в размер
общо на 420лв., от които 300лв. – адвокатско
възнаграждение и 120лв. – депозит за
вещо лице.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Екс
Дебт Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Мадрид” №52, представляван от управителя Е. А., против Е.А.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.99 и чл.240 от ЗЗД и чл.86 и чл.92 от ЗЗД, за сумите от 666,66лв. – неизплатен остатък по
получена главница, 79,94лв. – остатък от дължима, договорена възнаградителна
лихва за целия период на заема и 373,40лв. – неизплатена такса за учреденото
поръчителство/гаранция, ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2017г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед №1559 от 01.12.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2994/2017г. по описа на Районен съд –
Хасково,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Екс Дебт Мениджмънт” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Мадрид” №52, представляван от
управителя Е. А., да заплати на Е.А.Г. с ЕГН:**********
***, направените в настоящото производство разноски
общо в размер от 420лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.