Решение по КНАХД №406/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. З. Т., [ЕГН], с постоянен адрес в с. Козаревец, чрез пълномощника адв. А. Ч. от АК гр. Велико Търново, против Решение № 151/08.07.2025г., постановено по АНД № 322/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденият с посоченото съдебно решение Електронен фиш серия К, № 10384914 на ОДМВР гр. Ловеч.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител – адв. А. Ч..

Ответникът по делото ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваните съдебно решение и определение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и определение.

Производството пред Районен съд гр. Ловеч е образувано по Жалба, подадена от Д. З. Т., чрез пълномощника адв. А. Ч., против Електронен фиш серия К, № 10384914 на ОДМВР гр. Ловеч, с който на Т., в качеството й на законен представител на „АГРОКРАФТ“ ЕООД с. Родина, което е ползвател на автомобил „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“ с рег. № [рег. номер], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Д. З. Т. е била ангажирана за това, че на 26.09.2024г. в 11:10 часа, в обл. Ловеч, на първокласен път I-4, км. 24+500, в с. Сопот, с АТСС с ARH CAM S1, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/час, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, с МПС „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“, вид товарен автомобил, с регистрационен № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd3d. В Електронният фиш е отразено, че установената скорост на автомобила е била 91 км/час, а превишението на максимално разрешената скорост е с 41 км/час след приспаднат толеранс от 3 км/час. На основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д. З. Т. – законен представител на „АГРОКРАФТ“ ЕООД с. Родина, което е ползвател на автомобила, е наложена глоба в размер 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С обжалваното Решение № 151/08.07.2025г., постановено по АНД № 322/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е изменен Електронен фиш серия К, № 10384914 на ОДМВР гр. Ловеч по отношение на цифровата квалификация на нарушението, като нарушението е преквалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е потвърден електронният фиш като законосъобразен. С решението съдът е оставил без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева като неоснователно. За да достигне до този извод за законосъобразност на ЕФ, първоинстанционният съд е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Направените с касационната жалба възражения са неоснователни.

В производството пред Районен съд гр. Ловеч е била представена и приета като веществено доказателство – снимка към Електронен фиш серия К, № 10384914 на л. 14 от делото, като снимката е изготвена с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с № 120cd3d. Видно от приложените на л. 16 от делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 906р-9479/27.09.2024г., Протокол от проверка № 068-СГ-ИСИС/21.05.2024г. /л. 11/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология /л. 12/, процесното техническо средство „ARH CAM S1”, с което е измерена скоростта на автомобила, е одобрено на 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027 година. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 906р-9479/27.09.2024г. е видно, че същото е използвано на дата 26.09.2024г. на ПП път I-4, км. 24+500, заснемащо и в двете посоки на движение, режим стационарен, при ограничение на скоростта на движение от 50 км/час, като е посочено начало на работа 10:10 часа и край на работа 12:00 часа. Посочено е също, че установените от автоматизираното техническо средство нарушения са 21 на брой. Няма спор, а и видно от административната преписка е, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 14 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В конкретният случай на тази снимка е единствено автомобил с рег. № [рег. номер]. Системата за измерване на скоростта с техническо средство „ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил. В обжалваният ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл. 189, ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и от Протокол от проверка системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че в издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 91 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, т.е. превишение от 41 км/час. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като участъка от пътя, в който е заснета скоростта попада в населено място, видно от представените и приети като доказателства по делото Схема на републикански път І–4, от км. 24+500 до км. 25+046 и Информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч. В електронният фиш е посочено и мястото на извършване на нарушението – ПП І–4, км. 24+500, землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. На снимката са посочени GPS координатите на мястото, на което е извършено заснемането на скоростта на автомобила, поради което не е налице съмнение относно мястото на нарушението. При издаването на електронният фиш е приспаднат толеранс в полза на нарушителя от 3 км/час и е посочено, че автомобил „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“ с рег. № [рег. номер] се е движил със скорост от 91 км/час, като превишението на максимално разрешената скорост за конкретният пътен участък в населено място е 41 км/час. В този смисъл ясно е, че приспаднатият толеранс е от 3 км/час, а не от 3%, който първи вариант е в полза на нарушителя.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип „ARH CAM S1“ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта заснема и автомобила, движещ се с превишената скорост. В случай, че автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет. Част от доказателственият материал по делото е и Справка за собственост на МПС – л. 15, от която се установява, че собственик на автомобил „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“ с рег. № [рег. номер] е „Евролийз Ауто“ ЕАД клон Велико Търново, а ползвател на същия е „АГРОКРАФТ“ ЕООД, чиито законен представител е касатора в настоящото производство Д. З. Т..

В обжалваното решение съдът е изложил и подробни мотиви, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания относно задължителните реквизити, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същият е издаден съгласно утвърден образец, издаден е от ОДМВР гр. Ловеч, която е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, марка, модел и рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Съдът е отразил в решението, че при издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В конкретният случай автомобилът е собственост на лизингово дружество, но ползвател на същия е „АГРОКРАФТ“ ЕООД, чиито законен представител е Д. З. Т.. Същата не е възразила и не е подала писмена декларация, от която да се установява, че не тя, а друго лице е управлявало процесното МПС на посочената дата, с оглед на което правилно е ангажирана нейната отговорност.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по делото наказващият орган е представил Протокол с рег. № 906р-9479/27.09.2024г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 26.09.2024г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, режим на измерване, т.е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата.

Изложени са и мотиви, че след измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена /ДВ, бр. 54 от 2017г.; ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г./ и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до пътя /видно от представената снимка на разположение на АТСС на л. 17 от делото/. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.

Неоснователно е възражението по касационната жалба, че в електронния фиш не е описано точното място на извършване на нарушението. Напротив ясно е посочено, че превишението на скоростта на движение на автомобила е засечено на първокласен път І–4, км. 24+500 с. Сопот.

Правилно е определена квалификацията на нарушението и основанието и размера на наложеното административно наказание глоба. Приложената административно наказателна разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е обвързана със съответната хипотеза по ал. 1, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в обстоятелствената част на електронния фиш ясно сочат, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказуемо с глоба 600 лева. Правилно въззивният съд е преквалифицирал нарушението като е посочил в решението, че нарушението неправилно е било квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Правилно съдът е приел, че така констатираното не представлява съществено процесуално нарушение и не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, които изводи настоящият касационен състав споделя напълно.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Правилни са и се споделят от настоящият касационен състав и мотивите на съда относно липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 151/08.07.2025г., постановено по АНД № 322/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151/08.07.2025г., постановено по АНД № 322/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.