Р Е Ш Е Н И Е
Номер 713 13.05.2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 241 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от Н.Д.А., с адрес: ***, чрез пълномощник- адвокат, против Заповед № 20–
0358–000179 от 15.12.2020г., издадена от началник група към ОД МВР –гр.Хасково,
РУ-Тополовград. Със заповедта, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на
собствения му автомобил „Фолксваген Бора“, с рег.№ А 7349 НС, за срок от 6
месеца. Според оспорващият заповедта е неправилна и противоречи на материалния
и процесуалния закон. Не се сочи от кога започва срока от 6 месеца, както и
липсвало посочване „в заповедната част“ на акта по кой закон се прекратява
регистрацията. Освен това в заповедта не били посочени два броя регистрационни
табели, които са отнети. При издаване на заповедта органът не изяснил всички
обстоятелства и вината му, като не взел предвид и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Не се оспорва фактическата обстановка, описана в заповедта, че
при извършена проверка представеното от оспорващия свидетелство за управление
на МПС /гръцки образец/ е НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично,
а се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Предвид
факта, че бяха изложени твърдения от негова страна за наличие на валидно
свидетелство за управление на МПС, което жалбоподателят притежавал, бе указано
на основание чл.154 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК страната да установи този
благоприятен за нея факт, като приложи заверено копие от това валидно
свидетелство за управление на МПС по делото, но в указания срок до приключване
събирането на доказателства в настоящото производство такива доказателства не
бяха ангажирани.
Ответникът- началник на група към ОДМВР –гр.Хасково, РУ-Тополовград, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката по делото изразява
становище за неоснователност на оспорването.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.5 от делото на ЯАС), същата била връчена
на жалбоподателя лично, срещу подпис, на 15.12.2020г. Заповедта е оспорена в
законния преклузивен срок за обжалване на административния акт /14 дни/,
съгласно чл.149, ал.1 АПК, като жалбата е изпратена по пощата в срока.
Оспорването е от страна на лице, което е адресат на този неблагоприятен за него
акт, съответно има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
От представените материали по преписката и събраните
доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 15.12.2020г.,
около 10.50 ч. в гр.Тополовград, жалбоподателят управлявал собственото си МПС по
ул.“Васил Левски“, а именно лек автомобил „Фолксваген Бора“, с рег.№ А 7349 НС.
При извършената проверка е установено, че водачът представя гръцки образец на
СУМПС, издадено на 10.08.2016г., с посочена в него валидност до 10.08.2031г.
Сочи се, че е направена експертна справка, обективирана в официален документ- протокол
за извършената документална техническа справка № 2 от 15.12.2020г., според
която документът е НЕИСТИНСКИ.
По
преписката са представени протокол за доброволно предаване на документа от
страна на жалбоподателя, както и цитираният официален удостоверителен документ,
според който свидетелството за управление на МПС, издадено от Република Гърция
е неистинско, по подробно изложени в справката аргументи и детайлно сравняване
на процесния „документ“ с валиден образец на гръцко свидетелство за управление
на МПС.
Издадена е
заповедта за налагане на ПАМ, на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП,
поради което доводите на жалбоподателя за липса на посочено основание за
постановяването й са неоснователни.
Вярно е, че
с тази заповед е отнето само свидетелството за регистрация на МПС, но видно от
съдържанието на АУАН от 15.12.2020г. /л.7 от делото на ЯАС/ двете
регистрационни табели са отнети още със съставяне на акта, с който е отнета и
СРМПС-Част 2-ра, поради което обективно не би могло да се отнемат втори път.
Така
установените факти са безспорни по делото, нито са налице доказателства, които
да оборят обективираните в материали по преписката констатации.
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както
следва:
Заповедта е издадена от компетентен орган- началник на
група в ОД МВР-Хасково, РУ-Тополовград. Съгласно Заповед №1253з– 479/16.11.2020
г. (л.12-13 от настоящото дело) на Директора на ОД МВР –гр.Хасково, началниците
на групи в РУ при ОД МВР –гр.Хасково са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП,
каквато е процесната, съгласно т.8 от заповедта. Същата е издадена в
предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити,
задължителни за съдържанието на администра-тивния акт, в съответствие с
указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство
за управление – за срок от 6 месеца до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, конкретно за това, че автомобилът, собственост
на жалбоподателя, е управляван от неправоспособно лице, в случаят това е
неговия собственик, чието свидетелство за управление на МПС /гръцки образец/ е неистински
документ, предвид осъщественото експертно изследване и даденото категорично
заключение, неоспорено по делото.
При положение, че в хода на производството
жалбоподателят не ангажира доказателства за наличие на валидно СУМПС издадено
на негово име, същият няма правоспособност да извършва управление на МПС.
Съгласно указаното от законодателя, издателят на
заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие на
предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв
административен акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена
регистрацията е определен в закона на 6 месеца, а максималният – 1 година.
При индивидуализиране на срока органът действа в
условието на оперативна самостоятелност. В процесният случай, ответникът е
наложил минималния възможен срок за прекратяване на регистрацията, поради което
доводите на оспорващата страна, че не били съобразени смекчаващи отговорността
обстоятелства също са несъстоятелни. Деянието е с висока степен на обществена
опасност, тъй като освен факта, че водачът управлява МПС без наличието на
правоспособност, същият си служи и с неистински официален удостоверителен
документ, което разкрива поне от обективна страна признаци на осъществено
престъпление от общ характер. В този смисъл, ответният административен орган
дори е проявил снизходителност при определяне срока на мярката.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях.
Заповедта за налагане на процесната ПАМ се издава в
условията на обвързана компетентност, при констатиране на нарушение, изразяващо
се в управляване на автомобил от лице без необходимата правоспособност. Актът
следва да бъде съобразен и с целите на закона и с основополагащият принцип в
административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на
съразмерност. С други думи, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. Законът цели преустановяване нарушения на
правилата за движение, включително преустановяване управлението на превозните
средства от лица без правоспособност.
При така направените констатации за осъщественото от
водача нарушение на правилата за движение и неговата висока обществена опасност,
с оглед представеният неистински документ, не намират опора в доказателствата
по делото, нито в законовите разпоредби доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност
на процесната ПАМ.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и
съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи обуславят извод
за неоснователност на оспорването, от което произтича отхвърляне на жалбата
срещу оспорения административен акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.А., с адрес: ***, против Заповед № 20–0358–000179
от 15.12.2020г., издадена от началник група към ОД на МВР– град Хасково, РУ-
Тополовград, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: