№ 896
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело №
20221100513283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 231392/28.10.2022 г., подадена от
„Елметинженеринг“ АД – ответник по гр. дело № 65661/2021 г., Софийски районен съд, 53
състав срещу постановеното по него Решение № 10615/02.10.2022 г., с което ответникът е
осъден да заплати на ищеца „Мото-Пфое“ ЕООД на основание чл. 345 Търговски закон ТЗ/
вр. чл. 232, ал. 2 предл. второ Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 2 733, 97
лв., заедно със законна лихва от 17.11.2021 г. /датата на подаване исковата молба/ до
окончателното плащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 163, 24 лв. –
неустойка по чл. 66 от договора за предсрочното му прекратяване по вина на
лизингополучателя в размер на пет лизингови вноски, заедно със законна лихва върху
сумата от 17.11.2021 г. до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищеца 1 098, 88 лв. – разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Неправилно съдът връчил препис от исковата молба на
дружеството-ответник на адрес, който не съвпадал с този, посочен в търговския регистър,
тъй като в него изрично било посочено, че седалището и адреса на управление на
търговското дружество било в пристройка до бл. 325 в ж.к. „Младост“, а не в самия блок.
Твърди се, че във всички съдебни книжа адресът бил сгрешен. Неправилно съдът не
назначил особен представител на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Направено е оплакване,
че съдът не уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, въпреки
наличието на всички предпоставки за това.
Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване
на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна-ищец „Мото-Пфое“ ЕООД оспорва основателността на
подадената въззивна жалба. Сочи, че първоинстанционният съд е извършил справка за
1
седалището и адреса на управление на ответното дружество преди да му изпрати препис от
исковата молба. Поддържа, че комуникацията си със свои клиенти, ответното дружество
посочвало различни адреси в бл. 325, тъй като от приложената към отговора на въззивната
жалба справка било видно, че търговското дружество било собственик на различни обекти в
този блок. Въпреки че ответникът твърди, че адресът му е в пристройка, по смисъла на пар.
5, т. 39 Закон за устройство на територията /ЗУТ/ това не би могло да бъде самостоятелен
обект. Изложени са доводи срещу отказа на първоинстанционния съд да постанови
неприсъствено решение, въпреки наличните за това предпоставки. Иска оставянето на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на процесното решение.
От фактическа страна съдът намира следното.
Производството по гр. дело № 65661/2021 г., Софийски районен съд, 53 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Мото-Пфое“ ЕООД, в която се твърди, че с
ответника били в договорни отношения по договор за отдаване на автомобили при
условията на финансово обвързан лизинг, сключен на 22.07.2004 г. с предмет – автомобил
марка „VOLVO“, модел „ C40”, шаси № YV1MS684142004856, рег. № *******. Ищецът
изпълнил задължението си да предаде лизингованата вещ, но ответникът не изпълнил
договорното си задължение да заплаща лизинговите вноски съгласно уговореното, считано
от м.01.2015 г. когато последният преустановил плащанията. Заявява, че исковата молба има
характера на покана за доброволно заплащане на сумите в срока за отговор, след което
договорът се счита за развален.
Въз основа на изложеното предявява искове за заплащане на сумата от 2 733,97 лв.,
представляваща плащания по чл. 16 и чл. 40 от договора, от които: 263, 34 лева - дължим
данък превозно средство за 2015 г. съгласно фактура № **********/12.02.2015 г.; 263, 34
лева - дължим данък превозно средство за 2016 г. съгласно фактура №
**********/03.02.2016 г.; 263,34 лева - дължим данък превозно средство за 2017 г. съгласно
фактура № **********/09.02.2017 г.; 175, 56 лева - дължим данък превозно средство за 2018
г. съгласно фактура № **********/30.01.2018 г.; 140, 22 лева - дължим данък превозно
средство за 2019 г. съгласно фактура № **********/23.04.2019 г.; 178, 07 лева - дължим
данък превозно средство за 2020 г. съгласно фактура № **********/02.03.2020 г.; 178, 07
лева - дължим данък превозно средство за 2021 г. съгласно фактура №
**********/28.01.2021 г., както и 193.60 лева – застрахователна премия съгласно фактура №
**********/15.01.2015 г.; 211.34 лева – застрахователна премия съгласно фактура №
**********/26.01.2016 г.; 197.87 лева – застрахователна премия съгласно фактура №
**********/26.01.2017 г.; 320.48 лева – застрахователна премия съгласно фактура №
**********/25.01.2018 г и 348.74 лева – застрахователна премия съгласно фактура №
**********/23.01.2019 г., както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8
163.24 лева – неустойка по чл. 66 от договора за предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя в размер на 5 лизингови вноски, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Към исковата молба са представени доказателства в полза на изложените в нея
твърдения.
На 06.01.2022 г. е изготвено съобщение до „Елметинженеринг“ АД за връчване на
препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея. Съобщението е изготвено след
извършена от съда справка в Търговския регистър за вписаното седалище и адрес на
управление на ответното дружество. От тази справка се установява, че адресът е: гр. София,
ж.к. „Младост 3“, бул./ул. пристройка до № -, ******* -, ап. Посоченият в съобщението
адрес обаче е: гр. София, ж.к. „*******. На 13.01.2022 г. връчителят посетил указания адрес,
но намерил фирмата и вписал на гърба на съобщението, че има достъп до входната врата, но
нито на звънците имало име на получателя, нито отстрани имало табела на търговското
дружество. Имало около двадесет звънци, нямало и пощенска кутия. Връчителят залепил
уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК.
В определение № 12057/13.05.2022 г. съдът съставил проект за доклад и насрочил
2
делото за първото по делото съдебно заседание. За него ответникът „Елметинженеринг“ АД
бил уведомен на същия адрес, конкретно: гр. София, ж.к. „*******. Уведомлението било по
реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание с дата 22.06.2022 г. ответникът не изпратил
представител. Процесуалният представител на ищеца поискал постановяване на
неприсъствено решение.
Въз основа на твърденията в исковата молба и представените към нея писмени
доказателства, съдът постановил своето решение.
Във връзка с твърденията във въззивната жалба, че опитите за връчване на съдебните
книжа от първоинстанционния съд са правени на адрес, различен от този посочен в
Търговския регистър, са изслушани свидетелските показания на Н.К., който посочва, че
офисът на „Елметинженеринг“ АД се намира в ж.к. „Младост“ и е залепен до един голям
блок – 325 и представлява голяма сграда на три етажа с отделен вход. Входът на офиса бил
на двадесет метра от този на самия жилищен блок. Знаел това, тъй като монтирал сателитна
чиния на покрива на пристройката.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно.
По отношение неговата допустимост съдът счита следното:
Една от възможностите за приключване на исковото производство пред
първоинстанционния съд е постановяването на неприсъствено решение. Този институт е
свързан най-общо с пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от
другата страна за произнасяне с неприсъствено решение. В конкретния случай не е подаден
отговор на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание, провело се на
22.06.2022 г. ищцовото дружество е поискало произнасянето на съда с неприсъствено
решение за уважаване на предявените искове. Първоинстанционният съд е следвало да се
произнесе по това искане или с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, с което да го отхвърли,
ако прецени, че не са налице предпоставките за постановяването на неприсъствено решение
или, ако счете, че предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са налице, да постанови
неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени.
След като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал
произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да
приложи процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 ГПК точно, съобразно вложения от
законодателя смисъл, опирайки се на обективните факти по делото. Ако е считал, че някоя от
конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то съдебният акт, с който е
следвало да се произнесе по това искане е точно определен от процесуалната норма и това е
определението по чл. 239, ал. 3 ГПК. В него съдът следва да посочи точно кои предпоставки
отсъстват и съставляват пречка за постановяване на неприсъствено решение, а не както в
случая е процедирал съдът - да премине към произнасяне с решение по съществото на спора.
С последното той е уважил исковете. С това е нарушил правата на страните.
Съдът е следвало да спази поредността на процедурата, разписана в конкретните
процесуални норми при надлежно упражнено искане от ищеца за постановяване
неприсъствено решение, като правните възможности биха били различни. Първата
3
възможност предпоставя, ако са налице всички процесуални изисквания по чл. 239, ал. 1, т. 1
и 2 ГПК, произнасяне с неприсъствено решение, в което съдът ще преценява вероятната
основателност на обективно съединените искове, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства /чл. 239, ал. 2 ГПК/. Различието в подобна
хипотеза е в това, че при неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда по
същество представените доказателства и да излага мотиви дали те подкрепят в достатъчна
степен твърденията в исковата молба, тъй като това решение се мотивира формално,
доколкото няма да се разглежда и обсъжда спорното материално право или правоотношение
по същество - чл. 293, ал. 2 ГПК.
Другата правна възможност е изрично визирана в чл. 239, ал. 3 ГПК и сочи, че при
липса на предпоставките за произнасяне с неприсъствено решение, базирайки се на
обективните факти, свързани с неподаване на отговор на исковата молба от ответника,
неявяване в първото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, или преценявайки, че не е налице вероятна основателност на иска, предвид
представените с исковата молба доказателства, съдът е следвало да направи подобна
констатация и да се произнесе с определение. С този съдебен акт /определение/ не се
преценяват фактите по същество, но се достига баланс, при който на пасивното поведение на
ответника, не е достатъчно да противостои активното поведение на ищеца, след като
последният не е представил по делото достатъчно доказателства, които да водят до извод за
вероятна основателност на иска.
Смисълът на тази процедура се свързва с прогласеният в чл. 7 ГПК принцип на
служебното начало, предвид правните възможности на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Като е
постановил съдебен акт - решение, с което се е произнесъл по съществото на спора,
преценявайки приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства, от към
тяхното съдържание без да е налице оспорване на релевантните факти от страна на
ответника, вместо да се произнесе по направеното искане от ищеца или с определение по чл.
239, ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК, решаващият съд е постановил
недопустим съдебен акт. Той е отказал приложение на процесуалните норми на
самостоятелния институт в процесуалното право - този на неприсъственото решение, при
упражнено надлежно процесуално право от страна на ищеца за постановяване на решение
по реда на чл. 239 ГПК. Производството е следвало да се подчинява или на процесуалните
правила, свързани с неприсъственото решение, или с тези, определящи реда по същинското
исково производство.
Предвид спецификите на въззивното производство, настоящият съд не би могъл да
поправи нарушението, тъй като единствено в компетенциите на първоинстанционния съд е
постановяването на неприсъствено решение, което не полежи на контрол пред по-горестоящ
съд. Именно и поради това, ирелевантно е позоваването на представяне или непредставяне
на писмени доказателства от ищеца в подкрепа на иска, във връзка с въззивното обжалване,
и обсъждането на въпроса за засягане или ограничаване на правата на жалбоподателя
относно редовността на неговото призоваване. Защото своевременното упражняването от
ищеца на процесуалното право да иска приложение на института на неприсъственото
решение препятства произнасянето на първоинстанционния съд с решение по реда на
общото исково производство, преди произнасянето по искането с определение по чл. 239, ал.
3 ГПК. Само когато първоинстанционният съд прецени, че не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, той ще следва да се произнесе с изричен съдебен
акт - определение, с което ще отхвърли искането и при подобна хипотеза съдебното
производство ще следва да бъде продължено по общия ред и да се постанови обикновено
решение /в този смисъл е решение № 157/29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010 г., ВКС, I т.о./.
По изложените съображения, обжалваното решение, като постановено по недопустимо
/невъведено/ искане, подлежи на обезсилавен предвид въведеното искане за произнасяне с
неприсъствено решение от страна на ищеца и отсъствие на произнасяне по това искане с
допустимите от закона съдебни актове – решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, с което се уважава
поради вероятната му основателност предявения иск, или определение по чл. 239, ал. 3 ГПК
4
за отхвърляне на искането, и с последица - продължаване разглеждането на делото по общия
ред.
Производството по делото пред първоинстанционния съд следва да продължи от онова
процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на
ищеца.
С оглед цената на иска и дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване - арг. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски
в настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани.
Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 10615/02.10.2022 г., постановено по гр. дело № 65661/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 53 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, за ново разглеждане от друг състав на същия
съд, за произнасяне по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 345
ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които е сезиран, съгласно мотивите на
настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5