Мотиви към Решение № 119 от 18.09.2019г. по НАХД № 218/2019г. по описа на Районен
съд – Бяла
Производството е по реда на чл.375 и сл.
от НПК.
С постановление от 23.08.2019г., Районна
прокуратура – Бяла е внесла материалите по досъдебно производство БП № 658/19г.
по описа на РП – Бяла, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на
лицето М.В.С. ***, за това, че на 13.08.2019г., в гр.Б., обл.Р. като проявил
жестокост към гръбначно животно – женско куче с неустановена порода,
черно-кафяво на цвят, на възраст – четири месеца, безстопанствено, му причинил
противозаконно тежко и трайно увреждане – ограничаване свободата на движение на
главата, както и нормалната пропускливост на хранопровода, кръвоносните съдове
и трахея, вследствие нарушаване на кожата, подкожието и мускулатурата в
областта на шията, като деянието е извършено на публично място – на ул.“С.“,
пред дом № .. в гр.Б., обл.Р. – престъпление по чл.325б, ал.2, т.3, пр. първо
от НК.
В съдебно заседание, представителя на РП
– Бяла пледира, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ориентирано в
минимален размер.
Защитникът на обвиняемия пледира за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание в минимален размер.
Обвиняемият С. се явява в съдебно
заседание, като изразява съжаление за постъпката си и моли съда за налагане на
наказание в минимален размер.
След като се запознах с материалите по
делото, установих следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М.В.С. е роден на ***г***,
българско гражданство, висше образование, женен, неосъждан, работи във фирма „Н.-М“
ООД гр.Б. на длъжност механик ГТП и сервиз, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Обвиняемият С. на 13.08.2019г. се
намирал в домът си в гр.Б., ул.“Н. Б.“ № .. Рано сутринта, преди 08.00ч. същият
излязъл на двора, като видял в двора си безстопанствено куче с неустановена
порода, черно-кафяво на цвят, което видимо било немощно и в лошо състояние. Въпреки
това, обв. С. го хванал и завързал за врата му парче сезал с дължина около
1,50м, а другият край вързал за притежаван от него мотопед. След това потеглил
с мотопеда, като кучето започнало да се влачи по пътното платно. В същото време
св. К. излязъл от дома си в гр.Б., на ул.“С.“ № .. и видял живущия на съседна
улица, обв. С., който карал мотопед, а за задната му част било завързано със сезал
малко куче, което се влачило по улицата. Обв. С. *** в посока ул.“О. г.“. Св. К.
се обадил на своя брат, св. Т. К., и му казал за случващото се. Св. Т. К., който
по това време се намирал на центъра на гр.Б., потеглил с автомобила си и се
отправил към домът си. Стигайки на ул.“С.“, в близост до дом № .., видял обв.С.
да кара бавно мотора си в посока към ул.“О. г.“, като за задната част на мотора
било завързано със сезал кучето. Св. Т. К. извикал на обв.С. да спре, като в това
време на улицата излезли и други хора, които се възмутили от поведението на
обв. С.. Св.Т. К. видял, че сезалът се врязал във врата на кучето и му тече
кръв. Попитал обвиняемия защо влачи кучето, а обв. С. отвърнал, че смятал да го
хвърли в края на улицата „О. г.“. Св. Т. К. скъсал сезала от мотора на обвиняемия
и прибрал кучето в двора си, като му дал храна, а впоследствие сигнализирал и в
полицията.
Изложената фактическа обстановка се
установява от материалите по досъдебно производство БП № 658/2019г. по описа на
Районна прокуратура – Бяла, а именно показанията на свидетеля Т. К. от 13.08.2019г.; ветеринарно-медицинска експертиза ведно
със снимков материал, фактура № 20000000005 от 14.08.2019г. и фискален бон;
справка за съдимост с рег. № 235816.08.2019г. направена в Бюро „Съдимост“ при
РС гр.Бяла; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и биографична
справка на М.В.С.; протокол за разпит на обвиняемия М.В.С.; протокол за разпит
на свидетеля А. К. К. и снимки.
Всички доказателства, разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин времето, мястото на
извършването на престъплението, както и авторството на обвиняемия С.. Същите не
са оспорени от страните. В хода на досъдебното производство обвиняемият е дал
обяснения, като е признал вината си и е изразил съжаление за случилото се. Не
са налице доказателства, които да опровергават извършеното от обвиняемия престъпление.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Престъплението
по чл.325б, ал.2 от НК се намира в Глава десета „Престъпления против реда и
общественото спокойствие“. Обект на тези престъпления са редът, установен в
страната, и общественото спокойствие. В Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по
н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС е разяснено, че под обществен ред като обект на
престъплението следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот. Макар и тези разяснения да се отнасят до
престъплението „хулиганство“, те несъмнено следва да бъдат приложени и към
деянията свързани с проява на жестокост към животни, тъй като това е деяние с висока
степен на обществена опасност и е неприемливо в едно демократично и хуманно
общество.
Със
Закона за защита на животните наред с формулирането на конкретни правила за
хуманно отношение са забранени проявите на жестокост към животни и за тях е предвидена
административно-наказателна отговорност. Законодателят е преценил обаче, че установените
наказания в ЗЗЖ не отговарят на тежестта на извършените деяния и не осигуряват
в достатъчна степен превенция срещу прояви на жестокост към животни, поради което
са инкриминирани и проявите на особена жестокост и упражняване на насилие
спрямо животни.
От
обективна страна, на 13.08.2019г. в гр.Б., обл.Р., на ул.“С.“ пред дом № .., обв.
С. е проявил жестокост към гръбначно животно – женско куче с неустановена порода,
черно-кафяво на цвят, на възраст – четири месеца, безстопанствено, като
връзвайки за врата му парче сезал с дължина около 1,50м го е влачил посредством
мотопед по пътното платно, с което му причинил противозаконно тежко и трайно
увреждане – ограничаване свободата на движение на главата, както и нормалната
пропускливост на хранопровода, кръвоносните съдове и трахея, вследствие нарушаване
на кожата, подкожието и мускулатурата в областта на шията. Установява се от
заключението по назначената в досъдебното производство и приета по делото
ветеринарно-медицинска експертиза, че причинените наранявания в областта на
шията и врата представляват тежко и трайно увреждане, които ще останат за цял
живот, а механизма за получаване на уврежданията предизвиква по-голяма от
нормалното болка.
Деянието
е извършено на публично място, на ул.“С.“, пред дом № .., като от него са
останали възмутени граждани – свидетелите К. и живущи по ул.“С.“.
От субективна страна обв. С. е извършил
престъплението при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият
е съзнавал, че деянието му е нехуманно и е проява на жестокост към животното.
Възприел е, че се касае за малко и немощно куче, както сам го описва в „лошо
състояние, безстопанствено и изключително изнемощяло“, като предвид му това
състояние, не може да се очаква от него да бяга след мотопед. Именно поради
това съдът не приема, доводите на обвиняемия, че не е целял увреждане на
животното. Обв. С. е съзнавал противоправния характер на деянието си и е целял
настъпването на общественоопасните последици, а именно причиняване на тежко или
трайно увреждане на животното.
Като причина за деянието, съдът приема
незачитането на правните норми, регламентираните обществени отношения, свързани
с реда и общественото спокойствие и защитата на животните.
При индивидуализацията на наказанието,
съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на
вината, изразеното съжаление за случилото се от страна на обв. С., чистото
съдебно минало. Не се установяват отегчаващи обстоятелства. Съдът намира, че са
налице предпоставките за освобождаване на обв. С. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от две хиляди
до пет хиляди лева, не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на
деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
раздел IV от НК, липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението.
Преценявайки наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия С. следва да бъде наложено
наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно в размер на 1
000лв., съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и имотното му състояние и доходи.
Съдът
намира, че така наложеното наказание глоба ще въздейства превъзпитателно върху
обвиняемия М.В.С. и същият занапред ще се поправи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/