МОТИВИ
Към решение по НАХД № 329 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година
А.С.А. с ЕГН ********** *** е привлечен
като обвиняем и предаден на съд за това, че:
На **г. в гр.К.. по хулигански подбуди е причинил
на М.И.С.с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване
на челото, оток и кръвонасядане на лява слепоочна област на главата, охлузване
на лявата ушна мида, които са му причинил страдание без разстройство на
здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
В съответствие с правомощията си по
чл.248, ал.2, т.4 от НПК, съдия докладчика по НАХД №329/2019г. е преценил че са
налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, по отношение на обв.
А., поради
което с разпореждането си е насрочил делото за разглеждане по реда на глава 28
от НПК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в предложението
фактическа обстановка и водят до извод, че именно обв. А. е автор на престъплението
за което му е повдигнато обвинение, като предлага на съда да наложи
административно наказание „Глоба“ в размер ориентиран към минимума.
Защитникът на обв. А. – адв.Ш.
заяви, че не оспорват фактическата обстановка описана в постановлението на РП
Карлово и предлага на съда да наложи на подзащитния му минимално предвиденото
наказание.
В с.з. обвиняемия се явява лично, дава
кратки обяснения в които признава вината си изразява съжаление за стореното. В
последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А.С.А. е роден на *** ***, **** ***** ЕГН **********.
Обвиняемият А. и пострадалият М.И.С.с
ЕГН *********** от гр. Карлово не се познавали.
На **г., около 00:30 ч. св. М.С.паркирал
автомобила си на паркинг пред О.К.и тръгнал да се прибира пеша, вървейки по ул.
Т. и А.П. в гр. К.. Пресичайки ул. „И.В., с. В., св. С. чул някой да вика
„Върни се бе мангал“, но не обърнал внимание и продължил да върви по улицата.
Малко след това чул стъпки зад себе си. Всъщност, зад св.С. вървял и викал
обвиняемия, но С. не знаел това. Непосредствено преди да се обърне, за да види
кой се движи зад него, напълно безпричинно и с нищо непредизвикано обвиняемия А.
нанесъл на св. М.С.общо три удара с ръка – един в задната лява част на тила и
ухото, втори удар в лицето - в областта на челото и трети удар по главата в
областта на слепоочието. В следствие на ударите св. С. залитнал и се подпрял на
земята, а обвиняемия избягал в източна посока по ул. „И.В., гр. К.. Св. С. успял
ясно да види лицето, което му нанесло ударите като впоследствие го описал на
органите на РУ на МВР К... След като се обадил на полицията и на съпругата си,
св.С. останал да ги изчака, при което до него дошъл св. Г.Х.А..
Св. А., работил като управител на
кафе-аперитив Б., в гр. К.и на **г., около 00:30 ч. бил в района на
заведението, когато покрай него минал св. С.. Малко след това св. А. чул
викове, погледнал надолу по улица „Т. и А П.“ (в южна посока) и видял св. М.С.да
се държи за главата. Стигайки до С., св. А. видял млад мъж, който тичал в
източна посока по ул. „И.В. в гр. К., а св. С. му обяснил, че бил ударен в
главата от непознат младеж. Малко след това на място дошъл патрул на РУ на МВР
К..
В резултат на проведените ОИМ била
установена самоличността на лицето, нанесло на М.С.описаните удари, а именно
обв. А.С.А.. Самоличността на извършителя била установена и въз основа на
показанията на св. М.Д. от гр. К.и от извършеното от извършеното процесуално
следствено действие - разпознаване.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за категорично и безспорно установена от събраните по делото доказателства,
както от свидетелските показания на разпитаните на досъдебното производство
лица, така и от самопризнанията на обвиняемия.
Съдът не кредитира показанията на св.Д.
Х.дадени в досъдебното производство на ..., тъй като те не кореспондират с
останалите доказателства по делото – гласни и писмени, включително и със
самопризнанието на обвиняемия, направено пред съда, явяват се изолирани и целят
единствено оневиняване на обвиняемия.
Всички тези показания /с изключение на
показанията на св. Д.Х./
са логични и последователни, както и еднопосочни по отношение на основните
факти от значение за разследването и съответни на събраните писмени
доказателства.
При постановяване на решението си съдът
стъпва върху събраните писмени доказателства и доказателствени средства,
каквито са - докладни записки, справки за лица
от АИС „БДС“, мед. удостоверение, справка за съдимост и характеристична
справка за обвиняемия, протоколи за разпознаване, фотоалбум, СМУ на постр.
В подкрепа на установените факти се
явява и изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни.
Същата приема, че на пострадалият М.И.С.са
били причинени: охлузване на челото, оток и кръвонасядане на лява слепоочна
област на главата и охлузване на лявата ушна мида. Тези травматични увреждания
са били причинени от действието на твърди и тъпо-ръбести предмети и отговарят
да са били причинени по начин посочен в свидетелските показания – чрез удари с
ръце. Травматичните увреждания са причинили на М.С.страдание, без разстройство
на здравето.
Съдът кредитира медицинската експертиза
като изготвена с необходимите професионални знания и опит.
При така установената фактическа
обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че обв.А. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. първо, във вр. с чл.130, ал.2 от НК,
тъй като на **г. в гр.К.. по хулигански
подбуди е причинил на М.И.С.с ЕГН ********** *** лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузване на челото, оток и кръвонасядане на лява слепоочна
област на главата, охлузване на лявата ушна мида, които са му причинил
страдание, без разстройство на здравето.
От обективна страна е налице извършване
на действия, свързани с посегателство срещу личността на свидетеля С., като
чрез нанасяне на удари с ръка в задната лява част на тила и ухото, в лицето в
областта на челото и по главата в областта на слепоочието обвиняемия е причинил
травматичните увреждания на пострадалия, описани в експертизата и при това е
действал по хулигански подбуди.
Посоченото се установява категорично, както
от показанията на свидетелите от досъдебното производство /с изключение на
показанията на св. Д.Х./, така и от самопризнанието на обвиняемия от съдебното
производство. Свидетели са видели лично как обв.А. нанася удари с ръка в
задната лява част на тила и ухото, в лицето - в областта на челото и по главата
в областта на слепоочието на пострадалия С..
Свидетелите
– очевидци на случая, възприели агресивното поведение на обвиняемия,
непредизвикано по никакъв начин от постр. С., като това и демонстрираното от А.
незачитане на правовия ред и изразеното явно неуважение към обществото
предизвикало възмущение у тях от поведението на последния.
С оглед вида на травматичните увреждания
установени с експертизата, всяко от тях съставлява лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Предвид факта, че са получени при едни и същи
обстоятелства и в изпълнение на едно и също намерение на извършителя, правилно
е бил инкриминиран общият престъпен резултат, като е отчетено, че и поотделно и
в своята съвкупност всички травматични увреждания са довели до причиняване на
страдание без разстройство на здравето.
Посочения в постановлението на прокуратурата
белег на деянието по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а именно деянието да е
извършено по хулигански подбуди, според съда от доказателствата по делото се
установява наличието на този квалифициращ белег на вмененото на обвиняемия
престъпление.
Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК
изисква, като своя специфична характеристика на състава наличието и на
хулигански мотив при осъществяването му, което означава, че действията на
извършителя следва да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му
за саморазправя, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на
деянието, като обвиняемия действително следва без конкретна причина да е
насочил действията си към пострадалия, като изрази и неуважението си и
незачитането на обществените порядки.
В конкретния случай е установено по
делото, че пострадалият и обвиняемия изобщо не са се познавали от по-рано, като
не е установено да са имали някакви предхождащи инцидента влошени лични
взаимоотношения. Следователно, в поведението на обвиняемия не може да се търси
някакъв личен мотив, при това свързан конкретно с личността на пострадалия, за
осъществяване на престъпното му поведение. Установява се действително от
доказателствата по делото, че напълно безпричинно и абсолютно неочаквано
А. е
нападнал С., без каквото и да е словесно пререкание или проява на агресия от С.
към А..
В случая по никакъв начин не може да се очертае
наличието на някакъв чисто личен мотив у обвиняемия и обективните му действия,
демонстрират именно неуважение и незачитане на обществените порядки и на
личността като цяло. Цялостното поведение на обвиняемия, насочено към нанасяне
на побой на С. с проява на груба сила и показване на надмощие над пострадалия, очертава
характеристиките на посочения задължителен елемент от субективната страна на
деянието, а именно хулиганският мотив. Друг мотив и друга цел не се установява
да е имал обв. А.
тогава, когато е нанесъл ударите на пострадалия, освен да покаже себе си като
по-силен, както и необвързан с каквито и да било правила за нормално общуване и
поведение и, че може да се саморазправи с всекиго когато и където си поиска. В
крайна сметка, обвиняемия е демонстрирал именно това, че не се смята за
обвързан със спазването на общоприетите норми за прилично и сдържано поведение,
като е предприел действия, който не са приемливи за обществото и са в
противоречие с установените правила за прилично и сдържано поведение на
обществени места.
Установява се, че като цяло поведението на обв.
А. е било
еднопосочно и подбудено от една конкретна цел, да покаже надмощието си над С.
по груб начин и да се саморазправи с него.
Ясно изразен е хулиганският мотив, при
който действията на обвиняемия са били агресивни и необуздани, без особено
съобразяване с мястото на осъществяването им. Наличието на хулиганският мотив,
чието проявление в случая се описа именно като липса на съобразяване с обществения
ред не изисква като отделна съзнателна цел у дееца засягането на обществения
ред или скандализиране на обществото, защото при това престъпление се уврежда
личността, но на практика, поради характера на този особен мотив у извършителя,
подобни последици са включени имплицитно при неговото реализиране. Затова и за
наличието на този хулигански мотив се съди преди всичко от фактическото
поведение на извършителя на деянието.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Обв.
А. не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
и от деянието не са причинени имуществени вреди. При наличието на материално-правните
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК съдът е на становище, че обвиняемия
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. С оглед степента на обществена опасност на
извършеното, както и данните за имотното състояние на обвиняемия, като
съобразява иначе добрите му характеристични данни, съдът счита, че
най-справедливо е за престъплението да му бъде наложено административно
наказание глоба в предвидения минимален размер. Затова и с решението си съдът
наложи наказание глоба от 1000 лева, което счита, че е справедливо и ще
способства за предупреждаване и превъзпитание на подсъдимия към спазване на
законите, добрите нрави и правилата за нормално общуване, като освен това държи
сметка и за характера и степента на обществена опасност на извършеното
конкретно престъпление.
По делото са направени разноски за
експертиза в размер на 93,84 лева, поради което и с оглед признаване на обвиняемия
за виновен, съдът го осъди да ги заплати по сметката на ОДМВР П..
По изложените мотиви съдът постанови
своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.